Литературно четене на четири езика откри второто издание на Черноморския литературен фестивал в двора на Регионална библиотека "Пейо К. Яворов" в Бургас. В него гостуващите автори Иван Станков от България, Тудор Ганя от Армения, Павло Матюша от Украйна, Нана Абуладзе, Звиад Кварацхелия и Айше Овур от Турция прочетоха откъси от свои книги на собствения си език, които след това публиката чу и в превод на български.

Преди официално да обяви началото на фестивала неговият организаторът и куратор Светлозар Желев благодари на всички институции и организации, спомогнали за неговото осъществяване. Той припомни още, че тазгодишното издание е посветено на поетесата и издател Божана Апостолова. "Стореното от нея е неизмеримо и невъзможно дори да бъде оценено", допълни той. 

Желев припомни още, че събитието е част от кандидатурата на Бургас за "Европейска столица на културата

Филмови сценарии на Андрей Звягинцев излизат на български език. Режисьорът ще присъства на премиерата – на 16 май в литературен клуб „Перото“ (НДК), съобщават от „Книгомания“. Модератор на срещата разговор ще бъде журналистът Димитър Стоянович.

В книгата са събрани сценариите на петте филма на Звягинцев, които се публикуват за първи път – „Завръщане“, „Изгнание“, „Елена“, „Левиатан“ и „Нелюбов“. Текстовете на сценариите са допълнени с коментари на режисьора. Преводът е на Теодора Лилян.

Звягинцев идва в България за първи път за кинопанорама на неговото творчество в Дома на киното. В рамките на пет дни – от 13 до 17 май, ще бъдат прожектирани всичките му пет пълнометражни филм

Иля Златанов представя книгата си „Думи за езика” на 4 юни в Casa Libri в София, съобщават издателите от „Колибри“. 

По думите на издателите „Думи за езика” е книга, която по съдържание и форма е като никоя друга, издавана у нас досега. Те посочват, че книгата събира на едно място описанията, значенията, взаимовръзките на думи, говори, смислови и пунктуационни порядки. Опира се на езикознанието, за да обходи полетата на семантиката, семиотиката и етнологията, лабиринтите на генетиката и философията.

„Разказвайки историята на езика, разбулва ритуалната тайна на етикетните формули, показва връзката на храната с начина, по който говорим и мислим, съживява значението на календарните празници... Пъстротата на това ветрило от теми дава възможност да прелиствате книгата, подобно на казаното за „Хазарски речник” на Мил

Важно е не само дали, а и какво четеш, каза професор Амелия Личева, декан на Факултета по славянски филологии (ФСФ) в Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“ в интервю за новия брой на в. "Аз-буки".

„Литературен вкус се формира бавно и се формира с качествена литература. Така че няма как да не стимулираме четенето на добри книги, колкото и относително да е това, разбира се“, казва още тя.

Научните интереси на Амелия Личева са в сферата на световната литература, връзките на литературата с другите изкуства и сфери на хуманитаристиката, културните изследвания, антиутопиите, съвременната българска литература. Амелия Личева е и поетеса, и литературен критик, автор е на няколко теоретични книги, има публикувани седем стихосбирки. Нейни стихове са превеждани на много езици. Наскоро във Франция излезе нейна стихосбирка. Тя е главен редактор на

Това, което се прави за деца, не трябва да е компромисно по никакъв начин. То трябва да отговаря на същата висока летва, на същия вкус, на същата свобода на въображението, която бих искала да намеря и за себе си като читател. Не бих искала по-малко за своите деца и за нашите деца.

Това каза на пресконференция Зорница Христова – преводач, журналист, автор на детски книги и основател на издателство „Точица“, което бе отличено с награда „Константин Константинов“ за принос в детското книгоиздаване на 27-ия Национален фестивал на детската книга в Сливен.

Според нея това е изключително важно за децата.

„Особено, когато сега толкова често ценностите са несигурни и възрастните постоянно ги заливат с разнообразни послания, опитват се да ги поучават, да ги направляват“, посочи още тя.

По думите детската книга възпитава по