Всеки разказ е отломък от разпаднал се роман, казва Николай Терзийски за новата си книга „Родиния“. Премиерата е на 14 май в „Салон на изкуствата“, в НДК, съобщават издателите от „Жанет 45“.

По думите им „Родиния“ е книга пътуване и книга завръщане: „Пространство, едновременно илюзионно и действително. Родиния – огромният суперконтинент, съществувал преди седемстотин милиона години, обърнал се отвътре навън и разпаднал се на части само за да се свържат отломъците му отново, милиони години по-късно. Точно така и историите в тази книга са части от едно голямо цяло – те се разделят и свързват, оглеждат се една в друга, за да ни отведат към същността, към смисъла, да преобърнат времето и запълнят липсата“. 

&bdquo

Книгата „Целувам ви, Аспарух Лешников“ на д-р Веселина Узунова ще има представяне на 20 май в столичния Литературен клуб „Перото“, съобщават организаторите.

Водещ на събитието ще е Драгомир Драганов, а гост се очаква да бъде внучката на тенора Джесика Лешников. 

Книгата проследява живота на Аспарух Лешников в Берлин от 20-те и 30-те години, сложното време на нацисткия режим в Германия и забвението на комунистическа България, посочват организаторите на представянето на изданието в „Перото“. „След 1990 г. в българската преса се появяват десетки публикации с еднотипно съдържание, разказващи за тежката съдба, която социалистическа България отрежда на големия артист, родината, в която той живее в немилост 34 години. Разпространяваните сантиментални истории го правят известен, особено сред по-възрастната публика, която преоткрив

Книгата „Рана“ на Захари Карабашлиев ще излезе в Египет, в превод на арабски от палестинския писател и преводач Хайри Хамдан, съобщи авторът на романа в социалните мрежи. 

„Тиха и самотна работа е писането. Често и неблагодарна. А същата участ споделя и преводача. Но неведоми са пътищата на словото. Щастлив съм в навечерието на 24-ти май да разбера, че “Рана” ще излезе в Египет, преведена на арабски от палестинския писател и преводач Хайри Хамдан, който от 80-те живее в България и познава както езика, така и културата ни. Да е дълги години жив, здрав и вдъхновен“, пише Карабашлиев.

По думите му „Рана“ излиза в издателство Sefsafa Culture & Publishing, публикувало автори като Елиас Канети, Петер Хандке, Патрик Модиано и др. 

„Не можем в книгите си да излекуваме раните на света. Но можем да разказва

Книгата е другото лице на вечността, нашият паспорт към вечността. Това каза в интервю писателката Здравка Евтимова при откриването на Международния панаир на книгата и образованието в Подгорица, на който България е почетен гост.

"Който чете, си осигурява късче вечност", допълни тя.

Писателката подчерта, че посланието към черногорските читатели и читателите като цяло е, че стабилното здраве трябва да е основата на целия живот - "на обичта, на щастието, на борбата, на победата, на умението да се измъкваме от тежка ситуация". 

"Надявам се в тези условия на ежедневно усилие да сложим хляба на масата, да остане време за книга, да остане време мама да хване детенцето за ръка и да му прочете приказка, пък и тя сама да прочете, да похвали на свои приятели някоя книга", отбеляза Здравка Евтимова. 

По повод предстоящия този месец празник на българската п

Силата на историите да удължават живота, способността на четенето физически да забавя времето и това, че историите създават смисъл, са три от общо седемте според Георги Господинов суперсили на литературата. Писателят, който бе първият български автор в поредицата от срещи с читатели в рамките на Черноморския литературен фестивала в Бургас, представи част от тях пред публиката, изпълнила двора на Регионалната библиотека "Пейо К. Яворов". Той уточни, че темата за неизчерпаемия дар на литературата и нейните суперсили ще бъде в основата на лекция, с която ще открие литературния фестивал "Грегор фон Рецори" в базиликата "Санта Кроче" във Флоренция. 

Идеята за нестихващия дар дошла от един кът в музея "Метрополитън" в Ню Йорк, в който под формата на "нестихващ дар" някой е предоставил много пари, така че всеки ден да се поставят свежи цветя. "Ползвах го като метафора за лекцият