Преподаватели от катедра „Книга, илюстрация, печатна графика“ на Националната художествена академия представят изложбата „Художници и букви“ по случай Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Тя ще бъде открита на 29 май и ще продължи до 15 септември в Българския културен институт – Братислава, съобщават от НХА.

Експозицията се провежда под патронажа на посланика на Република България в Словакия Васил Петков. От екипа разказват, че извън обичайната практика, в която художниците на книги използват типография, за да визуализират авторовия текст или като изразно средство за нуждите на графичния дизайн, Илия Груев, Регина Далкалъчева, Красимир Андреев, Капка Кънева, Бояна Павлова и Емил Марков показват произведения, освободени от всякаква утилитарност. „Артистите са трансформир

Комичното и сериозното се преплитат в романа на Ваня Кралева така, както и в живота. Това пишат издателите от „Жанет 45“ по повод новата книга на авторката – „Рожденият ден“.

Сюжетът проследява Алекс - мъж на средна възраст, който има жена, двама близнаци и прилична кариера. Въпреки това той е измъчван от безсъние и странни мисли. Едно неочаквано пътуване до малко алпийско село в Германия, където пристига сам, за да посрещне своя четиридесет и четвърти рожден ден, ще преобърне съдбата му. Новите познанства ще помогнат на Алекс да изрови забравена травма от детството, разказват издателите.

Ваня Кралева е родена в София, където завършва английска гимназия. Има магистърска степен по международни икономически отношения от УНСС и специализации по маркетинг в Германия и Австрия. Автор е на романа „Чужд живот“ (2021).

Пролетният панаир на книгата бе открит днес пред Националния дворец на културата (НДК). В рамките на събитието, организирано от асоциация „Българска книга“ (АБК) , бе дадено началото и на Софийския международен литературен фестивал за деца и младежи. 

Вицепрезидентът Илияна Йотова и министърът на културата Мариан Бачев откриха Пролетния панаир на книгата.

„За България всеки ден е 24 май. Но няма нищо по-естествено и нищо по-хубаво от това на третия ден от най-светлия български празник да празнуваме празника на книгата“, каза Йотова. Според нея при отварянето на всяка книга пред нас изниква цяла една нова вселена. „Цял един нов свят – светът на познанието. За всеки човек това е изключително важно. Защото чрез книгата ставаме още по-сигурни в себе си, още стабилни, още по-независими и още по-свободни", каза вицепрезидентът Илияна

Съхраняването на българския дух, на българщината може да стане единствено чрез езика, каза преподавателят по български език и литература Жанина Илиева. Тя е и председател на Клуба на дейците на културата в Ловеч, част е и от инициативната група „За езика и рода български“, чиято идея да се работи за опазване на българския език от ненужни чуждици и за защита на богатството на родното слово. 

Инициативната група е създадена в Ловеч преди година от представители на културни институции в града по идея на ловчалията Любомир Банчев, който е бизнесмен с интереси към историята, изкуството и литературата. 

Илиева припомни, че в тази инициативна група са включени граждани, представители на Регионална библиотека „Беню Цонев“, Клуба на дейците на културата, Ловчанско читалище „Наука – 1870 г.“. Координатор е Любомир Банчев. &bdqu

Фериботната връзка между Истанбул и Бургас, която се планираше да бъде пусната в експлоатация през юни, за да свърже двата града на брeга на Черно море, не успя да тръгне. Но един български поет, Христо Фотев, когото критиците и феновете определят като един от майсторите на любовната лирика в българската поезия, завинаги остава свързан и с космополитния Истанбул, и с град Бургас, който оглавява класацията на най-добрите градове за живеене в България.

Поетът, чийто паметник днес се намира в забележителната морска градина на Бургас, в едно свое стихотворение изповядва:

“...Приемам възхитителния рискда бъда жив, не някакъв излишени мъртъв Христо Фотев да съм аз:Роден в Истанбул. Тридесетгодишен.Но българин. И жител на Бургас...”

Истанбулската следа в житието на поета Христо Фотев вероятно щеше да остане неизвестна за широката публика, ако не бяха проуч