Книгата "Любовта за напреднали" бе поводът бившият издател, настоящ преподавател, а отскоро и радиоводещ в БНР Светлозар Желев да говори в Регионална библиотека "Пейо К. Яворов" в Бургас за съвременната българска литература и нейния ренесанс. Срещата с читатели продължи близо два часа, в които той изтъкна, че изданието е възможност всеки да открие "нови литературни любови и български писатели", които по-рядко попадат в полезрението на читателите, но заслужават възраждащия се интерес към тях.
"Когато аз започнах да се занимавам с книги през 1998 г. и оглавих издателство "Сиела" през 2003 г., а от 2005 г. започнах да издавам и много български автори, много медии избягваха да пишат за тях, защото според техните собственици никой не се интересуваше. Това е тъжен период, който вече е в миналото, но и който не бива да забравяме, за да предотвратим неговото повтаряне", каза Светлозар Желев. Сега, по думите, му в бестселър списъците на големите книжарници винаги присъстват български автори, независимо дали в сферата на прозата, документалистиката, а, благодарение на Катя Антонова и нейната "Феята от захарницата", дори и в детската литература.
Кирил Кадийски ще представи книгата си „Звездна каторга. Новата Герника“ и сборника „Стихотворения“ от Борис Пастернак на 29 май в рамките на Пролетния панаир на книгата пред НДК, съобщават от „Колибри“.
По повод „Звездна каторга. Новата Герника“ от издателството коментират, че Кирил Кадийски застава лице в лице със злата участ, съкрушен заради ескалиращото насилие, в един свят на ръба. Той дава израз на хаоса и го разсейва, артикулира изкусно и болката, и светлината, черпи заряд от изворите на поезията, за да обезсили чрез лириката си тлеещи войни, отбелязват от „Колибри“.
„Стихотворения“ съдържа избрани стихотворения на руския поет Борис Пастернак, преведени от Кирил Кадийски. В сборника творчеството на автора е представено панорамно - от първите му творби в зората на руския модернизъм през трудн
Книгата „Анима“ на Капка Касабова излиза на български език. Преводът от английски език е на авторката и на Невена Дишлиева. Българското издание ще бъде представено на 31 май в рамките на Пролетния панаир на книгата. Ще има и три премиери – на 6 юни в Бургас, на 7 юни в София и на 10 юни в Стара Загора, съобщават издателите от ICU.
„Анима“ излиза на английски език през 2024 г. и става изборът за книга на годината на Моник Рофи (The Guardian), Марк Кокър (The Spectator), Колин Таброн (The TLS) и Джонатан Коу (The New Statesman).
Книгата е последната част от балканската четирилогия на Капка Касабова и идва след „Граница", „Към езерото" и „Еликсир". „Това е книга за всички нас, защото говори за разрушението и съпротивата, за изгубеното и съхраненото, за невидимата, но осезаема тъкан на живота. Четиво, което възста
Всеки превод на Кирил Кадийски прониква в душата. Съвременните му тълкувания може би се различават от тези на академиците, но стигат до сърцето ни. Това каза литературният критик и преводач доц. д-р Георги Цанков на представянето на тритомното издание „Антология на френската поезия (IX - XXI в)“. Изданието бе представено тази вечер във Френския институт.
„В българския културен живот има антология на съвременната френска поезия още от 1966 г., съставена от Невена Стефанова. След нея има антология на френската поезия, съставена от Пенчо Симов. Все преводи, които на пръв поглед изглеждат абсолютно верни на оригинала, но в тях я няма божествената искра. Божествената искра на големия поет, който може да направи чудото, да направи чужденеца българин, да докаже, че българският език е изключително богатство, независимо от епохата", каза още доц. Георги Цанков.<
Продължение на романа „Лунно цвете“ на Катрин Ди, вдъхновен от славяно-българската митология, ще бъде представен в бар „Сингълс“ в София, съобщават организаторите.
Книгата е озаглавена „Огнено цвете“. Тя е втора и последна част от дилогията „Живите приказки“, посочват организаторите на представянето. По думите им поредицата съчетава в себе си елементи от приключенското градско фентъзи заедно с тийнейджърска драма и българо-славянска митология.
