През 21 града в страната ще премине турнето, с което актьорът Димитър Маринов ще представи книгите си „Към сцената“ и „Към екрана“, съобщават издателите от „Аз-буки“.

Както информирахме, за томовете, които са част от фонда на Библиотеката на Конгреса на САЩ във Вашингтон, авторът ще говори първо в Севлиево, на 7 май. Следват Шумен (8 май), Варна (11 май), Благоевград (16 и 17 май), Кюстендил (18 май), Асеновград (19 май), Смолян (20 и 21 май), Пазарджик (22 май), Панагюрище (23 май), Перник (27 май), София (29 май, в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“), Пловдив (3 и 4 юни), Габрово (6 юни), Велико Търново (7 юни), Русе (8 и 9 юни), Силистра (10 и 11 юни), Добрич (12 и 13 юни), Стара Загора (16, 17 и 18 юни), Сливен (19 юни), Бургас (20, 21 и 22 юни) и Хасково (23, 24 и 25 юни).

„Това не са учебници. Т

„Ако искаш да станеш по-добър актьор – трябва да бъдеш по-добър човек“, каза актьорът Димитър Маринов при представянето на книгите си „Към сцената“ и „Към екрана“ в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ в Стара Загора. Събитието бе част от първия театрален фестивал „Нови открити сцени +“ („НОС +“), организиран от Драматичен театър „Гео Милев“.

В началото на срещата бяха поднесени кратки биографични данни за актьора, а самият той бе представен от старозагорската актриса Елена Азалова, с която по техните думи ги свързва познанство от близо 40 години. Пред присъстващите Димитър Маринов сподели, че книгите са резултат от 12-годишен труд, а причината за тях идва от младите таланти, с които работи. „Причината за тези книги не бе моя. Аз реших да не пиша автобиография, както ме молиха р

"Носорог в банята е метафора за всички неочаквани, неизвестни и изненадващи събития, които всеки от нас има, дори когато се убеждава, че всичко му е ясно и животът му е подреден. Носорогът олицетворява тези изненади, които живота ни поднася, без да ни пита дали сме готови за тях". Това каза журналистът Георги Милков на представянето на новата си книга „Носорог в банята и още нови истории от ръчния багаж“. Събитието се състоя в кино "Кабана“ в парка на Националния дворец на културата (НДК). 

„Тази вечер ни събира не журналистът, не специалният кореспондент, не главният редактор, не водещият на телевизионно предаване, а талантът на човека с главно ч – Жоро Милков. Един очевидец на неговите истории, който макар и инкогнито, присъства в разказите - лъскавият пътешественик Константин Вълков", каза издателят и управителят на „Книгомания" Илия

Три демографски феномена, които нямат аналог в предходната история на човечеството, бележат 21-ви век, каза доц. Георги Бърдаров – преподавател в Геолого-географския факултет на Софийския университет, и писател, носител на много награди.

Според него съвремието ни се отличава с все по-ниски репродуктивни нагласи и раждаемост, застаряващи общества и глобално разместване на население. Позицията на експерта е, че който се възползва от настоящото „преселение“, ще прогресира. Ако държавата привлича хора - активни, квалифицирани и образовани, няма никакво значение откъде идват, те могат да са само от полза на обществото, аргументира се Бърдаров.

Неговата лична позиция е, че у нас демографията е нещо, което не се разбира. По думите му демографската спирала на света, такава, каквато в момента имаме в България и Европа, ще стане същата по целия свят през следва

Книгата атлас „Македония в европейската етническа картография (Средата на XIX в. - края на Първата световна война 1918 г.)", със съставител и автор акад. Иван Илчев, беше представена тази вечер в зала „Проф. Марин Дринов" на Българската академия на науките (БАН). 

Представянето на изданието беше организирано от Центъра за върхови постижения „Наследство БГ", от Института за исторически изследвания при БАН, както от издателствата „Тангра" и „Златоструй". 

Във фоайето пред залата имаше и изложба - пана с част от картите в атласа.

Тази книга продължава традицията за издаването на подобни карти, но и на традицията в България да се издават извори за Македония, каза проф. Даниел Вачков - директор на Института за исторически изследвания при БАН.

За ръководството на Българската академия на науките не само е чест, но е и за