РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило
Авторът и перото
Британското поетично дружество Poetry Book Society включи в есенната с ...
Експресивно
Очаква се през месец септември да има ясна конкретна сума, както и пра ...
Авторът и перото
Носителят на наградата "Букър", българският писател Георги Господинов ...

Антонио Станоев колекционира близо 4300 печатни издания от 1850 г. досега

Дата на публикуване: 13:08 ч. / 12.01.2024
Редактор: Ангелина Липчева
Прочетена
2833
Авторът и перото

Колекция от близо 4300 печатни издания, излизали в периода от 1850 година досега, има българинът Антонио Станоев. Факсимилета от избрани статии от тях са публикувани в книгата „Преглед на печата“.

Тържествена церемония във фоайето на Драматичен театър „Стефан Киров“ ознаменува едно от ключовите събития в рамките на Националния фестивал на детската книга. 

По време на събитието бяха наградени отличените участници в Националния литературен конкурс на тема „Чудесата нямат край“ и в XIV Национален конкурс за изработване на театрални кукли на любими литературни герои.

Литературният конкурс, който е традиционна част от фестивалната програма, събра над 740 деца и младежи от цяла България и българските общности в чужбина.

В категориите „Поезия“ и „Проза“ бяха отличени 42 талантливи млади автори.

В кукления конкурс участваха повече от 260 деца с над 280 ръчно изработени кукли, като 18 от тях получиха награди за оригиналност и майсторска изработка. 

Нейният образ е от ония, които времето все повече подчертава, за които миналото е фон, върху който е нарисуван портретът от старите майстори. Очите все повече получават негата на мадона. Ръцете , дългите бели пръсти стават тайнствени цветя в дълбочината на оня свят, в който се е преселила от петнадесет години. Тя беше много страдала, беше станала толкова мъдра, че всяка нейна мисъл падаше като плод. Или може би тя беше онова мъдро дете, което ви поразява с мислите си, когато е болно и му остават само няколко дни да живее.

Така Дора Габе описва обрисува външния образ и вътрешния свят на своята сестра по перо – Екатерина Ненчева (1885-1920), от чието рождение днес се навършват 140 години. Тя се появява на бял свят на 1 май 1886 г. в Троян, в семейството на Димитър Ненчев Ханчев, дошъл от Севлиево, и Аника Ганчева от Русе.<

Книгата „Рецитал край каменната маса“ със стихове на три поколения от една фамилия – Любомир, Владимир и Боян Левчеви, бе представена в Посолството на България в Букурещ.

“Имах удоволствието да получа тази книга с автограф и посвещение от единия от авторите. И си мислех за това колко важно нещо е приемствеността. И как приемствеността в случая със семейство Левчеви показва няколко епохи. Показва една епоха, в която уважаваният от всички от нас, лека му пръст, Любомир Левчев, дълги години беше един от доайените на българската поезия. Той беше и човек, ползващ се с определен авторитет сред българските поети и писатели. Той беше един майстор за времето, в което живееше. След това неговият син Владимир Левчев. Той пък стана от тези нови лица на поезията, които дадоха друг поглед и подготвиха нова епоха. Той, по подобие на своя баща, е един от хората, които с

„Песента на бързолетите“ е новата поетическа книга на Емилия Найденова, съобщават издателите от „Жанет 45“. В нея авторката събира 42 стихотворения, писани в последните десет години. 

„Може да се каже, че не съм била особено продуктивна, но в този дълъг период на трасформации успях да запазя едно от най-любимите си неща все така туптящо, каквото и да се случваше“, отбелязва Емилия Найденова в публикация в социалните мрежи. По думите нито едно от тези 42 стихотворения не е случайно.

„Надявам се, че се получи една добра книга, силно документална, осъзнавам, че някои стихотворения е трудно да излязат от стаята, в която се случват. Но вярвам и че през историята на другия, човек може да се справи със своите собствени травми. Има път и нашата задача е да борим мрака, колкото сили имаме“, допълва Найденова.

Според Г

Романът „Магът" на английския писател Джон Фаулз излиза за първи път в превод на български език на 18 юли, съобщават от издателство „Колибри".

Описват романа като загадка, метафикция, творба на границата между модернизма и постмодернизма.

„Магът“ е класиран сред стоте най-добри произведения на английската литература на XX век, казват издателите на български. Книгата излиза в превод от Боримир Паскалев. Художник на корицата е Стефан Касъров.

