РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило
Авторът и перото
Британското поетично дружество Poetry Book Society включи в есенната с ...
Експресивно
Очаква се през месец септември да има ясна конкретна сума, както и пра ...
Авторът и перото
Носителят на наградата "Букър", българският писател Георги Господинов ...

Из старите книги: Девня е била център на мелничарската промишленост в края на XIX и началото на ХХ век

Дата на публикуване: 10:06 ч. / 23.01.2024
Редактор: Ангелина Липчева
Прочетена
2085
Авторът и перото

Със своите десетки воденици Девня е била център на мелничарската промишленост в периода след Освобождението до 1944 г. Мелниците са били едни от най-добрите в България за фини брашна и са работили за износ. От цяла Добруджа и Лудогорието са носили зърно за мелене. В плановете на Община Девня е да намери начин за представяне на тази история пред туристи, сподели кметът Свилен Шитов. 

Новият роман на писателя и бивш почетен консул на Намибия в България Михаил Михайлов беше представен днес в Пловдив. Книгата, озаглавена „Хроники за падането на България под ромейска власт“, беше определена като „нестандартен исторически роман“, който разкрива малко познати събития от историята на България в периода на прехода между първото и второто хилядолетие – време, когато народът се бори за запазване на своята независимост.

„Това са събития с ключово значение за българската история. Важно е да бъдат осветлени, за да може младите поколения да познават миналото си и да се гордеят с него. Именно тази мотивация стои зад написването на романа, който проследява процеса на подчиняване на България от Ромейската (Византийската) империя. Историята не се изчерпва само със Самуил – става дума за дълъг период, през който българите полагат уси

Писателят Пърсивал Евърет спечели наградата „Пулицър“ с романа „Джеймс“, поредно признание за най-популярния и награждаван американски роман на 2024 г. 

“Джеймс“ e въздействащо и хапливо-сатирично пресъздаване на „Приключенията на Хъкълбери Фин“ на Марк Твен от гледната точка на приятеля на Хък, роба Джим.

Управителният съвет за наградите „Пулицър“ определи романа „Джеймс“ като талантливо преосмисляне, което илюстрира „абсурдността на расовото превъзходство и дава нов поглед върху стремежа към семейство и свобода“. 

Преди „Пулицър“ Пърсивал Евърет спечели с „Джеймс“ американската Национална литературна награда, Медала „Карнеги“ за изключителни постижния в художествената литература, наградата „Къркъс“, почетна награда от л

Изложение „Алея на книгата“ няма да се състои това лято във Варна, съобщиха организаторите от Асоциация „Българска книга“. Те припомниха, че 16-ото издание трябваше да започне на 1 август на обичайното място по пешеходната част на бул. „Сливница“ в морския град. 

Експертният съвет по устройство на територията към Община Варна обаче не разрешава събитието да се проведе в тази част на града и е издал разрешение за разполагане на 20 шатри в непосредствена близост - по пешеходната част на бул. „Княз Борис I“. От Община Варна припомнят също, че изложението се подкрепя финансово от местната власт. 

Председателят на Управителния съвет (УС) на Асоциация „Българска книга“ Петя Господинова обясни, че решението за отмяна на „Алея на книгата“ във Варна тази година е окончателно. Причината е, че то е

Вицепрезидентът Илияна Йотова връчи в Сопот националната литературната награда „Иван Вазов“ на писателя Христо Славов по време на церемонията по повод 175 години от рождението на Иван Вазов.

В словото си по повод празника Йотова подчерта значението на Вазов за формирането на национална идентичност. Тя припомни известния Вазов цитат от одата „Паисий” - „И ний сме дали нещо на светът“, който според нея изразява едновременно гордост, но и отговорност за опазване на българската култура и история. Вицепрезидентът посочи, че няма българин, който да не започва образованието си с Вазовото стихотворение „Аз съм българче“ и отбеляза, че неговото творчество продължава да оказва ключово въздействие върху българите и до днес.

Йотова изтъкна, че Сопот е не само родно място на писателя, но и символично пространство, в което понятията св

Агата Кристи оживява и води курс по творческо писане благодарение на компютърна симулация, предаде ДПА. 

Би Би Си и наследниците на покойната авторка на бестселъри обединяват усилия, за да създадат онлайн курс, посветен на начина на писане на Агата Кристи.

