Книгата "Любовта за напреднали" бе поводът бившият издател, настоящ преподавател, а отскоро и радиоводещ в БНР Светлозар Желев да говори в Регионална библиотека "Пейо К. Яворов" в Бургас за съвременната българска литература и нейния ренесанс. Срещата с читатели продължи близо два часа, в които той изтъкна, че изданието е възможност всеки да открие "нови литературни любови и български писатели", които по-рядко попадат в полезрението на читателите, но заслужават възраждащия се интерес към тях.
"Когато аз започнах да се занимавам с книги през 1998 г. и оглавих издателство "Сиела" през 2003 г., а от 2005 г. започнах да издавам и много български автори, много медии избягваха да пишат за тях, защото според техните собственици никой не се интересуваше. Това е тъжен период, който вече е в миналото, но и който не бива да забравяме, за да предотвратим неговото повтаряне", каза Светлозар Желев. Сега, по думите, му в бестселър списъците на големите книжарници винаги присъстват български автори, независимо дали в сферата на прозата, документалистиката, а, благодарение на Катя Антонова и нейната "Феята от захарницата", дори и в детската литература.
Писателят Венцислав Божинов работи върху нова повест с работно заглавие „Киноцентър” и върху нов сборник с разкази. В интервю той каза, че както в предишните му сборници „Пеперуди в рогата“ и „С аромат на тютюн“ ще спази убеждението си разказите да не бъдат тематично еднообразни. „Предпочитам всеки разказ да отваря нова тема, да потапя в нов свят. Да бъде изненада. Така читателят си купува един сборник, но срещу това получава голям брой истории. И ако те са хубави, читателят многократно ще изпитва нова и нова наслада”, посочи авторът.
Работя и по нова повест, но писането дълго се проточи. Силно се надявам и с тази повест, която почти сигурно ще има заглавието „Киноцентър“, да се повтори довършването на „Потъване“ – героите сами да ме поведат към логическата развръзка и сами да определят с
Поетеса от Разград Ива Харизанова представи книгата си "Незавинаги" в Търговище. Домакин на събитието беше Регионалната библиотека „Петър Стъпов“ в областния град, съобщиха от ръководството на културната институция.
Ива Харизанова е родена на 3 март 1972 г. в Разград. Завършила е Русенския университет „Ангел Кънчев", специалност „Биотехнологии“. Пише стихове от детските си години. Има издадени две поетични книги -първата е „На разсъмване", издадена през 2004 г., а „Незавинаги“ излиза 2022 г.
Част от стиховете резонират с християнските ценности и добродетели, информират от библиотеката. Харизанова черпи вдъхновение от астрономически обекти и физическите закони на тяхното взаимодействие, като свързва своите житейско-философски търсения с хармонията на небесните сфери, отбелязват организаторите
Доставка на нови компютри и озвучителна система, технологично обновление на обучителния център са част от дейностите, предвидени в проекта „#СмолянЧете“ на Регионалната библиотека „Николай Вранчев“ в Смолян, информира Милка Матева, директор на библиотеката. Проектът е одобрен от Министерство на културата по програма „Технологично обновление, технологично оборудване и насърчаване на четенето, медийна и информационна грамотност в обществените библиотеки“, а неговото прилагане започва през януари 2025 г.
В рамките на „#СмолянЧете“ ще се организират поредица библиотечни инициативи, насочени към популяризиране и насърчаване на четенето. Обучителният център на Регионалната библиотека ще бъде оборудван с допълнителни компютърни места, с които ще се осигурят условия и за дигиталните читатели. С финансиране по проекта ще
Регионална библиотека "Никола Фурнаджиев" в Пазарджик изготви и издаде био-библиография "Стоян Костов Бакърджиев", съобщиха от културната институция.
Тази година се навършват 95 години от рождението на Стоян Бакърджиев, който е един от най-изявените преводачи през втората половина на XX век с голям принос за развитието на българското преводаческо изкуство. Превежда поеми, лирика, драми в стихове от немски, руски, румънски, украински, полски, грузински, френски, испански, гръцки и латиноамерикански поети.
Той е един от учредителите на Съюза на преводачите в България.
На негово име е учредена Национална литературна награда за превод, която Община Пазарджик присъжда на всеки три години.
