Книгата "Любовта за напреднали" бе поводът бившият издател, настоящ преподавател, а отскоро и радиоводещ в БНР Светлозар Желев да говори в Регионална библиотека "Пейо К. Яворов" в Бургас за съвременната българска литература и нейния ренесанс. Срещата с читатели продължи близо два часа, в които той изтъкна, че изданието е възможност всеки да открие "нови литературни любови и български писатели", които по-рядко попадат в полезрението на читателите, но заслужават възраждащия се интерес към тях.
"Когато аз започнах да се занимавам с книги през 1998 г. и оглавих издателство "Сиела" през 2003 г., а от 2005 г. започнах да издавам и много български автори, много медии избягваха да пишат за тях, защото според техните собственици никой не се интересуваше. Това е тъжен период, който вече е в миналото, но и който не бива да забравяме, за да предотвратим неговото повтаряне", каза Светлозар Желев. Сега, по думите, му в бестселър списъците на големите книжарници винаги присъстват български автори, независимо дали в сферата на прозата, документалистиката, а, благодарение на Катя Антонова и нейната "Феята от захарницата", дори и в детската литература.
Комиксът е опит на изкуството да разкаже нещо, което е трудно за разказване, каза в интервю Владимир Полеганов. Той е преводач на представения днес роман „Маус“ от Арт Спигелман – първото графично произведение, отличено с наградата „Пулицър“. Събитието бе част от фестивала „Пловдив чете“.
„Mаус“ е историята на Владек Спигелман – евреин, оцелял в хитлеристка Европа, и неговия син – художник на комикси, който се опитва да намери общ език с баща си, да разбере миналото му. Форматът е на разказ в картинки и според издателите от „Нике“ успява с лекота да отърси читателите от чувството, че чете за до болка познати събития, и разкрива неизразимото посредством нищожното.
„Комиксът като изразно средство с тежката материя на историята се съчетават изненадващо добре и продуктивно, защото самият ко
Силата на историите да удължават живота, способността на четенето физически да забавя времето и това, че историите създават смисъл, са три от общо седемте според Георги Господинов суперсили на литературата. Писателят, който бе първият български автор в поредицата от срещи с читатели в рамките на Черноморския литературен фестивала в Бургас, представи част от тях пред публиката, изпълнила двора на Регионалната библиотека "Пейо К. Яворов". Той уточни, че темата за неизчерпаемия дар на литературата и нейните суперсили ще бъде в основата на лекция, с която ще открие литературния фестивал "Грегор фон Рецори" в базиликата "Санта Кроче" във Флоренция.
Идеята за нестихващия дар дошла от един кът в музея "Метрополитън" в Ню Йорк, в който под формата на "нестихващ дар" някой е предоставил много пари, така че всеки ден да се поставят свежи цветя. "Ползвах го като метафора за лекцият
В Общинска библиотека „Паисий Хилендарски“ в Самоков бе открита изложба, която представя инициативите на най-големите библиотеки в Софийска област, както и на Столичната библиотека.
Изложбата откри главният библиотекар на Самоковската библиотека Албена Ихтиманска. Тя каза, че това е визуален разказ за дейността и духа на библиотеките в областта. По думите на Ихтиманска в паната са запечатани най-ключовите моменти от дейността на културните институции.
„Всяка от снимките представлява прозорец на усилията, ентусиазма и любовта, с които библиотечните специалисти обгрижват своите читатели - от най-малките до най-големите“, добави тя. По думите й това не е просто сбор от изображения, а свидетелство за живота на библиотеките в съвременния живот. Тя е и израз на признателност към всички библиотекари, които с търпение и любов вършат своята работа
Преиздаденият роман „Розов изгрев след дъждовна нощ“ на Изабел Овчарова разказва открито за проблемите на младите хора, съобщават от издателство „Сиела“.
В „Розов изгрев след дъждовна нощ“ авторката разказва за теми в живота, които често остават невидими за нежелаещите да чуят „възрастни“ – депресия, тревожност, училищен тормоз, отчуждение и нуждата да бъдеш приет, съобщават издателите. Всяка глава от книгата е придружена от специален плейлист с песни от Ариана Гранде, Боб Марли, Пол Анка, Луис Армстронг, "Металика" и други, които съпровождат емоциите на героите.
