Книгата "Любовта за напреднали" бе поводът бившият издател, настоящ преподавател, а отскоро и радиоводещ в БНР Светлозар Желев да говори в Регионална библиотека "Пейо К. Яворов" в Бургас за съвременната българска литература и нейния ренесанс. Срещата с читатели продължи близо два часа, в които той изтъкна, че изданието е възможност всеки да открие "нови литературни любови и български писатели", които по-рядко попадат в полезрението на читателите, но заслужават възраждащия се интерес към тях.
"Когато аз започнах да се занимавам с книги през 1998 г. и оглавих издателство "Сиела" през 2003 г., а от 2005 г. започнах да издавам и много български автори, много медии избягваха да пишат за тях, защото според техните собственици никой не се интересуваше. Това е тъжен период, който вече е в миналото, но и който не бива да забравяме, за да предотвратим неговото повтаряне", каза Светлозар Желев. Сега, по думите, му в бестселър списъците на големите книжарници винаги присъстват български автори, независимо дали в сферата на прозата, документалистиката, а, благодарение на Катя Антонова и нейната "Феята от захарницата", дори и в детската литература.
Книгата „Никола Мавродинов - изкуство и време. Анализи и обзори 1928 – 1943“ беше представена от председателя на Добруджанския научен институт Борис Спасов в добричката художествена галерия.
“Сборникът е едно от най-новите издания на Добруджански научен институт и Исторически музей – Тутракан. Той съдържа материали, поместени на страниците на емблематични български периодични издания от периода 1928 до 1943 г., сред които списанията „Златорог“, „Завети“ и „Изкуство и критика“. Те дават поглед върху художествения живот и критиката в България през първата половина на ХХ век”, каза Борис Спасов.
Той сподели, че когато е започнал да чете книгата, е бил приятно изненадан за това какви познания за българското и световно изкуство има Никола Мавродинов. “Два периода от неговото творчество са от
"Носорог в банята е метафора за всички неочаквани, неизвестни и изненадващи събития, които всеки от нас има, дори когато се убеждава, че всичко му е ясно и животът му е подреден. Носорогът олицетворява тези изненади, които живота ни поднася, без да ни пита дали сме готови за тях". Това каза журналистът Георги Милков на представянето на новата си книга „Носорог в банята и още нови истории от ръчния багаж“. Събитието се състоя в кино "Кабана“ в парка на Националния дворец на културата (НДК).
„Тази вечер ни събира не журналистът, не специалният кореспондент, не главният редактор, не водещият на телевизионно предаване, а талантът на човека с главно ч – Жоро Милков. Един очевидец на неговите истории, който макар и инкогнито, присъства в разказите - лъскавият пътешественик Константин Вълков", каза издателят и управителят на „Книгомания" Илия
Филмови сценарии на Андрей Звягинцев излизат на български език. Режисьорът ще присъства на премиерата – на 16 май в литературен клуб „Перото“ (НДК), съобщават от „Книгомания“. Модератор на срещата разговор ще бъде журналистът Димитър Стоянович.
В книгата са събрани сценариите на петте филма на Звягинцев, които се публикуват за първи път – „Завръщане“, „Изгнание“, „Елена“, „Левиатан“ и „Нелюбов“. Текстовете на сценариите са допълнени с коментари на режисьора. Преводът е на Теодора Лилян.
Звягинцев идва в България за първи път за кинопанорама на неговото творчество в Дома на киното. В рамките на пет дни – от 13 до 17 май, ще бъдат прожектирани всичките му пет пълнометражни филм
Какво се случва, когато фентъзи, изкуствен интелект и български фолклор си подадат ръка? Отговорът идва в края на юни, когато Регионалната библиотека „Пейо К. Яворов“ ще се превърне в портал към светове, където приказното среща бъдещето. Първото издание на фестивала „Фантастичен Бургас“ (27–29 юни) обещава три дни, изпълнени с литературни премиери, комикс работилници, технологични лекции и вдъхновяващи срещи с утвърдени български автори и творци.
