РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило
Експресивно
Сборникът „50 години специалност „Реставрация“ в Нац ...
Експресивно
Повече от 150 години след публикуването на "Двадесет хиляди левги под ...
На бюрото
Националният дарителски фонд „13 века България" дари 49 книги на ...

Из старите книги: Девня е била център на мелничарската промишленост в края на XIX и началото на ХХ век

Дата на публикуване: 10:06 ч. / 23.01.2024
Редактор: Ангелина Липчева
Прочетена
2079
Авторът и перото

Със своите десетки воденици Девня е била център на мелничарската промишленост в периода след Освобождението до 1944 г. Мелниците са били едни от най-добрите в България за фини брашна и са работили за износ. От цяла Добруджа и Лудогорието са носили зърно за мелене. В плановете на Община Девня е да намери начин за представяне на тази история пред туристи, сподели кметът Свилен Шитов. 

Повече от 150 години след публикуването на "Двадесет хиляди левги под водата", въображението на френския автор на научна фантастика Жул Верн все още предизвиква удивление в Китай, пише Синхуа.

"Всичко, което някой може да си представи, друг може да го направи" - този вдъхновяващ цитат на Верн посреща пътниците на летището в Шънчжън, перфектно улавяйки духа на това населеното място, известно като "Град на иновациите".

Романистът от 19-и век навремето отвежда читателите на борда на подводницата "Наутилус", за да изследват непознатите морски дълбини. 

Повече от 150 години след като Жул Верн публикува "Двадесет хиляди левги под водата",  неговите произведения продължават да намират отзвук в театри, книжарници и класни стаи в цял Китай, вдъхновявайки новите поколения да мечтаят смело и да се впускат в неизвестното.

Тази пролет театрална адаптация н

В Общинска библиотека „Паисий Хилендарски“ в Самоков бе открита изложба, която представя инициативите на най-големите библиотеки в Софийска област, както и на Столичната библиотека. 

Изложбата откри главният библиотекар на Самоковската библиотека Албена Ихтиманска. Тя каза, че това е визуален разказ за дейността и духа на библиотеките в областта. По думите на Ихтиманска в паната са запечатани най-ключовите моменти от дейността на културните институции.

„Всяка от снимките представлява прозорец на усилията, ентусиазма и любовта, с които библиотечните специалисти обгрижват своите читатели - от най-малките до най-големите“, добави тя. По думите й това не е просто сбор от изображения, а свидетелство за живота на библиотеките в съвременния живот. Тя е и израз на признателност към всички библиотекари, които с търпение и любов вършат своята работа

За мен писането е въпрос на откриване на определен ритъм. Сравнявам го с ритъма на джаз, казва пред изданието Paris review през 1956 г. френската писателка Франсоаз Саган, от чието рождение днес се навършват 90 години.

Тя е смятана за една от най-значимите фигури в съвременната френска литература, а също за лошото момиче или "очарователното малко чудовище", както е наречена от писателя Франсоа Мориак.  

Още с първата си книга "Добър ден, тъга", която написва едва 18-годишна и само за шест седмици по време на лятна ваканция, Саган скандализира обществото и критиката в родината си. Романът е под 200 страници - история за изневяра и сексуалното възпитание на тийнейджърка. Франция е в смут от книгата, която бързо се разпродава и носи слава на младата писателка. Преведена е на повече от 20 езика, сред които и български.

За "Добър ден, тъга" Франсоаз Саган получ

Словесната история на хората е започнала с приказките, каза авторът Ирина Ризова от Търговище. По повод Международния ден на детската книга тя коментира, че тъкмо приказките, както и преданията и легендите са най-древната форма за обучение и възпитание. Професионалният си път Ризова отдава на учителската професия, а след пенсионирането си отделя повече време за творчество. Има издадени девет книги, последната от които „Приказките на Баба Нина“ е предназначена за малките читатели. 

За себе си Ризова казва, че е започнала да пише поезия заради своите ученици. „Понякога, за да стигнеш до децата, не е достатъчен само учебникът. Нужно е да провокираш емоционалния им свят. Така усвояването на учебния материал става по-мотивирано, а това е най-важното условие учебният процес да бъде успешен. По същата причина започнах да пиша и приказките, но този път подтикът

Дискусия на млади преводачи включва програмата на тазгодишното издание на фестивала „Литературни срещи“, който ще се проведе от 24 до 26 април в София, съобщават от Къща за литература и превод. Темата на изданието е "Археология на паметта". Фестивалът е следваща спирка на турнето на CELA (Connecting Emerging Literary Artists).

