Иля Златанов представя книгата си „Думи за езика” на 4 юни в Casa Libri в София, съобщават издателите от „Колибри“. 

По думите на издателите „Думи за езика” е книга, която по съдържание и форма е като никоя друга, издавана у нас досега. Те посочват, че книгата събира на едно място описанията, значенията, взаимовръзките на думи, говори, смислови и пунктуационни порядки. Опира се на езикознанието, за да обходи полетата на семантиката, семиотиката и етнологията, лабиринтите на генетиката и философията.

„Разказвайки историята на езика, разбулва ритуалната тайна на етикетните формули, показва връзката на храната с начина, по който говорим и мислим, съживява значението на календарните празници... Пъстротата на това ветрило от теми дава възможност да прелиствате книгата, подобно на казаното за „Хазарски речник” на Мил

Кирил Христов е един океан, който трябва да бъде изследван. Той не е от популярните автори и затова не се изучава в съвремието, каза литерутарният критик проф. Михаил Неделчев на литературно-научен форум по повод отбелязването на 150 години от рождението на поета Кирил Христов, в  Американския център на Столичната библиотека.

Както информирахме, от днес стартират юбилейните чествания, посветени на поета.

„Навремето, Кирил Христов е избрал тогавашната Общинска, сега Столична библиотека, за дом на своето духовно наследство, завещавайки 800 книги, от които 250 са с безценни фотографии. Библиотеката осъзнава своя дълг и днес имаме възможността да се срещнем в това пространство, да видим, да докоснем вещите, книгите и цялата светая светих на Кирил Христов", каза модераторът на форума - литературната историчка и писателка Катя Зографова.

Тя отбеляза, че та

Проф. Кирил Павликянов подари на Университетската библиотека снимки на ръкописи от изследователските си пътувания в Света гора и описи на предоставените материали, които ще обогатят фонда на Зографската стая. Това съобщи пресцентърът на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Проф. Павликянов направи дарението на втората сбирка на клуба на приятелите на Зографската стая, където представи славянските ръкописни сбирки на светогорския Протат и на манастирите Ватопед, Каракал и Дохиар.

Присъстващите учени и преподаватели от Софийския университет и от Българската академия на науките се включиха в дискусия по аргументираните тези и коментираха датировката, и стила на ръкописите. 

Сбирката завърши с виртуално пътешествие из Светогорските манастири.

Силата на историите да удължават живота, способността на четенето физически да забавя времето и това, че историите създават смисъл, са три от общо седемте според Георги Господинов суперсили на литературата. Писателят, който бе първият български автор в поредицата от срещи с читатели в рамките на Черноморския литературен фестивала в Бургас, представи част от тях пред публиката, изпълнила двора на Регионалната библиотека "Пейо К. Яворов". Той уточни, че темата за неизчерпаемия дар на литературата и нейните суперсили ще бъде в основата на лекция, с която ще открие литературния фестивал "Грегор фон Рецори" в базиликата "Санта Кроче" във Флоренция. 

Идеята за нестихващия дар дошла от един кът в музея "Метрополитън" в Ню Йорк, в който под формата на "нестихващ дар" някой е предоставил много пари, така че всеки ден да се поставят свежи цветя. "Ползвах го като метафора за лекцият

Мъжът, осъден за това, че през 2022 г. намушка с нож писателя Салман Рушди преди началото на лекция в Ню Йорк, вследствие на което Рушди ослепя с едното си око, днес получи присъда от 25 години затвор, предаде Асошиейтед прес.

През февруари съдебни заседатели признаха 27-годишния Хади Матар за виновен в опит за убийство и посегателство.

Рушди не се появи в съдебната зала в западен Ню Йорк, за да присъства на произнасянето на присъдата. Но по време на съдебния процес 77-годишният писател беше основният свидетел. В съдебната зала той разказа как си е мислил, че умира, когато маскиран нападател е го е нападнал с нож, нанасяйки му над двадесет удара. Нападението беше извършено малко преди Рушди да излезе на сцената в института "Шътокуа", за да говори за безопасността на писателите.

Преди да бъде осъден, Матар направи изказване за свободата на словото, в което нареч