През 21 града в страната ще премине турнето, с което актьорът Димитър Маринов ще представи книгите си „Към сцената“ и „Към екрана“, съобщават издателите от „Аз-буки“.

Както информирахме, за томовете, които са част от фонда на Библиотеката на Конгреса на САЩ във Вашингтон, авторът ще говори първо в Севлиево, на 7 май. Следват Шумен (8 май), Варна (11 май), Благоевград (16 и 17 май), Кюстендил (18 май), Асеновград (19 май), Смолян (20 и 21 май), Пазарджик (22 май), Панагюрище (23 май), Перник (27 май), София (29 май, в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“), Пловдив (3 и 4 юни), Габрово (6 юни), Велико Търново (7 юни), Русе (8 и 9 юни), Силистра (10 и 11 юни), Добрич (12 и 13 юни), Стара Загора (16, 17 и 18 юни), Сливен (19 юни), Бургас (20, 21 и 22 юни) и Хасково (23, 24 и 25 юни).

„Това не са учебници. Т

Второто издание на международния Черноморски литературен фестивал ще бъде посветено на поетесата и издател Божана Апостолова, която почина преди броени дни. Това обяви кураторът на събитието Светлозар Желев на пресконференция в Община Бургас, която е съорганизатор на форума. На нея бе представена и подробната програма от събития, както и списък от гости, който включа над 60 писатели, преводачи, издатели и литературни професионалисти от страните от черноморския район - България, Турция, Украйна, Грузия и Румъния. Те ще се включат в литературни четения, професионални панели и срещи с читателите. 

Фестивалът ще бъде открит на 5 юни в Регионална библиотека "Пейо К. Яворов", която е и основен домакин на събитията от програмата. В откриващото събитие ще се включат Тудор Ганя , Айше Овур, Ертюг Ючар, Иван Станков , Павло Матюша, Виктория Матюша, Нана Абуладзе и Звиад Кварацхелия.

Над 90 участници – ученици, студенти, журналисти, общественици и др., са се включили във второто издание на инициативата „Голямата диктовка“ на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ), съобщават организаторите. Събитието е с надслов „Пазител на българския език“.

Прочетеният текст е бил откъс от „Слово от Кирил Философ как покръсти българите“ („Солунска легенда“). Темата на диктовката е свързана с отбелязването на 1170 години от създаването на първата славянска азбука. „В годината на глаголицата, ние отдаваме признание пред делото на светите братя, които са символ на просветлението“, е казала по време на събитието директорът на НБКМ доц. Калина Иванова, цитирана от екипа на библиотеката.

Диктовката бе водена от Мирослав Христов, заместник-директор на 38. Основно училище &bdquo

Националният фестивал на детската книга ще бъде открит на 12 май в Драматичен театър „Стефан Киров“ в Сливен, съобщи д-р Росица Петрова, директор на Регионална библиотека „Сава Доброплодни“.

Тази година фестивалът ще отбележи 70-годишния юбилей на библиотеката с поредица от събития.

На 12 май по обяд ще бъдат обявени резултатите от Националния литературен конкурс и конкурса за рисунка на тема „Библиотеката – моят остров на съкровищата“. Целта на конкурса е да се изследва визията на децата за библиотеките в XXI век. Издаден е сборник с творбите на участниците, а техните рисунки ще бъдат представени в изложба в библиотеката. 

В същия ден във Военния клуб ще се проведе регионална среща на библиотечни дейци от Сливенския регион, където ще бъдат връчени почетни знаци на личности с принос за модернизирането на библиотеки

Най-важните качествата на драматурга са да предаде динамично и интересно една случка и да остави свобода за интерпретация. Това каза в интервю писателката Мария Касимова-Моасе.

Тя бе ментор на Ателие за творческо писане, организирано от сдружение „Варна Лит“, което се проведе от февруари до юни в крайморския град. 

Касимова-Моасе смята, че майсторството в драматургията изисква създаването на ясни и добре оформени герои, като за целта авторът трябва да „знае“ цялата им биография, за да може да включи в различни моменти на сюжета техните качества и недостатъци. Другото много важно изискване за добрия драматург е да остави свобода за режисьора и актьора. Не може да опишеш всичко в ремарки, трябва да има възможност за различни четения, за нюанси. Това е причината пиеса като „Ромео и Жулиета“ да се поставя до днес и в модерни прочити