На 30 юни най-младежкият филиал на Столична библиотека - този в Студентски град, отбелязва 10-годишнината от създаването си с откриване на ново споделено пространство за четене, срещи и събития. Празникът ще бъде съпроводен с литературни четения и финала на Третия шампионат по поезия на софийските училища „Млада метафора“.

Филиал „Студентски“ е сред петте действащи библиотечни филиала на Столична библиотека, която в последните 10 години активно разширява мрежата си и работи за по-добър достъп до култура в различни райони на София. От откриването си през 2015 г. броят на посетителите на филиала се е увеличил от 3000 на над 35 хиляди годишно, а фондът е нараснал от 2000 на 18 хиляди тома.

Събитието ще събере популярни български писатели – Захари Карабашлиев, Мирела Иванова и Амелия Личева, които ще четат свои творби и ще раздават автографи.

Националният фестивал на детската книга ще бъде открит на 12 май в Драматичен театър „Стефан Киров“ в Сливен, съобщи д-р Росица Петрова, директор на Регионална библиотека „Сава Доброплодни“.

Тази година фестивалът ще отбележи 70-годишния юбилей на библиотеката с поредица от събития.

На 12 май по обяд ще бъдат обявени резултатите от Националния литературен конкурс и конкурса за рисунка на тема „Библиотеката – моят остров на съкровищата“. Целта на конкурса е да се изследва визията на децата за библиотеките в XXI век. Издаден е сборник с творбите на участниците, а техните рисунки ще бъдат представени в изложба в библиотеката. 

В същия ден във Военния клуб ще се проведе регионална среща на библиотечни дейци от Сливенския регион, където ще бъдат връчени почетни знаци на личности с принос за модернизирането на библиотеки

Вицепрезидентът Илияна Йотова, кметът на община Шумен проф. Христо Христов и директорът на Регионалната библиотека "Стилиян Чилингиров" д-р Росица Добрева откриха изложбата "Азбука и история“, представяща етапите в развитието на глаголицата и кирилицата. Експозицията е представена в галерията на първия етаж на шуменската библиотека и може да бъде разгледана днес до 17:00 ч.

Изложбата е съвместен проект на Държавния културен институт към Министерството на външните работи, на Центъра за Славяно-византийски проучвания "Иван Дуйчев" към Софийския университет "Св. Климент Охридски“ и Фондация "Елена и Иван Дуйчеви“. Автор на изложбата е проф. дфн Вася Велинова, а консултанти са чл. кор. Аксиния Джурова и проф. д-р Казимир Попконстантинов.

На откриването на експозицията присъстваха генералният директор Кирил Вълчев, зам.-кметове на община Шумен, общински съ

Проф. Веселин Панайотов изнесе доклад за приноса на българските азбуки в европейската култура на научната сесия в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", посветена на 1160 години от покръстването на България и 1170 години от глаголицата. Той се спря на темата за владетеля, църквата и писмеността.

Проф. Панайотов каза, че посвещава доклада си на именития богослов, филолог и дипломат св. Кирил Философ. Професорът съобщи, че си е поставил за задача да събуди интереса към една хипотеза, по думите му позната, но позабравена, свързана с идеята, че Константин Кирил е автор и на кирилицата, и глаголицата. "Става въпрос за историята на българските азбуки, които всъщност представляват една азбука в два графични варианта", уточни той.

В доклада си проф. Панайотов се спря на различни преписи на съчинението на Черноризец Храбър "За буквите". Този текст има 11 различн

„Песента на бързолетите“ е новата поетическа книга на Емилия Найденова, съобщават издателите от „Жанет 45“. В нея авторката събира 42 стихотворения, писани в последните десет години. 

„Може да се каже, че не съм била особено продуктивна, но в този дълъг период на трасформации успях да запазя едно от най-любимите си неща все така туптящо, каквото и да се случваше“, отбелязва Емилия Найденова в публикация в социалните мрежи. По думите нито едно от тези 42 стихотворения не е случайно.

„Надявам се, че се получи една добра книга, силно документална, осъзнавам, че някои стихотворения е трудно да излязат от стаята, в която се случват. Но вярвам и че през историята на другия, човек може да се справи със своите собствени травми. Има път и нашата задача е да борим мрака, колкото сили имаме“, допълва Найденова.

Според Г