Тази вечер бе открито 19-ото издание на Националната библиотечна седмица.

На събитието в Националната библиотека присъстваха доц. Калина Иванова, председател на Управителния съвет на Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА) и директор на Националната библиотека, председателят на парламентарната комисия по културата и медиите Тошко Йорданов, Искра Михайлова – член на културната комисия в Народното събрание, генералният директор Кирил Вълчев, Биляна Генова – директор на дирекция „Култура“ към Столичната община и др.

Проф. Кирил Павликянов подари на Университетската библиотека снимки на ръкописи от изследователските си пътувания в Света гора и описи на предоставените материали, които ще обогатят фонда на Зографската стая. Това съобщи пресцентърът на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Проф. Павликянов направи дарението на втората сбирка на клуба на приятелите на Зографската стая, където представи славянските ръкописни сбирки на светогорския Протат и на манастирите Ватопед, Каракал и Дохиар.

Присъстващите учени и преподаватели от Софийския университет и от Българската академия на науките се включиха в дискусия по аргументираните тези и коментираха датировката, и стила на ръкописите. 

Сбирката завърши с виртуално пътешествие из Светогорските манастири.

Регионалната библиотека в Смолян представи книгата на Васил Венински „Божие дърво“. „Всяка моя книга съм я писал така, че когато я чета след време, ме разплаква“, разказа пред читателите отличеният с националната литературна награда „Николай Хайтов“ писател. „Божие дърво“ е сборник разкази, в които Венински представя със завладяващо художествено повествование реални исторически сюжети, легенди и предания от Родопите.

Авторът разказа, че цялото му творчество от 33 авторски и съавторски книги са посветени на родното място. „Родопите са планина с душа, в нея е родена поезията, музиката на Орфей, но и бунтът на Спартак. Щастливи сме, че планината е нашата вселена“, каза Венински. На литературното четене авторът открехна страниците на поредица разкази, пренасящи ни в мистичната планина от XVIII век до днес. В белетристични

Всеки превод на Кирил Кадийски прониква в душата. Съвременните му тълкувания може би се различават от тези на академиците, но стигат до сърцето ни. Това каза литературният критик и преводач  доц. д-р Георги Цанков на представянето на тритомното издание „Антология на френската поезия (IX - XXI в)“. Изданието бе представено тази вечер във Френския институт.

„В българския културен живот има антология на съвременната френска поезия още от 1966 г., съставена от Невена Стефанова. След нея има антология на френската поезия, съставена от Пенчо Симов. Все преводи, които на пръв поглед изглеждат абсолютно верни на оригинала, но в тях я няма божествената искра. Божествената искра на големия поет, който може да направи чудото, да направи чужденеца българин, да докаже, че българският език е изключително богатство, независимо от епохата", каза още доц. Георги Цанков.<