Регионална библиотека „Дора Габе“ в Добрич обнови информационния си център по проект на Министерството на културата. Това съобщават от културния институт.

Проектът „Библиотеката – динамична среда и равностоен участник в изграждането на информационно общество, основаващо се на знанието“ е част от Програма „Технологично обновление, технологично оборудване и насърчаване на четенето, медийна и информационна грамотност в обществените библиотеки“ на Министерството на културата.

В рамките му бяха обновени 12-те съществуващи компютъризирани работни места с осигурен интернет достъп за потребителите в Центъра за информация и справочно-библиографско обслужване на библиотеката (ЦИСБО).

Центърът е създаден през 2009 г. по Програма „Глоб@лни библиотеки – България“. През годините в него се извършваше основно софтуерн

Португалската писателка Изабел Рио Ново ще представи романа си „Парижка улица в дъждовен ден“. Събитието ще е на 23 май на столичната сцена „Централни хали“, съобщават издателите на българското издание на книгата от „Лемур“.

Книгата разказва за необичайната връзка, преминаваща през вековете и пространствата, на главната героиня с Гюстав Кайбот - приятел и покровител на художници като Моне и Реноар и самият той художник импресионист.

„Авторката проследява историята на този тъжен милионер и описва живота му от раждането до момента, в който прочутата картина „Парижка улица в дъждовен ден“ стига до Чикагския институт по изкуствата. Съчетавайки историческата линия с художествените похвати, Изабел Рио Ново – два пъти финалистка за наградата LeYa – ни предлага завладяваща творба за силата на изкуството и талант

Новият роман на писателя и бивш почетен консул на Намибия в България Михаил Михайлов беше представен днес в Пловдив. Книгата, озаглавена „Хроники за падането на България под ромейска власт“, беше определена като „нестандартен исторически роман“, който разкрива малко познати събития от историята на България в периода на прехода между първото и второто хилядолетие – време, когато народът се бори за запазване на своята независимост.

„Това са събития с ключово значение за българската история. Важно е да бъдат осветлени, за да може младите поколения да познават миналото си и да се гордеят с него. Именно тази мотивация стои зад написването на романа, който проследява процеса на подчиняване на България от Ромейската (Византийската) империя. Историята не се изчерпва само със Самуил – става дума за дълъг период, през който българите полагат уси

Книгата атлас „Македония в европейската етническа картография (Средата на XIX в. - края на Първата световна война 1918 г.)", със съставител и автор акад. Иван Илчев, беше представена тази вечер в зала „Проф. Марин Дринов" на Българската академия на науките (БАН). 

Представянето на изданието беше организирано от Центъра за върхови постижения „Наследство БГ", от Института за исторически изследвания при БАН, както от издателствата „Тангра" и „Златоструй". 

Във фоайето пред залата имаше и изложба - пана с част от картите в атласа.

Тази книга продължава традицията за издаването на подобни карти, но и на традицията в България да се издават извори за Македония, каза проф. Даниел Вачков - директор на Института за исторически изследвания при БАН.

За ръководството на Българската академия на науките не само е чест, но е и за

Съхраняването на българския дух, на българщината може да стане единствено чрез езика, каза преподавателят по български език и литература Жанина Илиева. Тя е и председател на Клуба на дейците на културата в Ловеч, част е и от инициативната група „За езика и рода български“, чиято идея да се работи за опазване на българския език от ненужни чуждици и за защита на богатството на родното слово. 

Инициативната група е създадена в Ловеч преди година от представители на културни институции в града по идея на ловчалията Любомир Банчев, който е бизнесмен с интереси към историята, изкуството и литературата. 

Илиева припомни, че в тази инициативна група са включени граждани, представители на Регионална библиотека „Беню Цонев“, Клуба на дейците на културата, Ловчанско читалище „Наука – 1870 г.“. Координатор е Любомир Банчев. &bdqu