Комиксът е опит на изкуството да разкаже нещо, което е трудно за разказване, каза в интервю Владимир Полеганов. Той е преводач на представения днес роман „Маус“ от Арт Спигелман – първото графично произведение, отличено с наградата „Пулицър“. Събитието бе част от фестивала „Пловдив чете“.

„Mаус“ е историята на Владек Спигелман – евреин, оцелял в хитлеристка Европа, и неговия син – художник на комикси, който се опитва да намери общ език с баща си, да разбере миналото му. Форматът е на разказ в картинки и според издателите от „Нике“ успява с лекота да отърси читателите от чувството, че чете за до болка познати събития, и разкрива неизразимото посредством нищожното.

„Комиксът като изразно средство с тежката материя на историята се съчетават изненадващо добре и продуктивно, защото самият ко

С пълно единодушие Общинският съвет гласува 19 млади таланти на Пловдив да бъдат удостоени с отличието "Почетна значка на град Пловдив" по случай 24 май, Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура, и славянската писменост. Сред мотивите за отличаването са посочени забележителните им успехи, с които те са допринесли за издигането на духовния и културен облик на Пловдив.

С почетното отличие за изключителните си постижения бяха удостоени актьорите от Драматичния театър Константин Еленков и Патриция Пъндева, от Кукления театър Евдокия Енчева и Стайко Стайко, визуалният артист Петко Танчев, диригентът в операта Константин Добройков, студентите от АМТИИ Георги Георгиев, Андреан Атанасов и Биляна Динкова.

Сред наградените са още учениците от Националната гимназия за сценични и екранни изкуства в Пловдив Мануела Аргирова, Валентина Нейчева и

По случай 116 години от рождението на Димитър Димов Националният литературен музей (НЛМ) и къща музей „Димитър Димов" в София представиха на посетителите ценна фотография от детството на писателя, съобщиха от НЛМ.

Експонатът на месец юни е снимка, направена във фотостудио в Дупница през март 1913 година. Тя запечатва образа на почти 4-годишния Димитър Димов, известен още като Мишо, в прегръдка с майка му Веса. От НЛМ уточниха, че ценният експонат е получен от Людмила Генева, сестрата на Димитър Димов.

Роден на 25 юни 1909 година в Ловеч, Димитър Димов прекарва детството си в бащината къща в Дупница. Баща му Тотю Димов е офицер, който загива на фронта в Междусъюзническата война. Майка му Веса Харизанова е родена в Дупница през 1889 година. Дядо му Спас Харизанов участва в Кресненското въстание заедно със своя родственик Иван Сандански - бащата на Яне Сандански.

Книга с фотографии на Джордж Харисън от неговата „Бийтълс“ ера, много от които се публикуват за първи път, ще бъде издадена през 2026 г., предаде Асошиейтед прес.

Издателство „Рандъм хаус“ обяви, че книгата The Third Eye („Третото око“), която съдържа над 250 черно-бели и цветни снимки, е планирана за есента на 2026 г. Вдовицата на Харисън - Оливия, е подбрала снимките и е съставила албума към книгата, който обхваща периода между 1963 и 1969 г., и включва снимки на „Бийтълс“ от техния роден Ливърпул до Индия.

„Искам да покажа на хората, чрез уникалната фотографска перспектива на Джордж през ранните години на „Бийтълс“, моментите, когато целият живот е пред теб, изпълнен с незнайни възможности“, пише Оливия в публикация на „Рандъм хаус“. „Неговите снимки в „Третото око“

Фериботната връзка между Истанбул и Бургас, която се планираше да бъде пусната в експлоатация през юни, за да свърже двата града на брeга на Черно море, не успя да тръгне. Но един български поет, Христо Фотев, когото критиците и феновете определят като един от майсторите на любовната лирика в българската поезия, завинаги остава свързан и с космополитния Истанбул, и с град Бургас, който оглавява класацията на най-добрите градове за живеене в България.

Поетът, чийто паметник днес се намира в забележителната морска градина на Бургас, в едно свое стихотворение изповядва:

“...Приемам възхитителния рискда бъда жив, не някакъв излишени мъртъв Христо Фотев да съм аз:Роден в Истанбул. Тридесетгодишен.Но българин. И жител на Бургас...”

Истанбулската следа в житието на поета Христо Фотев вероятно щеше да остане неизвестна за широката публика, ако не бяха проуч