Книгата разказва за Никълъс, който заминава да преподава английски език в училище на един гръцки остров. Там се запознава с Конхис, тайнствения маг, благодарение на чиито като че ли свръхестествени способности, Никълъс става обект на странни експерименти на границата между съня и реалността. Прелъстен от две сестри близначки, той се опитва да отгатне кой стои зад всичко това и каква е целта на тази пр

Станоев, който е съставител на изданието, разказа, че е държал в книгата да бъдат разгледани теми, които са актуални и днес. Такива, според него, са темите за корупцията, изборите, бежанците. „Защитавам мнението, че, ако се сменят имената на личности, партии, държави – тогавашни със съвременни, всичко останало е едно и също. И сега има бежанци, и сега има корупция, и сега има хазарт“, допълни той.

Комарджийството също е сред темите, разгледани в „Преглед на печата“. Представена е статия на вестник „Нова борба“ от 1900 г., която с неласкави думи описва пътя на хазарта от Венеция и Рим до София „Решаването на въпросите преди и сега е различно. Ако става дума за хазарта, тогава е имало така наречените ротативки - не, че ги няма и сега в игралните зали - но тогава те са били разположени на открито, в заведения, до пазари и така нататък. И всеки от минаващите дори е можел да отиде, да пусне някакви стотинки и да играе. Сега са обособени игрални зали и казина. Така че с времето се променят и условията за съответното нещо – дали е комарджийство, дали е някакъв вид корупция. Но твърдо стоя зад това, че нищо не се е променило“, каза Станоев.

Изданието се фокусира в по-кратък период, като представя на читателите 100 статии от 1884 до 1943 г. Те са разделени тематично в категориите „Армия“, „Политика“, „Икономика“, „Изкуство и култура“, „Любопитно“, „Социални и обществени въпроси“, „София“, „Спорт“ и „Значими събития“. За да подбере подходящи материали за книгата, Антонио Станоев прелиства всеки от вестниците в колекцията си, а, заедно с екипа на издателство „Българска история“ съкращават техния брой до сто и ги разполагат в отделните раздели.

Сред цитираните в книгата вестници са „Фар“, „Свобода или смърт“, „Окултизъм и наука“, „Око“, „Народно знаме“, „Национален подем“, „Слово“, „Утре“, „Нови дни“, „Народен будител“, „Възход“, „Отечество“, „Независима България“.

ПЪРВИЯТ ЗАКУПЕН ВЕСТНИК Е ПОСВЕТЕН НА 20-АТА ГОДИШНИНА НА ЦСКА

Първият вестник, който съставителят на „Преглед на печата“ купува и запазва е „Червено знаме“, датиращ от 1968 г. и посветен на 20-ата годишнина на футболния отбор ЦСКА. Тогава аз изобщо не съм си представял, че ще правя колекция, запазвах някои вестници, които ми харесват по един или друг начин, разказа Станоев. Сред изданията от този период са „Жар“, излизал през 70-те години, някои вестници за личности като Иван Вазов и други. 

Осъзнато Станоев започнал да събира печатните издания едва в началото на 90-те години, а част от вестниците, които притежава, е невъзможно да бъдат намерени дори в библиотеките, смята той. Допълни, че в колекцията му има поне десет или дванадесет издания, за които не се знае, че са излизали и ги няма в каталозите на Националната библиотека. „Имам и такива вестници, които са описани в каталозите, обаче ги няма във фондовете на библиотеките. И винаги давам пример с един вестник „Страшимиров лист“ от 1940 г., мисля. Той е описан в каталога и даже е упоменато, че тиражът е бил 150 екземпляра. Но го няма. И когато навремето правих една изложба в Националната библиотека, аз си позволих да им предложа да го копират“, разказа съставителят на „Преглед на печата“. По думите му има и вестници, за които каталозите отбелязват, че последният брой е пети, например, а самият той разполага с шести и седми брой. 

НАЙ-СТАРОТО ИЗДАНИЕ В КОЛЕКЦИЯТА Е „ЦАРИГРАДСКИ ВЕСТНИК“

В колекцията си Антонио Станоев има два вестника, които са излизали преди Освобождението. Най-старото издание е „Цариградски вестник“ от 1850 г., а другото е „Турция“. „Съзнателно избягвам да събирам такива вестници първо защото те са твърде скъпи и не мога да си го позволя и второ – невинаги човек може да разчита, че това е истинският вестник. Има такива, които са подправяни, фалшифицирани и така нататък и тъй като не съм специалист в това, избягвам“, разказа Станоев.