Според авторката „Огнено цвете“ може да се разгледа като „ода за антигероите“, където антагонисти от първата книга разкриват свои непознати до този момент страни. „Главните герои отново поемат на пътешествие, но този път са изправени пред по-могъщи врагове. Един от тях е дъщерята на злия змей от „Лунно цвете“, която е готова да направи
През 21 града в страната ще премине турнето, с което актьорът Димитър Маринов ще представи книгите си „Към сцената“ и „Към екрана“, съобщават издателите от „Аз-буки“.
Както информирахме, за томовете, които са част от фонда на Библиотеката на Конгреса на САЩ във Вашингтон, авторът ще говори първо в Севлиево, на 7 май. Следват Шумен (8 май), Варна (11 май), Благоевград (16 и 17 май), Кюстендил (18 май), Асеновград (19 май), Смолян (20 и 21 май), Пазарджик (22 май), Панагюрище (23 май), Перник (27 май), София (29 май, в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“), Пловдив (3 и 4 юни), Габрово (6 юни), Велико Търново (7 юни), Русе (8 и 9 юни), Силистра (10 и 11 юни), Добрич (12 и 13 юни), Стара Загора (16, 17 и 18 юни), Сливен (19 юни), Бургас (20, 21 и 22 юни) и Хасково (23, 24 и 25 юни).
„Това не са учебници. Т
Светлозар Желев припомни, че "Любовта за напреднали" се заражда като следствие от един процес, започнал още през 2015 г. с издаването на българска версия на известното британско литературно списание "Гранта", чийто втори брой е посветен на темата за секса. Точно тази тема се оказва всъщност трудно начинание, защото заедно с редакционната колегия откриват, че българските писатели все още не умеят да пишат добре за секс.
"Изплашени от този резултат, не засегнахме любовта в нито един от следващите шест броя, но по някакъв начин тя седеше като тема в главата ми. В крайна сметка любовта е темата, която в тази книга събира и любимите за мен писатели. Това обаче не е антология и в никакъв случай не събира всичките ми любими съвременни писатели, които са може би над 200", разказа още Желев.
За оформянето на участниците първоначално той прави списък от над 90 имена, от които в изданието влизат 88, защото някои отказват, а други не успяват да се включат в срок. Един от тях е Захари Карабашлиев, за когото, заяви Желев, след "Рана" ще се говори като за Захари Стоянов, тъй като според него романът ще обере всички литературни награди в България през тази година.
Активистът в областта на съвременната българска литература използва голяма част от представянето, за да обърне индивидуално внимание на качествата и успехите на почти всички имена, включени в книгата "Любовта за напреднали", вкарвайки ги в няколко различни графи. Едни от тях бяха поети като Иван Теофилов или Иван Цанев, които не са известни с любовната си лирика. Други бяха автори, които според него продължават да са извън популярните литературни кръгове и общественото полезрение, защото творят в градове или малки населени места извън столицата. Такива са например Емил Андреев и Христо Раянов.
Желев обърна внимание и на автори, които пишат, и то с голям успех в оригинал на чужд език, като Елизабет Костова, Наталия Делева, Илия Троянов, Николай Грозни, както и Капка Кънева, чийто последен роман "Еликсир" бе издаден на български през миналата година. Следващият "Анима" ще бъде посветен на Пирин и се очаква да излезе до края на настоящата година на английски език, а на български - в началото на следващата, допълни Светлозар Желев.
Той подчерта още, че книгата представя различни поколения автори и съобщи една от съвсем пресните новини, свързани с Йоанна Елми и нейния дебютен роман "Направени от вина". Той предстои да излезе в превод на 15 езика, благодарение не само на нейния талант, но и на факта, че Елми е представлявана от една от най-силните литературни агенции в САЩ, където от няколко години живее.
Желев допълни, че с подобни добри новини може да се похвали и Радослав Бимбалов, чийто роман "Екстазис" предстои да бъде преведен за първи път на чужд език от Джорджа Спадони за италианско издателство в Неапол. В превод на английски скоро се очаква да излезе и Русана Бърдарска.
Сред по-младото поколение автори Светлозар Желев нареди още млади литературни надежди, като например тези, открити от Ани Илков в програмата му по творческо писане към Софийски университет и създадената от него поредица към университетското издателство "Нова българска поезия и проза". Примери за такива са Владимир Полеганов, Белослава Димитрова, Надежда Дерменджиева и Светослав Тодоров, който пък е част от едно съвсем ново независимо издателство на име "Кота 0".