Обучението включва компютърна симулация, изображения и възстановени аудиозаписи, пресъздаващи думи на авторката. Участват също актрисата Вивиен Кийн и визуални артисти. Идеята е младите творци да се почувстват все едно, че писателката води курса, отбелязва ДПА.

"Почитател на Агата Кристи съм и реализирането на този курс е сбъдната мечта за мен, изключително съм горд с него", каза Майкъл Ливайн, главен изпълнителен директор на Би Би Си маестро, организатор на онлайн обучения и създател на този, в който Агата Кристи разкрива тънкостите на писането. Той работи съвместно с Би Би Си студиос, наследниците на п

Преди Освобождението

Дейността на водениците е описана в книгата „Девня - страници от историята“ на Анастас Ангелов, издадена през 2001 г. Там се съобщава, че по сведения на Петър Богдан от 1640 г. девненските воденици са били 25, всички собственост на турци. Били са изградени под изворите и в долното течение на река Девня. За тях споменава и турският пътешественик Евлия Челеби, който през 1651 г. пише, че около изворите има четиридесет до петдесет воденици, собственост на аяни от вилаета, всяка от които струва повече от един заимлик (за сравнение през ХХ век след продажбата на една от тях собствениците си купуват с парите хотел в центъра на Варна). По думите му населението от Добруджа и Делиормана идвало тук да си мели храните. През 1829 г. руският военен кореспондент Виктор Тепляков заварил 24 воденици, всички разрушени вероятно през войната. До Освобождението съоръженията били собственост на турци или вакъфи на джамии във Варна, Провадия, Шумен, село Козлуджа (днес Суворово). Константин Иречек споменава 34 воденици, принадлежащи на турци, но наети от българи. 

От „Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 1894-1895 г.“ се вижда, че първата воденица при село Девня е построена през 1822 г., след което в разстояние на 73 години техният брой достига 32, като 12 са приспособени за доброкачествени брашна за износ с производство 14,5 хиляди тона годишно, а другите мелят прости брашна за околните села с обем 21.5 хиляди тона годишно. 

Голямото предимство на Девненските воденици било, че работели целогодишно, тъй като водата на изворите не замръзвала и била с постоянен дебит. През есента тук се събирали по 300-400 коли, натоварени с пшеница, ръж и царевица. Повечето мелели прости видове брашно заедно с триците. Една част била за местните нужди, а друга се продавала на житната борса, откъдето чрез Варненската скеля се изнасяла предимно за Цариград. Водениците носели на своите собственици или наематели прилични доходи в натура или пари. На тринадесет крини се полагало мливарите да дадат на воденичаря една.

До Освобождението сградите са били малки и примитивни, задвижвани от водата на изворите, даващи началото на Девненската река, пише в книгата на Анастас Ангелов. Край някои от изворите били изградени язове, които повдигали нивото, а оттам и силата на падащата вода. Всички имали дървени колела (дулапи) и по един или два камъка, само едната - цели пет.

След Освобождението

През 1892 г. в 32-те воденици са били инсталирани общо 73 камъка. Дневното производство на някои достигало до 30 тона. През 90-те години на XIX век били изградени и първите валцови (търговски) воденици „Енчев, Шотов & Сие“, „Аврам хаджи Презенти“ и др. Те мелели брашно за продажба, купувайки от житния пазар. Произвеждали главно за износ за Цариград, Кавала, Солун, Смирна (Измир) и Корсун (Севастопол). Наред със собственика, в търговските мелници работели от пет до двадесетина наемници. 

През 1898 г. девненските воденици били свързани с железница на станцията Гебедже, а оттам с Варна, Русе и София. Били построени и шосейни пътища от житната борса. Това подобрило снабдяването с продукция и износа на брашното. През 1903 г. в движение били 31 воденици, от които 12 търговски. Една била задвижвана с водна турбина, а останалите с железни или дървени дулапи. Дневното производство на небетчийските (нетърговските) достигало 90 тона брашно, а на търговските до 120 тона брашно и 12 тона трици. 

Една от най-старите небетчийски воденици била Люцкановата (по името на извора). Тя била в масивна четириетажна каменна постройка със солунски керемиди, с четири френски камъка, задвижвани от пет дървени дулапа, с осем двойни валца и машини от Германия. Произвеждала 85 торби на денонощие брашно и 38 торби трици. Имала единадесет постоянни работници и по-късно била превърната в търговска. 

