Златното мастило

Книга с фотографии на Джордж Харисън от неговата „Бийтълс“ ...

Подиум на писателя

Община Сливен обявява процедура за номинации за наградата за литератур ...

Златното мастило

„За сигурността“ е заглавието на новия научен труд на проф ...

Начало

Експресивно

Знаковите думи и изрази за 2023 година в България

Дата на публикуване: 08:54 ч. / 22.01.2024

Редактор: Валери Генков

Прочетена
10661

Експресивно

"Изкуствен интелект" с 45 процента, "сглобка" с 37 на сто и "времеубежище" с 35 процента от гласовете са знаковите думи и изрази за 2023 година за България. Това е изборът на хората в станалото традиционно проучване "Думи на годината“ на платформата за грамотност "Как се пише?". В челната десетка се нареждат още "война", "Шенген", "демонтаж", "ротация", "Букър", "евроантлантик" и PISA, съобщиха организаторите на инициативата.

Писателят Пърсивал Евърет спечели наградата „Пулицър“ с романа „Джеймс“, поредно признание за най-популярния и награждаван американски роман на 2024 г.

“Джеймс“ e въздействащо и хапливо-сатирично пресъздаване на „Приключенията на Хъкълбери Фин“ на Марк Твен от гледната точка на приятеля на Хък, роба Джим.

Управителният съвет за наградите „Пулицър“ определи романа „Джеймс“ като талантливо преосмисляне, което илюстрира „абсурдността на расовото превъзходство и дава нов поглед върху стремежа към семейство и свобода“.

Преди „Пулицър“ Пърсивал Евърет спечели с „Джеймс“ американската Национална литературна награда, Медала „Карнеги“ за изключителни постижния в художествената литература, наградата „Къркъс“, почетна награда от л

Ново издание на „Затрупана София“ от Кирил Христов излиза по повод годишнината от обявяването на София за столица. Това съобщават издателите от „Кръг“.

По думите им в книгата си авторът рисува поетични картини на стара София от края на XIX и началото на XX в. В „Затрупана София“ Кирил Христов описва духа на столицата – такава, каквато е била в очите на съвременниците му. Той повежда читателя на разходка из гледки и места, част от които вече са изчезнали.

Авторът разказва за личности, с които самият той е общувал всекидневно. Описва какво е усещането балкончето на Иван Вазов да гледа към прозореца му, да гостува на Петко Каравелов или да другарува с Алеко Константинов и Пенчо Славейков, отбелязват издателите. „Тая вечер, особено нощната разходка, бе достатъчна, за да почувствам и Пенчо, и Алеко като хора близки, и то сякаш

Силвия Ненова ще представи на 11 април в Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“ в Шумен книгата си „Дигитални зомбита“, информират от културната институция.

Ненова е майка на две деца, журналист и психолог, търсещ отговорите на наболелите въпроси, свързани със здравето и живота на децата в новото дигитално време, уточняват от шуменската библиотека.

"Дигиталният свят може да бъде едновременно чудесен и опасен за децата. Съвременните поколения се раждат с технологиите, идват, подготвени за тях, и пристрастяването им към цифровия свят е факт. Мозъкът на едно дете, което стои пет-шест часа пред компютърна игра, се променя морфологично и родителите трябва да се опълчат срещу това. Много от тях обаче не осъзнават, че новият свят изисква отказ от старите мисловни модели и нямат решение относно начина, по който могат да контролират екранното време н

„За сигурността“ е заглавието на новия научен труд на проф. Николай Слатински. Книгата обобщава над три десетилетия академичен и практически опит в осмислянето на базисната категория „сигурност“, съобщават от издателство „Сиела“.

В книгата ученият разглежда сигурността не само като защита от катаклизми в контекста на съвременната международна политическа карта, но и като основа на добрия живот – на стабилността, развитието и доверието, информира екипът на „Сиела“.

От издателството допълват, че проф. Слатински показва как мисленето за сигурността излиза извън рамките на армията, полицията и институциите и става част от нашето ежедневие – в семейството, в училището, на работното място, в отношенията между хората.

Проф. Николай Слатински е водещ български учен, университетски преподавател, доктор по матем

Филипините ще представят своята литература като почетен гост на тазгодишния Франкфуртски панаир на книгата, който ще се проведе от 15 до 19 октомври, предаде ДПА, като цитира организаторите.

"Тази година отваряме прозорец към Тихия океан", каза директорът Юрген Бус при представянето на програмата на гостуващата страна. Това ще спомогне и да се "разчупят клишетата" , каза той.

Филипините се състоят от 7641 острова и освен официалния език, там се говорят и над 130 други. Страната ще донесе "множество гласове във Франкфурт", каза инициаторът на гостуването Лорен Легарда. Местните автори имат интересни гледни точки за природните бедствия и колониализма, диктатурата и диаспората, визиите за бъдещето и заплахата от изменението на климата, каза тя.

