Диктатура може да има, само когато обществото е снизходително, още при първите прояви на „аз ще направя това", каза проф. Любомир Стойков на представянето на новата си книга „Стилът на диктаторите: Хитлер, Мусолини, Сталин“. Събитието се проведе тази вечер в столичната галерия „Академия“.

"Ужасно дълбоко, много иманентно и имплицитно ненавиждам всяка форма на насилие, ненавиждам всякаква форма на диктатура", каза авторът. Според него по-лошо от диктатор е псевдодемократът. "Той е маскираният диктатор, а днес е пълно с такива, в нагледно демократични, либерални общества се случват неща, които човек не може да повярва доколко са демократични и хуманни. Темата за диктаторите е изключително важна", каза още проф. Стойков.

В дискусията участие взеха също ректорът на Националната художествена академия проф. Георги Янков, журналистката Валерия Ве

Искахме да направим нещо, което е достойно за тези велики залесители. Да има памет за тях, защото поколения след това са използвали техните умения и знания във всяко едно отношение, каза Александър Иванов, който представи днес в Лесотехническия университет книгата-фотоалбум „Началото“.

„Този проект започна от една мечта и от намерени негативи преди пет години. Истинската движеща сила обаче бе приятелството между Вожли и Манджуков – основа, върху която построихме цялата структура на албума“, каза още Иванов. Той подчерта, че изданието е резултат от събирането на десетки фотографии, писма и документи, открити в архиви и музеи в България и Франция. Той благодари на всички, които са подкрепили проекта. 

Трудът е посветен на френския и български лесовъд Феликс Вожли и Петър Манджуков, пионери в залесяването в България и борбата с ерозията.

Книгите „Само тази любов“ и „Само тази България“ на поетесата Елка Няголова бяха представени в Огледална зала „Нели Божкова“ в Добрич. 

„За пореден път ще споделя с вас, че само леглото си преместихме във Варна, а душите ни са тук, с вас, с приятелите, със съучениците, с роднините, макар и все по-малко да са те“, обърна се поетесата към публиката в залата. Тя допълни, че няма друго място, на което представяне, рецитал или среща да са по-вълнуващи и по-отговорни, отколкото в родния град. „Много ме радва, че тази вечер сте дошли, жертвайки от своето лично време, за да бъдем заедно. Както казвам аз „Дори за една прегръдка време“, каза още Елка Няголова. Тя посочи, че любовта е основата на всички начала и се учи цял живот. „Това, което показвате с вашето присъствие тук е любов“, каза още поетесата.&

Издателство „Парадокс" представя ново издание, посветено на фестивала „София: Поетики". Неговото заглавие е "София : Поетики (2000-2018 г.) Антология". Съставители са Иван Димитров и Иван Христов, а редактор е Ясен Атанасов.

По думи на издателите, това не е обикновена антология, плод на нечие измъчено издателско въображение.

"Тя се материализира в пространството първо във вид на фестивал. Антологията се самосъстави във времето, което запечата по един уникален начин. Не казваме дали това е добро или лошо, а само че не може да бъде повторено и не може да бъде поправено със задна дата", пишат от „Парадокс“ в представянето на книгата.

Време-пространството на историческото свидетелство включва един фестивал, тринадесет издания за 18 години и една антология, 86 български поети и прозаици, 60 чуждестранни гости от 22 страни от четири континента

„Гледайте човека в очите и мислете как да му помогнете, а не как да му навредите“ – това е веруюто на писателя Желяз Кондев, споделено в емоционално интервю .

Писател и общественик от Сливен, Кондев разкри своите житейски уроци, борби и признания – прям, честен, неудобен за властта, но дълбоко верен на историята, паметта и българския дух.

Желяз Кондев е известен със своите художествено-документални книги, посветени на бележити личности от българското Възраждане и историята на Сливенския край. Сред най-значимите му творби са „Под небето на Сините камъни“, „Пред изгрев“, „Разкази за нашенци“, „Сказание за възрожденеца“, „Апостола на българите“. Освен писател, той е и активен общественик и меценат.

През 1990 г., заедно с актьора Петко Апостолов, поставя началото на идеята за българ