Кирил Христов е един океан, който трябва да бъде изследван. Той не е от популярните автори и затова не се изучава в съвремието, каза литерутарният критик проф. Михаил Неделчев на литературно-научен форум по повод отбелязването на 150 години от рождението на поета Кирил Христов, в  Американския център на Столичната библиотека.

Както информирахме, от днес стартират юбилейните чествания, посветени на поета.

„Навремето, Кирил Христов е избрал тогавашната Общинска, сега Столична библиотека, за дом на своето духовно наследство, завещавайки 800 книги, от които 250 са с безценни фотографии. Библиотеката осъзнава своя дълг и днес имаме възможността да се срещнем в това пространство, да видим, да докоснем вещите, книгите и цялата светая светих на Кирил Христов", каза модераторът на форума - литературната историчка и писателка Катя Зографова.

Тя отбеляза, че та

Националните библиотеки на България и Молдова подписаха меморандум за сътрудничество в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ), където бе открит и литературен кът на Молдова. Събитието е част от 19-отото издание на Националната библиотечна седмица.

На подписването присъстваха генералният директор на Националната библиотека на Молдова и председател на библиотечната асоциация в страната - Елена Пинтилей, консулът на Молдова у нас - Виктория Горяйнов, и директорът на НБКМ - доц. Калина Иванова.

„Има символика в днешното откриване, защото преди 34 години парламентът на Молдова решава да подпише декларация за независимост на държавата, а днес ние откриваме 34-ия кът в Националната библиотека.  Днес ние затвърдихме нашето сътрудничество, чрез подписването на този меморандум за сътрудничество, в който основните акценти са културен обмен,

Книгата „Рана“ на Захари Карабашлиев ще излезе в Египет, в превод на арабски от палестинския писател и преводач Хайри Хамдан, съобщи авторът на романа в социалните мрежи. 

„Тиха и самотна работа е писането. Често и неблагодарна. А същата участ споделя и преводача. Но неведоми са пътищата на словото. Щастлив съм в навечерието на 24-ти май да разбера, че “Рана” ще излезе в Египет, преведена на арабски от палестинския писател и преводач Хайри Хамдан, който от 80-те живее в България и познава както езика, така и културата ни. Да е дълги години жив, здрав и вдъхновен“, пише Карабашлиев.

По думите му „Рана“ излиза в издателство Sefsafa Culture & Publishing, публикувало автори като Елиас Канети, Петер Хандке, Патрик Модиано и др. 

„Не можем в книгите си да излекуваме раните на света. Но можем да разказва

Иля Златанов представя книгата си „Думи за езика” на 4 юни в Casa Libri в София, съобщават издателите от „Колибри“. 

По думите на издателите „Думи за езика” е книга, която по съдържание и форма е като никоя друга, издавана у нас досега. Те посочват, че книгата събира на едно място описанията, значенията, взаимовръзките на думи, говори, смислови и пунктуационни порядки. Опира се на езикознанието, за да обходи полетата на семантиката, семиотиката и етнологията, лабиринтите на генетиката и философията.

„Разказвайки историята на езика, разбулва ритуалната тайна на етикетните формули, показва връзката на храната с начина, по който говорим и мислим, съживява значението на календарните празници... Пъстротата на това ветрило от теми дава възможност да прелиствате книгата, подобно на казаното за „Хазарски речник” на Мил

Новата книга на Петър Николов-Зиков – „Людовико – императорът на България“, е посветена на живота на Иван Стефан, престолонаследник от Шишмановата династия, съобщават от издателство „Сиела“.

В книгата е представена съдбата на царя в изгнание, описани са мрачните игри на тронове по българските земи, кървавите битки из средновековна Европа през XIV в., пътят на детето цар, свалено от законно полагащия му се престол, информират от „Сиела“. 

„Людовико – императорът на България“ е „правдива картина, представяща всички нюанси на една многолика личност, съхранила борбения си дух до сетния си час и заслужаваща закъсняло признание“, добавят от издателството.

Петър Николов-Зиков е политолог, историк, доцент в департамент „Политически науки“ на Нов български университет, бивш за