Авторът и перото

Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Литературен обзор

Литературен обзор

Авторът и перото

Начало Авторът и перото

Със своите десетки воденици Девня е била център на мелничарската промишленост в периода след Освобождението до 1944 г. Мелниците са били едни от най-добрите в България за фини брашна и са работили за износ. От цяла Добруджа и Лудогорието са носили зърно за мелене. В плановете на Община Девня е да намери начин за представяне на тази история пред туристи, сподели кметът Свилен Шитов. 

Преди Освобождението

Дейността на водениците е описана в книгата „Девня - страници от историята“ на Анастас Ангелов, издадена през 2001 г. Там се съобщава, че по сведения на Петър Богдан от 1640 г. девненските воденици са били 25, всички собственост на турци. Били са изградени под изворите и в долното течение на река Девня. За тях споменава и турският пътешественик Евлия Челеби, който през 1651 г. пише, че около изворите има четиридесет до петдесет воденици, собственост на аяни от вилаета, всяка от които струва повече от един заимлик (за сравнение през ХХ век след продажбата на една от тях собствениците си купуват с парите хотел в центъра на Варна). По думите му населението от Добруджа и Делиормана идвало тук да си мели храните. През 1829 г. руският военен кореспондент Виктор Тепляков заварил 24 воденици, всички разрушени вероятно през войната. До Освобождението съоръженията били собственост на турци или вакъфи на джамии във Варна, Провадия, Шумен, село Козлуджа (днес Суворово). Константин Иречек споменава 34 воденици, принадлежащи на турци, но наети от българи. 

От „Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 1894-1895 г.“ се вижда, че първата воденица при село Девня е построена през 1822 г., след което в разстояние на 73 години техният брой достига 32, като 12 са приспособени за доброкачествени брашна за износ с производство 14,5 хиляди тона годишно, а другите мелят прости брашна за околните села с обем 21.5 хиляди тона годишно. 

Голямото предимство на Девненските воденици било, че работели целогодишно, тъй като водата на изворите не замръзвала и била с постоянен дебит. През есента тук се събирали по 300-400 коли, натоварени с пшеница, ръж и царевица. Повечето мелели прости видове брашно заедно с триците. Една част била за местните нужди, а друга се продавала на житната борса, откъдето чрез Варненската скеля се изнасяла предимно за Цариград. Водениците носели на своите собственици или наематели прилични доходи в натура или пари. На тринадесет крини се полагало мливарите да дадат на воденичаря една.

До Освобождението сградите са били малки и примитивни, задвижвани от водата на изворите, даващи началото на Девненската река, пише в книгата на Анастас Ангелов. Край някои от изворите били изградени язове, които повдигали нивото, а оттам и силата на падащата вода. Всички имали дървени колела (дулапи) и по един или два камъка, само едната - цели пет.

След Освобождението

През 1892 г. в 32-те воденици са били инсталирани общо 73 камъка. Дневното производство на някои достигало до 30 тона. През 90-те години на XIX век били изградени и първите валцови (търговски) воденици „Енчев, Шотов & Сие“, „Аврам хаджи Презенти“ и др. Те мелели брашно за продажба, купувайки от житния пазар. Произвеждали главно за износ за Цариград, Кавала, Солун, Смирна (Измир) и Корсун (Севастопол). Наред със собственика, в търговските мелници работели от пет до двадесетина наемници. 

През 1898 г. девненските воденици били свързани с железница на станцията Гебедже, а оттам с Варна, Русе и София. Били построени и шосейни пътища от житната борса. Това подобрило снабдяването с продукция и износа на брашното. През 1903 г. в движение били 31 воденици, от които 12 търговски. Една била задвижвана с водна турбина, а останалите с железни или дървени дулапи. Дневното производство на небетчийските (нетърговските) достигало 90 тона брашно, а на търговските до 120 тона брашно и 12 тона трици. 

Една от най-старите небетчийски воденици била Люцкановата (по името на извора). Тя била в масивна четириетажна каменна постройка със солунски керемиди, с четири френски камъка, задвижвани от пет дървени дулапа, с осем двойни валца и машини от Германия. Произвеждала 85 торби на денонощие брашно и 38 торби трици. Имала единадесет постоянни работници и по-късно била превърната в търговска. 

След обявяването на Независимостта на Царство България през 1908 г. турските пристанища бойкотирали българските търговци и износът на брашно се затегнал. Въпреки това през следващите две години били пуснати две нови валцови мелници, а някои от съществуващите били подобрени. Към 1927 г. мелничарската индустрия в село Река Девня била представена от големите фирми „Д. К. Попов“, „Люцканов & Илиев“, „Никола Попов & синове“, „Пройчев & Шотов“, „Иван Стоянов & син“, „Сила“. Те били снабдени с двигатели и съоръжения от Германия, които подобрили качеството на брашното и неговата конкурентноспособност на чуждия пазар. Вложеният капитал в тези воденици надхвърлял 60 милиона лева при годишно производство над 25 хиляди тона брашно и трици, от които малко над половината за износ. Девненското брашно достигало по това време до Гърция, Сирия, Палестина, Египет, Италия, Австрия и Чехословакия. 

В началото на 30-те години на ХХ век мелничарската индустрия във Варненския край била преситена с над 400 мелници и започнала да запада. Конкуренцията на парни и дизелови съоръжения близо до шосета и железопътни линии ударила девненските. От 32 воденици, през 1940 г. били останали 21, от които 17 работещи. Само четири са били търговски. През 1947 г. по силата на закона за национализацията на частните индустриални и минни предприятия били придобити от държавата 11 мелници, а останалите прекратили работа.

Днес всички воденици на Девня са разрушени, водата на изворите е каптирана, руслото на реката е променено. 

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.

Авторът и перото

Писателят Николай Терзийски гостува на литературния формат „Близък прочит“ във Велико Търново с третия си роман „Звезди под клепачите“. Срещата с автора се проведе на сцена „Арт лято“ до Художествена галерия „Борис Ден ...

БТА

Авторът и перото

Започва Седмият национален литературен конкурс за поезия и проза „Станка Пенчева“. Той е посветен на известната българска поетеса и е под надслов „Дървото на живота“. Организира се от 2012 г. насам, на всеки две години, със съдействието ...

БТА

БТА

Авторът и перото

Човек има нужда от илюзии – затова обича да ходи на театър, на концерти, на изложби. Изкуството прави втория етаж от живота му. Там са прозорците и балконите, от които се радва на изгревите и залезите, на тях тананика песни, отглежда цветя и храни птици. ...

Експресивно

Силвестър Сталоун работи усилено върху мемоарите си, които трябва да излязат догодина, като разкри някои детайли от книгата пред сайта Ти Ем Зи. Слай споделя, че романът му ще разказва за пътуването му от човек, който най-вероятно е щял да свърши на електриче ...

Христо Кьосев

Златното мастило

Трябва да има държавна политика за преиздаване на ценни български книги. Това каза издателката, журналист и писател Румяна Емануилиду. Тази седмица тя посреща читатели на щанда на издателска къща „Знаци“ в рамките на „Алея на книгата“ в ...

Гергана Николова

Подиум на писателя

БТА

Експресивно

Книги от поредицата „Есенциалното слово на Беинса Дуно“ на издателство „Хелиопол“ и „Моята борба за малко независимост“ на Анжела Пенчева ще бъдат представени в литературния кът на „Алея на книгата“ днес. Сред томовете, посветени на Петър Дънов, които са сред акцентите в културната програма на изложението, са „Словото на Учителя – моралн ...

Подиум на писателя

БТА

Запознайте се с дигиталният Literans

Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.