Готвенето е приятно до трийсетата минута, оттам нататък е абсолютна досада, каза в интервю авторката на забавно-кулинарни книги Фата Гурмана.

Мирослава Василева, каквото е нейното рождено име, допълва, че обича да готви, но не обича да прекарва живота си в кухнята. „Има толкова много неща и детайли в живота, които трябва да изживеем, иска ни се някъде да бъдем, но трябва да готвим. Не става така. Ето затова моите рецепти са опростени до момента, в който могат да бъдат сготвени за 30 минути. Ползвам всякакви удобства, не робувам на традициите, не робувам на това, че баба ми не-знам-какво-е-правила, защото тя казва – е, ако тогава имаше, и аз щях да го ползвам”, обяснява кулинарката.

Тя има издадени две книги – „Е нема що!” и „Шекер, перли и люти чушки”. В тях рецептите са или авторски, или класически, но преработени и улес

Хубаво е се издават книги, но ме тревожи това, че хората все по-малко четат и все повече участват в интернет. Това каза авторът и преводач Кирил Кадийски на представянето на книгите „Звездна каторга. Новата Герника“ и „Стихотворения“ от Борис Пастернак. Събитието бе в рамките на Пролетния панаир на книгата.

„Интернет бъка от пишещи и хора, които смятат, че това е тяхното признание, и че трябва непременно да кажат какво мислят. По принуда, понякога се налага да чета нещо в интернет и се смайвам колко неграмотен свят има. Не говоря за това, че малко са чели и не се наблюдават препратки към прочетени неща, но те са и граматически неграмотни“, каза Кадийски.

По думите му трагично е положението с истинската художествена литература: „Прекалено е от всички да се изисква

Благодаря от сърце за това, което направихте за Франция и България. Вие сте наистина посланикът на Франция тук и посланикът на България във Франция. С тези думи посланикът на Франция у нас Жоел Мейер се обърна към Мария Конакчиева, която тази вечер представи книгата си „Влюбена в живота“. Премиерата бе в изпълнената до краен предел бална зала на Националната художествена галерия (Двореца).

„При мен всичко минава през душата и сърцето. Тази книга е душата ми ,излята в двеста страници. Мисля, че животът ми е малко по-дълъг, но не исках да отегчавам читателя“, каза Мария Конакчиева. „Мисля, че моята мисия може би е добра, може би недостатъчно, но това, че ми се довери такова издателство може би доказва, че можем да посмеем да хванем перото. Аз не съм човек,

Френско-алжирският писател Камел Дауд, носител на наградата „Гонкур“ за 2024 г., се завръща днес в книжарниците във Франция с политическо есе, в което развива критиката си към алжирските власти и ислямистите, съобщава АФП.

Есето Il faut parfois trahir („Понякога се налага да станеш предател“) е публикувано от издателство „Галимар“ (Gallimard) като част от колекцията „Брошури“ (Tracts), която обединява ангажирани и полемични текстове.

Авторът на романа „Хурии“ (Houris), за който получи м.г. най-престижната френска литературна награда, разсъждава върху произхода и последиците от етикета „trеtre“ (предател), който редовно му е бил приписван в Алжир.

„Дълго време, когато живеех в дома си в Оран в Алжир, който не напуснах до петдесетгодишна възраст, консервативната ислямистка преса ме унижава

Изабел Алиенде издаде новия си роман - "Името ми е Емилия дел Вайе", съобщи Асошиейтед прес.

Милиони читатели харесват бестселърите на Исабел Алиенде заради силните героини и епичните сюжети. В романи като "Къщата на духовете", "Ева Луна" и неотдавнашния "Виолета" упорити жени заемат централно място и са двигатели на драматични разкази, сътворени с щипка магически реализъм от писателката, родена в Перу и израснала в Чили.

Не по-различно е и в новата книга на Алиенде - "Името ми е Емилия дел Вайе". Тя е за журналистка с приключенски дух в Сан Франциско в края на XIX век. Младата Емилия е изненадващо безстрашна за жена от онова време, предизвиквайки и преодолявайки бариерите, свързани с пола, докато преминава от писането на евтини романи под мъжки псевдоним към изискването истинското й име да бъде посочено над статиите й във вестниците.

Голяма част от интелектуал