По думите му сред любимите му издания са тези, които са посветени на личности и на годишнини. „Един такъв вестник, всъщност, има в книгата, част от него са отразени. Той е издаден 1935 г. по повод годишнината от 19 май 1934 г.“, каза съставителят на „Преглед на печата“ визирайки вестник „19 май“.

В колекцията му има още броеве на „Търновска конституция“, излизал 1881-1882 г., „Отечество“ и други. Притежава издание и на сливенския хумористичен вестник „Смешльо“, излизал също в началото на 80-те години на 19-и век.

„Събирам, доколкото мога, доколкото успявам, защото не всички вестници от останалата част на страната идват до София. Много вестници се издават от читалища, училища, различни организации и те не се разпространяват по нормалния път. Тоест, не се продават, а се раздават в институции, на други читалища, училища. Невъзможно е да се събере всичко, което е излизало, излиза и ще излиза. И това е може би най-примамливото“, каза Станоев.

ОТ БОЯДЖИЙСКИТЕ ШАПКИ ДО ПРЕМИНАВАНЕТО В ИНТЕРНЕТ

Освен за информация, вестниците имат и други приложения, казва съставителят на „Преглед на печата“. В миналото те са служили за постилане на пейките на стадионите, за направата на шапки и така нататък. В предговора на книгата той разказва за вестник „Бояджийска шапка“, представящ се за „ежегодник на бояджиите и другите дюлгери в България“. „Това беше издание на една фирма, която отдавна не съществува, фалира. Но хората направиха вестник и той беше с хумористична насоченост“, посочи Антонио Станоев.

Той разказа, че събира първи и юбилейни броеве. Напоследък се налага да събирам вече и последни броеве, защото повече вестници спират, отколкото да тръгват нови, отбеляза Станоев. Фактът, че печатните медии преминават все по-често онлайн, той си обяснява с поскъпването на хартията, на мастилата, на енергията и така нататък.

„Общо взето, това е световна тенденция, но се надявам това да не доведе до окончателния край на хартиения вестник, защото за мен специално е много по-интересно и много по-вълнуващо да разгърна един вестник, пък бил той и от четири страници, а има вестници и с по 30-40 и повече страници, отколкото да седя пред компютъра, пред таблета или пред телефона“, каза Станоев.

СЪБИРА ИНФОРМАЦИЯ ЗА НАД 100 ЛИЧНОСТИ

Колекцията си Антонио Станоев възнамерява да използва и за създаването на сборник с текстове за над сто български личности от всички области на живота. Сред тях са Захарий Стоянов, Пенчо и Петко Славейкови, Алеко Константинов, Александър Протогеров, Николай Райнов и други. Аз съм започнал и правя това за собствено удоволствие, мисля, че е много интересно, каза той.

