Лияна Панделиева разказва истории на необикновени личности от средновековна Англия в нова книга. „Англия, както я обикнах“ ще бъде представена тази вечер в столичния литературен клуб „Перото“, съобщават организаторите.

По думите им вълнуващите съдби на тези личности са с нишки, преплетени до наши дни и дори минават през българската история. Авторката разказва за жени, чиято дързост е в основата на поколения успешни предприемачи, както и за кралска воля, която благославя жестокостта и пиратството като успешна държавна политика, посочват организаторите на представянето на книгата.

Според издателите от „Труд“ „Англия, каквато я обикнах” е разказ за доброто, достигнало до нас през времето, въпреки болките, които струят от историята.

Лияна Панделиева е завършила публична реч, учила е и в САЩ, а магистърската си степен

Базовата структура на българския социален, политически и културен живот е тема на книгата „Българските разломи“ на проф. Георги Каприев. Премиерата е на 25 април в театър „Сфумато“, съобщава авторът.

Участници в събитието ще са проф. Олег Георгиев, проф. Калин Янакиев, Тони Николов, Любен Козарев и Рашко Младенов.

Тази книга е личен разказ, обърнат към всеки мислещ човек в България, когото го е грижа за участта на отечеството му, отбелязват издателите от „Изток запад“. По думите им в книгата се доказва, че изначалните стихии на българския социален, политически и културен живот са абстрактният егалитаризъм и уравновиловката, които изискват сриване на всеки възможен авторитет и ред. „Традиция става единствено рушенето на всичко, проявяващо форма на традиция. Фаворизираната полукултурност и липсата на селективни критерии раждат ма

До края на този месец  ще излезе от печат и ще бъде представена новата книга за световноизвестния изпълнител на шлагери, роден в Хасково, Аспарух Лешников- Ари (1897 - 1978). Това съобщи авторът й, историкът д-р Веселина Узунова.

Книгата за именития тенор д-р Узунова е озаглавила „Целувам ви, Аспарух Лешников“. „Избрах това заглавие за книгата не само защото това са думи от последния запис на Ари в „Радио София“, където той води вечерно предаване за популярна музика, но защото той така - с любов се е отнасял през цялото време към своята публика“, обясни авторът.

Изданието, посветено на наричания в близкото минало от европейската музикална критика „Рицарят на горното фа“ изпълнител, е на Регионален исторически музей – Хасково, с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Използваният снимков и документ

По случай 116 години от рождението на Димитър Димов Националният литературен музей (НЛМ) и къща музей „Димитър Димов" в София представиха на посетителите ценна фотография от детството на писателя, съобщиха от НЛМ.

Експонатът на месец юни е снимка, направена във фотостудио в Дупница през март 1913 година. Тя запечатва образа на почти 4-годишния Димитър Димов, известен още като Мишо, в прегръдка с майка му Веса. От НЛМ уточниха, че ценният експонат е получен от Людмила Генева, сестрата на Димитър Димов.

Роден на 25 юни 1909 година в Ловеч, Димитър Димов прекарва детството си в бащината къща в Дупница. Баща му Тотю Димов е офицер, който загива на фронта в Междусъюзническата война. Майка му Веса Харизанова е родена в Дупница през 1889 година. Дядо му Спас Харизанов участва в Кресненското въстание заедно със своя родственик Иван Сандански - бащата на Яне Сандански.

Книгата „Рана“ на Захари Карабашлиев ще излезе в Египет, в превод на арабски от палестинския писател и преводач Хайри Хамдан, съобщи авторът на романа в социалните мрежи. 

„Тиха и самотна работа е писането. Често и неблагодарна. А същата участ споделя и преводача. Но неведоми са пътищата на словото. Щастлив съм в навечерието на 24-ти май да разбера, че “Рана” ще излезе в Египет, преведена на арабски от палестинския писател и преводач Хайри Хамдан, който от 80-те живее в България и познава както езика, така и културата ни. Да е дълги години жив, здрав и вдъхновен“, пише Карабашлиев.

По думите му „Рана“ излиза в издателство Sefsafa Culture & Publishing, публикувало автори като Елиас Канети, Петер Хандке, Патрик Модиано и др. 

„Не можем в книгите си да излекуваме раните на света. Но можем да разказва