Книгата "Любовта за напреднали" бе поводът бившият издател, настоящ преподавател, а отскоро и радиоводещ в БНР Светлозар Желев да говори в Регионална библиотека "Пейо К. Яворов" в Бургас за съвременната българска литература и нейния ренесанс. Срещата с читатели продължи близо два часа, в които той изтъкна, че изданието е възможност всеки да открие "нови литературни любови и български писатели", които по-рядко попадат в полезрението на читателите, но заслужават възраждащия се интерес към тях.
"Когато аз започнах да се занимавам с книги през 1998 г. и оглавих издателство "Сиела" през 2003 г., а от 2005 г. започнах да издавам и много български автори, много медии избягваха да пишат за тях, защото според техните собственици никой не се интересуваше. Това е тъжен период, който вече е в миналото, но и който не бива да забравяме, за да предотвратим неговото повтаряне", каза Светлозар Желев. Сега, по думите, му в бестселър списъците на големите книжарници винаги присъстват български автори, независимо дали в сферата на прозата, документалистиката, а, благодарение на Катя Антонова и нейната "Феята от захарницата", дори и в детската литература.
Директорът на Регионалната дирекция по околна среда и води (РИОСВ) в Смолян Екатерина Гаджева подготвя нова стихосбирка, каза тя в интервю . Гаджева допълни, че две години след излизането на „Самодива", вече има достатъчно творби – над 70, за втората си стихосбирка.
„Началото бе по-спонтанно, но когато правиш повторение, ставаш много по-критичен към себе си. Може би затова и първите ми стихове, които намериха място в „Самодива“ са една емоция. Преобладават лични изживявания и емоции, търсене на пътя към себе и себеопознаване в различните периоди, през които съм минавала, фокусът е навътре в себе си“, посочи Екатерина Гаджева.
„Самодива“ съдържа 63 стихотворения. Корицата е дело на Румяна Дамянлиева, а редакторството на Вера Янчелова. Книгата е издадена от „Изток-Запад”. На 19 май тя ще бъде отново
Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА) връчи годишните си награди в рамките на откриването на 19-ата Национална библиотечна седмица тази вечер. Събитието се състоя в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ).
За млад библиотекар на годината беше обявен Иван Петров от библиотеката при Основно училище „Ран Босилек“ в Габрово, а за библиотекар на годината - Мануела Енчева от Регионалната библиотека „Партений Павлович“ в Силистра. Наградата за библиотека на годината бе за библиотеката на Нов български университет (НБУ) в София.
Приз за цялостен принос за развитието на библиотеките бе присъден на проф. Александър Димчев, а отличието в областта на история на книгата на името на проф. Ани Гергова – на Дора Савова. В категория „Подкрепа за библиотеките“ бяха наградени БНТ2 и Васил Кафтанджиев.
Книгата „Любопитни факти, личности и събития от историята на Габровския край” бе представена в Габрово.
„Изключително съм щастлива, защото успяхме да направим тази книга, посветена на 165 години от обявяването на Габрово за град. Идеята бе на колегите от отдел „Краезнание“, направиха едно малко издание, което претърпя развитие. Подкрепих ги и в момента вече имаме книга. Събраната информация е от публикации, ние сме библиотекари“, каза Савина Цонева, директор на Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“ в Габрово.
Нина Иванова от габровската библиотека посочи, че изданието е изработено от библиотечни специалисти, като темите са били разделени между различни колеги в институцията. Снимковият материал е използван от организации, които са помогнали текстовете да бъдат подкрепени от подходящи илюстрации.
С тържествена церемония в Драматичен театър „Стефан Киров“ в Сливен беше открито 27-ото издание на Националния фестивал на детската книга. Организатор е Регионална библиотека „Сава Доброплодни“, която и тази година представя разнообразна програма, насочена към деца, семейства, педагози, библиотекари и автори.
Кметът на общината Стефан Радев приветства присъстващите, подчертавайки значението на детската литература за формиране на читателски навици и ценности у най-малките. По думите му книгите за деца успяват да устоят на конкуренцията на дигиталните забавления и са незаменим помощник на родителите в процеса на възпитание.
