Излиза ново актуализирано издание на книгата „Как се разчита електрокардиограма“ от проф. Сотир Марчев, съобщават издателите от „Труд“.

По думите им последното, пето издание на тома е представено през 2014 г. „Когато през 1993 г. писах първото издание на „Как се разчита ЕКГ“, ми се струваше, че в следващите издания на тази книга ще има само козметични промени. Мислех, че електрокардиографията вече е приключила своя път на развитие и същото очаква в близко бъдеще и ехографията. Оказа се, че съм грешал“, казва проф. Сотир Марчев. Допълва, че предните издания на „Как се разчита електрокардиограма“ вече са остарели.

Текстът е подреден по реда, в който на практика се разчита електрокардиограма. Вместо от раздели той е съставен от десет стъпки и десет справки. „Поредицата от стъпки проследява пътя, по който тр

Британският писател Кристофър Бъкстон ще представи най-новата си книга "Аз, Радослава" на 13 май в Културен център "Морско казино" в Бургас. Романът, който излиза на български в превод от английски на Тодор Кенов, съобщават от издателска къща "Знаци". 

Сюжетът проследява една от най-романтичните и слабо познати връзки в европейската история - тази между внучката на цар Самуил принцеса Радослава и бъдещия крал на Норвегия Харалд Хардроде. Според легенда в годините, когато бъдещият монарх e византийски наемник, съдбата го среща с българката Радослава и той кръщава на нейно име - Ослава - град Осло, основан през 1049 г. В книгата писателят разказва повече за тяхната драматична любов, както и за цар Самуил, византийското владичество, богомилите, въстанието на Петър Делян и други важни събития от българската история.  От издателството допълват, че книгата е подходяща за ч

Творби на четиринадесет журналисти са включени в сборника "Око на времето", представен в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", съобщиха организаторите.

Книгата, която е със социална кауза, е издадена по повод 90-годишнината от рождението на поета и журналист Владимир Башев. Тя е четвърти проект на литературния кабинет, посветен на твореца.  Сборникът е издаден в партньорство с организации на хора с увреждания, читалища и домове за възрастни хора, както и с подкрепата на програмата "Помощ за книгата" - 2024 г. на Министерството на културата.

В сборника са представени творби на Марияна Кирова, Боряна Желева, Димитър Николов, Иглика Горанова, Татяна Явашева, Таня Иванова, Гергана Хрисчева, Станислава Пирчева - Ава, Виктор Чулев, Татяна Атанасова, Наталия Маева, Ивайло Кицов, Калин Каменов и Янка Петкова. Художественото оформление е дело на Димитър Велев.

Ние настояваме за по-високо финансиране заради читателите на Столичната библиотека, заради посетителите на нейните културни събития и, разбира се, за по-високи заплати. Това каза директорът на Столичната библиотека Юлия Цинзова. Библиотеката отбеляза днес празника на библиотекаря, който традиционно се чества на 11 май.

По време на организираното литературно четене на площад „Славейков“ служители от Столичната библиотека участваха в мирен протест. Исканията са абсолютно справедливи и са за по-високи заплати, каза Цинзова. „Аз като директор също заявявам, че е изключително обидно да се подписвам под заплата 1450 лева или 1400 лева за магистър, който сканира, обработва, прави платформи или за колега, който обслужва високоинтелигентни читатели, каквито са читателите на Столична библиотека“, добави тя.

Директорката на Столичната библиотека отбеляза, че

Проф. Веселин Панайотов изнесе доклад за приноса на българските азбуки в европейската култура на научната сесия в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", посветена на 1160 години от покръстването на България и 1170 години от глаголицата. Той се спря на темата за владетеля, църквата и писмеността.

Проф. Панайотов каза, че посвещава доклада си на именития богослов, филолог и дипломат св. Кирил Философ. Професорът съобщи, че си е поставил за задача да събуди интереса към една хипотеза, по думите му позната, но позабравена, свързана с идеята, че Константин Кирил е автор и на кирилицата, и глаголицата. "Става въпрос за историята на българските азбуки, които всъщност представляват една азбука в два графични варианта", уточни той.

В доклада си проф. Панайотов се спря на различни преписи на съчинението на Черноризец Храбър "За буквите". Този текст има 11 различн