Носителят на наградата "Букър", българският писател Георги Господинов оглавява литературната класация на австрийската обществена телевизия О Ер Еф за месец август с романа си "Градинарят и смъртта", в който се разказва за болестта на баща му, за последните месеци от живота на възрастния мъж и за сбогуването на писателя с него, предаде австрийската агенция АПА. 

На второ място в класацията е романът "Разпадания" на австрийската писателка Марлене Щреерувиц, която до момента заемаше първо място, а на трета позиция е авторката Диди Дробна с романа си "Сърце от Източния блок".

Класацията на О Ер Еф за месец август е както следва:

1. Георги Господинов: "Градинарят и смъртта"

2. Марлене Щреерувиц: "Разпадания"

3. Диди Дробна: "Сърце от Източния блок"

4. Геза Олкуш: "Езикът на моя брат"

5. Серхий Жадан: "Арабески"

Проф. Веселин Панайотов изнесе доклад за приноса на българските азбуки в европейската култура на научната сесия в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", посветена на 1160 години от покръстването на България и 1170 години от глаголицата. Той се спря на темата за владетеля, църквата и писмеността.

Проф. Панайотов каза, че посвещава доклада си на именития богослов, филолог и дипломат св. Кирил Философ. Професорът съобщи, че си е поставил за задача да събуди интереса към една хипотеза, по думите му позната, но позабравена, свързана с идеята, че Константин Кирил е автор и на кирилицата, и глаголицата. "Става въпрос за историята на българските азбуки, които всъщност представляват една азбука в два графични варианта", уточни той.

В доклада си проф. Панайотов се спря на различни преписи на съчинението на Черноризец Храбър "За буквите". Този текст има 11 различн

Изложение „Алея на книгата“ няма да се състои това лято във Варна, съобщиха организаторите от Асоциация „Българска книга“. Те припомниха, че 16-ото издание трябваше да започне на 1 август на обичайното място по пешеходната част на бул. „Сливница“ в морския град. 

Експертният съвет по устройство на територията към Община Варна обаче не разрешава събитието да се проведе в тази част на града и е издал разрешение за разполагане на 20 шатри в непосредствена близост - по пешеходната част на бул. „Княз Борис I“. От Община Варна припомнят също, че изложението се подкрепя финансово от местната власт. 

Председателят на Управителния съвет (УС) на Асоциация „Българска книга“ Петя Господинова обясни, че решението за отмяна на „Алея на книгата“ във Варна тази година е окончателно. Причината е, че то е

Валерия Минева - Лира представи в Регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров“ в Шумен книгата си „Приказливко в страната на думите“. След срещата с десетки деца от областния град тя каза , че книгата е издадена от „Потайниче“ и че турнето за представянето е финансирано от Националния фонд „Култура“.

Тя каза още, че в основата на първата детска книга стоят обещанията и силата на думите. „Не само децата, но и до някаква степен и възрастните не държим много на думите си и на обещанията. Аз съм вдъхновена може би от моето детство и от нещата, които като дете съм усещала, че са ме разочаровали в отношението на моите родители и изцяло на възрастните“, добави Валерия Минева - Лира.

Тя коментира, че книгата е за деца от 5 до 10 години. „Разбира се при по-малките читатели родителите четат на децата си. Имахме де

Най-важните качествата на драматурга са да предаде динамично и интересно една случка и да остави свобода за интерпретация. Това каза в интервю писателката Мария Касимова-Моасе.

Тя бе ментор на Ателие за творческо писане, организирано от сдружение „Варна Лит“, което се проведе от февруари до юни в крайморския град. 

Касимова-Моасе смята, че майсторството в драматургията изисква създаването на ясни и добре оформени герои, като за целта авторът трябва да „знае“ цялата им биография, за да може да включи в различни моменти на сюжета техните качества и недостатъци. Другото много важно изискване за добрия драматург е да остави свобода за режисьора и актьора. Не може да опишеш всичко в ремарки, трябва да има възможност за различни четения, за нюанси. Това е причината пиеса като „Ромео и Жулиета“ да се поставя до днес и в модерни прочити