Журналистът и писател Георги Милков представя новата си книга „Носорог в банята и още нови истории от ръчния багаж“. Премиерата на изданието ще бъде на 10 юни в „Кино Кабана“ в парка на Националния дворец на културата (НДК), съобщават организаторите.

„Носорог в банята и още нови истории от ръчния багаж“ съдържа четири раздела: „С ръчния багаж между Лисабон и Токио“, „Пътешествия в историята“, „Ескизи по портретите на някои политически физиономии“ и „Три места в България“.

Георги Милков е роден на 8 март 1973 г. във Видин. Завършил е Софийския университет "Св. Климент Охридски". През 1994 г. като студент започва работа във вестник "24 часа". През 2000 г. заминава като специален пратеник в Либия заради случая с българските медицински сестри, обвинени за заразяването на повече от 400

Литературно четене на четири езика откри второто издание на Черноморския литературен фестивал в двора на Регионална библиотека "Пейо К. Яворов" в Бургас. В него гостуващите автори Иван Станков от България, Тудор Ганя от Армения, Павло Матюша от Украйна, Нана Абуладзе, Звиад Кварацхелия и Айше Овур от Турция прочетоха откъси от свои книги на собствения си език, които след това публиката чу и в превод на български.

Преди официално да обяви началото на фестивала неговият организаторът и куратор Светлозар Желев благодари на всички институции и организации, спомогнали за неговото осъществяване. Той припомни още, че тазгодишното издание е посветено на поетесата и издател Божана Апостолова. "Стореното от нея е неизмеримо и невъзможно дори да бъде оценено", допълни той. 

Желев припомни още, че събитието е част от кандидатурата на Бургас за "Европейска столица на културата

Лисици, вампири и феи се събраха на фентъзи бал, за да се срещнат с американската писателка Джули Кагава. Събитието се състоя в зала "Щрак" в столицата.

Фентъзи балът "Нивганигде" беше кръстен на страната на феите от нейната поредица "Железните феи" и издателството "ПроБук" специално беше подканило феновете да дойдат маскирани. 

В началото на партито беше представен екипът, работил по българските издания на книгите на Кагава: преводачките Анна Балева и Десислава Сивилова, редакторката Анна Тодорова, художниците на корицата Ина Димитрова и Ясен Иванов. Допълнителни аплодисменти спечели фактът, че името на Ясен, преведено на английски, съвпада с това на един от главните герои в "Железните феи": Аш (Ash).

Последва раздаване на автографи и снимки с авторката. Джули Кагава разписваше всички книги - доста от феновете си носеха поредици, а на първата книга рису

Пред Университетската библиотека "Св. Климент Охридски" една необичайна инсталация привлича погледи - висока отворена книга. В навечерието на Деня на славянската писменост, култура и книжовност, тя е достъпна за студенти, преподаватели, ученици, учители и посетители, и приканва да станат част от визията за нов тип обучение по литература. Инсталацията е част от кампанията "Литературата не е музей", която поставя във фокус обществения разговор за нуждата от осъвременяване на учебното съдържание по литература и може да се види до края на юни 2025 г. пред Университетската библиотека, съобщи пресцентърът на висшето училище.

От Факултета по славянски филологии споделят, че книгата не е експонат, а покана към широката общественост да остави своя следа в дебата.

Чрез QR код, разположен върху инсталацията, всеки може да предложи произведение, което според него заслужава да бъде в

Международната литературна награда „Виленица“ за 2025 година беше присъдена на българския писател Георги Господинов, съобщи в. Slovenia Times.

Наградата се връчва от Асоциацията на словенските писатели и тази година отбелязва своята 40-годишнина. Тя се присъжда на автор от Централна Европа за изключителни постижения в литературата или есеистиката.

В коментар във Facebook Господинов сподели: „Вълнуващо е да бъда избран за награда, чиито носители са били Милан Кундера, Збигнев Херберт, Адам Загаевски, Олга Токарчук, Петер Хандке, Горан Стефановски, Миленко Йергович, Дубравка Угрешич... Благодаря!“

Сред носителите на отличието са още Ана Бландиана, Петер Естерхази, Илма Ракуза, Карл-Маркус Гаус, Давид Албахари, Клаудио Магрис, Мирча Къртъреску, Ласло Краснахоркай и Илия Троянов, уточнява изданието.

Лауреатът на „Виленица“ се