Регионална библиотека „Гео Милев“ отличи победителите в Годишните библиотечни награди в област Монтана.

Победителите в културното съревнование са избрани сред общо шест номинации в две категории. „Библиотекар на годината“ стана Камелия Борисова от библиотеката при Народно читалище (НЧ) „ А. Йосифов – 1926“ в с. Габровница, община Монтана. В категорията „Библиотека на годината“ бяха връчени две равностойни награди на библиотеките при НЧ  „Н. Й. Вапцаров – 1898“ в с. Ковачица, община Лом, и библиотеката при НЧ „Народна просвета – 1908“ в с. Смоляновци, община Монтана.

„В област Монтана има над 70 библиотеки, някои от тях работят активно, други не чак толкова. Тази година имахме повече кандидатури, но комисията допусна до номинации почти равностойни библиотеки и библиотека

Очаква се през месец септември да има ясна конкретна сума, както и правила, каза зам.-министърът на културата Ашот Казарян в отговор на въпрос на Мариана Бояджиева от „БСП – Обединена левица“ относно финансирането на библиотеките по време на днешното заседание на Комисията по културата и медиите.

 „Обсъдихме с представители на Вашия екип, че програмата „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност“ е на финала на преподписване“, каза Мариана Бояджиева и отбеляза, че това е очаквано от хората, които работят там. „Бих искала да попитам, тъй като те разчитат и на допълнителни средства за регионалните библиотеки, които са от държавния бюджет чрез Министерството на културата, дали може да очакваме през настоящата година да има подобно финансиране и, разбира се, съответните правила, по които то

Опит и практики от Нидерландия ще ползва Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ във Варна, за да увеличи и подобри услугите си. Той е почерпен при посещение в страната на група от шестима специалисти по Програма „Еразъм+“ на Европейската комисия. Както информирахме, институцията вече приложи шведски модел за създаването на „Велобиблиотека“ по същия проект. 

В Нидерландия библиотечните специалисти от Варна са посетили пет публични институции в градовете Дордрехт, Ротердам, Утрехт и Амстердам, както и Кралската библиотека в Хага, разказаха трима от екипа - Теменуга Калчева, Зефира Кацарова и Емил Демирев. Най-силно впечатление са им направили активното участие на доброволци в дейностите, отвореността на библиотеките към потребителите, архитектурата на сградите и екологичните мерки, приложени в тях. Основната цел на тези пътувания е във В

Система са самообслужване на читателите е внедрена и от днес вече официално е в действие в Регионална библиотека „Христо Смирненски“ в Хасково, каза директорът й Анна Щилянова.

Подготовката за внедряването й започнала преди година с поставяне на всяка книга на тагове, които представляват своеобразни етикети, снабдени с чип със записан уникален номер и антена, чрез които се осъществяват заемане, презаписване и предаване на томчето, каза Щилянова.

Според библиотечния директор внедряването на новите технологии води до улесняване на обслужването на читателите и редуцира времето, което трябва те да отделят, за да вземат или върнат книга. „Новата система е за хора, които бързат и влизайки в заемната вече имат идея коя книга искат, затова не се нуждаят от консултация с библиотекар. Улеснението води до максимално съкращаване на времето, в което читателите се

Поетесата Марина Константинова представи новата си книга „Пратеникът“, посветена на учителя Петър Дънов. Премиерата се състоя в Регионална библиотека „Дора Габе“ в Добрич.

„Книгата не беше писана дълго, но проучванията отнеха време. Повече от десет години се интересувам от беседите на Петър Дънов, както и от всичко, написано за него и от него. Опитах се да структурирам този огромен поток от информация и да го представя в книгата“, сподели Константинова по време на представянето.

Тя отбеляза, че основен източник на вдъхновение са били романите на писателя Атанас Славов. „Той е автор на две забележителни документални книги за Учителя – едната за младежките му години, а другата за по-късния му живот. Те бяха ценен източник на информация и ме вдъхновиха да напиша „Пратеникът“. За живота на Петър Дънов няма роман,