Художникът Онник Каранфилян представи в Регионална библиотека "Пейо К. Аворов" в Бургас луксозното двуезично издание "Танцуващият по въже Homo Ludens", представена от издателство "Мусагена" по повод отбелязаната от автора през миналата година 60-годишнина. Изданието съдържа 1100 репродукции на негови творби, обхващащи периода от първите му години в художествената гимназия в Пловдив до някои от най-новите му произведения, придружени с негови думи, коментари, както и текстове от проф. Аксиния Джурова, Любен Дилов-син и проф. Георги Каприев.
Самият Онник Каранфилян е съставител и оформител на изданието. Работата по него му отнема близо шест месеца, в които фотографира творбите в ателието си. "Когато тръгнах да правя книгата, изобщо не се замислих как ще се чувствам след нея. Видях целия си професионален път от художествената гимназия в Пловдив до днес и като я завърших, си казах "Колко съм бил луд да се занимавам само с графика и да стигна дотук, където съм в момента", коментира художникът.
"В моето изкуство наративът винаги присъства, защото смятам, че умея да разказвам истории. По този повод мога да спомена, че "Мусагена" има намерение да издаде и книга с мои разкази, в които описвам истории, случили се лично с мен. Преди това обаче ще направя почивка, в която да събера нови впечатления и енергия", заяви художникът.
Той определи разказите си като забавни, но обясни, че в тях няма художествена измислица, а единствено неговия поглед и коментар към дадени ситуации. Сред тях са пет разказа за двумесечния му френския престой в Сите дез`ар в Париж за един объркан билет за влак, за едно заключване в музей пак там, както и за един бездомен арменски галерист. Каранфилян спомена заглавието само на един от разказите си - "Терорист". Написан последен, но стигащ най-назад във времето, той разказва за събития от 1982 г., когато е убит турският консул в Бургас.
В представянето на "Танцуващият по въже Homo Ludens" авторът бе подкрепен и от издателя Петко Манчев, с когото ги свързва над 30-годишно приятелство. Двамата направиха своеобразна обиколка из творчеството на автора през годините под формата на увлекателна презентация, придружена с разкази и коментари на творбите, историите зад тях, както и времената, в които се случват. Презентацията бе разделена на периоди от първите му рисунки като дете, минавайки през казармения му период, както и времето, в което в продължение на шест години той е сякаш вечният кандидат-студент на Националната художествена академия - в четири от тях е първа резерва, докато в крайна сметка го приемат на шестия. Включени бяха и академичните му работи, както и произведенията, върху които работи след това.
"Аз рисувам само когато уловя енергията. Покрай войната в Украйна исках да направя абстрактна работа, но не се получи. Появи се Христос, погледнал нагоре с насълзени очи", разказа Каранфилян и допълни: "Когато гледам сега назад към работите си от 8. клас, виждам ироничния поглед към заобикалящата среда, но са правени съвсем интуитивно."
Той поясни, че въжетата от заглавието на книгата са свързани с честата употреба на този символ в картините му, с което той е разпознаваем и в чужбина. "За мен това е цивилизационен символ. Ние самите сме облечени в материи, изработени от хиляди дребни въженца. С въже привързваш лодката към брега, спасяваш човек, изкачваш се по върховете, но може да е и примка за бесило, за плен." Художникът допълни, че е влюбен в този символ, както и в столовете, които също присъстват много в картините му и вълнуват въображението му.
"Наскоро се замислих за корените на този интерес към въжето", допълни Каранфилян и разказа, че е стигнал назад до една от историите, които чува от своя сладкодумен дядо, когато е още 6-7-годишно дете. В нея един старец пада в местен кладенец в района на родния му Сливен и за да бъде спасен, пускат въже, по което слиза друг човек, но то се къса и спасителят умира, а старец все пак бива спасен. "Детското съзнание е като празен лист. Всичко се запечатва в него. Може би съм се изплашил, но осъзнах, че с годините съм започнал да изучавам темата за въжето", коментира художникът.
Той направи и връзка между въжето и хобито му, свързано с риболова. "Понякога хвърляш въжето, но то се заплита на възел, който трябва после да развързваш. Като нашия живот - както го хвърли Господ, така се развива, а ние междувременно разплитаме възлите му."
След Бургас Онник Каранфилян ще представи книгата "Танцуващият по въже Homo Ludens" във Варна на 13 януари в Градската художествена галерия "Борис Георгиев".
