Новият носител на Националната литературна награда "Милош Зяпков" е писателят Васил Славов, съобщават от Община Ракитово, които са организатори на събитието заедно с местното читалище "Будилник".

Авторът е отличен за цялостен принос в рамките на 12-тото издание на конкурса, носещ името на известния ракитовец, за книгите си "Строфи на кръвта" (проза) и "Ахав" (поезия). Победителят не е присъствал на церемонията по награждаването, тъй като живее в САЩ.

„От мое име, от името на колегите ми, членове на журито – Васил Лазаров, Деян Енев, Красимир Димовски и Катя Ташева, както и от името на организаторите честитим заслуженото отличие на господин Славов, като му желаем да е здрав и да разкрива нови хоризонти в съвременната българска литература! Достойно ест!“, написа в профила си във Фейсбук поетесата Маргарита Петкова.

От съпътстващия конкурс за уче

Опит и практики от Нидерландия ще ползва Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ във Варна, за да увеличи и подобри услугите си. Той е почерпен при посещение в страната на група от шестима специалисти по Програма „Еразъм+“ на Европейската комисия. Както информирахме, институцията вече приложи шведски модел за създаването на „Велобиблиотека“ по същия проект. 

В Нидерландия библиотечните специалисти от Варна са посетили пет публични институции в градовете Дордрехт, Ротердам, Утрехт и Амстердам, както и Кралската библиотека в Хага, разказаха трима от екипа - Теменуга Калчева, Зефира Кацарова и Емил Демирев. Най-силно впечатление са им направили активното участие на доброволци в дейностите, отвореността на библиотеките към потребителите, архитектурата на сградите и екологичните мерки, приложени в тях. Основната цел на тези пътувания е във В

Темата за паметта - личната, колективната, градската, е във фокуса на книгата „Тролейни хроники с разместени страници“ на Татяна Йолинска, съобщават издателите от „Библиотека България“.

В сборника са включени кратки разкази, поетични фрагменти и моментни портрети.

„Тролейни хроники с разместени страници“ е книга за онези мигновени мисли, които ни връхлитат между две спирки, но рядко задържаме. Татяна Йолинска пише като пътник без крайна дестинация – събира и документира разпилени спомени, разговори, тишини, несъстояли се срещи – моменти, иначе обречени да се разтворят в отварата на времето“, пише редакторката Преслава Божидарова. „Не за четене, а по-скоро за преживяване, тази книга наподобява случайна среща в дъждовен ден, последната дума от разговор, който никога не се е състоял, тихото усещане, че нещо важно

Изабел Алиенде издаде новия си роман - "Името ми е Емилия дел Вайе", съобщи Асошиейтед прес.

Милиони читатели харесват бестселърите на Исабел Алиенде заради силните героини и епичните сюжети. В романи като "Къщата на духовете", "Ева Луна" и неотдавнашния "Виолета" упорити жени заемат централно място и са двигатели на драматични разкази, сътворени с щипка магически реализъм от писателката, родена в Перу и израснала в Чили.

Не по-различно е и в новата книга на Алиенде - "Името ми е Емилия дел Вайе". Тя е за журналистка с приключенски дух в Сан Франциско в края на XIX век. Младата Емилия е изненадващо безстрашна за жена от онова време, предизвиквайки и преодолявайки бариерите, свързани с пола, докато преминава от писането на евтини романи под мъжки псевдоним към изискването истинското й име да бъде посочено над статиите й във вестниците.

Голяма част от интелектуал

„Ако искаш да станеш по-добър актьор – трябва да бъдеш по-добър човек“, каза актьорът Димитър Маринов при представянето на книгите си „Към сцената“ и „Към екрана“ в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ в Стара Загора. Събитието бе част от първия театрален фестивал „Нови открити сцени +“ („НОС +“), организиран от Драматичен театър „Гео Милев“.

В началото на срещата бяха поднесени кратки биографични данни за актьора, а самият той бе представен от старозагорската актриса Елена Азалова, с която по техните думи ги свързва познанство от близо 40 години. Пред присъстващите Димитър Маринов сподели, че книгите са резултат от 12-годишен труд, а причината за тях идва от младите таланти, с които работи. „Причината за тези книги не бе моя. Аз реших да не пиша автобиография, както ме молиха р