РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило
На бюрото
За мен писането е въпрос на откриване на определен ритъм. Сравнявам го ...
Авторът и перото
Тази книга събира търсенията и резултатите от дългогодишната ми работа ...
На бюрото
Теодора Духовникова е гласът на „Вегетарианката“ от носите ...

Из старите книги: Девня е била център на мелничарската промишленост в края на XIX и началото на ХХ век

Дата на публикуване: 10:06 ч. / 23.01.2024
Редактор: Ангелина Липчева
Прочетена
2079
Авторът и перото

Със своите десетки воденици Девня е била център на мелничарската промишленост в периода след Освобождението до 1944 г. Мелниците са били едни от най-добрите в България за фини брашна и са работили за износ. От цяла Добруджа и Лудогорието са носили зърно за мелене. В плановете на Община Девня е да намери начин за представяне на тази история пред туристи, сподели кметът Свилен Шитов. 

Над 2300 юридически термина са събрани в Енциклопедичен речник на частното право с автор проф. д-р Огнян Герджиков. В интервю той посочи, че в книгата са включени всички термини от частното право.

Такъв речник у нас няма. Има няколко несъвсем сполучили опити за подобни речници, но те са непълни и са с неточности, каза Герджиков. Той допълни, че в различни речници са застъпени и юридически термини, но някои са сбъркани.

Повече от 50 години нося издаването на такъв речник като желание и най-накрая това се случи. Съставянето не отне толкова време, защото термините бяха предварително извадени, допълни авторът. 

Герджиков каза, че първите опити за издаването са правени още преди 1989 година. 

Изданието вече е на пазара от близо десет и е около 800 страници, посочи авторът.

Представянето на книгата е днес в 17:00 ч. в Софийския университет "Св. К

Валерия Велева ще представи две свои книги в Регионалната библиотека „Любен Каравелов“ в Русе, съобщи пиарът на културния институт Татяна Савова.

Изданията „Рани от власт“, което съдържа 50 знакови интервюта с политици и интелектуалци, и „Ах, тази власт“, със 122 избрaни cтaтии и коментaри, ще бъдат представени в Заседателна зала на библиотеката днес на среща разговор, водещ на която ще бъде академик Иван Гранитски.

Валерия Велева е родена на 2 януари 1955 година. От 1973 г. до 1992 г. работи в Българската национална телевизия, където е автор на документални филми и исторически очерци, била е и отговорен редактор на Първа програма. 

От 1992 г. е във в. „Дневен труд“, където е отговорен редактор на отдел „Общество и анализи“ от 2001 до 2011 г. и води самостоятелна рубрика „По пантофи“.

Писатели от шест страни ще гостуват на „Литературни срещи“ през април. От тази година поредицата от събития променя формата си и ще се провежда само веднъж годишно, съобщават организаторите от фондация „Прочети София“.

Четвъртото издание на „Литературни срещи“ ще има фестивален характер и ще се проведе от 24 до 26 април в три различни пространства – античен комплекс „Сердика“, Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН) и „Щрак“. Сред гостите на „Литературни срещи“ ще са руската писателка и поетеса Мария Степанова, китайският писател Ю Хуа, носителят на „Букър“ Шехан Карунатилака от Шри Ланка, Анастасия Левкова

Библиотеката на Нов български университет (НБУ) осигурява до 31 май достъп до нов електронен ресурс - Modern Construction Online, съобщават от висшето училище.

Modern Construction Online представлява ресурс на английски език, който предоставя на студенти, архитекти, инженери и професионалисти в строителството актуална информация за съвременни строителни техники и материали. Информира за настоящи тенденции и подобрява уменията в проектирането и изграждането на модерни сгради, отбелязват от НБУ.

Базата данни задълбочава знанията на потребителите във всички аспекти на съвременните строителни техники и предлага практически съвети и насоки за избор на подходящи материали и методи за всеки проект. Многобройни изображения, чертежи и диаграми правят техническата информация по-достъпна и превръщат тази база данни в незаменим инструмент за всеки, работещ в строителната индустрия

Инвеститорът Мирослав Недев дава съвети в книгата „Инвестирането в акции – игра на хипотези“. Изданието на „Сиела“ е определяно от екипа като дълбоко личен и в същото време изцяло практически насочен текст, който проследява пътя от финансова несигурност до стабилност, постигната чрез дисциплина, знания и хладнокръвен анализ.

