Четвъртото издание на форума „Творчески терминал България – Израел” се проведе днес в Българския културен център в София.

Събитието е посветено на 10-ото юбилейно издание на Международния фестивал „Българска душа на святата земя“ в град Бат Ям (Израел), което се състоя през юни.

„Тази година в Израел открихме 10-ото юбилейно издание на Международния фестивал „Българска душа на святата земя“. В неговите рамки се проведе и първата международната среща на Конфедерация на българските културни организации и дейци в чужбина. Щастлива съм, че представихме нашите гости от няколко страни – българи, които в душата и сърцето си никога не са тръгвали от родината и българи, които са останали в България, за да работим заедно и да представяме на народите по света нашите традиции, култура, история и обичаи. Те са с дълбоки корени и

Книгата „Никола Мавродинов - изкуство и време. Анализи и обзори 1928 – 1943“ беше представена от председателя на Добруджанския научен институт Борис Спасов в добричката художествена галерия.

“Сборникът е едно от най-новите издания на Добруджански научен институт и Исторически музей – Тутракан. Той съдържа материали, поместени на страниците на емблематични български периодични издания от периода 1928 до 1943 г., сред които списанията „Златорог“, „Завети“ и „Изкуство и критика“. Те дават поглед върху художествения живот и критиката в България през първата половина на ХХ век”, каза  Борис Спасов.

Той сподели, че когато е започнал да чете книгата, е бил приятно изненадан за това какви познания за българското и световно изкуство има Никола Мавродинов. “Два периода от неговото творчество са от

Това, което се прави за деца, не трябва да е компромисно по никакъв начин. То трябва да отговаря на същата висока летва, на същия вкус, на същата свобода на въображението, която бих искала да намеря и за себе си като читател. Не бих искала по-малко за своите деца и за нашите деца.

Това каза на пресконференция Зорница Христова – преводач, журналист, автор на детски книги и основател на издателство „Точица“, което бе отличено с награда „Константин Константинов“ за принос в детското книгоиздаване на 27-ия Национален фестивал на детската книга в Сливен.

Според нея това е изключително важно за децата.

„Особено, когато сега толкова често ценностите са несигурни и възрастните постоянно ги заливат с разнообразни послания, опитват се да ги поучават, да ги направляват“, посочи още тя.

По думите детската книга възпитава по

Всеки превод на Кирил Кадийски прониква в душата. Съвременните му тълкувания може би се различават от тези на академиците, но стигат до сърцето ни. Това каза литературният критик и преводач  доц. д-р Георги Цанков на представянето на тритомното издание „Антология на френската поезия (IX - XXI в)“. Изданието бе представено тази вечер във Френския институт.

„В българския културен живот има антология на съвременната френска поезия още от 1966 г., съставена от Невена Стефанова. След нея има антология на френската поезия, съставена от Пенчо Симов. Все преводи, които на пръв поглед изглеждат абсолютно верни на оригинала, но в тях я няма божествената искра. Божествената искра на големия поет, който може да направи чудото, да направи чужденеца българин, да докаже, че българският език е изключително богатство, независимо от епохата", каза още доц. Георги Цанков.<

Българската делегация в Атон, водена от вицепремиера Атанас Зафиров, посети библиотеката на Зографския манастир. Преди това избраният за игумен на Зографския манастир Гавриил показва на българската делегация чудотворните икони на свети Георги.

Делегацията е на посещение в Света гора по повод празника на Зографския манастир.  В манастирската библиотека Гавриил показа мястото, където е била запазена и по-късно открита черновата на "История славянобългарска".  "Негова чернова е запазена тук на това място, което е оставено празно. Там е била и там е съхранявана и открита от големия изследовател Йордан Иванов", разказа игуменът. "Говорим за 1909 г., когато Иванов идва в манастира, за да проучи старите книги, които са били свързани с историята и с това, което е било наследство на манастира и открива ръкописа",  каза още той. "Това е единственото нещо, което е зап