„В рамките на една-единствена дъждовна нощ героите и читателят ще преминат през цял спектър от емоции, горчиви откровения и еуфория“, казват още от издателството. „Розов изгрев след дъждовна нощ“ продължава мисията на Изабел &n
Литературата може да даде на децата това, което животът невинаги така добросъвестно и щедро подарява. Това каза в интервю кинокритикът проф. Божидар Манов. Днес той представи книгата си за деца „Що е то? Гатанки в стихове“ в рамките на Пролетния панаир на книгата.
Проф. Манов прочете част от гатанките, включени в изданието, и награди присъстващите деца, дали верни отговори, с вафли и бонбони. Произведенията в „Що е то? Гатанки в стихове“ са за животни, природни явления, битови събития. Това е едно ветрило от разнообразни сюжети, с които детето, естествено, расте, но не е лошо да ги види и в една мерена реч, която, надявам се, е разбираема и приятна за тях, отбеляза авторът на книгата.
Той разказа, че идеята за книгата се е появила, след като по време на пандемията е общувал с внучетата си в Тулуза по Skype. „Късно следобед се виждахме по S
Светлозар Желев припомни, че "Любовта за напреднали" се заражда като следствие от един процес, започнал още през 2015 г. с издаването на българска версия на известното британско литературно списание "Гранта", чийто втори брой е посветен на темата за секса. Точно тази тема се оказва всъщност трудно начинание, защото заедно с редакционната колегия откриват, че българските писатели все още не умеят да пишат добре за секс.
"Изплашени от този резултат, не засегнахме любовта в нито един от следващите шест броя, но по някакъв начин тя седеше като тема в главата ми. В крайна сметка любовта е темата, която в тази книга събира и любимите за мен писатели. Това обаче не е антология и в никакъв случай не събира всичките ми любими съвременни писатели, които са може би над 200", разказа още Желев.
За оформянето на участниците първоначално той прави списък от над 90 имена, от които в изданието влизат 88, защото някои отказват, а други не успяват да се включат в срок. Един от тях е Захари Карабашлиев, за когото, заяви Желев, след "Рана" ще се говори като за Захари Стоянов, тъй като според него романът ще обере всички литературни награди в България през тази година.
Активистът в областта на съвременната българска литература използва голяма част от представянето, за да обърне индивидуално внимание на качествата и успехите на почти всички имена, включени в книгата "Любовта за напреднали", вкарвайки ги в няколко различни графи. Едни от тях бяха поети като Иван Теофилов или Иван Цанев, които не са известни с любовната си лирика. Други бяха автори, които според него продължават да са извън популярните литературни кръгове и общественото полезрение, защото творят в градове или малки населени места извън столицата. Такива са например Емил Андреев и Христо Раянов.
Желев обърна внимание и на автори, които пишат, и то с голям успех в оригинал на чужд език, като Елизабет Костова, Наталия Делева, Илия Троянов, Николай Грозни, както и Капка Кънева, чийто последен роман "Еликсир" бе издаден на български през миналата година. Следващият "Анима" ще бъде посветен на Пирин и се очаква да излезе до края на настоящата година на английски език, а на български - в началото на следващата, допълни Светлозар Желев.
Той подчерта още, че книгата представя различни поколения автори и съобщи една от съвсем пресните новини, свързани с Йоанна Елми и нейния дебютен роман "Направени от вина". Той предстои да излезе в превод на 15 езика, благодарение не само на нейния талант, но и на факта, че Елми е представлявана от една от най-силните литературни агенции в САЩ, където от няколко години живее.
Желев допълни, че с подобни добри новини може да се похвали и Радослав Бимбалов, чийто роман "Екстазис" предстои да бъде преведен за първи път на чужд език от Джорджа Спадони за италианско издателство в Неапол. В превод на английски скоро се очаква да излезе и Русана Бърдарска.
Сред по-младото поколение автори Светлозар Желев нареди още млади литературни надежди, като например тези, открити от Ани Илков в програмата му по творческо писане към Софийски университет и създадената от него поредица към университетското издателство "Нова българска поезия и проза". Примери за такива са Владимир Полеганов, Белослава Димитрова, Надежда Дерменджиева и Светослав Тодоров, който пък е част от едно съвсем ново независимо издателство на име "Кота 0".
