Художникът Онник Каранфилян представи в Регионална библиотека "Пейо К. Аворов" в Бургас луксозното двуезично издание "Танцуващият по въже Homo Ludens", представена от издателство "Мусагена" по повод отбелязаната от автора през миналата година 60-годишнина. Изданието съдържа 1100 репродукции на негови творби, обхващащи периода от първите му години в художествената гимназия в Пловдив до някои от най-новите му произведения, придружени с негови думи, коментари, както и текстове от проф. Аксиния Джурова, Любен Дилов-син и проф. Георги Каприев.
Самият Онник Каранфилян е съставител и оформител на изданието. Работата по него му отнема близо шест месеца, в които фотографира творбите в ателието си. "Когато тръгнах да правя книгата, изобщо не се замислих как ще се чувствам след нея. Видях целия си професионален път от художествената гимназия в Пловдив до днес и като я завърших, си казах "Колко съм бил луд да се занимавам само с графика и да стигна дотук, където съм в момента", коментира художникът.
"В моето изкуство наративът винаги присъства, защото смятам, че умея да разказвам истории. По този повод мога да спомена, че "Мусагена" има намерение да издаде и книга с мои разкази, в които описвам истории, случили се лично с мен. Преди това обаче ще направя почивка, в която да събера нови впечатления и енергия", заяви художникът.
Той определи разказите си като забавни, но обясни, че в тях няма художествена измислица, а единствено неговия поглед и коментар към дадени ситуации. Сред тях са пет разказа за двумесечния му френския престой в Сите дез`ар в Париж за един объркан билет за влак, за едно заключване в музей пак там, както и за един бездомен арменски галерист. Каранфилян спомена заглавието само на един от разказите си - "Терорист". Написан последен, но стигащ най-назад във времето, той разказва за събития от 1982 г., когато е убит турският консул в Бургас.
В представянето на "Танцуващият по въже Homo Ludens" авторът бе подкрепен и от издателя Петко Манчев, с когото ги свързва над 30-годишно приятелство. Двамата направиха своеобразна обиколка из творчеството на автора през годините под формата на увлекателна презентация, придружена с разкази и коментари на творбите, историите зад тях, както и времената, в които се случват. Презентацията бе разделена на периоди от първите му рисунки като дете, минавайки през казармения му период, както и времето, в което в продължение на шест години той е сякаш вечният кандидат-студент на Националната художествена академия - в четири от тях е първа резерва, докато в крайна сметка го приемат на шестия. Включени бяха и академичните му работи, както и произведенията, върху които работи след това.
"Аз рисувам само когато уловя енергията. Покрай войната в Украйна исках да направя абстрактна работа, но не се получи. Появи се Христос, погледнал нагоре с насълзени очи", разказа Каранфилян и допълни: "Когато гледам сега назад към работите си от 8. клас, виждам ироничния поглед към заобикалящата среда, но са правени съвсем интуитивно."
Той поясни, че въжетата от заглавието на книгата са свързани с честата употреба на този символ в картините му, с което той е разпознаваем и в чужбина. "За мен това е цивилизационен символ. Ние самите сме облечени в материи, изработени от хиляди дребни въженца. С въже привързваш лодката към брега, спасяваш човек, изкачваш се по върховете, но може да е и примка за бесило, за плен." Художникът допълни, че е влюбен в този символ, както и в столовете, които също присъстват много в картините му и вълнуват въображението му.
"Наскоро се замислих за корените на този интерес към въжето", допълни Каранфилян и разказа, че е стигнал назад до една от историите, които чува от своя сладкодумен дядо, когато е още 6-7-годишно дете. В нея един старец пада в местен кладенец в района на родния му Сливен и за да бъде спасен, пускат въже, по което слиза друг човек, но то се къса и спасителят умира, а старец все пак бива спасен. "Детското съзнание е като празен лист. Всичко се запечатва в него. Може би съм се изплашил, но осъзнах, че с годините съм започнал да изучавам темата за въжето", коментира художникът.
Той направи и връзка между въжето и хобито му, свързано с риболова. "Понякога хвърляш въжето, но то се заплита на възел, който трябва после да развързваш. Като нашия живот - както го хвърли Господ, така се развива, а ние междувременно разплитаме възлите му."
След Бургас Онник Каранфилян ще представи книгата "Танцуващият по въже Homo Ludens" във Варна на 13 януари в Градската художествена галерия "Борис Георгиев".