На 26 април програмата е фокусирана върху литературата. Събитието „10 истории от млади преводачи“ събира по инициатива на фондация „Следваща страница“ преводачите-участници в международния проект CELA за развитие на млади таланти в областта на литературата. Бриджит Манкузо, Валентина Златева, Даяна Гоцова, Димана Митева, Евгения Генева, Елена Димитрова, Елисавета Манолова Масиел, Ивана Пенева, Катерина Стоянова и Цветомира Младенова  превеждат от украински, словенски, полски, нидерландски, румънски, испански, чешки

Преди Освобождението

Дейността на водениците е описана в книгата „Девня - страници от историята“ на Анастас Ангелов, издадена през 2001 г. Там се съобщава, че по сведения на Петър Богдан от 1640 г. девненските воденици са били 25, всички собственост на турци. Били са изградени под изворите и в долното течение на река Девня. За тях споменава и турският пътешественик Евлия Челеби, който през 1651 г. пише, че около изворите има четиридесет до петдесет воденици, собственост на аяни от вилаета, всяка от които струва повече от един заимлик (за сравнение през ХХ век след продажбата на една от тях собствениците си купуват с парите хотел в центъра на Варна). По думите му населението от Добруджа и Делиормана идвало тук да си мели храните. През 1829 г. руският военен кореспондент Виктор Тепляков заварил 24 воденици, всички разрушени вероятно през войната. До Освобождението съоръженията били собственост на турци или вакъфи на джамии във Варна, Провадия, Шумен, село Козлуджа (днес Суворово). Константин Иречек споменава 34 воденици, принадлежащи на турци, но наети от българи. 

От „Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 1894-1895 г.“ се вижда, че първата воденица при село Девня е построена през 1822 г., след което в разстояние на 73 години техният брой достига 32, като 12 са приспособени за доброкачествени брашна за износ с производство 14,5 хиляди тона годишно, а другите мелят прости брашна за околните села с обем 21.5 хиляди тона годишно. 

Голямото предимство на Девненските воденици било, че работели целогодишно, тъй като водата на изворите не замръзвала и била с постоянен дебит. През есента тук се събирали по 300-400 коли, натоварени с пшеница, ръж и царевица. Повечето мелели прости видове брашно заедно с триците. Една част била за местните нужди, а друга се продавала на житната борса, откъдето чрез Варненската скеля се изнасяла предимно за Цариград. Водениците носели на своите собственици или наематели прилични доходи в натура или пари. На тринадесет крини се полагало мливарите да дадат на воденичаря една.

До Освобождението сградите са били малки и примитивни, задвижвани от водата на изворите, даващи началото на Девненската река, пише в книгата на Анастас Ангелов. Край някои от изворите били изградени язове, които повдигали нивото, а оттам и силата на падащата вода. Всички имали дървени колела (дулапи) и по един или два камъка, само едната - цели пет.

След Освобождението

През 1892 г. в 32-те воденици са били инсталирани общо 73 камъка. Дневното производство на някои достигало до 30 тона. През 90-те години на XIX век били изградени и първите валцови (търговски) воденици „Енчев, Шотов & Сие“, „Аврам хаджи Презенти“ и др. Те мелели брашно за продажба, купувайки от житния пазар. Произвеждали главно за износ за Цариград, Кавала, Солун, Смирна (Измир) и Корсун (Севастопол). Наред със собственика, в търговските мелници работели от пет до двадесетина наемници. 

През 1898 г. девненските воденици били свързани с железница на станцията Гебедже, а оттам с Варна, Русе и София. Били построени и шосейни пътища от житната борса. Това подобрило снабдяването с продукция и износа на брашното. През 1903 г. в движение били 31 воденици, от които 12 търговски. Една била задвижвана с водна турбина, а останалите с железни или дървени дулапи. Дневното производство на небетчийските (нетърговските) достигало 90 тона брашно, а на търговските до 120 тона брашно и 12 тона трици. 

Една от най-старите небетчийски воденици била Люцкановата (по името на извора). Тя била в масивна четириетажна каменна постройка със солунски керемиди, с четири френски камъка, задвижвани от пет дървени дулапа, с осем двойни валца и машини от Германия. Произвеждала 85 торби на денонощие брашно и 38 торби трици. Имала единадесет постоянни работници и по-късно била превърната в търговска. 