Фестивалът ще започне с премиерата на най-новия роман на Марин Трошанов – „Сказание за Карина и Габриел“ – приказно фентъзи, което черпи вдъхновение от класическите европейски митове и легенди. Трошанов е име, добре познато на феновете на съвременната българска спекулативна литература. Автор на романа „Ламя ЕООД“, съчетаващ мистика и корпоративна дистопия, както и на по
Всеки разказ е отломък от разпаднал се роман, казва Николай Терзийски за новата си книга „Родиния“. Премиерата е на 14 май в „Салон на изкуствата“, в НДК, съобщават издателите от „Жанет 45“.
По думите им „Родиния“ е книга пътуване и книга завръщане: „Пространство, едновременно илюзионно и действително. Родиния – огромният суперконтинент, съществувал преди седемстотин милиона години, обърнал се отвътре навън и разпаднал се на части само за да се свържат отломъците му отново, милиони години по-късно. Точно така и историите в тази книга са части от едно голямо цяло – те се разделят и свързват, оглеждат се една в друга, за да ни отведат към същността, към смисъла, да преобърнат времето и запълнят липсата“.
&bdquo
Светлозар Желев припомни, че "Любовта за напреднали" се заражда като следствие от един процес, започнал още през 2015 г. с издаването на българска версия на известното британско литературно списание "Гранта", чийто втори брой е посветен на темата за секса. Точно тази тема се оказва всъщност трудно начинание, защото заедно с редакционната колегия откриват, че българските писатели все още не умеят да пишат добре за секс.
"Изплашени от този резултат, не засегнахме любовта в нито един от следващите шест броя, но по някакъв начин тя седеше като тема в главата ми. В крайна сметка любовта е темата, която в тази книга събира и любимите за мен писатели. Това обаче не е антология и в никакъв случай не събира всичките ми любими съвременни писатели, които са може би над 200", разказа още Желев.
За оформянето на участниците първоначално той прави списък от над 90 имена, от които в изданието влизат 88, защото някои отказват, а други не успяват да се включат в срок. Един от тях е Захари Карабашлиев, за когото, заяви Желев, след "Рана" ще се говори като за Захари Стоянов, тъй като според него романът ще обере всички литературни награди в България през тази година.
Активистът в областта на съвременната българска литература използва голяма част от представянето, за да обърне индивидуално внимание на качествата и успехите на почти всички имена, включени в книгата "Любовта за напреднали", вкарвайки ги в няколко различни графи. Едни от тях бяха поети като Иван Теофилов или Иван Цанев, които не са известни с любовната си лирика. Други бяха автори, които според него продължават да са извън популярните литературни кръгове и общественото полезрение, защото творят в градове или малки населени места извън столицата. Такива са например Емил Андреев и Христо Раянов.
Желев обърна внимание и на автори, които пишат, и то с голям успех в оригинал на чужд език, като Елизабет Костова, Наталия Делева, Илия Троянов, Николай Грозни, както и Капка Кънева, чийто последен роман "Еликсир" бе издаден на български през миналата година. Следващият "Анима" ще бъде посветен на Пирин и се очаква да излезе до края на настоящата година на английски език, а на български - в началото на следващата, допълни Светлозар Желев.
Той подчерта още, че книгата представя различни поколения автори и съобщи една от съвсем пресните новини, свързани с Йоанна Елми и нейния дебютен роман "Направени от вина". Той предстои да излезе в превод на 15 езика, благодарение не само на нейния талант, но и на факта, че Елми е представлявана от една от най-силните литературни агенции в САЩ, където от няколко години живее.
Желев допълни, че с подобни добри новини може да се похвали и Радослав Бимбалов, чийто роман "Екстазис" предстои да бъде преведен за първи път на чужд език от Джорджа Спадони за италианско издателство в Неапол. В превод на английски скоро се очаква да излезе и Русана Бърдарска.
Сред по-младото поколение автори Светлозар Желев нареди още млади литературни надежди, като например тези, открити от Ани Илков в програмата му по творческо писане към Софийски университет и създадената от него поредица към университетското издателство "Нова българска поезия и проза". Примери за такива са Владимир Полеганов, Белослава Димитрова, Надежда Дерменджиева и Светослав Тодоров, който пък е част от едно съвсем ново независимо издателство на име "Кота 0".