В Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ – Сливен бяха обявени носителите на Националната награда „Константин Константинов“ за принос в детското книгоиздаване за 2025 г. Журито, с председател г-жа Силва Хачерян – директор на дирекция „Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности“ към Министерството на културата, присъди отличията в следните категории.

В категория „Автор“ наградата се присъжда на Катя Антонова за книгата „Две трудни цветя и един фейояд“ (2024, издателство „Рибка“).

В категория „Илюстратор“ – Ясен Григоров, за илюстрациите към книгата „Мил домашен комар“ от Зорница Христова (2024, издателство „Точица“)

В категория „Издателство“ отличието получава издателство „Точица“ за и

Юбилейно тритомно издание с неиздавани трудове на д-р Петър Берон бе представено за първи път днес в рамките на празнично събитие по случай 280-годишния юбилей на най-старото в света българско училище „Св. св. Кирил и Методий" и 200-годишнината от издаването на „Рибния буквар“.

Събитието бе организирано от Посолството на България в Румъния и Съюза на банатските българи в Румъния и се проведе в Стар Бешенов - най-стародавния център на българщината в Румъния, споделиха организаторите.

За книгите пред избраната публика разказаха Николай Тончев, собственик на Пловдивското издателство “Нитон“, и д-р Петър Граматиков, заместник-председател на BRIDGES (Cooporation Circle of United Religions Initiative)

Акцент в тритомното юбилейно издание е поставен върху преводи на над десет хиляди страници научни трудове на френски език. За първи път в не

В Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски на 3 юни ще бъде открита изложба и арт инсталация под общото заглавие "Литературата не е музей" - инициатива на Факултета по славянски филологии, която поставя в центъра на общественото внимание нуждата от реформа в учебното съдържание по литература в българските училища. Това съобщи пресцентърът на висшето училище.

В 11.00 ч. в централното фоайе на СУ ще бъде открита изложба, в която участват едни от най-значимите съвременни български писатели: Георги Господинов, Теодора Димова, Амелия Личева, Здравка Евтимова, Деян Енев, Михаил Вешим, Мирела Иванова, Владимир Зарев, Кристин Димитрова, Надежда Радулова, Рене Карабаш и Аксиния Михайлова. Експозицията е съставена от 11 пана с кратки откъси от техни произведения, както и размислите им на тема: "Литературата не е музей, защото...".

Веднага след това, в дворното пространст

Лисици, вампири и феи се събраха на фентъзи бал, за да се срещнат с американската писателка Джули Кагава. Събитието се състоя в зала "Щрак" в столицата.

Фентъзи балът "Нивганигде" беше кръстен на страната на феите от нейната поредица "Железните феи" и издателството "ПроБук" специално беше подканило феновете да дойдат маскирани. 

В началото на партито беше представен екипът, работил по българските издания на книгите на Кагава: преводачките Анна Балева и Десислава Сивилова, редакторката Анна Тодорова, художниците на корицата Ина Димитрова и Ясен Иванов. Допълнителни аплодисменти спечели фактът, че името на Ясен, преведено на английски, съвпада с това на един от главните герои в "Железните феи": Аш (Ash).

Последва раздаване на автографи и снимки с авторката. Джули Кагава разписваше всички книги - доста от феновете си носеха поредици, а на първата книга рису

Валерия Минева - Лира представи в Регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров“ в Шумен книгата си „Приказливко в страната на думите“. След срещата с десетки деца от областния град тя каза , че книгата е издадена от „Потайниче“ и че турнето за представянето е финансирано от Националния фонд „Култура“.

Тя каза още, че в основата на първата детска книга стоят обещанията и силата на думите. „Не само децата, но и до някаква степен и възрастните не държим много на думите си и на обещанията. Аз съм вдъхновена може би от моето детство и от нещата, които като дете съм усещала, че са ме разочаровали в отношението на моите родители и изцяло на възрастните“, добави Валерия Минева - Лира.

Тя коментира, че книгата е за деца от 5 до 10 години. „Разбира се при по-малките читатели родителите четат на децата си. Имахме де