Интересът към българските народни приказки винаги е бил голям. Книгите, които се четат най-много в Детската библиотека в Самоков, са тези, които са включени в препоръчителната литература от училище, каза пред журналисти библиотекарят Евелина Димитрова по случай Международния ден на детската книга, отбелязван днес. Тя каза, че лятото книги вземат деца и ученици, които са на гости в града. Децата, които все още не могат да четат, идват заедно със своите родители и взимат поредици. Енциклопедиите също са много предпочитани – за животни, история, динозаври и други. Тийнейджърите основно предпочитат поредицата за приключенията на Хари Потър.
В извадена справка от библиотеката се отчита, че 1 януари до 31 март т.г. най-заеманата книга е „Марти“ на Жилбер Делае, следвана от „Барбароните“ на Анет Тизон, „Пипи Дългото чорапче“ от Астрид Л
„Цветето на Хеликон“ е от най-хубавите награди, защото е награда на читателите. Защото е за книгите, които хората са си купували. Това каза в интервю писателят Георги Господинов, който тази вечер получи приза "Цветето на Хеликон" за романа си „Градинарят и смъртта“.
Според него тайната за това читателите да харесват творчеството ти е да говориш искрено за неща, които обикновено не забелязваме или не говорим, или са табу. „В конкретния случай с „Градинарят и смъртта“ става дума за книга за смъртта, по-скоро за изчезването, книга за придружаването на човека, който си отива до вратата, където си пускате ръцете. Но няма как такава книга да не е искрена и да не е болезнена. Тя непрекъснато се движи между болката и утешението. Защото вътре има доста смешни истории на баща ми - на героя на тази книга. Така че, ако това е тайна, то
Испанският писател Едуардо Мендоса спечели литературната награда "Принцесата на Астурия", една от най-престижните в испаноезичния свят, предаде АФП.
По думите на журито творецът "носи щастие на читателите".
Творбите на Мендоса са оцветени с хумор и ирония, описват испанското общество в процес на трансформация. През 2016 г. той беше удостоен с наградата "Сервантес", считана за Нобелова награда за испаноезична литература.
"Истината за случая "Саволта" е първият роман на Мендоса и е публикуван през 1975 г. Смятан е за първия роман на прехода - периодът след смъртта на диктатора Франсиско Франко (1936-1975) и за много испански тийнейджъри е първата книга, която прочитат, отбелязва АФП.
Тази награда "ми носи огромно удовлетворение", каза Едуардо Мендоса на пресконференция в Барселона. "Да си помисля, че точно 50 години след като излезе първият ми роман... не съм
Литературата може да даде на децата това, което животът невинаги така добросъвестно и щедро подарява. Това каза в интервю кинокритикът проф. Божидар Манов. Днес той представи книгата си за деца „Що е то? Гатанки в стихове“ в рамките на Пролетния панаир на книгата.
Проф. Манов прочете част от гатанките, включени в изданието, и награди присъстващите деца, дали верни отговори, с вафли и бонбони. Произведенията в „Що е то? Гатанки в стихове“ са за животни, природни явления, битови събития. Това е едно ветрило от разнообразни сюжети, с които детето, естествено, расте, но не е лошо да ги види и в една мерена реч, която, надявам се, е разбираема и приятна за тях, отбеляза авторът на книгата.
Той разказа, че идеята за книгата се е появила, след като по време на пандемията е общувал с внучетата си в Тулуза по Skype. „Късно следобед се виждахме по S
Дискусия за начина, по който изкуството помага за съхраняването на паметта, постави началото на тазгодишното издание на "Литературни срещи" на фондация "Прочети София", провеждащи се под мотото "Археология на паметта". Разговорът на тема "Трагедия или фарс - къде се намираме, накъде отиваме и кой ще го опише" се проведе на 24 април в античния комплекс „Сердика“.
В събитието участваха Виктория Драганова (куратор и основател на Swimming Pool), Ангел Игов (писател и литературен критик), Кирил Василев (поет и културолог). Модератор беше философът и журналист Тони Николов.
"Колективната памет е като едно разбито огледало, на което ние нарязваме пръстите си, докато се опитваме да подредим някакви късчета от живота си", обобщи той малко преди финала - сравнение, което допадна на всички участници.
Самото ларго, останка от отминалите времена на Рим, даде друг п
