РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило
На бюрото
Франкфуртския панаир на книгата ще посрещне като свой почетен гост ита ...
Експресивно
Участието на италианския журналист, писател и водещ Роберто Савиано в ...
На бюрото
Регионалната библиотека „Христо Смирненски“ в Хасково отда ...

Из старите книги: Девня е била център на мелничарската промишленост в края на XIX и началото на ХХ век

Дата на публикуване: 10:06 ч. / 23.01.2024
Редактор: Ангелина Липчева
Прочетена
2066
Авторът и перото

Със своите десетки воденици Девня е била център на мелничарската промишленост в периода след Освобождението до 1944 г. Мелниците са били едни от най-добрите в България за фини брашна и са работили за износ. От цяла Добруджа и Лудогорието са носили зърно за мелене. В плановете на Община Девня е да намери начин за представяне на тази история пред туристи, сподели кметът Свилен Шитов. 

Преди Освобождението

Дейността на водениците е описана в книгата „Девня - страници от историята“ на Анастас Ангелов, издадена през 2001 г. Там се съобщава, че по сведения на Петър Богдан от 1640 г. девненските воденици са били 25, всички собственост на турци. Били са изградени под изворите и в долното течение на река Девня. За тях споменава и турският пътешественик Евлия Челеби, който през 1651 г. пише, че около изворите има четиридесет до петдесет воденици, собственост на аяни от вилаета, всяка от които струва повече от един заимлик (за сравнение през ХХ век след продажбата на една от тях собствениците си купуват с парите хотел в центъра на Варна). По думите му населението от Добруджа и Делиормана идвало тук да си мели храните. През 1829 г. руският военен кореспондент Виктор Тепляков заварил 24 воденици, всички разрушени вероятно през войната. До Освобождението съоръженията били собственост на турци или вакъфи на джамии във Варна, Провадия, Шумен, село Козлуджа (днес Суворово). Константин Иречек споменава 34 воденици, принадлежащи на турци, но наети от българи. 

От „Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 1894-1895 г.“ се вижда, че първата воденица при село Девня е построена през 1822 г., след което в разстояние на 73 години техният брой достига 32, като 12 са приспособени за доброкачествени брашна за износ с производство 14,5 хиляди тона годишно, а другите мелят прости брашна за околните села с обем 21.5 хиляди тона годишно. 

Голямото предимство на Девненските воденици било, че работели целогодишно, тъй като водата на изворите не замръзвала и била с постоянен дебит. През есента тук се събирали по 300-400 коли, натоварени с пшеница, ръж и царевица. Повечето мелели прости видове брашно заедно с триците. Една част била за местните нужди, а друга се продавала на житната борса, откъдето чрез Варненската скеля се изнасяла предимно за Цариград. Водениците носели на своите собственици или наематели прилични доходи в натура или пари. На тринадесет крини се полагало мливарите да дадат на воденичаря една.

До Освобождението сградите са били малки и примитивни, задвижвани от водата на изворите, даващи началото на Девненската река, пише в книгата на Анастас Ангелов. Край някои от изворите били изградени язове, които повдигали нивото, а оттам и силата на падащата вода. Всички имали дървени колела (дулапи) и по един или два камъка, само едната - цели пет.

След Освобождението

През 1892 г. в 32-те воденици са били инсталирани общо 73 камъка. Дневното производство на някои достигало до 30 тона. През 90-те години на XIX век били изградени и първите валцови (търговски) воденици „Енчев, Шотов & Сие“, „Аврам хаджи Презенти“ и др. Те мелели брашно за продажба, купувайки от житния пазар. Произвеждали главно за износ за Цариград, Кавала, Солун, Смирна (Измир) и Корсун (Севастопол). Наред със собственика, в търговските мелници работели от пет до двадесетина наемници. 

През 1898 г. девненските воденици били свързани с железница на станцията Гебедже, а оттам с Варна, Русе и София. Били построени и шосейни пътища от житната борса. Това подобрило снабдяването с продукция и износа на брашното. През 1903 г. в движение били 31 воденици, от които 12 търговски. Една била задвижвана с водна турбина, а останалите с железни или дървени дулапи. Дневното производство на небетчийските (нетърговските) достигало 90 тона брашно, а на търговските до 120 тона брашно и 12 тона трици. 