За този свой проект Станоев се фокусира върху вестниците, излизали до 1944 г., като всяко от изданията има и библиографско описание. „Вътре в самото изложение цитирам с по 10-20 изречения някои от авторите, които са писали в този вестник. Освен това, част от снимките от вестниците също ги слагам в това изложение, защото много от тези снимки никъде другаде не могат да бъдат намерени“, обясни той. По думите му е интересно да се проследи как различни автори са говорили за дадена личност, тъй като в даден тематичен вестник обикновено са писали по 10-15 души.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Очаква се през месец септември да има ясна конкретна сума, както и правила, каза зам.-министърът на културата Ашот Казарян в отговор на въпрос на Мариана Бояджиева от &bd ...
Вижте също
Носителят на наградата "Букър", българският писател Георги Господинов оглавява литературната класация на австрийската обществена телевизия О Ер Еф за месец август с роман ...
Към първа страница Новини Авторът и перото
Авторът и перото
Книга на Йордан Ефтимов е включена в есенната селекция на британско поетично дружество
Британското поетично дружество Poetry Book Society включи в есенната си селекция стихосбирката "Сърцето не е създател" на поета Йордан Ефтимов като препоръчана преводна литература. Това се съобщава на сайта на организацията.  Книгата излиза в България пр ...
Теодора Славянова
Авторът и перото
Георги Господинов е на първо място в австрийска литературна класация
Носителят на наградата "Букър", българският писател Георги Господинов оглавява литературната класация на австрийската обществена телевизия О Ер Еф за месец август с романа си "Градинарят и смъртта", в който се разказва за болестта на баща му, за последните мес ...
Анелия Пенкова
Холивудската кариера и бизнеса на Гуинет Полтроу са описани в нова книга
Теодора Йорданова
Авторът и перото
Робърт Грейвс - една от ярките фигури на литературата на XX век
Британския поет и писател Робърт Грейвс - една от ярките фигури на литературата на XX век е най-известен с историческите си романи „Аз, Клавдий“ и „Божественият Клавдий“, а сред преведените на български негови книги са също „Велиз ...
Калина Бояджиева
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Експресивно
В галерия „Вълчо Вълчев“ в град Белоградчик се състоя представянето на книгата „Съвременни български наивисти“
В галерия „Вълчо Вълчев“ в град Белоградчик се състоя представянето на първа част на книгата „Съвременни български наивисти“ със съставител Даниела Осиковска. На представянето присъстваха кметът на Белоградчик Боян Минков, общественикът ...
БТА
Литературен обзор
Киран Десаи, носителка на британската награда „Букър“, отново се състезава за отличието
Индийската писателка Киран Десаи, която спечели британската награда „Букър“ и след това не публикува книга в продължение на почти две десетилетия, пак се състезава за отличието с дългоочаквания нов роман, предаде Асошиейтед прес. The Loneliness of ...
Калина Бояджиева
Авторът и перото
Холивудската кариера и бизнеса на Гуинет Полтроу са описани в нова книга
Теодора Йорданова
На бюрото
Изабел Овчарова разказва за проблемите на младите хора
Преиздаденият роман „Розов изгрев след дъждовна нощ“ на Изабел Овчарова разказва открито за проблемите на младите хора, съобщават от издателство „Сиела“. В „Розов изгрев след дъждовна нощ“ авторката разказва за теми в живота, които често остават невидими за нежелаещите да чуят „възрастни“ – депресия, тревожност, училищен тормоз, отчуждение и н ...
Литературен обзор
Владимир Башев: Ако няма какво да дадем на света, за какво сме родени?
Експресивно
Четвъртото издание на форума „Творчески терминал България – Израел” се провед ...
Начало Авторът и перото

Антонио Станоев колекционира близо 4300 печатни издания от 1850 г. досега

13:08 ч. / 12.01.2024
Редактор: Ангелина Липчева
Прочетена
2833
Авторът и перото

Колекция от близо 4300 печатни издания, излизали в периода от 1850 година досега, има българинът Антонио Станоев. Факсимилета от избрани статии от тях са публикувани в книгата „Преглед на печата“.

Станоев, който е съставител на изданието, разказа, че е държал в книгата да бъдат разгледани теми, които са актуални и днес. Такива, според него, са темите за корупцията, изборите, бежанците. „Защитавам мнението, че, ако се сменят имената на личности, партии, държави – тогавашни със съвременни, всичко останало е едно и също. И сега има бежанци, и сега има корупция, и сега има хазарт“, допълни той.

Комарджийството също е сред темите, разгледани в „Преглед на печата“. Представена е статия на вестник „Нова борба“ от 1900 г., която с неласкави думи описва пътя на хазарта от Венеция и Рим до София „Решаването на въпросите преди и сега е различно. Ако става дума за хазарта, тогава е имало така наречените ротативки - не, че ги няма и сега в игралните зали - но тогава те са били разположени на открито, в заведения, до пазари и така нататък. И всеки от минаващите дори е можел да отиде, да пусне някакви стотинки и да играе. Сега са обособени игрални зали и казина. Така че с времето се променят и условията за съответното нещо – дали е комарджийство, дали е някакъв вид корупция. Но твърдо стоя зад това, че нищо не се е променило“, каза Станоев.

Изданието се фокусира в по-кратък период, като представя на читателите 100 статии от 1884 до 1943 г. Те са разделени тематично в категориите „Армия“, „Политика“, „Икономика“, „Изкуство и култура“, „Любопитно“, „Социални и обществени въпроси“, „София“, „Спорт“ и „Значими събития“. За да подбере подходящи материали за книгата, Антонио Станоев прелиства всеки от вестниците в колекцията си, а, заедно с екипа на издателство „Българска история“ съкращават техния брой до сто и ги разполагат в отделните раздели.