„Книгата обединява дългогодишния опит на автора с ясна и приложима методология за инвестиране на фондовите пазари. Сред страниците читателят ще получи необходимото теоретично знание и практически насоки, с чиято помощ може самостоятелно да изгради своето инвестиционно портфолио“, казват от екипа. 

Представени са реални сделки от личната практика на специалиста, както и вдъхновяващи примери и идеи от някои от най-известните световни инвеститори. По думите им с житейска откровеност и аналитичен подход, Ми

Преди Освобождението

Дейността на водениците е описана в книгата „Девня - страници от историята“ на Анастас Ангелов, издадена през 2001 г. Там се съобщава, че по сведения на Петър Богдан от 1640 г. девненските воденици са били 25, всички собственост на турци. Били са изградени под изворите и в долното течение на река Девня. За тях споменава и турският пътешественик Евлия Челеби, който през 1651 г. пише, че около изворите има четиридесет до петдесет воденици, собственост на аяни от вилаета, всяка от които струва повече от един заимлик (за сравнение през ХХ век след продажбата на една от тях собствениците си купуват с парите хотел в центъра на Варна). По думите му населението от Добруджа и Делиормана идвало тук да си мели храните. През 1829 г. руският военен кореспондент Виктор Тепляков заварил 24 воденици, всички разрушени вероятно през войната. До Освобождението съоръженията били собственост на турци или вакъфи на джамии във Варна, Провадия, Шумен, село Козлуджа (днес Суворово). Константин Иречек споменава 34 воденици, принадлежащи на турци, но наети от българи. 

От „Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 1894-1895 г.“ се вижда, че първата воденица при село Девня е построена през 1822 г., след което в разстояние на 73 години техният брой достига 32, като 12 са приспособени за доброкачествени брашна за износ с производство 14,5 хиляди тона годишно, а другите мелят прости брашна за околните села с обем 21.5 хиляди тона годишно. 

Голямото предимство на Девненските воденици било, че работели целогодишно, тъй като водата на изворите не замръзвала и била с постоянен дебит. През есента тук се събирали по 300-400 коли, натоварени с пшеница, ръж и царевица. Повечето мелели прости видове брашно заедно с триците. Една част била за местните нужди, а друга се продавала на житната борса, откъдето чрез Варненската скеля се изнасяла предимно за Цариград. Водениците носели на своите собственици или наематели прилични доходи в натура или пари. На тринадесет крини се полагало мливарите да дадат на воденичаря една.

До Освобождението сградите са били малки и примитивни, задвижвани от водата на изворите, даващи началото на Девненската река, пише в книгата на Анастас Ангелов. Край някои от изворите били изградени язове, които повдигали нивото, а оттам и силата на падащата вода. Всички имали дървени колела (дулапи) и по един или два камъка, само едната - цели пет.

След Освобождението

През 1892 г. в 32-те воденици са били инсталирани общо 73 камъка. Дневното производство на някои достигало до 30 тона. През 90-те години на XIX век били изградени и първите валцови (търговски) воденици „Енчев, Шотов & Сие“, „Аврам хаджи Презенти“ и др. Те мелели брашно за продажба, купувайки от житния пазар. Произвеждали главно за износ за Цариград, Кавала, Солун, Смирна (Измир) и Корсун (Севастопол). Наред със собственика, в търговските мелници работели от пет до двадесетина наемници. 

През 1898 г. девненските воденици били свързани с железница на станцията Гебедже, а оттам с Варна, Русе и София. Били построени и шосейни пътища от житната борса. Това подобрило снабдяването с продукция и износа на брашното. През 1903 г. в движение били 31 воденици, от които 12 търговски. Една била задвижвана с водна турбина, а останалите с железни или дървени дулапи. Дневното производство на небетчийските (нетърговските) достигало 90 тона брашно, а на търговските до 120 тона брашно и 12 тона трици. 

Една от най-старите небетчийски воденици била Люцкановата (по името на извора). Тя била в масивна четириетажна каменна постройка със солунски керемиди, с четири френски камъка, задвижвани от пет дървени дулапа, с осем двойни валца и машини от Германия. Произвеждала 85 торби на денонощие брашно и 38 торби трици. Имала единадесет постоянни работници и по-късно била превърната в търговска. 