Една от най-старите небетчийски воденици била Люцкановата (по името на извора). Тя била в масивна четириетажна каменна постройка със солунски керемиди, с четири френски камъка, задвижвани от пет дървени дулапа, с осем двойни валца и машини от Германия. Произвеждала 85 торби на денонощие брашно и 38 торби трици. Имала единадесет постоянни работници и по-късно била превърната в търговска. 

След обявяването на Независимостта на Царство България през 1908 г. турските пристанища бойкотирали българските търговци и износът на брашно се затегнал. Въпреки това през следващите две години били пуснати две нови валцови мелници, а някои от съществуващите били подобрени. Към 1927 г. мелничарската индустрия в село Река Девня била представена от големите фирми „Д. К. Попов“, „Люцканов & Илиев“, „Никола Попов & синове“, „Пройчев & Шотов“, „Иван Стоянов & син“, „Сила“. Те били снабдени с двигатели и съоръжения от Германия, които подобрили качеството на брашното и неговата конкурентноспособност на чуждия пазар. Вложеният капитал в тези воденици надхвърлял 60 милиона лева при годишно производство над 25 хиляди тона брашно и трици, от които малко над половината за износ. Девненското брашно достигало по това време до Гърция, Сирия, Палестина, Египет, Италия, Австрия и Чехословакия. 

В началото на 30-те години на ХХ век мелничарската индустрия във Варненския край била преситена с над 400 мелници и започнала да запада. Конкуренцията на парни и дизелови съоръжения близо до шосета и железопътни линии ударила девненските. От 32 воденици, през 1940 г. били останали 21, от които 17 работещи. Само четири са били търговски. През 1947 г. по силата на закона за национализацията на частните индустриални и минни предприятия били придобити от държавата 11 мелници, а останалите прекратили работа.

Днес всички воденици на Девня са разрушени, водата на изворите е каптирана, руслото на реката е променено. 

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Участието на италианския журналист, писател и водещ Роберто Савиано в тазгодишното издание на Франкфуртския панаир на книгата беше съпътствано от политическа полемика, пр ...
Вижте също
Регионалната библиотека „Христо Смирненски“ в Хасково отдава почит към големия български рокмузикант, композитор и фронтмен на „Щурците” Кирил Мар ...
Към първа страница Новини Авторът и перото
Авторът и перото
Наградиха победителите в ХIV Национален конкурс за поезия „Добромир Тонев“
В Пловдив на специална церемония на Античния стадион на Филипопол обявиха и наградиха победителите в ХIV Национален конкурс за поезия „Добромир Тонев“, съобщиха от пресцентъра на културния отдел на общината. Конкурсът се провежда за 14-и път и се ...
БТА
Авторът и перото
Виктория Бешлийска: Съвременната ни литература показва, че все повече умеем да разказваме за себе си
Съвременната ни литература показва, че все повече умеем да разказваме за себе си, каза писателката Виктория Бешлийска в Бургас по време на представянето на нейния най-нов, трети поред роман "Нишка". Пространството на една от централните книжарници в града се ...
Мая Стефанова
Любопитни факти за Нобеловите награди за литература
Христина Терзиева
Авторът и перото
Съкровище от сребърни византийски монети, Ставратони
Националният исторически музей издаде новата книга „Съкровище от сребърни византийски монети, Ставратони (втората половина на XIV век)“ на доц. д-р Владимир Пенчев, съобщават от екипа на музея. Те отбелязват, че в труда авторът описва една от най- ...
Още от рубриката
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Златното мастило
Това е шедьовър!
Във френския литературен сайт lelitteraire.com излезе възторжена рецензия за най-новата книга с поезия на писателя и преводач Кирил Кадийски - La nouvelle Guernica ("Новата Герника"), виждаме на страницата на посоченото издание.  "Кирил Кадийски е несъмн ...
На бюрото
Фондация „Глобални библиотеки – България“ връчи осмите си годишни си награди
Фондация „Глобални библиотеки – България“ (ФГББ) връчи осмите си годишни си награди. Церемонията се състоя тази вечер и е част от форума „Библиотеките днес“. „Нова нюз“ бе отличена в категорията за национална медия, з ...
Гергана Николова
Златното мастило
Две писателки получиха първите награди в Националния литературен конкурс "Яна Язова"
БТА
На бюрото
Жени Костадинова: Ванга е обединителят на българския народ
БТА
"Паметта за Ванга трябва да остане", каза писателката Жени Костадинова, която днес представи нова книга, посветена на българската пророчица. Представянето на книгата беше акцент от тържествените прояви, посветени на 30-годишнината от освещаването на храма "Света Петка Българска" в местността Рупите. Писателката смята, че Ванга е обединителят на българския народ. Единствено тя е успявала да смири, ...
Авторът и перото
Наградиха победителите в ХIV Национален конкурс за поезия „Добромир Тонев“
БТА
Златното мастило
Клуб по история ще бъде създаден в Регионална библиотека „Николай Вранчев“, каза Ге ...
Начало Авторът и перото

