На 30 юни най-младежкият филиал на Столична библиотека - този в Студентски град, отбелязва 10-годишнината от създаването си с откриване на ново споделено пространство за четене, срещи и събития. Празникът ще бъде съпроводен с литературни четения и финала на Третия шампионат по поезия на софийските училища „Млада метафора“.

Филиал „Студентски“ е сред петте действащи библиотечни филиала на Столична библиотека, която в последните 10 години активно разширява мрежата си и работи за по-добър достъп до култура в различни райони на София. От откриването си през 2015 г. броят на посетителите на филиала се е увеличил от 3000 на над 35 хиляди годишно, а фондът е нараснал от 2000 на 18 хиляди тома.

Събитието ще събере популярни български писатели – Захари Карабашлиев, Мирела Иванова и Амелия Личева, които ще четат свои творби и ще раздават автографи.

Актьорът Димитър Маринов се среща с почитатели в Добрич. Той представи книгите си "Към сцената" и "Към екрана" в Огледална зала "Нели Божкова". Той разказа за пътя си към Съединените американски щати, Холивуд, киното и Оскарите. Актьорът каза, че му е отнело 12 г., за да напише тези книги. Той посочи, че един актьор трябва да знае само какво се иска от него, ако много му се обяснява, той почва да мисли и не се получава образ. "Младите таланти имат нужда от основа. Оттам нататък е индивидуалност, автентичност, оригиналност и всеки е сам за себе си. Нашето изкуство е строга индивидуалност, но в партньорство. Младият човек само трябва да знае откъде да започне. Всичко, което ти каже един преподавател, един актьор, един режисьор е вярно, но въпросът е дали то ще работи за теб", каза още Маринов. 

По неговите думи актьорът трябва да бъде спонтанен и да не мисли много. “А

Испанският писател Едуардо Мендоса спечели литературната награда "Принцесата на Астурия", една от най-престижните в испаноезичния свят, предаде АФП.

По думите на журито творецът "носи щастие на читателите".

Творбите на Мендоса са оцветени с хумор и ирония, описват испанското общество в процес на трансформация. През 2016 г. той беше удостоен с наградата "Сервантес", считана за Нобелова награда за испаноезична литература.

"Истината за случая "Саволта" е първият роман на Мендоса и е публикуван през 1975 г. Смятан е за първия роман на прехода - периодът след смъртта на диктатора Франсиско Франко (1936-1975) и за много испански тийнейджъри е първата книга, която прочитат, отбелязва АФП.

Тази награда "ми носи огромно удовлетворение", каза Едуардо Мендоса на пресконференция в Барселона. "Да си помисля, че точно 50 години след като излезе първият ми роман... не съм

Трудно е да се балансират различните източници на вдъхновение, каза в интервю американската фентъзи писателка Джули Кагава, която пристигна в България за Пролетния панаир на книгата.

Авторката, позната на българските читатели с поредиците "Железните феи", "Кръв от рая", "Нокът" и "Сянката на лисицата", се срещна с почитателите си на щанда на издателство "ПроБук" и на фентъзи бала "Нивганигде".

"Изграждането на светове е едно от любимите ми неща. Обичам този процес", каза авторката. "Имам представа за този свят, но докато пиша, я доразвивам, хрумнат ми нови идеи и ги добавям. Така светът донякъде се запълва, докато пиша книгата".

Писателката добави, че от всяка книга или поредицата зависи дали ще започне с персонаж, със създаването на света или с нещо друго. "Например, когато пишех поредицата "Железните феи", тя започна с идея - от какво се страхуват феите. Отго

Сборник с избрани стихотворения на руския поет Борис Пастернак излиза в превод на Кирил Кадийски, съобщават издателите от „Колибри“.

В книгата поетическото творчество на Пастернак е представено панорамно - от първите му творби в зората на руския модернизъм през следреволюционните години в Русия, през стиховете от романа „Доктор Живаго" до последната му книга. Преводите на Кирил Кадийски показват многопластовата, често усложнена мисъл на поета, но и богатите възможности на българския език, отбелязват издателите.

„Пастернак не принадлежи към никоя школа. Но той не е и родоначалник на школа, той може да има само епигони, но не и последователи. Той не може да бъде учител, защото изповядва идеята, че творецът се учи сам от всичко край него – културни напластявания, природа, човешки взаимоотношения, собствени грешки и увлечения“, пише Кади