След обявяването на Независимостта на Царство България през 1908 г. турските пристанища бойкотирали българските търговци и износът на брашно се затегнал. Въпреки това през следващите две години били пуснати две нови валцови мелници, а някои от съществуващите били подобрени. Към 1927 г. мелничарската индустрия в село Река Девня била представена от големите фирми „Д. К. Попов“, „Люцканов & Илиев“, „Никола Попов & синове“, „Пройчев & Шотов“, „Иван Стоянов & син“, „Сила“. Те били снабдени с двигатели и съоръжения от Германия, които подобрили качеството на брашното и неговата конкурентноспособност на чуждия пазар. Вложеният капитал в тези воденици надхвърлял 60 милиона лева при годишно производство над 25 хиляди тона брашно и трици, от които малко над половината за износ. Девненското брашно достигало по това време до Гърция, Сирия, Палестина, Египет, Италия, Австрия и Чехословакия. 

В началото на 30-те години на ХХ век мелничарската индустрия във Варненския край била преситена с над 400 мелници и започнала да запада. Конкуренцията на парни и дизелови съоръжения близо до шосета и железопътни линии ударила девненските. От 32 воденици, през 1940 г. били останали 21, от които 17 работещи. Само четири са били търговски. През 1947 г. по силата на закона за национализацията на частните индустриални и минни предприятия били придобити от държавата 11 мелници, а останалите прекратили работа.

Днес всички воденици на Девня са разрушени, водата на изворите е каптирана, руслото на реката е променено. 

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Тази книга събира търсенията и резултатите от дългогодишната ми работа на изследовател, куратор и преподавател по история на изкуството, каза в интервю проф. д-р Галина Л ...
Вижте също
Теодора Духовникова е гласът на „Вегетарианката“ от носителката на Нобелова награда за литература – Хан Канг. За първи път актрисата разгръща своята дра ...
Към първа страница Новини Авторът и перото
Авторът и перото
„Отвъд пограничното“ събира резултатите от работата ми на изследовател, куратор и преподавател
Тази книга събира търсенията и резултатите от дългогодишната ми работа на изследовател, куратор и преподавател по история на изкуството, каза в интервю проф. д-р Галина Лардева на представянето на новата й книга „Отвъд пограничното: Пространства и зони н ...
БТА
Авторът и перото
Комиксът е опит на изкуството да разкаже нещо, което е трудно за разказване
Комиксът е опит на изкуството да разкаже нещо, което е трудно за разказване, каза в интервю Владимир Полеганов. Той е преводач на представения днес роман „Маус“ от Арт Спигелман – първото графично произведение, отличено с наградата „Пул ...
БТА
Доц. д-р Георги Цанков: Всеки превод на Кирил Кадийски прониква в душата
Емануел Смърков
Авторът и перото
„Ако искаш да станеш по-добър актьор – трябва да бъдеш по-добър човек“
„Ако искаш да станеш по-добър актьор – трябва да бъдеш по-добър човек“, каза актьорът Димитър Маринов при представянето на книгите си „Към сцената“ и „Към екрана“ в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ ...
БТА
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Литературен обзор
Христо Стоянов: Не се съобразявам с конюнктурата
Писателят Христо Стоянов представи във Велико Търново най-новата си книга „Всякакви разкази“. Срещата с читатели се състоя в една от залите на Художествена галерия „Борис Денев“, а водещ беше проф. Николай Димитров от Катедра „Бъл ...
БТА
На бюрото
Магарета, комсомол и... Селски му работи
Хумористът и радиоводещ Свилен Димитров представи в Плевен книгата си „Селски му работи“. Събитието се състоя в залата на Художествена галерия Дарение „Колекция Светлин Русев“. Това е четвърта книга на автора. В нея той е включил 23 ав ...
БТА
Златното мастило
Морските приключения на Точица
БТА
Литературен обзор
Желяз Кондев: Гледайте човека в очите и мислете как да му помогнете, а не как да му навредите
БТА
„Гледайте човека в очите и мислете как да му помогнете, а не как да му навредите“ – това е веруюто на писателя Желяз Кондев, споделено в емоционално интервю . Писател и общественик от Сливен, Кондев разкри своите житейски уроци, борби и признания – прям, честен, неудобен за властта, но дълбоко верен на историята, паметта и българския дух. Желяз Кондев е известен със своит ...
Подиум на писателя
„Пловдив чете“ събира литература и кино под един покрив
Авторът и перото
Всеки превод на Кирил Кадийски прониква в душата. Съвременните му тълкувания може би се различа ...
Начало Авторът и перото

Из старите книги: Девня е била център на мелничарската промишленост в края на XIX и началото на ХХ век

10:06 ч. / 23.01.2024
Редактор: Ангелина Липчева
Прочетена
2079
Авторът и перото

Със своите десетки воденици Девня е била център на мелничарската промишленост в периода след Освобождението до 1944 г. Мелниците са били едни от най-добрите в България за фини брашна и са работили за износ. От цяла Добруджа и Лудогорието са носили зърно за мелене. В плановете на Община Девня е да намери начин за представяне на тази история пред туристи, сподели кметът Свилен Шитов. 