Людмила Филипова, издава новия си роман „Планът „Елиминирай Европа“. Книгата е художествено произведение, което обаче се основава на реални събития и актуални глобални проблеми. Тя разглежда не само политическите, но и икономическите и климатични въпроси, които засягат не само Европа, но и целия свят. В основата на сюжета стои светът, който е изправен пред редица конфликти, включително търговска, технологична и конвенционална война, с които са свързани различните глобални играчи като Европа, Русия, Китай, Арабските емирства и Индия. Тези региони са не само центрове на икономическа и политическа власт, но и важни участници в бъдещето на планетата, особено що се отнася до климатичните промени.
Романът се фокусира върху въпросите за мястото на Европа в глобалния контекст, като разглежда възможността за нейното елиминиране в политически и икономически план и как
Актьорът Димитър Маринов се среща с почитатели в Добрич. Той представи книгите си "Към сцената" и "Към екрана" в Огледална зала "Нели Божкова". Той разказа за пътя си към Съединените американски щати, Холивуд, киното и Оскарите. Актьорът каза, че му е отнело 12 г., за да напише тези книги. Той посочи, че един актьор трябва да знае само какво се иска от него, ако много му се обяснява, той почва да мисли и не се получава образ. "Младите таланти имат нужда от основа. Оттам нататък е индивидуалност, автентичност, оригиналност и всеки е сам за себе си. Нашето изкуство е строга индивидуалност, но в партньорство. Младият човек само трябва да знае откъде да започне. Всичко, което ти каже един преподавател, един актьор, един режисьор е вярно, но въпросът е дали то ще работи за теб", каза още Маринов.
По неговите думи актьорът трябва да бъде спонтанен и да не мисли много. “А
Дебютната стихосбирка на Калоян Иванов "Ритане в облаците" бе представена в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски" в рамките на четиридесет и седмото издание на Националния студентски литературен конкурс "Боян Пенев".
Редактор а книгата е Маламир Николов. Илюстрациите са дело на Александър Байтошев. Оформлението и дизайна са направени от Анна Лазарова. Коректор е Мария Куманова.
В първата премиера на стихосбирката в Шумен се включиха Георги Гаврилов от издателство Scribens и Маламир Николов. Книгата е издадена от издателство Scribens и Университетско издателство "Епископ Константин Преславски", каза Гаврилов и подчерта, че самият той е бил участник в Националния студентски литературен конкурс "Боян Пенев" преди около 10 години и този конкурс е важен за него.
Маламир Николов коментира, че работата по книгата е преминала бързо и лесно. Той ка
„Идеята ми беше да събера всичките си разкази, писани през годините, и те да зазвучат по нов начин“, сподели проф. Венцеслав Николов по време на представянето на най-новата си книга „Викът на улулицата“.
Събитието се състоя днес в зала „Проф. Марин Дринов“ на Българската академия на науките (БАН). В представянето взеха участие литературният критик Георги Цанков, а актьорът Мариус Донкин прочете откъси от книгата.
„Аз съм оптимист и вярвам, че доброто винаги ще побеждава. Винаги съм искал в разказите ми да присъства тази светлина — онази, която според мен съществува в света. Макар понякога в текстовете ми да прозвучават песимистични нотки, на мен ми се струва, че светът е по-скоро добър. И именно това се опитвам да съхраня в книгите си“, каза още авторът.
Литературният критик Георги Цанков акцентира върху уни
Носителят на наградата "Букър", българският писател Георги Господинов оглавява литературната класация на австрийската обществена телевизия О Ер Еф за месец август с романа си "Градинарят и смъртта", в който се разказва за болестта на баща му, за последните месеци от живота на възрастния мъж и за сбогуването на писателя с него, предаде австрийската агенция АПА.
На второ място в класацията е романът "Разпадания" на австрийската писателка Марлене Щреерувиц, която до момента заемаше първо място, а на трета позиция е авторката Диди Дробна с романа си "Сърце от Източния блок".
Класацията на О Ер Еф за месец август е както следва:
1. Георги Господинов: "Градинарят и смъртта"
2. Марлене Щреерувиц: "Разпадания"
3. Диди Дробна: "Сърце от Източния блок"
4. Геза Олкуш: "Езикът на моя брат"
5. Серхий Жадан: "Арабески"
