Поетесата Марина Константинова представи новата си книга „Пратеникът“, посветена на учителя Петър Дънов. Премиерата се състоя в Регионална библиотека „Дора Габе“ в Добрич.

„Книгата не беше писана дълго, но проучванията отнеха време. Повече от десет години се интересувам от беседите на Петър Дънов, както и от всичко, написано за него и от него. Опитах се да структурирам този огромен поток от информация и да го представя в книгата“, сподели Константинова по време на представянето.

Тя отбеляза, че основен източник на вдъхновение са били романите на писателя Атанас Славов. „Той е автор на две забележителни документални книги за Учителя – едната за младежките му години, а другата за по-късния му живот. Те бяха ценен източник на информация и ме вдъхновиха да напиша „Пратеникът“. За живота на Петър Дънов няма роман,

Благодаря от сърце за това, което направихте за Франция и България. Вие сте наистина посланикът на Франция тук и посланикът на България във Франция. С тези думи посланикът на Франция у нас Жоел Мейер се обърна към Мария Конакчиева, която тази вечер представи книгата си „Влюбена в живота“. Премиерата бе в изпълнената до краен предел бална зала на Националната художествена галерия (Двореца).

„При мен всичко минава през душата и сърцето. Тази книга е душата ми ,излята в двеста страници. Мисля, че животът ми е малко по-дълъг, но не исках да отегчавам читателя“, каза Мария Конакчиева. „Мисля, че моята мисия може би е добра, може би недостатъчно, но това, че ми се довери такова издателство може би доказва, че можем да посмеем да хванем перото. Аз не съм човек,

Най-важните качествата на драматурга са да предаде динамично и интересно една случка и да остави свобода за интерпретация. Това каза в интервю писателката Мария Касимова-Моасе.

Тя бе ментор на Ателие за творческо писане, организирано от сдружение „Варна Лит“, което се проведе от февруари до юни в крайморския град. 

Касимова-Моасе смята, че майсторството в драматургията изисква създаването на ясни и добре оформени герои, като за целта авторът трябва да „знае“ цялата им биография, за да може да включи в различни моменти на сюжета техните качества и недостатъци. Другото много важно изискване за добрия драматург е да остави свобода за режисьора и актьора. Не може да опишеш всичко в ремарки, трябва да има възможност за различни четения, за нюанси. Това е причината пиеса като „Ромео и Жулиета“ да се поставя до днес и в модерни прочити

Очаква се през месец септември да има ясна конкретна сума, както и правила, каза зам.-министърът на културата Ашот Казарян в отговор на въпрос на Мариана Бояджиева от „БСП – Обединена левица“ относно финансирането на библиотеките по време на днешното заседание на Комисията по културата и медиите.

 „Обсъдихме с представители на Вашия екип, че програмата „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност“ е на финала на преподписване“, каза Мариана Бояджиева и отбеляза, че това е очаквано от хората, които работят там. „Бих искала да попитам, тъй като те разчитат и на допълнителни средства за регионалните библиотеки, които са от държавния бюджет чрез Министерството на културата, дали може да очакваме през настоящата година да има подобно финансиране и, разбира се, съответните правила, по които то

Центърът за книгата към Нов български университет (НБУ) участва в Пролетния панаир на книгата, съобщават от висшето учебно заведение.

В рамките на изложението са представени книгите „Гласовете на модата“ от Нели Митева - антология на съвременния български моден дизайн, „Визуална екзегеза“ от Тодор Петев, „Стара Анатолия: От залеза към изгрева“ от Майя Василева, която е посветена на новите политически и културно-исторически реалности в Анатолия през І хил. пр. Хр. – на появата на новите царства, но и на редица исторически процеси, които започват още от края на ІІ хил. пр. Хр.

Читателите ще могат да видят още изследването „Търговци на бели робини, фалшификатори и контрабандисти в България 1879-1944“ от Димитър Гюдуров, което проследява проблемите и промените в българското законодателство от началото на модерната българс