Тези дни, в които отново има голям бурен дебат по отношение на едно съдбоносно решение, което България трябва да вземе, една от най-големите ми болки беше, че стигнахме до там да обругаваме българския лев. Това каза вицепрезидентът Илияна Йотова по време на откриването на изложбата „Светите братя Кирил и Методий – памет и прослава през вековете“ в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) днес. „Това не трябва да се допуска, каквито и да са мотивите, аз мога да разбера аргументите и на едната страна, и на другата страна. Нека да спорим за бъдещето на България, а да не си обругаваме светините“, посочи тя.

Йотова отбеляза, че трябва да се помни преданието на българските владетели от Първото и Второто българско царство, както и мъдрите слова на нашите първоучители и на техните ученици, че за да има бъдеще и за да вървиш напр

Проф. Кирил Павликянов подари на Университетската библиотека снимки на ръкописи от изследователските си пътувания в Света гора и описи на предоставените материали, които ще обогатят фонда на Зографската стая. Това съобщи пресцентърът на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Проф. Павликянов направи дарението на втората сбирка на клуба на приятелите на Зографската стая, където представи славянските ръкописни сбирки на светогорския Протат и на манастирите Ватопед, Каракал и Дохиар.

Присъстващите учени и преподаватели от Софийския университет и от Българската академия на науките се включиха в дискусия по аргументираните тези и коментираха датировката, и стила на ръкописите. 

Сбирката завърши с виртуално пътешествие из Светогорските манастири.

Литературно четене на четири езика откри второто издание на Черноморския литературен фестивал в двора на Регионална библиотека "Пейо К. Яворов" в Бургас. В него гостуващите автори Иван Станков от България, Тудор Ганя от Армения, Павло Матюша от Украйна, Нана Абуладзе, Звиад Кварацхелия и Айше Овур от Турция прочетоха откъси от свои книги на собствения си език, които след това публиката чу и в превод на български.

Преди официално да обяви началото на фестивала неговият организаторът и куратор Светлозар Желев благодари на всички институции и организации, спомогнали за неговото осъществяване. Той припомни още, че тазгодишното издание е посветено на поетесата и издател Божана Апостолова. "Стореното от нея е неизмеримо и невъзможно дори да бъде оценено", допълни той. 

Желев припомни още, че събитието е част от кандидатурата на Бургас за "Европейска столица на културата

Пред Университетската библиотека "Св. Климент Охридски" една необичайна инсталация привлича погледи - висока отворена книга. В навечерието на Деня на славянската писменост, култура и книжовност, тя е достъпна за студенти, преподаватели, ученици, учители и посетители, и приканва да станат част от визията за нов тип обучение по литература. Инсталацията е част от кампанията "Литературата не е музей", която поставя във фокус обществения разговор за нуждата от осъвременяване на учебното съдържание по литература и може да се види до края на юни 2025 г. пред Университетската библиотека, съобщи пресцентърът на висшето училище.

От Факултета по славянски филологии споделят, че книгата не е експонат, а покана към широката общественост да остави своя следа в дебата.

Чрез QR код, разположен върху инсталацията, всеки може да предложи произведение, което според него заслужава да бъде в

Издателство „Парадокс" представя ново издание, посветено на фестивала „София: Поетики". Неговото заглавие е "София : Поетики (2000-2018 г.) Антология". Съставители са Иван Димитров и Иван Христов, а редактор е Ясен Атанасов.

По думи на издателите, това не е обикновена антология, плод на нечие измъчено издателско въображение.

"Тя се материализира в пространството първо във вид на фестивал. Антологията се самосъстави във времето, което запечата по един уникален начин. Не казваме дали това е добро или лошо, а само че не може да бъде повторено и не може да бъде поправено със задна дата", пишат от „Парадокс“ в представянето на книгата.

Време-пространството на историческото свидетелство включва един фестивал, тринадесет издания за 18 години и една антология, 86 български поети и прозаици, 60 чуждестранни гости от 22 страни от четири континента