Ако няма какво да дадем на света,/ за какво сме родени?/ Ний не щем нито славата, ни участта/ на големите гении!/ Просто трябва/ да имаме нежността/ на оная незнайна женица,/ дето първа втъкала е прелестта/ на земята ни във шевица. Част от стихотворението „Размисъл“ Припомняме в деня, в който се навършват 90 години от рождението на неговия автор Владимир Башев. 

Не по-малко популярно е и друго негово стихотворение – „Рисунка“, което дуетът Мариана и Тодор Трайчеви през 1979 г. превръща в една от най-популярните песни за времето си: „Искам да те нарисувам/ не със молив, не със четка,/ с устни ще те нарисувам,/ с благодарните си устни,/ с десет пръстчета възторг“...

Владимир Башев е роден на 28 юли 1935 г. в София. При раждането майка му го

Диктатура може да има, само когато обществото е снизходително, още при първите прояви на „аз ще направя това", каза проф. Любомир Стойков на представянето на новата си книга „Стилът на диктаторите: Хитлер, Мусолини, Сталин“. Събитието се проведе тази вечер в столичната галерия „Академия“.

"Ужасно дълбоко, много иманентно и имплицитно ненавиждам всяка форма на насилие, ненавиждам всякаква форма на диктатура", каза авторът. Според него по-лошо от диктатор е псевдодемократът. "Той е маскираният диктатор, а днес е пълно с такива, в нагледно демократични, либерални общества се случват неща, които човек не може да повярва доколко са демократични и хуманни. Темата за диктаторите е изключително важна", каза още проф. Стойков.

В дискусията участие взеха също ректорът на Националната художествена академия проф. Георги Янков, журналистката Валерия Ве

Историците проф. Милко Палангурски, проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович представиха книгата си „Три погледа към Съединението от 1885 г.“ тази вечер в столичния литературен клуб „Перото“. Изданието излиза по повод 140 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия.  

По думите на управител на „Книгомания“ Илиян Андонов това са тримата тенори на нашата история. Аз съм изключително приятно изненадан от съдържанието, защото всички имаме нужда от съвременен прочит на нашата история, отбеляза той.

Проф. Петър Стоянович разказа, че идеята за изданието се появила много спонтанно при среща с двамата му колеги. 

„Милко каза едно изречение: Абе, що не вземем да напишем една книга за Съединението. И почти на шега, както България влезе в НАТО и ЕС, имахме готова книга“, каза той. Проф.

Лияна Панделиева разказва истории на необикновени личности от средновековна Англия в нова книга. „Англия, както я обикнах“ ще има представяне на 27 май в литературния клуб „Перото“, съобщават организаторите.

По думите им вълнуващите съдби на тези личности са с нишки, преплетени до наши дни и дори минават през българската история. Авторката разказва за жени, чиято дързост е в основата на поколения успешни предприемачи, както и за кралска воля, която благославя жестокостта и пиратството като успешна държавна политика, посочват организаторите на представянето на книгата.

Според издателите от „Труд“ „Англия, каквато я обикнах” е разказ за доброто, достигнало до нас през времето, въпреки болките, които струят от историята.

Лияна Панделиева е завършила публична реч, учила е и в САЩ, а магистърската си степен по Съвремен

„Гледайте човека в очите и мислете как да му помогнете, а не как да му навредите“ – това е веруюто на писателя Желяз Кондев, споделено в емоционално интервю .

Писател и общественик от Сливен, Кондев разкри своите житейски уроци, борби и признания – прям, честен, неудобен за властта, но дълбоко верен на историята, паметта и българския дух.

Желяз Кондев е известен със своите художествено-документални книги, посветени на бележити личности от българското Възраждане и историята на Сливенския край. Сред най-значимите му творби са „Под небето на Сините камъни“, „Пред изгрев“, „Разкази за нашенци“, „Сказание за възрожденеца“, „Апостола на българите“. Освен писател, той е и активен общественик и меценат.

През 1990 г., заедно с актьора Петко Апостолов, поставя началото на идеята за българ