Преди Освобождението

Дейността на водениците е описана в книгата „Девня - страници от историята“ на Анастас Ангелов, издадена през 2001 г. Там се съобщава, че по сведения на Петър Богдан от 1640 г. девненските воденици са били 25, всички собственост на турци. Били са изградени под изворите и в долното течение на река Девня. За тях споменава и турският пътешественик Евлия Челеби, който през 1651 г. пише, че около изворите има четиридесет до петдесет воденици, собственост на аяни от вилаета, всяка от които струва повече от един заимлик (за сравнение през ХХ век след продажбата на една от тях собствениците си купуват с парите хотел в центъра на Варна). По думите му населението от Добруджа и Делиормана идвало тук да си мели храните. През 1829 г. руският военен кореспондент Виктор Тепляков заварил 24 воденици, всички разрушени вероятно през войната. До Освобождението съоръженията били собственост на турци или вакъфи на джамии във Варна, Провадия, Шумен, село Козлуджа (днес Суворово). Константин Иречек споменава 34 воденици, принадлежащи на турци, но наети от българи. 

От „Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 1894-1895 г.“ се вижда, че първата воденица при село Девня е построена през 1822 г., след което в разстояние на 73 години техният брой достига 32, като 12 са приспособени за доброкачествени брашна за износ с производство 14,5 хиляди тона годишно, а другите мелят прости брашна за околните села с обем 21.5 хиляди тона годишно. 

Голямото предимство на Девненските воденици било, че работели целогодишно, тъй като водата на изворите не замръзвала и била с постоянен дебит. През есента тук се събирали по 300-400 коли, натоварени с пшеница, ръж и царевица. Повечето мелели прости видове брашно заедно с триците. Една част била за местните нужди, а друга се продавала на житната борса, откъдето чрез Варненската скеля се изнасяла предимно за Цариград. Водениците носели на своите собственици или наематели прилични доходи в натура или пари. На тринадесет крини се полагало мливарите да дадат на воденичаря една.

До Освобождението сградите са били малки и примитивни, задвижвани от водата на изворите, даващи началото на Девненската река, пише в книгата на Анастас Ангелов. Край някои от изворите били изградени язове, които повдигали нивото, а оттам и силата на падащата вода. Всички имали дървени колела (дулапи) и по един или два камъка, само едната - цели пет.

След Освобождението

През 1892 г. в 32-те воденици са били инсталирани общо 73 камъка. Дневното производство на някои достигало до 30 тона. През 90-те години на XIX век били изградени и първите валцови (търговски) воденици „Енчев, Шотов & Сие“, „Аврам хаджи Презенти“ и др. Те мелели брашно за продажба, купувайки от житния пазар. Произвеждали главно за износ за Цариград, Кавала, Солун, Смирна (Измир) и Корсун (Севастопол). Наред със собственика, в търговските мелници работели от пет до двадесетина наемници. 

През 1898 г. девненските воденици били свързани с железница на станцията Гебедже, а оттам с Варна, Русе и София. Били построени и шосейни пътища от житната борса. Това подобрило снабдяването с продукция и износа на брашното. През 1903 г. в движение били 31 воденици, от които 12 търговски. Една била задвижвана с водна турбина, а останалите с железни или дървени дулапи. Дневното производство на небетчийските (нетърговските) достигало 90 тона брашно, а на търговските до 120 тона брашно и 12 тона трици. 

Една от най-старите небетчийски воденици била Люцкановата (по името на извора). Тя била в масивна четириетажна каменна постройка със солунски керемиди, с четири френски камъка, задвижвани от пет дървени дулапа, с осем двойни валца и машини от Германия. Произвеждала 85 торби на денонощие брашно и 38 торби трици. Имала единадесет постоянни работници и по-късно била превърната в търговска. 