Сред цитираните в книгата вестници са „Фар“, „Свобода или смърт“, „Окултизъм и наука“, „Око“, „Народно знаме“, „Национален подем“, „Слово“, „Утре“, „Нови дни“, „Народен будител“, „Възход“, „Отечество“, „Независима България“.

ПЪРВИЯТ ЗАКУПЕН ВЕСТНИК Е ПОСВЕТЕН НА 20-АТА ГОДИШНИНА НА ЦСКА

Първият вестник, който съставителят на „Преглед на печата“ купува и запазва е „Червено знаме“, датиращ от 1968 г. и посветен на 20-ата годишнина на футболния отбор ЦСКА. Тогава аз изобщо не съм си представял, че ще правя колекция, запазвах някои вестници, които ми харесват по един или друг начин, разказа Станоев. Сред изданията от този период са „Жар“, излизал през 70-те години, някои вестници за личности като Иван Вазов и други. 

Осъзнато Станоев започнал да събира печатните издания едва в началото на 90-те години, а част от вестниците, които притежава, е невъзможно да бъдат намерени дори в библиотеките, смята той. Допълни, че в колекцията му има поне десет или дванадесет издания, за които не се знае, че са излизали и ги няма в каталозите на Националната библиотека. „Имам и такива вестници, които са описани в каталозите, обаче ги няма във фондовете на библиотеките. И винаги давам пример с един вестник „Страшимиров лист“ от 1940 г., мисля. Той е описан в каталога и даже е упоменато, че тиражът е бил 150 екземпляра. Но го няма. И когато навремето правих една изложба в Националната библиотека, аз си позволих да им предложа да го копират“, разказа съставителят на „Преглед на печата“. По думите му има и вестници, за които каталозите отбелязват, че последният брой е пети, например, а самият той разполага с шести и седми брой. 

НАЙ-СТАРОТО ИЗДАНИЕ В КОЛЕКЦИЯТА Е „ЦАРИГРАДСКИ ВЕСТНИК“

В колекцията си Антонио Станоев има два вестника, които са излизали преди Освобождението. Най-старото издание е „Цариградски вестник“ от 1850 г., а другото е „Турция“. „Съзнателно избягвам да събирам такива вестници първо защото те са твърде скъпи и не мога да си го позволя и второ – невинаги човек може да разчита, че това е истинският вестник. Има такива, които са подправяни, фалшифицирани и така нататък и тъй като не съм специалист в това, избягвам“, разказа Станоев.

По думите му сред любимите му издания са тези, които са посветени на личности и на годишнини. „Един такъв вестник, всъщност, има в книгата, част от него са отразени. Той е издаден 1935 г. по повод годишнината от 19 май 1934 г.“, каза съставителят на „Преглед на печата“ визирайки вестник „19 май“.

В колекцията му има още броеве на „Търновска конституция“, излизал 1881-1882 г., „Отечество“ и други. Притежава издание и на сливенския хумористичен вестник „Смешльо“, излизал също в началото на 80-те години на 19-и век.

„Събирам, доколкото мога, доколкото успявам, защото не всички вестници от останалата част на страната идват до София. Много вестници се издават от читалища, училища, различни организации и те не се разпространяват по нормалния път. Тоест, не се продават, а се раздават в институции, на други читалища, училища. Невъзможно е да се събере всичко, което е излизало, излиза и ще излиза. И това е може би най-примамливото“, каза Станоев.

ОТ БОЯДЖИЙСКИТЕ ШАПКИ ДО ПРЕМИНАВАНЕТО В ИНТЕРНЕТ

Освен за информация, вестниците имат и други приложения, казва съставителят на „Преглед на печата“. В миналото те са служили за постилане на пейките на стадионите, за направата на шапки и така нататък. В предговора на книгата той разказва за вестник „Бояджийска шапка“, представящ се за „ежегодник на бояджиите и другите дюлгери в България“. „Това беше издание на една фирма, която отдавна не съществува, фалира. Но хората направиха вестник и той беше с хумористична насоченост“, посочи Антонио Станоев.

Той разказа, че събира първи и юбилейни броеве. Напоследък се налага да събирам вече и последни броеве, защото повече вестници спират, отколкото да тръгват нови, отбеляза Станоев. Фактът, че печатните медии преминават все по-често онлайн, той си обяснява с поскъпването на хартията, на мастилата, на енергията и така нататък.

„Общо взето, това е световна тенденция, но се надявам това да не доведе до окончателния край на хартиения вестник, защото за мен специално е много по-интересно и много по-вълнуващо да разгърна един вестник, пък бил той и от четири страници, а има вестници и с по 30-40 и повече страници, отколкото да седя пред компютъра, пред таблета или пред телефона“, каза Станоев.

СЪБИРА ИНФОРМАЦИЯ ЗА НАД 100 ЛИЧНОСТИ

Колекцията си Антонио Станоев възнамерява да използва и за създаването на сборник с текстове за над сто български личности от всички области на живота. Сред тях са Захарий Стоянов, Пенчо и Петко Славейкови, Алеко Константинов, Александър Протогеров, Николай Райнов и други. Аз съм започнал и правя това за собствено удоволствие, мисля, че е много интересно, каза той.

За този свой проект Станоев се фокусира върху вестниците, излизали до 1944 г., като всяко от изданията има и библиографско описание. „Вътре в самото изложение цитирам с по 10-20 изречения някои от авторите, които са писали в този вестник. Освен това, част от снимките от вестниците също ги слагам в това изложение, защото много от тези снимки никъде другаде не могат да бъдат намерени“, обясни той. По думите му е интересно да се проследи как различни автори са говорили за дадена личност, тъй като в даден тематичен вестник обикновено са писали по 10-15 души.

Още от рубриката
Авторът и перото
Книга на Йордан Ефтимов е включена в есенната селекция на британско поетично дружество
Теодора Славянова
Авторът и перото
Георги Господинов е на първо място в австрийска литературна класация
Анелия Пенкова
Авторът и перото
Холивудската кариера и бизнеса на Гуинет Полтроу са описани в нова книга
Теодора Йорданова
Всичко от рубриката
Георги Господинов е на първо място в австрийска литературна класация
Анелия Пенкова
Носителят на наградата "Букър", българският писател Георги Господинов оглавява литературната класация на австрийската обществена телевизия О Ер Еф за месец август с роман ...
Литературен обзор
От бедност до бестселъри: Историята на Дж. К. Роулинг
Антоанета Маркова
Експресивно
В галерия „Вълчо Вълчев“ в град Белоградчик се състоя представянето на книгата „Съвременни български наивисти“
БТА
Литературен обзор
Киран Десаи, носителка на британската награда „Букър“, отново се състезава за отличието
Калина Бояджиева
Авторът и перото
Холивудската кариера и бизнеса на Гуинет Полтроу са описани в нова книга
Теодора Йорданова
На бюрото
Изабел Овчарова разказва за проблемите на младите хора
Литературен обзор
Владимир Башев: Ако няма какво да дадем на света, за какво сме родени?
Авторът и перото
Робърт Грейвс - една от ярките фигури на литературата на XX век
Калина Бояджиева
Експресивно
Творчески терминал България – Израел
Теодора Цветкова
На бюрото
Каква е причината за отмяна на 16-ото издание на „Алея на книгата“
БТА
Златното мастило
Георги Борисов: Бъдещето на литературата ни е в нейните традиции
Вижте още новини
 
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
В пустинята се запознават Малкият принц и френският писател Антоан дьо Сент-Екзюпери
Френският писател и авиатор Антоан дьо Сент-Екзюпери се запознава с Малкия принц в пустинята край Либия, където катастрофира със самолета си през декември 1935 г. Това разказа Оливие Д`Аге, праплеменник на твореца и президент на фондацията "Антоан дьо Сент-Екз ...
Избрано
Въображението на писателя Жул Верн и до ден днешен предизвиква удивление в Китай
Повече от 150 години след публикуването на "Двадесет хиляди левги под водата", въображението на френския автор на научна фантастика Жул Верн все още предизвиква удивление в Китай, пише Синхуа. "Всичко, което някой може да си представи, друг може да го направи ...
Столично читалище получи книги от НДФ „13 века България"
Ако сте поропуснали
Националният литературен музей представя детска фотография на Димитър Димов
По случай 116 години от рождението на Димитър Димов Националният литературен музей (НЛМ) и къща музей „Димитър Димов" в София представиха на посетителите ценна фотография от детството на писателя, съобщиха от НЛМ. Експонатът на месец юни е снимка, напра ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България.
Всички права запазени.