Милена Димитрова е новият носител на наградата на името на дългогодишния ръководител Максим Минчев. Отличието се присъжда от Българската асоциация на журналистите и писателите по туризма (ABUJET), а церемонията по награждаването се състоя днес в зала „Максим“ на БТА.

Призът се присъжда на Милена Димитрова за цялостно творчество и високи професионални постижения в сферата на журналистиката и публицистиката. Тя не присъства на събитието. Призът бе връчен от първия носител на наградата Магдалена Гигова на майката на Димитрова – журналистката Божана Димитрова. 

Милена Димитрова е автор, който пише с ерудиция, със сърце, с разбиране на нещата и се потапя във всичко, с което се занимава, каза по време на събитието Магдалена Гигова. Тя пожела здраве и време, за да може да пътува и да пише. 

„Благодаря от името на Милена. Задължена съм

Книгата „Никола Мавродинов - изкуство и време. Анализи и обзори 1928 – 1943“ беше представена от председателя на Добруджанския научен институт Борис Спасов в добричката художествена галерия.

“Сборникът е едно от най-новите издания на Добруджански научен институт и Исторически музей – Тутракан. Той съдържа материали, поместени на страниците на емблематични български периодични издания от периода 1928 до 1943 г., сред които списанията „Златорог“, „Завети“ и „Изкуство и критика“. Те дават поглед върху художествения живот и критиката в България през първата половина на ХХ век”, каза  Борис Спасов.

Той сподели, че когато е започнал да чете книгата, е бил приятно изненадан за това какви познания за българското и световно изкуство има Никола Мавродинов. “Два периода от неговото творчество са от

Новата книга на д-р Елица Матеева „Манифестът „Догма 95“. Рефлексии към най-новото българско кино“ бе представена във Варна. В събитието участва доц. д-р Гергана Дончева от Института за балканистика с Център по тракология (ИБЦТ) при Българската академия на науките. 

Доц. Дончева припомни, че това е четвъртата книга на театроведа и режисьор Елица Матеева, с която тя защитава дисертация в Нов български университет. По думите й трудът е написан по достъпен начин и ще бъде полезен на хората, които искат да научат повече за скандинавското и българското кино, а паралелите, които прави, са ценни и редки в науката у нас. Автор на корицата е варненският дизайнер Мила Петкова.

Книгата започва с въведение за манифестите в културно-исторически аспект, докато стигне до „Догма 95“. Представени са най-популярните и значими скандинавски режисьо

Книгата „С Родопите в сърцето“ е нов принос към творчеството и личността на Стою Шишков. Това каза доц. д-р Георги Митринов на среща в Държавния архив в Смолян за представяне на новата книга на Петър Маринов, издадена посмъртно от неговия син Александър Маринов. В изданието са събрани документи и спомени за Стою Шишков (1865-2025) – учител, историк, етнограф, фолклорист, изследовател, публицист и общественик.

Изданието, което включва спомени и разкази на Петър Маринов за изтъкнатия летописец на Родопите, бе представено от доц. Митринов и Александър Маринов. Стою Шишков пръв популяризира родопската материална и духовна култура в общославянски план, посочи доц. Митринов. Според него в книгата Стою Шишков е показан в целия си блясък.

До края на живота си Петър Маринов  наричаше Стою Шишков свой духовен баща, разказа Александър Маринов.

Петър Ма

Мъжът, осъден за това, че през 2022 г. намушка с нож писателя Салман Рушди преди началото на лекция в Ню Йорк, вследствие на което Рушди ослепя с едното си око, днес получи присъда от 25 години затвор, предаде Асошиейтед прес.

През февруари съдебни заседатели признаха 27-годишния Хади Матар за виновен в опит за убийство и посегателство.

Рушди не се появи в съдебната зала в западен Ню Йорк, за да присъства на произнасянето на присъдата. Но по време на съдебния процес 77-годишният писател беше основният свидетел. В съдебната зала той разказа как си е мислил, че умира, когато маскиран нападател е го е нападнал с нож, нанасяйки му над двадесет удара. Нападението беше извършено малко преди Рушди да излезе на сцената в института "Шътокуа", за да говори за безопасността на писателите.

Преди да бъде осъден, Матар направи изказване за свободата на словото, в което нареч