Изабел Алиенде издаде новия си роман - "Името ми е Емилия дел Вайе", съобщи Асошиейтед прес.

Милиони читатели харесват бестселърите на Исабел Алиенде заради силните героини и епичните сюжети. В романи като "Къщата на духовете", "Ева Луна" и неотдавнашния "Виолета" упорити жени заемат централно място и са двигатели на драматични разкази, сътворени с щипка магически реализъм от писателката, родена в Перу и израснала в Чили.

Не по-различно е и в новата книга на Алиенде - "Името ми е Емилия дел Вайе". Тя е за журналистка с приключенски дух в Сан Франциско в края на XIX век. Младата Емилия е изненадващо безстрашна за жена от онова време, предизвиквайки и преодолявайки бариерите, свързани с пола, докато преминава от писането на евтини романи под мъжки псевдоним към изискването истинското й име да бъде посочено над статиите й във вестниците.

Голяма част от интелектуал

Книгата „Рецитал край каменната маса“ със стихове на три поколения от една фамилия – Любомир, Владимир и Боян Левчеви, бе представена в Посолството на България в Букурещ.

“Имах удоволствието да получа тази книга с автограф и посвещение от единия от авторите. И си мислех за това колко важно нещо е приемствеността. И как приемствеността в случая със семейство Левчеви показва няколко епохи. Показва една епоха, в която уважаваният от всички от нас, лека му пръст, Любомир Левчев, дълги години беше един от доайените на българската поезия. Той беше и човек, ползващ се с определен авторитет сред българските поети и писатели. Той беше един майстор за времето, в което живееше. След това неговият син Владимир Левчев. Той пък стана от тези нови лица на поезията, които дадоха друг поглед и подготвиха нова епоха. Той, по подобие на своя баща, е един от хората, които с

Всяка една човешка история и всеки един живот са достойни за сценарий на холивудски филм, смята актьорът Димитър Маринов. Той гостува в Хасково на единствения по рода си младежки театрален фестивал „Сцена на края на града“ в неговото четвърто издание, което започва тази вечер. 

Актьорът направи коментара в отговор на въпрос дали според него животът на популярния от  близкото минало изпълнител на шлагерни песни Аспарух Лешников – Ари, е достоен за сценарий на филм. Темата дойде по повод личния подарък, който Димитър Маринов получи от историка д-р Веселина Узунова - книгата „Целувам ви, Аспарух Лешников“, посветена на творчеството и изпълнения с обрати живот на родения в Хасково тенор.

 „Хората се впечатляват много и от моя живот и казват, че им се струва като филм. На това аз отговарям, че всеки човешки живот е вълнуващ

„101 отбивки: Вино и храна“ е заглавието на новата книга от поредицата за пътешественици на Иван Михалев и Елина Цанкова, съобщават издателите от „Сиела“.

По думите им в търсене на най-добрите изби, лозя и винарни и на най-вкусните рецепти Иван Михалев и Елина Цанкова повеждат читателите на приключение от долините на Струма и Места през Родопите и Тракия до Черноморието, Мизия и обратно към Северозапада. 

Авторите търсят отговори на въпросите защо долината на река Струма е известна като „българската Тоскана“, какво е „българско прошуто“, къде е най-голямата винена бъчва в България, коя е най-старата винарска рецепта, оцеляла до наши дни и др.

Книгата обединява 101 препоръки за дестинации в 12 маршрута и представя списъци с забележителности и културни събития. Изданието е допълнено с карти и цветни фотографии, ка

Националният исторически музей (НИМ) представя най-новата книга на проф. д-р Иван Христов, озаглавена Between Sozopol and Talasakra: Unknown archaeology of the Sozopol Bay and its western hinterland („Между Созопол и Таласакра: Непознатата археология на Созополския залив и неговия западен хинтерланд“). Изданието е резултат от дългогодишните археологически проучвания на екипа на НИМ, осъществени в землището и акваторията на град Черноморец в периода 2014 – 2025 г, съобщават от екипа.

Книгата е рецензирана от утвърдените български историци и археолози проф. д-р Иван Тодоров и проф. д-р Сергей Торбатов, което гарантира нейното високо научно качество. „Това издание е значим принос към археологическата и историческата наука и ще бъде полезно както за специалисти, така и за любители на историята и археологията“, казват от НИМ. 

По думите им