След обявяването на Независимостта на Царство България през 1908 г. турските пристанища бойкотирали българските търговци и износът на брашно се затегнал. Въпреки това през следващите две години били пуснати две нови валцови мелници, а някои от съществуващите били подобрени. Към 1927 г. мелничарската индустрия в село Река Девня била представена от големите фирми „Д. К. Попов“, „Люцканов & Илиев“, „Никола Попов & синове“, „Пройчев & Шотов“, „Иван Стоянов & син“, „Сила“. Те били снабдени с двигатели и съоръжения от Германия, които подобрили качеството на брашното и неговата конкурентноспособност на чуждия пазар. Вложеният капитал в тези воденици надхвърлял 60 милиона лева при годишно производство над 25 хиляди тона брашно и трици, от които малко над половината за износ. Девненското брашно достигало по това време до Гърция, Сирия, Палестина, Египет, Италия, Австрия и Чехословакия. 

В началото на 30-те години на ХХ век мелничарската индустрия във Варненския край била преситена с над 400 мелници и започнала да запада. Конкуренцията на парни и дизелови съоръжения близо до шосета и железопътни линии ударила девненските. От 32 воденици, през 1940 г. били останали 21, от които 17 работещи. Само четири са били търговски. През 1947 г. по силата на закона за национализацията на частните индустриални и минни предприятия били придобити от държавата 11 мелници, а останалите прекратили работа.

Днес всички воденици на Девня са разрушени, водата на изворите е каптирана, руслото на реката е променено. 

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Повече от 150 години след публикуването на "Двадесет хиляди левги под водата", въображението на френския автор на научна фантастика Жул Верн все още предизвиква удивление ...
Вижте също
Националният дарителски фонд „13 века България" дари 49 книги на Народно читалище „Пейо К. Яворов - 1920" в столичния район „Слатина", съобщиха от орган ...
Към първа страница Новини Авторът и перото
Авторът и перото
В РБ „Христо Смирненски“ действа система за самообслужване на читатели
Система са самообслужване на читателите е внедрена и от днес вече официално е в действие в Регионална библиотека „Христо Смирненски“ в Хасково, каза директорът й Анна Щилянова. Подготовката за внедряването й започнала преди година с поставяне на в ...
БТА
Авторът и перото
„Отвъд пограничното“ събира резултатите от работата ми на изследовател, куратор и преподавател
Тази книга събира търсенията и резултатите от дългогодишната ми работа на изследовател, куратор и преподавател по история на изкуството, каза в интервю проф. д-р Галина Лардева на представянето на новата й книга „Отвъд пограничното: Пространства и зони н ...
БТА
Комиксът е опит на изкуството да разкаже нещо, което е трудно за разказване
БТА
Авторът и перото
Доц. д-р Георги Цанков: Всеки превод на Кирил Кадийски прониква в душата
Всеки превод на Кирил Кадийски прониква в душата. Съвременните му тълкувания може би се различават от тези на академиците, но стигат до сърцето ни. Това каза литературният критик и преводач  доц. д-р Георги Цанков на представянето на тритомното издание &b ...
Емануел Смърков
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
На бюрото
ЧБ „Иван Радов”: Отчитаме увеличение в сравнение с миналата година на книгите в големите дарения
Близо 300 са дарените книги на читалищната библиотека „Иван Радов” в Нови пазар за първото полугодие на 2025 г. Първите дарения са още от първия работен ден на годината, а последните - от средата на месец юни, съобщи библиотекарят Андрей Андреев. ...
БТА
Експресивно
Анна Уинтур се оттегля от поста на главен редактор на американското издание "Вог"
Анна Уинтур се оттегля от поста на главен редактор на американския "Вог" и списанието ще наеме нов ръководител, който да определя редакционното съдържание, предадоха осведомителните агенции, като цитираха съобщение, разпространеното от изданието. Родената във ...
Теодора Славянова
Експресивно
Книгата се опитва да изследва различните форми на страха
Иван Долев
На бюрото
Филипините ще бъдат почетен гост на Франкфуртския панаир на книгата
Теодора Славянова
Филипините ще представят своята литература като почетен гост на тазгодишния Франкфуртски панаир на книгата, който ще се проведе от 15 до 19 октомври, предаде ДПА, като цитира  организаторите. "Тази година отваряме прозорец към Тихия океан", каза директорът Юрген Бус при представянето на програмата на гостуващата страна. Това ще спомогне и да се "разчупят клишетата" , каза той. Филипините се ...
На бюрото
Излезе от печат нов тираж от книгата „Непубликувани чудеса на св. Йоан Рилски"
Димитрина Ветова
На бюрото
Нужно е да се повишава знанието в добрия български език, в т.ч. и в България, защото всеки път ...
Начало Авторът и перото