„Зад всяка детска книга стои усилието на цял екип – автори, художници, редактори, преводачи, издатели. Всички те заслужават признание за приноса си към културата и образованието“, каза още Радев и благодари на
Британският писател Кристофър Бъкстон ще представи най-новата си книга "Аз, Радослава" на 13 май в Културен център "Морско казино" в Бургас. Романът, който излиза на български в превод от английски на Тодор Кенов, съобщават от издателска къща "Знаци".
Сюжетът проследява една от най-романтичните и слабо познати връзки в европейската история - тази между внучката на цар Самуил принцеса Радослава и бъдещия крал на Норвегия Харалд Хардроде. Според легенда в годините, когато бъдещият монарх e византийски наемник, съдбата го среща с българката Радослава и той кръщава на нейно име - Ослава - град Осло, основан през 1049 г. В книгата писателят разказва повече за тяхната драматична любов, както и за цар Самуил, византийското владичество, богомилите, въстанието на Петър Делян и други важни събития от българската история. От издателството допълват, че книгата е подходяща за ч
Светлозар Желев припомни, че "Любовта за напреднали" се заражда като следствие от един процес, започнал още през 2015 г. с издаването на българска версия на известното британско литературно списание "Гранта", чийто втори брой е посветен на темата за секса. Точно тази тема се оказва всъщност трудно начинание, защото заедно с редакционната колегия откриват, че българските писатели все още не умеят да пишат добре за секс.
"Изплашени от този резултат, не засегнахме любовта в нито един от следващите шест броя, но по някакъв начин тя седеше като тема в главата ми. В крайна сметка любовта е темата, която в тази книга събира и любимите за мен писатели. Това обаче не е антология и в никакъв случай не събира всичките ми любими съвременни писатели, които са може би над 200", разказа още Желев.
За оформянето на участниците първоначално той прави списък от над 90 имена, от които в изданието влизат 88, защото някои отказват, а други не успяват да се включат в срок. Един от тях е Захари Карабашлиев, за когото, заяви Желев, след "Рана" ще се говори като за Захари Стоянов, тъй като според него романът ще обере всички литературни награди в България през тази година.
Активистът в областта на съвременната българска литература използва голяма част от представянето, за да обърне индивидуално внимание на качествата и успехите на почти всички имена, включени в книгата "Любовта за напреднали", вкарвайки ги в няколко различни графи. Едни от тях бяха поети като Иван Теофилов или Иван Цанев, които не са известни с любовната си лирика. Други бяха автори, които според него продължават да са извън популярните литературни кръгове и общественото полезрение, защото творят в градове или малки населени места извън столицата. Такива са например Емил Андреев и Христо Раянов.
Желев обърна внимание и на автори, които пишат, и то с голям успех в оригинал на чужд език, като Елизабет Костова, Наталия Делева, Илия Троянов, Николай Грозни, както и Капка Кънева, чийто последен роман "Еликсир" бе издаден на български през миналата година. Следващият "Анима" ще бъде посветен на Пирин и се очаква да излезе до края на настоящата година на английски език, а на български - в началото на следващата, допълни Светлозар Желев.
Той подчерта още, че книгата представя различни поколения автори и съобщи една от съвсем пресните новини, свързани с Йоанна Елми и нейния дебютен роман "Направени от вина". Той предстои да излезе в превод на 15 езика, благодарение не само на нейния талант, но и на факта, че Елми е представлявана от една от най-силните литературни агенции в САЩ, където от няколко години живее.
Желев допълни, че с подобни добри новини може да се похвали и Радослав Бимбалов, чийто роман "Екстазис" предстои да бъде преведен за първи път на чужд език от Джорджа Спадони за италианско издателство в Неапол. В превод на английски скоро се очаква да излезе и Русана Бърдарска.
Сред по-младото поколение автори Светлозар Желев нареди още млади литературни надежди, като например тези, открити от Ани Илков в програмата му по творческо писане към Софийски университет и създадената от него поредица към университетското издателство "Нова българска поезия и проза". Примери за такива са Владимир Полеганов, Белослава Димитрова, Надежда Дерменджиева и Светослав Тодоров, който пък е част от едно съвсем ново независимо издателство на име "Кота 0".