Из старите книги: Девня е била център на мелничарската промишленост в края на XIX и началото на ХХ век

10:06 ч. / 23.01.2024
Редактор: Ангелина Липчева
Прочетена
2066
Авторът и перото

Със своите десетки воденици Девня е била център на мелничарската промишленост в периода след Освобождението до 1944 г. Мелниците са били едни от най-добрите в България за фини брашна и са работили за износ. От цяла Добруджа и Лудогорието са носили зърно за мелене. В плановете на Община Девня е да намери начин за представяне на тази история пред туристи, сподели кметът Свилен Шитов. 

Преди Освобождението

Дейността на водениците е описана в книгата „Девня - страници от историята“ на Анастас Ангелов, издадена през 2001 г. Там се съобщава, че по сведения на Петър Богдан от 1640 г. девненските воденици са били 25, всички собственост на турци. Били са изградени под изворите и в долното течение на река Девня. За тях споменава и турският пътешественик Евлия Челеби, който през 1651 г. пише, че около изворите има четиридесет до петдесет воденици, собственост на аяни от вилаета, всяка от които струва повече от един заимлик (за сравнение през ХХ век след продажбата на една от тях собствениците си купуват с парите хотел в центъра на Варна). По думите му населението от Добруджа и Делиормана идвало тук да си мели храните. През 1829 г. руският военен кореспондент Виктор Тепляков заварил 24 воденици, всички разрушени вероятно през войната. До Освобождението съоръженията били собственост на турци или вакъфи на джамии във Варна, Провадия, Шумен, село Козлуджа (днес Суворово). Константин Иречек споменава 34 воденици, принадлежащи на турци, но наети от българи. 

От „Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 1894-1895 г.“ се вижда, че първата воденица при село Девня е построена през 1822 г., след което в разстояние на 73 години техният брой достига 32, като 12 са приспособени за доброкачествени брашна за износ с производство 14,5 хиляди тона годишно, а другите мелят прости брашна за околните села с обем 21.5 хиляди тона годишно. 

Голямото предимство на Девненските воденици било, че работели целогодишно, тъй като водата на изворите не замръзвала и била с постоянен дебит. През есента тук се събирали по 300-400 коли, натоварени с пшеница, ръж и царевица. Повечето мелели прости видове брашно заедно с триците. Една част била за местните нужди, а друга се продавала на житната борса, откъдето чрез Варненската скеля се изнасяла предимно за Цариград. Водениците носели на своите собственици или наематели прилични доходи в натура или пари. На тринадесет крини се полагало мливарите да дадат на воденичаря една.

До Освобождението сградите са били малки и примитивни, задвижвани от водата на изворите, даващи началото на Девненската река, пише в книгата на Анастас Ангелов. Край някои от изворите били изградени язове, които повдигали нивото, а оттам и силата на падащата вода. Всички имали дървени колела (дулапи) и по един или два камъка, само едната - цели пет.

След Освобождението

През 1892 г. в 32-те воденици са били инсталирани общо 73 камъка. Дневното производство на някои достигало до 30 тона. През 90-те години на XIX век били изградени и първите валцови (търговски) воденици „Енчев, Шотов & Сие“, „Аврам хаджи Презенти“ и др. Те мелели брашно за продажба, купувайки от житния пазар. Произвеждали главно за износ за Цариград, Кавала, Солун, Смирна (Измир) и Корсун (Севастопол). Наред със собственика, в търговските мелници работели от пет до двадесетина наемници. 