След обявяването на Независимостта на Царство България през 1908 г. турските пристанища бойкотирали българските търговци и износът на брашно се затегнал. Въпреки това през следващите две години били пуснати две нови валцови мелници, а някои от съществуващите били подобрени. Към 1927 г. мелничарската индустрия в село Река Девня била представена от големите фирми „Д. К. Попов“, „Люцканов & Илиев“, „Никола Попов & синове“, „Пройчев & Шотов“, „Иван Стоянов & син“, „Сила“. Те били снабдени с двигатели и съоръжения от Германия, които подобрили качеството на брашното и неговата конкурентноспособност на чуждия пазар. Вложеният капитал в тези воденици надхвърлял 60 милиона лева при годишно производство над 25 хиляди тона брашно и трици, от които малко над половината за износ. Девненското брашно достигало по това време до Гърция, Сирия, Палестина, Египет, Италия, Австрия и Чехословакия. 

В началото на 30-те години на ХХ век мелничарската индустрия във Варненския край била преситена с над 400 мелници и започнала да запада. Конкуренцията на парни и дизелови съоръжения близо до шосета и железопътни линии ударила девненските. От 32 воденици, през 1940 г. били останали 21, от които 17 работещи. Само четири са били търговски. През 1947 г. по силата на закона за национализацията на частните индустриални и минни предприятия били придобити от държавата 11 мелници, а останалите прекратили работа.

Днес всички воденици на Девня са разрушени, водата на изворите е каптирана, руслото на реката е променено. 

Още от рубриката
Авторът и перото
„Отвъд пограничното“ събира резултатите от работата ми на изследовател, куратор и преподавател
БТА
Авторът и перото
Комиксът е опит на изкуството да разкаже нещо, което е трудно за разказване
БТА
Авторът и перото
Доц. д-р Георги Цанков: Всеки превод на Кирил Кадийски прониква в душата
Емануел Смърков
Всичко от рубриката
Теодора Духовникова е гласът на „Вегетарианката“ от Хан Канг
Теодора Духовникова е гласът на „Вегетарианката“ от носителката на Нобелова награда за литература – Хан Канг. За първи път актрисата разгръща своята дра ...
Подиум на писателя
Френският посланик Жоел Мейер към Мария Конакчиева: Вие сте наистина посланикът на Франция тук
Литературен обзор
Христо Стоянов: Не се съобразявам с конюнктурата
БТА
На бюрото
Магарета, комсомол и... Селски му работи
БТА
Златното мастило
Морските приключения на Точица
БТА
Литературен обзор
Желяз Кондев: Гледайте човека в очите и мислете как да му помогнете, а не как да му навредите
БТА
Подиум на писателя
„Пловдив чете“ събира литература и кино под един покрив
Авторът и перото
Комиксът е опит на изкуството да разкаже нещо, което е трудно за разказване
БТА
Авторът и перото
Доц. д-р Георги Цанков: Всеки превод на Кирил Кадийски прониква в душата
Емануел Смърков
Подиум на писателя
Книгите за писателя са като децата за майката – обикновено обичаш най-много най-малкото
БТА
Авторът и перото
„Ако искаш да станеш по-добър актьор – трябва да бъдеш по-добър човек“
БТА
Вижте още новини
 
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Капка Касабова: Живеем в индустриална идеология на разделението
"Живеем в индустриална идеология на разделението. Разделени сме един от друг, разделени сме от разни мнения, разделени сме от животните, от растенията. Ние просто боледуваме от едно трагично разделение." Това коментира Капка Касабова в Бургас, разказвайки за и ...
Избрано
Визията: Мишел Обама за модата, която дефинираше Белия дом
Мишел Обама тази есен ще издаде нова книга, която предлага различен поглед към обществения й живот - история не за политика, а за мода, предаде Асошиейтед прес. Бившата първа дама на САЩ обяви в социалните мрежи, че "Визията" (The Look) ще бъде издадена на 4 ...
Венцеслав Николов: Идеята ми беше да събера разказите си и да ги представя по нов начин
Ако сте поропуснали
Инвеститорът Мирослав Недев предлага стратегии как да изградим финансова независимост
Инвеститорът Мирослав Недев дава съвети в книгата „Инвестирането в акции – игра на хипотези“. Изданието на „Сиела“ е определяно от екипа като дълбоко личен и в същото време изцяло практически насочен текст, който проследява пътя о ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България.
Всички права запазени.