Из старите книги: Девня е била център на мелничарската промишленост в края на XIX и началото на ХХ век

10:06 ч. / 23.01.2024
Редактор: Ангелина Липчева
Прочетена
2079
Авторът и перото

Със своите десетки воденици Девня е била център на мелничарската промишленост в периода след Освобождението до 1944 г. Мелниците са били едни от най-добрите в България за фини брашна и са работили за износ. От цяла Добруджа и Лудогорието са носили зърно за мелене. В плановете на Община Девня е да намери начин за представяне на тази история пред туристи, сподели кметът Свилен Шитов. 

Преди Освобождението

Дейността на водениците е описана в книгата „Девня - страници от историята“ на Анастас Ангелов, издадена през 2001 г. Там се съобщава, че по сведения на Петър Богдан от 1640 г. девненските воденици са били 25, всички собственост на турци. Били са изградени под изворите и в долното течение на река Девня. За тях споменава и турският пътешественик Евлия Челеби, който през 1651 г. пише, че около изворите има четиридесет до петдесет воденици, собственост на аяни от вилаета, всяка от които струва повече от един заимлик (за сравнение през ХХ век след продажбата на една от тях собствениците си купуват с парите хотел в центъра на Варна). По думите му населението от Добруджа и Делиормана идвало тук да си мели храните. През 1829 г. руският военен кореспондент Виктор Тепляков заварил 24 воденици, всички разрушени вероятно през войната. До Освобождението съоръженията били собственост на турци или вакъфи на джамии във Варна, Провадия, Шумен, село Козлуджа (днес Суворово). Константин Иречек споменава 34 воденици, принадлежащи на турци, но наети от българи. 

От „Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 1894-1895 г.“ се вижда, че първата воденица при село Девня е построена през 1822 г., след което в разстояние на 73 години техният брой достига 32, като 12 са приспособени за доброкачествени брашна за износ с производство 14,5 хиляди тона годишно, а другите мелят прости брашна за околните села с обем 21.5 хиляди тона годишно. 

Голямото предимство на Девненските воденици било, че работели целогодишно, тъй като водата на изворите не замръзвала и била с постоянен дебит. През есента тук се събирали по 300-400 коли, натоварени с пшеница, ръж и царевица. Повечето мелели прости видове брашно заедно с триците. Една част била за местните нужди, а друга се продавала на житната борса, откъдето чрез Варненската скеля се изнасяла предимно за Цариград. Водениците носели на своите собственици или наематели прилични доходи в натура или пари. На тринадесет крини се полагало мливарите да дадат на воденичаря една.

До Освобождението сградите са били малки и примитивни, задвижвани от водата на изворите, даващи началото на Девненската река, пише в книгата на Анастас Ангелов. Край някои от изворите били изградени язове, които повдигали нивото, а оттам и силата на падащата вода. Всички имали дървени колела (дулапи) и по един или два камъка, само едната - цели пет.

След Освобождението

През 1892 г. в 32-те воденици са били инсталирани общо 73 камъка. Дневното производство на някои достигало до 30 тона. През 90-те години на XIX век били изградени и първите валцови (търговски) воденици „Енчев, Шотов & Сие“, „Аврам хаджи Презенти“ и др. Те мелели брашно за продажба, купувайки от житния пазар. Произвеждали главно за износ за Цариград, Кавала, Солун, Смирна (Измир) и Корсун (Севастопол). Наред със собственика, в търговските мелници работели от пет до двадесетина наемници. 

През 1898 г. девненските воденици били свързани с железница на станцията Гебедже, а оттам с Варна, Русе и София. Били построени и шосейни пътища от житната борса. Това подобрило снабдяването с продукция и износа на брашното. През 1903 г. в движение били 31 воденици, от които 12 търговски. Една била задвижвана с водна турбина, а останалите с железни или дървени дулапи. Дневното производство на небетчийските (нетърговските) достигало 90 тона брашно, а на търговските до 120 тона брашно и 12 тона трици. 

Една от най-старите небетчийски воденици била Люцкановата (по името на извора). Тя била в масивна четириетажна каменна постройка със солунски керемиди, с четири френски камъка, задвижвани от пет дървени дулапа, с осем двойни валца и машини от Германия. Произвеждала 85 торби на денонощие брашно и 38 торби трици. Имала единадесет постоянни работници и по-късно била превърната в търговска. 

