Проф. Веселин Панайотов изнесе доклад за приноса на българските азбуки в европейската култура на научната сесия в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", посветена на 1160 години от покръстването на България и 1170 години от глаголицата. Той се спря на темата за владетеля, църквата и писмеността.

Проф. Панайотов каза, че посвещава доклада си на именития богослов, филолог и дипломат св. Кирил Философ. Професорът съобщи, че си е поставил за задача да събуди интереса към една хипотеза, по думите му позната, но позабравена, свързана с идеята, че Константин Кирил е автор и на кирилицата, и глаголицата. "Става въпрос за историята на българските азбуки, които всъщност представляват една азбука в два графични варианта", уточни той.

В доклада си проф. Панайотов се спря на различни преписи на съчинението на Черноризец Храбър "За буквите". Този текст има 11 различн

Маргарита Чанкова от Шумен дари на библиотеката на едно от най-старите читалища в България - „Добри Войников – 1856“ в областния град, нови книги в навечерието на 24 май – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, съобщиха от културната институция. 

Дарението е на обща стойност 1000 лева. За тази сума са подбрани над 40 заглавия художествена и популярна литература от български и чуждестранни автори в отговор на читателските търсения, уточняват от шуменското читалище. 

Оттам отбелязват, че Чанкова е учителка по български език и литература, както и член на Славянското дружество „Васил Друмев“. Своята професионална кариера тя започва в библиотеката на културната институция, като продължава и до днес да е сред най-активните участници в дейността на читалището.&n

Езикът не е само думи и изречения, а също култура и традиции. Сътворяването при превода е същият процес като писането на литература. Когато авторът има някаква хубава идея, се чуди как да я въплъти върху листа. Преводачът прави същото. Взема идеята, сюжета, героите, атмосферата, настроението, регистрите, това е един голям пакет от неща, не просто думи, които пренася. Взема всичко и се чуди как да го направи красиво и балансирано със средствата на език, на който то не е писано. Това каза в интервю преводачката Нева Мичева. Тя гостува във Варна на форума „Литературен прожектор“, организиран от Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“, който тази година е посветен на преводите като мост за културен диалог.

Според Мичева най-добре е да се превежда на майчин език, с който си свикнал от дете и владееш най-добре. Тя самата учи български до ден днешен и смята,

„Литературният персонализъм“ е заглавието на новата книга на проф. Михаил Неделчев. Премиерата е днес, 22 април, в книжния център „Гринуич“ в София, съобщават издателите от „Сиела“.

В събитието ще участват проф. Пламен Дойнов, проф. Калин Янакиев и доц. Георги Лозанов, а модератор ще бъде писателят Захари Карабашлиев.

В книгата си проф. Неделчев проследява развитието на литературния персонализъм от предшествениците до същинските му представители от времената на модернизма, както и от съвременността. Изследователят разглежда стотици писатели и общественици и от световната, и от българската култура.

Литературният персонализъм е термин, изкован от самия автор, посочват издателите. Определението е свързано с изграждането на публичните образи на литературните личности, които се превръщат в произведение на изкуството сами по себе с

„Изгорелите книги“ е заглавието на изложбата, която проф. Греди Асса представя в Столична библиотека по случай Деня на книгата и авторското право. Откриването е на 23 април, а куратор на експозицията е философът и публицист Тони Николов, съобщават организаторите.

Изложбата на проф. Греди Асса събира негови 14 непоказвани творби, свързани с четенето, светостта на словото, преследванията на книги и библиотеката като място на свободата. Експозицията „Изгорелите книги“ ще може да бъде разгледана до 7 май.

Библиотеката на София е любимо място на редица изтъкнати български художници, които излагат своите картини в изложбената зала на култовата сграда. Столична библиотека притежава уникална колекция от творби на Златю Бояджиев, Дечко Узунов, Петър Чуховски, Йоан Левиев, Георги Трифонов, Златка Дъбова, папа Жан, Генко Генов, Елза Гоева, Румен Скорчев, М