Архитектът, отговарящ за павилиона на почетния гост, Стенли Руис, отбеляза, че ще бъдат използвани предимно материа

Кампанията цели чрез езиковите нагласи да проследи общественото мнение за това кои са били най-важните теми през изминалата година. В онлайн анкетата всеки имаше възможност да гласува за три лайтмотива на 2023-та. В проучването отново се включва и класация на най-употребяваните знакови думи и изрази в медиите на български език с помощта на анализа на системата за глобален медиен мониторинг Sensika. Единственото съвпадение между двете класации е споменаването на "война".

Словосъчетанието победител "изкуствен интелект" ни свързва с глобалните тенденции. Употребата му се е повишила почти пет пъти в сравнение с 2022-ра, отбелязват организаторите на инициативата - д-р Павлина Върбанова, създателка на "Как се пише?", и Доротея Николова, учителка по български език и литература, и журналистка.

"Тази година наблюдаваме нещо положително, а именно пробив в политическите теми чрез още две думи, които стигнаха до финалната десетка. Те са от сферата на културата - "времеубежище" и "Букър", и са свързани с романа на Георги Господинов", обръща внимание д-р Върбанова. Изглежда, че гласувайки за "изкуствен интелект" и "времеубежище", се опитваме да се изтръгнем от лапите на политическото, допълва тя.

Думата "война", която водеше класацията при предходното изследване, сега е на четвърто място, и то с чувствително изоставане от първите три, посочва Доротея Николова. Според нея това е знак, че претръпваме дори към немислимото доскоро, макар че вече се води още една война - в Близкия изток.

"Сглобка" и "времеубежище" са от рубриката "и ний сме дали нещо на света". Първото - с малко ирония, второто - с много гордост", коментира Веселина Седларска, член на журито на кампанията. Тя е убедена, че с тези думи ще останем в световната политика и световната литература, което потвърждава международния мащаб на тазгодишния избор на дума на годината.

Доц. Георги Лозанов, също член на журито, е категоричен, че войната в мисленето на българите в последна сметка е между евроатлантизма и възраждащия се съветизъм, а на местна сцена се разиграва в политическа битка срещу демонтажа на Паметника на Съветската армия. Според него сглобката, въпреки иронията в думата, пази принадлежността ни към евроатлантическия свят, а книги като "Времеубежище" са техни посланици в него.

"Хората се замерват с думи, словото се милитаризира и не знам то ли подражава на реалността, или реалността подражава на него. Просто ми се иска "война" да спре да звучи актуално и да изчезне от списъка", отбелязва д-р Иван Ланджев, който е сред членовете на журито. Той споделя и наблюдението си, че има добри новини, защото в класацията са включени и думи постижения - маркери на успехи, които ще останат. "Имаме си и една нова дума, подарък от съчинителя. Тя се откроява, нея изкуствен интелект не може да я измисли", казва той.

Проучването сред нагласите на хората премина в три етапа. В първия - от 8 до 12 януари, всеки имаше възможност да даде предложения за думи на годината на страниците на "Как се пише?" във Фейсбук и Threads, както и в Х. Обобщеният списък съдържаше 195 различни думи и изрази. Във втория етап от 30-те предложения с най-много гласове петчленното жури отся десет. Кои три от тях са най-значимите за нас като общество, избирахме в анкета от 15 до 20 януари в третия, последен етап.

През 2022-ра на челни позиции бяха "война", "инфлация", "Украйна" и "избори". А през 2021-ва на първите три места в анкетата се наредиха некнижовната дума "преценям", "антиваксър" и "изчегъртване".

Журито в допитването отново беше съставено от дългогодишни наблюдатели и участници в обществените процеси у нас и езикови експерти: д-р Павлина Върбанова - създателка на платформата "Как се пише?", доц. Георги Лозанов - философ и медиен експерт, Веселина Седларска - журналистка и писателка, Доротея Николова - учителка по български език и литература, и журналистка, и д-р Иван Ланджев поет и есеист.

Медиен анализ

Анализът на системата за глобален медиен мониторинг и анализи Sensika с помощта на софтуерни инструменти и модели за машинно обучение, тренирани на български език, стъпва на проверени 10 милиона и 600 хиляди публикации в 9730 информационни онлайн източника за периода 1 януари - 31 декември 2023 г.

20-те най-често споменавани думи са: "България", "Русия", "Украйна", "Европа", "САЩ", "дете", "помощ", "война", "политика", "министър", "цена", "подкрепа", "президент", "семейство", "правителство", "партия", "избори", "управление", "парламент", "комисия". Прави впечатление, че от съществителните нарицателни първата дума е "дете" и употребата й е нараснала в абсолютна стойност в сравнение с 2022-ра, докато стойностите на почти всички останали са намалели. Организаторите се питат каква е причината за това - още повече че през годината бяха представени обезпокоителни резултати от тестове, показващи високо ниво на функционална неграмотност сред младежите. От първата двайсетица в сравнение с предишния период са отпаднали "газ", "енергия" и "икономика", а на тяхно място са се изкачили "семейство", "избори" и "комисия". Това, че абсолютните стойности на най-често употребяваните 20 думи чувствително са намалели в сравнение с предходната година, насочва към извода, че водещите теми в медиите са се диверсифицирали.