След обявяването на Независимостта на Царство България през 1908 г. турските пристанища бойкотирали българските търговци и износът на брашно се затегнал. Въпреки това през следващите две години били пуснати две нови валцови мелници, а някои от съществуващите били подобрени. Към 1927 г. мелничарската индустрия в село Река Девня била представена от големите фирми „Д. К. Попов“, „Люцканов & Илиев“, „Никола Попов & синове“, „Пройчев & Шотов“, „Иван Стоянов & син“, „Сила“. Те били снабдени с двигатели и съоръжения от Германия, които подобрили качеството на брашното и неговата конкурентноспособност на чуждия пазар. Вложеният капитал в тези воденици надхвърлял 60 милиона лева при годишно производство над 25 хиляди тона брашно и трици, от които малко над половината за износ. Девненското брашно достигало по това време до Гърция, Сирия, Палестина, Египет, Италия, Австрия и Чехословакия. 

В началото на 30-те години на ХХ век мелничарската индустрия във Варненския край била преситена с над 400 мелници и започнала да запада. Конкуренцията на парни и дизелови съоръжения близо до шосета и железопътни линии ударила девненските. От 32 воденици, през 1940 г. били останали 21, от които 17 работещи. Само четири са били търговски. През 1947 г. по силата на закона за национализацията на частните индустриални и минни предприятия били придобити от държавата 11 мелници, а останалите прекратили работа.

Днес всички воденици на Девня са разрушени, водата на изворите е каптирана, руслото на реката е променено. 

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Очаква се през месец септември да има ясна конкретна сума, както и правила, каза зам.-министърът на културата Ашот Казарян в отговор на въпрос на Мариана Бояджиева от &bd ...
Вижте също
Носителят на наградата "Букър", българският писател Георги Господинов оглавява литературната класация на австрийската обществена телевизия О Ер Еф за месец август с роман ...
Към първа страница Новини Авторът и перото
Авторът и перото
Книга на Йордан Ефтимов е включена в есенната селекция на британско поетично дружество
Британското поетично дружество Poetry Book Society включи в есенната си селекция стихосбирката "Сърцето не е създател" на поета Йордан Ефтимов като препоръчана преводна литература. Това се съобщава на сайта на организацията.  Книгата излиза в България пр ...
Теодора Славянова
Авторът и перото
Георги Господинов е на първо място в австрийска литературна класация
Носителят на наградата "Букър", българският писател Георги Господинов оглавява литературната класация на австрийската обществена телевизия О Ер Еф за месец август с романа си "Градинарят и смъртта", в който се разказва за болестта на баща му, за последните мес ...
Анелия Пенкова
Холивудската кариера и бизнеса на Гуинет Полтроу са описани в нова книга
Теодора Йорданова
Авторът и перото
Робърт Грейвс - една от ярките фигури на литературата на XX век
Британския поет и писател Робърт Грейвс - една от ярките фигури на литературата на XX век е най-известен с историческите си романи „Аз, Клавдий“ и „Божественият Клавдий“, а сред преведените на български негови книги са също „Велиз ...
Калина Бояджиева
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Експресивно
В галерия „Вълчо Вълчев“ в град Белоградчик се състоя представянето на книгата „Съвременни български наивисти“
В галерия „Вълчо Вълчев“ в град Белоградчик се състоя представянето на първа част на книгата „Съвременни български наивисти“ със съставител Даниела Осиковска. На представянето присъстваха кметът на Белоградчик Боян Минков, общественикът ...
БТА
Литературен обзор
Киран Десаи, носителка на британската награда „Букър“, отново се състезава за отличието
Индийската писателка Киран Десаи, която спечели британската награда „Букър“ и след това не публикува книга в продължение на почти две десетилетия, пак се състезава за отличието с дългоочаквания нов роман, предаде Асошиейтед прес. The Loneliness of ...
Калина Бояджиева
Авторът и перото
Холивудската кариера и бизнеса на Гуинет Полтроу са описани в нова книга
Теодора Йорданова
На бюрото
Изабел Овчарова разказва за проблемите на младите хора
Преиздаденият роман „Розов изгрев след дъждовна нощ“ на Изабел Овчарова разказва открито за проблемите на младите хора, съобщават от издателство „Сиела“. В „Розов изгрев след дъждовна нощ“ авторката разказва за теми в живота, които често остават невидими за нежелаещите да чуят „възрастни“ – депресия, тревожност, училищен тормоз, отчуждение и н ...
Литературен обзор
Владимир Башев: Ако няма какво да дадем на света, за какво сме родени?
Експресивно
Четвъртото издание на форума „Творчески терминал България – Израел” се провед ...
Начало Авторът и перото

