Сборникът „Кибритчета „Минерва“ 1990-2000“ от италианския писател, есеист и философ Умберто Еко излиза за първи път на български език на 17 април. Това съобщават издателите от „Колибри“.

Книгата обединява текстове, публикувани между 1990 и 2000 г. в рубриката „Бустина ди Минерва“ – „Кибритчета „Минерва“, която Умберто Еко списва в сп. „Еспресо“ в продължение на повече от три десетилетия. Включени са размишления на автора за италианското общество и цялото човечество, за медиите, за съвременните технологии, за съдбата на книгата в дигиталната ера, за ролята на интелектуалците в обществения живот, за екологията, за генетиката и др. Автор на превода на книгата е Ина Кирякова. 

През 2020 г. бе издаден сборникът „Pape Satan Aleppe. Хроники на едно течно общество“ с над 170 ес

„Европа след края на евроатлантизма“ е заглавието на нова книга от Петър Волгин. Представянето на тома е днес в София, съобщават издателите от „Изток запад“.

В книгата са събрани текстове и интервюта на автора. „Петър Волгин е убеден, че най-големият проблем на днешното време е отнемането на правото на хората да мислят различно и да говорят свободно. Според него най-важната битка днес е тази за свободата. „Европа след края на евроатлантизма“ показва как свободата може да победи идеологическия диктат“, разказват издателите.

Волгин отбелязва, че в тома му има три основни сюжета: „Първият  е свързан с отношенията на европейските държави със Съединените щати. Втората тема засяга състоянието на българския политически живот и, разбира се, на медиите в България. И третият акцент в книгата е поставен върху Русия“

Тази книга е написана и като реакция срещу това, което аз наричам лошата музика, тоест – натрапената музика, тази, която слушаме в ресторанти и заведения, която ни налагат – еднообразна, монотонна музика. Това каза проф. Стоян Атанасов за тома си „Гигантите в джаза“. Представянето на изданието бе тази вечер, в рамките на Пролетния панаир на книгата.

Според автора джазът като музика се различава с това, че в него има много въображение и импровизация. Най-простата формулировка е синкопирана музика плюс въображение, посочи той.

Проф. Атанасов отбеляза, че се е опитал да представи историята на джаза с неговите най-видни представители, които са променили тази музика. Тях наричам „гигантите на джаза“, разказа той.

В книгата са включени 26 есета главно за американски изпълнители, понеже те са водещите в това изкуство, каза авторът н

Мелания Тръмп беше домакиня на представянето на марка с портрета на бившата първа дама Барбара Буш в Белия дом, съобщи Асошиейтед прес.

Изображението на марката е официалният портрет на Барбара Буш в Белия дом, който е окачен на входа на Източното крило. Тя е в черен костюм и лилава блуза, носеща характерния си троен наниз перли.

След церемония в Кенебънкпорт, щата Мейн, където е имението на семейство Буш, марката ще бъде пусната в продажба на 10 юни.

Барбара Буш се застъпва за програми за ограмотяване и помага за дестигматизирането на хората със СПИН и ХИВ, когато през 1989 г. прегръща бебе по време на посещение в хоспис за деца с това заболяване. 

Мелания Тръмп каза, че Барбара Буш е "променила националния разговор за СПИН и е заела позиция в подкрепа на правата на хомосексуалистите". Тя напомни, че Барбара Буш е вдъхновявала хората да преследват

Базовата структура на българския социален, политически и културен живот е тема на книгата „Българските разломи“ на проф. Георги Каприев. Премиерата е днес, 25 април, в театър „Сфумато“, съобщава авторът.

Участници в събитието ще са проф. Олег Георгиев, проф. Калин Янакиев, Тони Николов, Любен Козарев и Рашко Младенов.

Тази книга е личен разказ, обърнат към всеки мислещ човек в България, когото го е грижа за участта на отечеството му, отбелязват издателите от „Изток запад“. По думите им в книгата се доказва, че изначалните стихии на българския социален, политически и културен живот са абстрактният егалитаризъм и уравновиловката, които изискват сриване на всеки възможен авторитет и ред. „Традиция става единствено рушенето на всичко, проявяващо форма на традиция. Фаворизираната полукултурност и липсата на селективни критерии ражда