След обявяването на Независимостта на Царство България през 1908 г. турските пристанища бойкотирали българските търговци и износът на брашно се затегнал. Въпреки това през следващите две години били пуснати две нови валцови мелници, а някои от съществуващите били подобрени. Към 1927 г. мелничарската индустрия в село Река Девня била представена от големите фирми „Д. К. Попов“, „Люцканов & Илиев“, „Никола Попов & синове“, „Пройчев & Шотов“, „Иван Стоянов & син“, „Сила“. Те били снабдени с двигатели и съоръжения от Германия, които подобрили качеството на брашното и неговата конкурентноспособност на чуждия пазар. Вложеният капитал в тези воденици надхвърлял 60 милиона лева при годишно производство над 25 хиляди тона брашно и трици, от които малко над половината за износ. Девненското брашно достигало по това време до Гърция, Сирия, Палестина, Египет, Италия, Австрия и Чехословакия. 

В началото на 30-те години на ХХ век мелничарската индустрия във Варненския край била преситена с над 400 мелници и започнала да запада. Конкуренцията на парни и дизелови съоръжения близо до шосета и железопътни линии ударила девненските. От 32 воденици, през 1940 г. били останали 21, от които 17 работещи. Само четири са били търговски. През 1947 г. по силата на закона за национализацията на частните индустриални и минни предприятия били придобити от държавата 11 мелници, а останалите прекратили работа.

Днес всички воденици на Девня са разрушени, водата на изворите е каптирана, руслото на реката е променено. 

Още от рубриката
Авторът и перото
В РБ „Христо Смирненски“ действа система за самообслужване на читатели
БТА
Авторът и перото
„Отвъд пограничното“ събира резултатите от работата ми на изследовател, куратор и преподавател
БТА
Авторът и перото
Комиксът е опит на изкуството да разкаже нещо, което е трудно за разказване
БТА
Всичко от рубриката
Столично читалище получи книги от НДФ „13 века България"
Националният дарителски фонд „13 века България" дари 49 книги на Народно читалище „Пейо К. Яворов - 1920" в столичния район „Слатина", съобщиха от орган ...
На бюрото
Националният литературен музей представя детска фотография на Димитър Димов
На бюрото
ЧБ „Иван Радов”: Отчитаме увеличение в сравнение с миналата година на книгите в големите дарения
БТА
Експресивно
Анна Уинтур се оттегля от поста на главен редактор на американското издание "Вог"
Теодора Славянова
Експресивно
Книгата се опитва да изследва различните форми на страха
Иван Долев
На бюрото
Филипините ще бъдат почетен гост на Франкфуртския панаир на книгата
Теодора Славянова
На бюрото
Излезе от печат нов тираж от книгата „Непубликувани чудеса на св. Йоан Рилски"
Димитрина Ветова
Златното мастило
Най-младежкият филиал на Столична библиотека празнува 10 години
На бюрото
Нужно е да се повишава знанието в добрия български език, в т.ч. и в България
Димитър Абрашев
Авторът и перото
В РБ „Христо Смирненски“ действа система за самообслужване на читатели
БТА
Златното мастило
Всеки живот е достоен за холивудски филм
БТА
Вижте още новини
 
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Проф. Любомир Стойков: Диктатура може да има, само когато обществото е снизходително
Диктатура може да има, само когато обществото е снизходително, още при първите прояви на „аз ще направя това", каза проф. Любомир Стойков на представянето на новата си книга „Стилът на диктаторите: Хитлер, Мусолини, Сталин“. Събитието се пров ...
Избрано
Писмо на Джон Ленън до първата му съпруга ще бъде продадено на търг в Лондон
"Обичам те, моля те, чакай ме": любовно писмо, написано от Джон Ленън до първата му съпруга Синтия Пауъл, ще бъде предложено за продажба през юли от "Кристис", предаде АФП, като цитира аукционната къща. Писмото се оценява на 30 000 - 40 000 британски лири (35 ...
Мария Касимова-Моасе: Важно качество на драматургията е да дава свобода на режисьора и на актьорите
Ако сте поропуснали
Четиринадесет журналисти представиха свои творби в сборника "Око на времето"
Творби на четиринадесет журналисти са включени в сборника "Око на времето", представен в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", съобщиха организаторите. Книгата, която е със социална кауза, е издадена по повод 90-годишнината от рождението на поета ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България.
Всички права запазени.