Из старите книги: Девня е била център на мелничарската промишленост в края на XIX и началото на ХХ век

10:06 ч. / 23.01.2024
Редактор: Ангелина Липчева
Прочетена
2085
Авторът и перото

Със своите десетки воденици Девня е била център на мелничарската промишленост в периода след Освобождението до 1944 г. Мелниците са били едни от най-добрите в България за фини брашна и са работили за износ. От цяла Добруджа и Лудогорието са носили зърно за мелене. В плановете на Община Девня е да намери начин за представяне на тази история пред туристи, сподели кметът Свилен Шитов. 

Преди Освобождението

Дейността на водениците е описана в книгата „Девня - страници от историята“ на Анастас Ангелов, издадена през 2001 г. Там се съобщава, че по сведения на Петър Богдан от 1640 г. девненските воденици са били 25, всички собственост на турци. Били са изградени под изворите и в долното течение на река Девня. За тях споменава и турският пътешественик Евлия Челеби, който през 1651 г. пише, че около изворите има четиридесет до петдесет воденици, собственост на аяни от вилаета, всяка от които струва повече от един заимлик (за сравнение през ХХ век след продажбата на една от тях собствениците си купуват с парите хотел в центъра на Варна). По думите му населението от Добруджа и Делиормана идвало тук да си мели храните. През 1829 г. руският военен кореспондент Виктор Тепляков заварил 24 воденици, всички разрушени вероятно през войната. До Освобождението съоръженията били собственост на турци или вакъфи на джамии във Варна, Провадия, Шумен, село Козлуджа (днес Суворово). Константин Иречек споменава 34 воденици, принадлежащи на турци, но наети от българи. 

От „Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 1894-1895 г.“ се вижда, че първата воденица при село Девня е построена през 1822 г., след което в разстояние на 73 години техният брой достига 32, като 12 са приспособени за доброкачествени брашна за износ с производство 14,5 хиляди тона годишно, а другите мелят прости брашна за околните села с обем 21.5 хиляди тона годишно. 

Голямото предимство на Девненските воденици било, че работели целогодишно, тъй като водата на изворите не замръзвала и била с постоянен дебит. През есента тук се събирали по 300-400 коли, натоварени с пшеница, ръж и царевица. Повечето мелели прости видове брашно заедно с триците. Една част била за местните нужди, а друга се продавала на житната борса, откъдето чрез Варненската скеля се изнасяла предимно за Цариград. Водениците носели на своите собственици или наематели прилични доходи в натура или пари. На тринадесет крини се полагало мливарите да дадат на воденичаря една.

До Освобождението сградите са били малки и примитивни, задвижвани от водата на изворите, даващи началото на Девненската река, пише в книгата на Анастас Ангелов. Край някои от изворите били изградени язове, които повдигали нивото, а оттам и силата на падащата вода. Всички имали дървени колела (дулапи) и по един или два камъка, само едната - цели пет.

След Освобождението

През 1892 г. в 32-те воденици са били инсталирани общо 73 камъка. Дневното производство на някои достигало до 30 тона. През 90-те години на XIX век били изградени и първите валцови (търговски) воденици „Енчев, Шотов & Сие“, „Аврам хаджи Презенти“ и др. Те мелели брашно за продажба, купувайки от житния пазар. Произвеждали главно за износ за Цариград, Кавала, Солун, Смирна (Измир) и Корсун (Севастопол). Наред със собственика, в търговските мелници работели от пет до двадесетина наемници. 

През 1898 г. девненските воденици били свързани с железница на станцията Гебедже, а оттам с Варна, Русе и София. Били построени и шосейни пътища от житната борса. Това подобрило снабдяването с продукция и износа на брашното. През 1903 г. в движение били 31 воденици, от които 12 търговски. Една била задвижвана с водна турбина, а останалите с железни или дървени дулапи. Дневното производство на небетчийските (нетърговските) достигало 90 тона брашно, а на търговските до 120 тона брашно и 12 тона трици. 

Една от най-старите небетчийски воденици била Люцкановата (по името на извора). Тя била в масивна четириетажна каменна постройка със солунски керемиди, с четири френски камъка, задвижвани от пет дървени дулапа, с осем двойни валца и машини от Германия. Произвеждала 85 торби на денонощие брашно и 38 торби трици. Имала единадесет постоянни работници и по-късно била превърната в търговска. 

