Система са самообслужване на читателите е внедрена и от днес вече официално е в действие в Регионална библиотека „Христо Смирненски“ в Хасково, каза директорът й Анна Щилянова.

Подготовката за внедряването й започнала преди година с поставяне на всяка книга на тагове, които представляват своеобразни етикети, снабдени с чип със записан уникален номер и антена, чрез които се осъществяват заемане, презаписване и предаване на томчето, каза Щилянова.

Според библиотечния директор внедряването на новите технологии води до улесняване на обслужването на читателите и редуцира времето, което трябва те да отделят, за да вземат или върнат книга. „Новата система е за хора, които бързат и влизайки в заемната вече имат идея коя книга искат, затова не се нуждаят от консултация с библиотекар. Улеснението води до максимално съкращаване на времето, в което читателите се

„Гледайте човека в очите и мислете как да му помогнете, а не как да му навредите“ – това е веруюто на писателя Желяз Кондев, споделено в емоционално интервю .

Писател и общественик от Сливен, Кондев разкри своите житейски уроци, борби и признания – прям, честен, неудобен за властта, но дълбоко верен на историята, паметта и българския дух.

Желяз Кондев е известен със своите художествено-документални книги, посветени на бележити личности от българското Възраждане и историята на Сливенския край. Сред най-значимите му творби са „Под небето на Сините камъни“, „Пред изгрев“, „Разкази за нашенци“, „Сказание за възрожденеца“, „Апостола на българите“. Освен писател, той е и активен общественик и меценат.

През 1990 г., заедно с актьора Петко Апостолов, поставя началото на идеята за българ

Националните библиотеки на България и Молдова подписаха меморандум за сътрудничество в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ), където бе открит и литературен кът на Молдова. Събитието е част от 19-отото издание на Националната библиотечна седмица.

На подписването присъстваха генералният директор на Националната библиотека на Молдова и председател на библиотечната асоциация в страната - Елена Пинтилей, консулът на Молдова у нас - Виктория Горяйнов, и директорът на НБКМ - доц. Калина Иванова.

„Има символика в днешното откриване, защото преди 34 години парламентът на Молдова решава да подпише декларация за независимост на държавата, а днес ние откриваме 34-ия кът в Националната библиотека.  Днес ние затвърдихме нашето сътрудничество, чрез подписването на този меморандум за сътрудничество, в който основните акценти са културен обмен,

Всеки превод на Кирил Кадийски прониква в душата. Съвременните му тълкувания може би се различават от тези на академиците, но стигат до сърцето ни. Това каза литературният критик и преводач  доц. д-р Георги Цанков на представянето на тритомното издание „Антология на френската поезия (IX - XXI в)“. Изданието бе представено тази вечер във Френския институт.

„В българския културен живот има антология на съвременната френска поезия още от 1966 г., съставена от Невена Стефанова. След нея има антология на френската поезия, съставена от Пенчо Симов. Все преводи, които на пръв поглед изглеждат абсолютно верни на оригинала, но в тях я няма божествената искра. Божествената искра на големия поет, който може да направи чудото, да направи чужденеца българин, да докаже, че българският език е изключително богатство, независимо от епохата", каза още доц. Георги Цанков.<

В Плевен поетесата Валентина Атанасова представи книгата си „Луната – кърваво лале. Щрихи от творчеството и живота на Н. В. Ракитин“. Събитието се състоя в залата на художествена галерия „Колекция Светлин Русев“.

„Реших да представя книгата по случай 140 години от рождението на Никола Ракитин, въпреки, че е краят на културния сезон“, каза авторката.

Тя добави, че написването на книгата е било много амбициозна задача. Атанасова е на мнение, че се е справила. Обикнала е Ракитин още през 90-те години на миналия век, когато като библиотекарка прочита неговото произведение „Лес“. Тази книга така я е увлякла, че постоянно е търсила негови творби. Когато е успяла да прочете всичко, тя вече е била влюбена в него  като личност, общественик и поет. Един ден е решила, че може да направи биографична книга.

Тя нарич