За първи път се представя и класация на най-споменаваните личности в медиите. На челна позиция е Бойко Борисов, следван от Владимир Путин, Румен Радев, Николай Денков, Иван Гешев, Кирил Петков, Володимир Зеленски, Асен Василев, Джо Байдън, Мария Габриел, Доналд Тръмп, Делян Пеевски, Реджеп Ердоган, Борислав Сарафов, Илън Мъск, Тодор Тагарев, Кристиано Роналдо, Алексей Петров, Корнелия Нинова и Иван Демерджиев. Интересно е да се отбележи, че Борисов сега възвръща преднината си от предишни години. Можем да проследим, че той е бил отново на първа позиция през 2021-ва, докато за дванайсетте месеца на 2022-ра е слязъл на четвърто място. Всички попаднали в класацията личности са политици с изключение на Илън Мъск и Кристиано Роналдо.

Споменаванията на кандидатите за кмет на София през 2023 година също показват любопитна, но и очаквана динамика. Проследени са представителите на ПП-ДБ - Васил Терзиев, на ГЕРБ-СДС - Антон Хекимян, и на "БСП за България" - Ваня Григорова. Най-споменаван е Терзиев, следван от Хекимян и Григорова, като между последните двама разликата е минимална.

При сравнение с предходната 2022 година анализаторите засичат трудно обяснима аномалия при медийните споменавания на кандидата за министър-председател на ГЕРБ Николай Габровски. За кратката си кампания той е успял да се изкачи от 544-то място през 2021 г. до 9-о място, а подобни амплитуди не се наблюдават при останалите кандидати за премиер в периода 2021 - 2023 г., отбелязват организаторите на кампанията.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.

Още от рубриката

Община Сливен обявява процедура за номинации за наградата за литература и изкуство „Добри Чинтулов“ за 2025 г., съобщиха от общинския пресцентър. Право да пр ...

Вижте също

„За сигурността“ е заглавието на новия научен труд на проф. Николай Слатински. Книгата обобщава над три десетилетия академичен и практически опит в осмислянет ...

Към първа страница Новини Експресивно

Експресивно

РБ "Дора Габе" обнови информационния си център по проект на Министерството на културата

Регионална библиотека „Дора Габе“ в Добрич обнови информационния си център по проект на Министерството на културата. Това съобщават от културния институт. Проектът „Библиотеката – динамична среда и равностоен участник в изграждането на ...

БТА

Експресивно

Сборник представя 50-годишната история на специалността „Реставрация“ в Националната художествена академия

Сборникът „50 години специалност „Реставрация“ в Националната художествена академия“ ще бъде представен днес, 30 юни, в галерия „Академия“, съобщават от НХА. Изданието съдържа доклади от едноименната научна конфер ...

Въображението на писателя Жул Верн и до ден днешен предизвиква удивление в Китай

Елена Христова

Експресивно

Анна Уинтур се оттегля от поста на главен редактор на американското издание "Вог"

Анна Уинтур се оттегля от поста на главен редактор на американския "Вог" и списанието ще наеме нов ръководител, който да определя редакционното съдържание, предадоха осведомителните агенции, като цитираха съобщение, разпространеното от изданието. Родената във ...

Теодора Славянова

Още от рубриката

Литературен
бюлетин

Включително напомняния
за предстоящи събития

Абонирайте се

Подиум на писателя

Людовико – императорът на България

Новата книга на Петър Николов-Зиков – „Людовико – императорът на България“, е посветена на живота на Иван Стефан, престолонаследник от Шишмановата династия, съобщават от издателство „Сиела“. В книгата е представена съдбата ...

Подиум на писателя

Важно е не само дали, а и какво четеш

Важно е не само дали, а и какво четеш, каза професор Амелия Личева, декан на Факултета по славянски филологии (ФСФ) в Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“ в интервю за новия брой на в. "Аз-буки". „Литературен вкус се формира бав ...

Златното мастило

Начинът ми на работа е по западен модел

Златното мастило

Българска следа в Истанбул: поетът на морето и любовта Христо Фотев

Специално заот Нахиде Дениз

Фериботната връзка между Истанбул и Бургас, която се планираше да бъде пусната в експлоатация през юни, за да свърже двата града на брeга на Черно море, не успя да тръгне. Но един български поет, Христо Фотев, когото критиците и феновете определят като един от майсторите на любовната лирика в българската поезия, завинаги остава свързан и с космополитния Истанбул, и с град Бургас, който оглавява кл ...

Авторът и перото

Алжирски съд потвърди присъдата от пет години затвор за писателя Буалем Сансал

Атанаси Петров