След обявяването на Независимостта на Царство България през 1908 г. турските пристанища бойкотирали българските търговци и износът на брашно се затегнал. Въпреки това през следващите две години били пуснати две нови валцови мелници, а някои от съществуващите били подобрени. Към 1927 г. мелничарската индустрия в село Река Девня била представена от големите фирми „Д. К. Попов“, „Люцканов & Илиев“, „Никола Попов & синове“, „Пройчев & Шотов“, „Иван Стоянов & син“, „Сила“. Те били снабдени с двигатели и съоръжения от Германия, които подобрили качеството на брашното и неговата конкурентноспособност на чуждия пазар. Вложеният капитал в тези воденици надхвърлял 60 милиона лева при годишно производство над 25 хиляди тона брашно и трици, от които малко над половината за износ. Девненското брашно достигало по това време до Гърция, Сирия, Палестина, Египет, Италия, Австрия и Чехословакия. 

В началото на 30-те години на ХХ век мелничарската индустрия във Варненския край била преситена с над 400 мелници и започнала да запада. Конкуренцията на парни и дизелови съоръжения близо до шосета и железопътни линии ударила девненските. От 32 воденици, през 1940 г. били останали 21, от които 17 работещи. Само четири са били търговски. През 1947 г. по силата на закона за национализацията на частните индустриални и минни предприятия били придобити от държавата 11 мелници, а останалите прекратили работа.

Днес всички воденици на Девня са разрушени, водата на изворите е каптирана, руслото на реката е променено. 

Още от рубриката
Авторът и перото
Книга на Йордан Ефтимов е включена в есенната селекция на британско поетично дружество
Теодора Славянова
Авторът и перото
Георги Господинов е на първо място в австрийска литературна класация
Анелия Пенкова
Авторът и перото
Холивудската кариера и бизнеса на Гуинет Полтроу са описани в нова книга
Теодора Йорданова
Всичко от рубриката
Георги Господинов е на първо място в австрийска литературна класация
Анелия Пенкова
Носителят на наградата "Букър", българският писател Георги Господинов оглавява литературната класация на австрийската обществена телевизия О Ер Еф за месец август с роман ...
Литературен обзор
От бедност до бестселъри: Историята на Дж. К. Роулинг
Антоанета Маркова
Експресивно
В галерия „Вълчо Вълчев“ в град Белоградчик се състоя представянето на книгата „Съвременни български наивисти“
БТА
Литературен обзор
Киран Десаи, носителка на британската награда „Букър“, отново се състезава за отличието
Калина Бояджиева
Авторът и перото
Холивудската кариера и бизнеса на Гуинет Полтроу са описани в нова книга
Теодора Йорданова
На бюрото
Изабел Овчарова разказва за проблемите на младите хора
Литературен обзор
Владимир Башев: Ако няма какво да дадем на света, за какво сме родени?
Авторът и перото
Робърт Грейвс - една от ярките фигури на литературата на XX век
Калина Бояджиева
Експресивно
Творчески терминал България – Израел
Теодора Цветкова
На бюрото
Каква е причината за отмяна на 16-ото издание на „Алея на книгата“
БТА
Златното мастило
Георги Борисов: Бъдещето на литературата ни е в нейните традиции
Вижте още новини
 
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
В пустинята се запознават Малкият принц и френският писател Антоан дьо Сент-Екзюпери
Френският писател и авиатор Антоан дьо Сент-Екзюпери се запознава с Малкия принц в пустинята край Либия, където катастрофира със самолета си през декември 1935 г. Това разказа Оливие Д`Аге, праплеменник на твореца и президент на фондацията "Антоан дьо Сент-Екз ...
Избрано
Въображението на писателя Жул Верн и до ден днешен предизвиква удивление в Китай
Повече от 150 години след публикуването на "Двадесет хиляди левги под водата", въображението на френския автор на научна фантастика Жул Верн все още предизвиква удивление в Китай, пише Синхуа. "Всичко, което някой може да си представи, друг може да го направи ...
Столично читалище получи книги от НДФ „13 века България"
Ако сте поропуснали
Националният литературен музей представя детска фотография на Димитър Димов
По случай 116 години от рождението на Димитър Димов Националният литературен музей (НЛМ) и къща музей „Димитър Димов" в София представиха на посетителите ценна фотография от детството на писателя, съобщиха от НЛМ. Експонатът на месец юни е снимка, напра ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България.
Всички права запазени.