Осем нови комикса на утвърдени автори и млади артисти са включени във втория том на „Дъга“, съобщават от сдружението „Комикс манифактура“.

В изданието има продължение на историите на грубиянина Гентацу от „Бонзай“ на Сатанасов, както и на война-наемник Божидар от „Без Титла” на Калоян Томов. Читателите ще се спуснат назад в миналото с „Детективът Дей“. Сценарият е на Кънчо Кожухаров, туш от Веселин Праматаров и цвят от Джулиано Димитров. Комиксът е създаден преди около 30 години, но се публикува за първи път, разказват от „Комикс манифактура“.

Иван Коритарев представя история за Баба Гиче, вещицата-закрилник на едно малко селце с балкански дух. Митология и модерен свят се сблъскват в „Дарът на Ламята” от Мира Миладинова, Кремена Жобова и Раймонда Пейчинова, а дъщерята на дявола поема по

Сценаристът Елена Владова и художникът Николай Русев посветиха третия си документален комикс на Варненския халколитен некропол. Изданието излиза когато се отбелязват 80 години от рождението на археолога Иван Иванов, чийто е главният принос за проучването на некропола и превръщането му в световна забележителност и визитна картичка на Варненски регион.

Комиксът разказва за откриването на некропола, за направените проучвания на обекта през годините и за личностите, допринесли за неговото изследване. Той е придружен с книжка за оцветяване за най-малките, която ги запознава с някои от най-забележителните находки чрез илюстрации и кратки текстове.

Рисунките на Николай Русев са отпечатани на пана и могат да се разгледат в специална изложба, подредена в коридора на първия етаж на Археологическия музей на Варна, непосредствено до залите с експонати от праисторията.

Издание

Националният дарителски фонд (НДФ) „13 века България“ направи дарение на Народно читалище (НЧ) „Алеко Константинов 1897“ в София, съобщиха от екипа на НДФ.

Дарението включва 70 книги от различни жанрове, свързани с българската и световната история, култура и литература. 

Книгите са издания на Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Издателство „Захарий Стоянов“, Издателство ИК „Списание Пламък“, Академично издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, Фондация „Българско историческо наследство“.

Сред дарението са и книги от поредицата „Българско изкуство. Имена“.

Новият храм трябва да бъде изграден на мястото на стария, отнесено към темата за прехода, казаното означава, че е следвало да разрушим комунистическия начин на живот и на неговото място, а не встрани, да изградим храма на демокрацията. Тези думи са от края на втората част на мемоарите „Свидетелства за прехода: 2000-2009“ на Иван Костов, чиято премиера беше тази вечер в Националния дворец на културата и с които той представи книгата си.

Това са реформите – едновременно разрушение и градеж, посочи министър-председателят на България в периода 1997г. – 2001 г. Не разрушихме до края храма на комунистическата вяра, е равносметката на Иван Костов. Според него следващите поколения от демократи се опитват да строят по свой образ и подобие - трябва да разберат, че не се налага да го правят отначало, като хулят направеното от нас.

В това издание Иван Косто

Много от нас вече са го усещали, а сега вече е официално - brain rot или "мозъчно гниене" стана дума на годината на Оксфордския речник, предаде Асошиейтед прес. 

Издателите на речника от Оксфордската университетска преса отбелязаха, че изразителното словосъчетание е придобило нова известност през 2024 г., като честотата на употребата му се е увеличила с 230 процента спрямо предходната година. 

Оксфордският речник определя "мозъчно гниене" като предполагаемото влошаване на умственото или интелектуалното състояние на човек, особено разглеждано като резултат от прекомерна консумация на материали (сега онлайн съдържание), считани за тривиални или неангажиращи".

Думата на годината трябва да бъде "дума или израз, който отразява определяща тема от изминалите 12 месеца".

Изразът "мозъчно гниене" е избран чрез комбинация от обществено гласуване и езико