В Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ – Сливен бяха обявени носителите на Националната награда „Константин Константинов“ за принос в детското книгоиздаване за 2025 г. Журито, с председател г-жа Силва Хачерян – директор на дирекция „Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности“ към Министерството на културата, присъди отличията в следните категории.

В категория „Автор“ наградата се присъжда на Катя Антонова за книгата „Две трудни цветя и един фейояд“ (2024, издателство „Рибка“).

В категория „Илюстратор“ – Ясен Григоров, за илюстрациите към книгата „Мил домашен комар“ от Зорница Христова (2024, издателство „Точица“)

В категория „Издателство“ отличието получава издателство „Точица“ за и

По повод Деня на библиотекаря читалищната библиотека в Симитли награди най-активните си читатели за 2024 година, съобщиха от пресцентъра на община Симитли. Оттам посочиха, че отличените читатели са получили грамоти, книги и подаръци.

Най-активни читатели за 2024 година категория „Почети ми“ за деца от 0 до 6 години са - Божидар Стоилков, Георги Комолски и Яна Нашкова.

В категория "Чета си сам" отличени са - Константин Нашков – 9г., Катя Цветанова – 10г., Нико Костев – 7г. и Алекса Дафкова на 11г.

В категория "Четенето ми харесва" от 15 до 18 години бе отличена 15-годишната Петя Цветанова.

В категория „Студент", отличие е получила Силвия Мирославова Андонова. За „Най-четящо семейство“ бяха отличени Йордан и Людмила Петрови.

Най-много награди бяха връчени в категория „Четенето – начин на

Боян Ангелов разглежда теми от митологията, историята, философията и съвременността в поетичната си книга „3 х 23 разстояния“. Сборникът ще бъде представен на 29 май в рамките на Пролетния панаир на книгата, съобщават от Съюза на българските писатели.

По думите им „3 х 23 разстояния“ е предюбилейна книга за автора. Тя съдържа стихотворения, обединени в три раздела. Всеки от тях е с по 23 произведения.

Първият раздел, озаглавен „Ектения“, включва поетични диалози с исторически личности или препратки към митологични персонажи, събития, рефлексии в културната памет на човечеството. Заглавията насочват към историко-културен контекст – „Нике от Самотраки“, „Зенон Елейски“, „Панта Рей“, „Градините на Арлесхайм”, или очертават духовната сила на значими личности от родната история –

Нейният образ е от ония, които времето все повече подчертава, за които миналото е фон, върху който е нарисуван портретът от старите майстори. Очите все повече получават негата на мадона. Ръцете , дългите бели пръсти стават тайнствени цветя в дълбочината на оня свят, в който се е преселила от петнадесет години. Тя беше много страдала, беше станала толкова мъдра, че всяка нейна мисъл падаше като плод. Или може би тя беше онова мъдро дете, което ви поразява с мислите си, когато е болно и му остават само няколко дни да живее.

Така Дора Габе описва обрисува външния образ и вътрешния свят на своята сестра по перо – Екатерина Ненчева (1885-1920), от чието рождение днес се навършват 140 години. Тя се появява на бял свят на 1 май 1886 г. в Троян, в семейството на Димитър Ненчев Ханчев, дошъл от Севлиево, и Аника Ганчева от Русе.<

„Песента на бързолетите“ е новата поетическа книга на Емилия Найденова, съобщават издателите от „Жанет 45“. В нея авторката събира 42 стихотворения, писани в последните десет години. 

„Може да се каже, че не съм била особено продуктивна, но в този дълъг период на трасформации успях да запазя едно от най-любимите си неща все така туптящо, каквото и да се случваше“, отбелязва Емилия Найденова в публикация в социалните мрежи. По думите нито едно от тези 42 стихотворения не е случайно.

„Надявам се, че се получи една добра книга, силно документална, осъзнавам, че някои стихотворения е трудно да излязат от стаята, в която се случват. Но вярвам и че през историята на другия, човек може да се справи със своите собствени травми. Има път и нашата задача е да борим мрака, колкото сили имаме“, допълва Найденова.

Според Г