Авторът и перото

Експресивно

Авторът и перото

Начало Експресивно

Значението на Георги Божинов в българската литература ще продължава да расте. Това каза писателят и инициатор на преиздаването на романа „Калуня-каля“ Деян Енев по повод днешната 100-годишнина от рождението на автора.

„Георги Божинов тепърва ще заема своето място в българската литература, защото животът му така се беше стекъл, че приживе, пък и доста време след смъртта му, не можа да бъде оценен подобаващо“, отбеляза Деян Енев. По думите му са нужни десетилетия, за да може един истински, сериозен и значим автор да заеме своето подобаващо място в родната литература, а примерът с Георги Божинов е „може би по-краен случай“.

„КАЛУНЯ-КАЛЯ“

Според него романът в крайна сметка е получил заслуженото признание при неговото преиздаване през 2014 г. „Мисля си, че това, което аз усетих в този роман, го усетиха масово и читателите. Романът беше съумял да побере в себе си богатствата на вековното натрупване на новия български език“, посочи писателят. Той разказа, че освен книгата с издателство „Хермес“ са работили и върху отпечатването на брошури, в които български литератори са изразили мнението си за „Калуня-каля“.

Енев посочи, че романът има „абсолютен потенциал“ за отличие като Нобелова награда. „Бедата на този роман е, че той е във висша степен, на практика, непреводим. Защото всички тези специфични и от него изковани диалектни думи и турцизми, които той е внедрил в романа, много трудно биха се поддали на превод“, обясни той.

ПАМЕТ

Мисля, че 100-годишнината от рождението му е достатъчен повод управата на Благоевград да се замисли вече за паметник на писателя Георги Божинов, както може би и да кръсти улица на негово име, каза Деян Енев. Според него паметникът би могъл да бъде разположен на малкия площад пред сградата на апартамента, в който е живял Божинов в града. „Това са пътищата, през които минава налагането на едно писателско име в паметта на народа и на хората“, допълни Енев.

По повод 100 години от рождението на Георги Божинов се издава и сборникът „Смок свири на върба“. Повечето разкази не са публикувани в книга, печатани са в литературни списания и алманаси, разказват издателите от „Хермес“. По думите им произведенията са писани в различни периоди – от 1937 г. до края на 1990-те години.

„В сборника те не са подредени хронологично – хронологията едва ли би подсказала нещо за съзряването на писателя. Писателят сякаш се е родил в един монолитен, завършен вид и никакви литературни или социални повеи и „стилове“ не са успели да го отклонят нанякъде или да променят неговия вкус. А неговият вкус е вкусът на България – на горите , на селата , на хората , на летата и зимите – малко горчив вкус, но упойващ...“, разказват още издателите.

Георги Божинов е роден на 27 януари 1924 г. в ломското село Крива бара. Семейството му се занимава със земеделие. Баща му Петър е кмет на селото по време на управлението на Александър Стамболийски, а след Деветоюнския преврат е пратен в затвора. 

УВОЛНЕН Е ЗАРАДИ ТРИ ДОБАВЕНИ СТРАНИЦИ В ПЪТЕПИСА „ГОРА ЗЕЛЕНА, ВОДА СТУДЕНА“

През 1974-1975 г. Георги Божинов подготвя и дава в списание „Септември“ пътеписа си „Гора зелена, вода студена“. В последния момент авторът допълва творбата си с три страници, в които са предадени спомени на петима оцелели българи от съветския ГУЛАГ. След последвалата остра реакция от съветското посолство броят е иззет, а цялата редакция на списанието, начело с главния му редактор Камен Калчев, включително и редакторът, приел и разписал за печат ръкописа – Николай Кирилов, са уволнени. Божинов е уволнен също като кореспондент на вестник „Труд“, изключен от Съюза на българските журналисти и от Дружеството на писателите в Благоевград. Повече не е назначаван на държавна работа. Съпругата му, която в този момент работи като учителка, също е уволнена. След уволнението му през същата 1975 г. Георги Божинов започва да пише „Калуня-каля“.

Автор е на пътеписите „Вдън гората Дикчам“ и „Юлень“. Останалите книги, написани от него са „Кукавица кука“, „Черешови води“, „Сивият скиталец“ и „Караджата“.

Георги Божинов умира на 80-годишна възраст, на 25 май 2004 година, само ден, след като в Деня на славянската писменост и култура е награден със „Златен век“.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.

Експресивно

Очаква се през месец септември да има ясна конкретна сума, както и правила, каза зам.-министърът на културата Ашот Казарян в отговор на въпрос на Мариана Бояджиева от „БСП – Обединена левица“ относно финансирането на библиотеките по време на ...

Теодора Цветкова

Експресивно

В галерия „Вълчо Вълчев“ в град Белоградчик се състоя представянето на първа част на книгата „Съвременни български наивисти“ със съставител Даниела Осиковска. На представянето присъстваха кметът на Белоградчик Боян Минков, общественикът ...

БТА

Теодора Цветкова

Експресивно

Регионална библиотека „Дора Габе“ в Добрич обнови информационния си център по проект на Министерството на културата. Това съобщават от културния институт. Проектът „Библиотеката – динамична среда и равностоен участник в изграждането на ...

БТА

Експресивно

В галерия „Вълчо Вълчев“ в град Белоградчик се състоя представянето на първа част на книгата „Съвременни български наивисти“ със съставител Даниела Осиковска. На представянето присъстваха кметът на Белоградчик Боян Минков, общественикът ...

БТА

Литературен обзор

Индийската писателка Киран Десаи, която спечели британската награда „Букър“ и след това не публикува книга в продължение на почти две десетилетия, пак се състезава за отличието с дългоочаквания нов роман, предаде Асошиейтед прес. The Loneliness of ...

Калина Бояджиева

Авторът и перото

Теодора Йорданова

На бюрото

Преиздаденият роман „Розов изгрев след дъждовна нощ“ на Изабел Овчарова разказва открито за проблемите на младите хора, съобщават от издателство „Сиела“. В „Розов изгрев след дъждовна нощ“ авторката разказва за теми в живота, които често остават невидими за нежелаещите да чуят „възрастни“ – депресия, тревожност, училищен тормоз, отчуждение и н ...

Литературен обзор