Мария Конакчиева представя книгата си „Влюбена в живота“ с участието на Георги Милков и Петър Стоянович, съобщават организаторите от „Книгомания“.

Определят я като най-елегантната дама и бижуто на София. За мнозина Мария Конакчиева е много повече. Тя е вдъхновение, енциклопедия на активностите на Френския културен институт и пример за вродена аристократичност.

„Само месец преди Франция да отбележи националния си празник на 14 юли, своята българска премиера ще направи автобиографичната книга – „Влюбена в живота”, в която, както в песента и в живота на Джоузефин Бейкър, е събрала двете си любови – страната, в която се ражда, и страната, в която припознава дома на своето сърце“, казват издателите.

По думите им за Мария Конакчиева това са България и Франция и целият личен и професионален живот е пътуване в

Националните библиотеки на България и Молдова подписаха меморандум за сътрудничество в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ), където бе открит и литературен кът на Молдова. Събитието е част от 19-отото издание на Националната библиотечна седмица.

На подписването присъстваха генералният директор на Националната библиотека на Молдова и председател на библиотечната асоциация в страната - Елена Пинтилей, консулът на Молдова у нас - Виктория Горяйнов, и директорът на НБКМ - доц. Калина Иванова.

„Има символика в днешното откриване, защото преди 34 години парламентът на Молдова решава да подпише декларация за независимост на държавата, а днес ние откриваме 34-ия кът в Националната библиотека.  Днес ние затвърдихме нашето сътрудничество, чрез подписването на този меморандум за сътрудничество, в който основните акценти са културен обмен,

Тази книга е написана и като реакция срещу това, което аз наричам лошата музика, тоест – натрапената музика, тази, която слушаме в ресторанти и заведения, която ни налагат – еднообразна, монотонна музика. Това каза проф. Стоян Атанасов за тома си „Гигантите в джаза“. Представянето на изданието бе тази вечер, в рамките на Пролетния панаир на книгата.

Според автора джазът като музика се различава с това, че в него има много въображение и импровизация. Най-простата формулировка е синкопирана музика плюс въображение, посочи той.

Проф. Атанасов отбеляза, че се е опитал да представи историята на джаза с неговите най-видни представители, които са променили тази музика. Тях наричам „гигантите на джаза“, разказа той.

В книгата са включени 26 есета главно за американски изпълнители, понеже те са водещите в това изкуство, каза авторът н

Четвъртото издание на форума „Творчески терминал България – Израел” се проведе днес в Българския културен център в София.

Събитието е посветено на 10-ото юбилейно издание на Международния фестивал „Българска душа на святата земя“ в град Бат Ям (Израел), което се състоя през юни.

„Тази година в Израел открихме 10-ото юбилейно издание на Международния фестивал „Българска душа на святата земя“. В неговите рамки се проведе и първата международната среща на Конфедерация на българските културни организации и дейци в чужбина. Щастлива съм, че представихме нашите гости от няколко страни – българи, които в душата и сърцето си никога не са тръгвали от родината и българи, които са останали в България, за да работим заедно и да представяме на народите по света нашите традиции, култура, история и обичаи. Те са с дълбоки корени и

Писателят Христо Стоянов представи във Велико Търново най-новата си книга „Всякакви разкази“. Срещата с читатели се състоя в една от залите на Художествена галерия „Борис Денев“, а водещ беше проф. Николай Димитров от Катедра „Българска литература“ на Филологическия факултет във Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“.

Той започна представянето на автора с един от неговите разкази от сборника и след това обясни как, прочитайки един текст на Стоянов за клошари, му предложил да напише още, а той написал цяла книга на тази тема. Това е цикъл от 67 разказа, но те не се повтарят, а разкриват различни истории, всяка до една истински, обясниха проф. Димитров и писателят.

Христо Стоянов разказа за българската литературна общност през 80-те години и личните си познанства с поети и писатели като Виктор Пасков, Христо