През 1898 г. девненските воденици били свързани с железница на станцията Гебедже, а оттам с Варна, Русе и София. Били построени и шосейни пътища от житната борса. Това подобрило снабдяването с продукция и износа на брашното. През 1903 г. в движение били 31 воденици, от които 12 търговски. Една била задвижвана с водна турбина, а останалите с железни или дървени дулапи. Дневното производство на небетчийските (нетърговските) достигало 90 тона брашно, а на търговските до 120 тона брашно и 12 тона трици. 

Една от най-старите небетчийски воденици била Люцкановата (по името на извора). Тя била в масивна четириетажна каменна постройка със солунски керемиди, с четири френски камъка, задвижвани от пет дървени дулапа, с осем двойни валца и машини от Германия. Произвеждала 85 торби на денонощие брашно и 38 торби трици. Имала единадесет постоянни работници и по-късно била превърната в търговска. 

След обявяването на Независимостта на Царство България през 1908 г. турските пристанища бойкотирали българските търговци и износът на брашно се затегнал. Въпреки това през следващите две години били пуснати две нови валцови мелници, а някои от съществуващите били подобрени. Към 1927 г. мелничарската индустрия в село Река Девня била представена от големите фирми „Д. К. Попов“, „Люцканов & Илиев“, „Никола Попов & синове“, „Пройчев & Шотов“, „Иван Стоянов & син“, „Сила“. Те били снабдени с двигатели и съоръжения от Германия, които подобрили качеството на брашното и неговата конкурентноспособност на чуждия пазар. Вложеният капитал в тези воденици надхвърлял 60 милиона лева при годишно производство над 25 хиляди тона брашно и трици, от които малко над половината за износ. Девненското брашно достигало по това време до Гърция, Сирия, Палестина, Египет, Италия, Австрия и Чехословакия. 

В началото на 30-те години на ХХ век мелничарската индустрия във Варненския край била преситена с над 400 мелници и започнала да запада. Конкуренцията на парни и дизелови съоръжения близо до шосета и железопътни линии ударила девненските. От 32 воденици, през 1940 г. били останали 21, от които 17 работещи. Само четири са били търговски. През 1947 г. по силата на закона за национализацията на частните индустриални и минни предприятия били придобити от държавата 11 мелници, а останалите прекратили работа.

Днес всички воденици на Девня са разрушени, водата на изворите е каптирана, руслото на реката е променено. 

Още от рубриката
Авторът и перото
Наградиха победителите в ХIV Национален конкурс за поезия „Добромир Тонев“
БТА
Авторът и перото
Виктория Бешлийска: Съвременната ни литература показва, че все повече умеем да разказваме за себе си
Мая Стефанова
Авторът и перото
Любопитни факти за Нобеловите награди за литература
Христина Терзиева
Всичко от рубриката
Библиотека „Христо Смирненски“ подреди кът на Кирил Маричков
БТА
Регионалната библиотека „Христо Смирненски“ в Хасково отдава почит към големия български рокмузикант, композитор и фронтмен на „Щурците” Кирил Мар ...
Експресивно
Литературните дни „Ямбол чете” започват с представяне на новия роман на Мария Лалева
БТА
Златното мастило
Това е шедьовър!
На бюрото
Фондация „Глобални библиотеки – България“ връчи осмите си годишни си награди
Гергана Николова
Златното мастило
Две писателки получиха първите награди в Националния литературен конкурс "Яна Язова"
БТА
На бюрото
Жени Костадинова: Ванга е обединителят на българския народ
БТА
Авторът и перото
Наградиха победителите в ХIV Национален конкурс за поезия „Добромир Тонев“
БТА
Подиум на писателя
Бръндуша Йоана Предеску: Радвам, че си сътрудничим по такъв прекрасен начин
Виктория Трайкова
Златното мастило
Гергана Янева: Клубът ще насърчава интереса към историята и културата
БТА
На бюрото
Петър Георгиев Рей преиздава една от най-търсените си стихосбирки
Литературен обзор
Първи издания на всички книги на Джейн Остин бяха изложени в дома на писателката
Розалия Благоева
Вижте още новини
 
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече