Художникът Онник Каранфилян представи в Регионална библиотека "Пейо К. Аворов" в Бургас луксозното двуезично издание "Танцуващият по въже Homo Ludens", представена от издателство "Мусагена" по повод отбелязаната от автора през миналата година 60-годишнина. Изданието съдържа 1100 репродукции на негови творби, обхващащи периода от първите му години в художествената гимназия в Пловдив до някои от най-новите му произведения, придружени с негови думи, коментари, както и текстове от проф. Аксиния Джурова, Любен Дилов-син и проф. Георги Каприев.
Самият Онник Каранфилян е съставител и оформител на изданието. Работата по него му отнема близо шест месеца, в които фотографира творбите в ателието си. "Когато тръгнах да правя книгата, изобщо не се замислих как ще се чувствам след нея. Видях целия си професионален път от художествената гимназия в Пловдив до днес и като я завърших, си казах "Колко съм бил луд да се занимавам само с графика и да стигна дотук, където съм в момента", коментира художникът.
"В моето изкуство наративът винаги присъства, защото смятам, че умея да разказвам истории. По този повод мога да спомена, че "Мусагена" има намерение да издаде и книга с мои разкази, в които описвам истории, случили се лично с мен. Преди това обаче ще направя почивка, в която да събера нови впечатления и енергия", заяви художникът.
Той определи разказите си като забавни, но обясни, че в тях няма художествена измислица, а единствено неговия поглед и коментар към дадени ситуации. Сред тях са пет разказа за двумесечния му френския престой в Сите дез`ар в Париж за един объркан билет за влак, за едно заключване в музей пак там, както и за един бездомен арменски галерист. Каранфилян спомена заглавието само на един от разказите си - "Терорист". Написан последен, но стигащ най-назад във времето, той разказва за събития от 1982 г., когато е убит турският консул в Бургас.
В представянето на "Танцуващият по въже Homo Ludens" авторът бе подкрепен и от издателя Петко Манчев, с когото ги свързва над 30-годишно приятелство. Двамата направиха своеобразна обиколка из творчеството на автора през годините под формата на увлекателна презентация, придружена с разкази и коментари на творбите, историите зад тях, както и времената, в които се случват. Презентацията бе разделена на периоди от първите му рисунки като дете, минавайки през казармения му период, както и времето, в което в продължение на шест години той е сякаш вечният кандидат-студент на Националната художествена академия - в четири от тях е първа резерва, докато в крайна сметка го приемат на шестия. Включени бяха и академичните му работи, както и произведенията, върху които работи след това.
"Аз рисувам само когато уловя енергията. Покрай войната в Украйна исках да направя абстрактна работа, но не се получи. Появи се Христос, погледнал нагоре с насълзени очи", разказа Каранфилян и допълни: "Когато гледам сега назад към работите си от 8. клас, виждам ироничния поглед към заобикалящата среда, но са правени съвсем интуитивно."
Той поясни, че въжетата от заглавието на книгата са свързани с честата употреба на този символ в картините му, с което той е разпознаваем и в чужбина. "За мен това е цивилизационен символ. Ние самите сме облечени в материи, изработени от хиляди дребни въженца. С въже привързваш лодката към брега, спасяваш човек, изкачваш се по върховете, но може да е и примка за бесило, за плен." Художникът допълни, че е влюбен в този символ, както и в столовете, които също присъстват много в картините му и вълнуват въображението му.
"Наскоро се замислих за корените на този интерес към въжето", допълни Каранфилян и разказа, че е стигнал назад до една от историите, които чува от своя сладкодумен дядо, когато е още 6-7-годишно дете. В нея един старец пада в местен кладенец в района на родния му Сливен и за да бъде спасен, пускат въже, по което слиза друг човек, но то се къса и спасителят умира, а старец все пак бива спасен. "Детското съзнание е като празен лист. Всичко се запечатва в него. Може би съм се изплашил, но осъзнах, че с годините съм започнал да изучавам темата за въжето", коментира художникът.
Той направи и връзка между въжето и хобито му, свързано с риболова. "Понякога хвърляш въжето, но то се заплита на възел, който трябва после да развързваш. Като нашия живот - както го хвърли Господ, така се развива, а ние междувременно разплитаме възлите му."
След Бургас Онник Каранфилян ще представи книгата "Танцуващият по въже Homo Ludens" във Варна на 13 януари в Градската художествена галерия "Борис Георгиев".
От 13 до 18 май Пловдив ще бъде домакин на второто издание на фестивала за световна литература „Летерапополи“. Амбицията на организаторите е да запълнят липсата в културния календар на града на литературен форум от такъв формат и да срещнат пловдивчани със забележителни съвременни писатели от цял свят, казва в интервю програмният и артистичен директор на фестивала – д-р Достена Лаверн. Тя е изследовател, художник, поетеса и преподавател.
По думите основната им цел е да се даде шанс на представителите на различните изкуства в Пловдив да общуват помежду си по-активно и заедно да работят за просперитета на културата в града. Затова и срещите с авторите продължат и след фестивалната седмица, като идеята е в бъдеще те да се осъществяват и под формата на уъркшопове през цялата година.
Във фестивалната програма на пролетното издание специално участие ще имат
Пролетният панаир на книгата бе открит днес пред Националния дворец на културата (НДК). В рамките на събитието, организирано от асоциация „Българска книга“ (АБК) , бе дадено началото и на Софийския международен литературен фестивал за деца и младежи.
Вицепрезидентът Илияна Йотова и министърът на културата Мариан Бачев откриха Пролетния панаир на книгата.
„За България всеки ден е 24 май. Но няма нищо по-естествено и нищо по-хубаво от това на третия ден от най-светлия български празник да празнуваме празника на книгата“, каза Йотова. Според нея при отварянето на всяка книга пред нас изниква цяла една нова вселена. „Цял един нов свят – светът на познанието. За всеки човек това е изключително важно. Защото чрез книгата ставаме още по-сигурни в себе си, още стабилни, още по-независими и още по-свободни", каза вицепрезидентът Илияна
Какво се случва, когато фентъзи, изкуствен интелект и български фолклор си подадат ръка? Отговорът идва в края на юни, когато Регионалната библиотека „Пейо К. Яворов“ ще се превърне в портал към светове, където приказното среща бъдещето. Първото издание на фестивала „Фантастичен Бургас“ (27–29 юни) обещава три дни, изпълнени с литературни премиери, комикс работилници, технологични лекции и вдъхновяващи срещи с утвърдени български автори и творци.
Фестивалът ще започне с премиерата на най-новия роман на Марин Трошанов – „Сказание за Карина и Габриел“ – приказно фентъзи, което черпи вдъхновение от класическите европейски митове и легенди. Трошанов е име, добре познато на феновете на съвременната българска спекулативна литература. Автор на романа „Ламя ЕООД“, съчетаващ мистика и корпоративна дистопия, както и на по
Книгата "Крепости срещу страха" е тематична, концептуална, опитва се да изследва различните форми на страх: личния, екзистенциалния, а също и страховете, породени от времето, в което живеем. Страхове, свързани с войни, тероризъм, екологична катастрофа и навлизането на изкуствени интелекти, каза проф. Амелия Личева, която представи новата си стихосбирка.
Събитието се състоя в „Яйцето" в Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. За книгата говориха директорът на Университетското издателство „Св. Климент Охридски“ проф. Валери Стефанов и философът и журналист Тони Николов.
Сред присъстващите бяха проф. д-р Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет в СУ, доц. Дария Карапеткова от СУ, актрисата Снежина Петрова.
Авторката на "Крепости срещу страха" проф. Личева обясни, че заглавието е избрано като метафора за си
Книгата „Рецитал край каменната маса“ със стихове на три поколения от една фамилия – Любомир, Владимир и Боян Левчеви, бе представена в Посолството на България в Букурещ.
“Имах удоволствието да получа тази книга с автограф и посвещение от единия от авторите. И си мислех за това колко важно нещо е приемствеността. И как приемствеността в случая със семейство Левчеви показва няколко епохи. Показва една епоха, в която уважаваният от всички от нас, лека му пръст, Любомир Левчев, дълги години беше един от доайените на българската поезия. Той беше и човек, ползващ се с определен авторитет сред българските поети и писатели. Той беше един майстор за времето, в което живееше. След това неговият син Владимир Левчев. Той пък стана от тези нови лица на поезията, които дадоха друг поглед и подготвиха нова епоха. Той, по подобие на своя баща, е един от хората, които с