Био-библиографията е първи опит да се представи систематизирано цялостното му творчество.
Събитието ще се състои на 6 ноември в зала "Перото" в Регионал
Сръбският писател Боян Любенович, тазгодишният носител на наградата в Международния конкурс за къс хумористичен разказ на името на големия български сатирик Алеко Константинов, днес заяви пред кореспондента в Белград, че всеки сатирик в Сърбия мечтае да получи това отличие.
Любенович е роден през 1972 г., той е юрист, а по професия журналист и писател, превеждан на осем езика. Издал е около 30 книги за деца и възрастни, сред които 10 с афоризми.
Писателят е носител на почти всички престижни награди в областта на сатирата в родината си и на Балканите. Член е на съюза на писателите в Сърбия и на Белградския афористичен кръг.
"Чувствам се много горд и щастлив. Наградата на името на Алеко Константинов е венецът на всички награди, които съм получил досега. Всички мои колеги в Сърбия мечтаят да получат тази награда", каза Любенович. "Впечатлен съм от мащаба и р
Светлозар Желев припомни, че "Любовта за напреднали" се заражда като следствие от един процес, започнал още през 2015 г. с издаването на българска версия на известното британско литературно списание "Гранта", чийто втори брой е посветен на темата за секса. Точно тази тема се оказва всъщност трудно начинание, защото заедно с редакционната колегия откриват, че българските писатели все още не умеят да пишат добре за секс.
"Изплашени от този резултат, не засегнахме любовта в нито един от следващите шест броя, но по някакъв начин тя седеше като тема в главата ми. В крайна сметка любовта е темата, която в тази книга събира и любимите за мен писатели. Това обаче не е антология и в никакъв случай не събира всичките ми любими съвременни писатели, които са може би над 200", разказа още Желев.
За оформянето на участниците първоначално той прави списък от над 90 имена, от които в изданието влизат 88, защото някои отказват, а други не успяват да се включат в срок. Един от тях е Захари Карабашлиев, за когото, заяви Желев, след "Рана" ще се говори като за Захари Стоянов, тъй като според него романът ще обере всички литературни награди в България през тази година.
Активистът в областта на съвременната българска литература използва голяма част от представянето, за да обърне индивидуално внимание на качествата и успехите на почти всички имена, включени в книгата "Любовта за напреднали", вкарвайки ги в няколко различни графи. Едни от тях бяха поети като Иван Теофилов или Иван Цанев, които не са известни с любовната си лирика. Други бяха автори, които според него продължават да са извън популярните литературни кръгове и общественото полезрение, защото творят в градове или малки населени места извън столицата. Такива са например Емил Андреев и Христо Раянов.
Желев обърна внимание и на автори, които пишат, и то с голям успех в оригинал на чужд език, като Елизабет Костова, Наталия Делева, Илия Троянов, Николай Грозни, както и Капка Кънева, чийто последен роман "Еликсир" бе издаден на български през миналата година. Следващият "Анима" ще бъде посветен на Пирин и се очаква да излезе до края на настоящата година на английски език, а на български - в началото на следващата, допълни Светлозар Желев.
Той подчерта още, че книгата представя различни поколения автори и съобщи една от съвсем пресните новини, свързани с Йоанна Елми и нейния дебютен роман "Направени от вина". Той предстои да излезе в превод на 15 езика, благодарение не само на нейния талант, но и на факта, че Елми е представлявана от една от най-силните литературни агенции в САЩ, където от няколко години живее.
Желев допълни, че с подобни добри новини може да се похвали и Радослав Бимбалов, чийто роман "Екстазис" предстои да бъде преведен за първи път на чужд език от Джорджа Спадони за италианско издателство в Неапол. В превод на английски скоро се очаква да излезе и Русана Бърдарска.
Сред по-младото поколение автори Светлозар Желев нареди още млади литературни надежди, като например тези, открити от Ани Илков в програмата му по творческо писане към Софийски университет и създадената от него поредица към университетското издателство "Нова българска поезия и проза". Примери за такива са Владимир Полеганов, Белослава Димитрова, Надежда Дерменджиева и Светослав Тодоров, който пък е част от едно съвсем ново независимо издателство на име "Кота 0".
