Книгата „Думи за езика" ще се чете и след 100 години. Това каза социологът Андрей Райчев на представянето на изданието, чийто автор е Иля Златанов. Събитието се състоя в столичния културен център Casa Libri. 

„Както в едно гениално стихотворение на Александър Блок и в книгата изчезва пошлото, изчезва настоящето. Няма сега, няма и как да има. В книгата се разказва за култура, а не за цивилизация и това я прави над 100-годишна, гарантирано", е мнението на Андрей Райчев.

Авторът на изданието Иля Златанов обясни, че по природа е любознателен и "като науча нещо интересно, бързам да го споделя, за да разберат и други хора за него". Започнал от кратки публикации във Фейсбук, които постепенно привличали интереса не само на приятели, но и на непознати. "Всички тези хора на няколко пъти ме съветваха да издам книга с тези неща. Това наистина ме стимулираше, но вс

Искахме да направим нещо, което е достойно за тези велики залесители. Да има памет за тях, защото поколения след това са използвали техните умения и знания във всяко едно отношение, каза Александър Иванов, който представи днес в Лесотехническия университет книгата-фотоалбум „Началото“.

„Този проект започна от една мечта и от намерени негативи преди пет години. Истинската движеща сила обаче бе приятелството между Вожли и Манджуков – основа, върху която построихме цялата структура на албума“, каза още Иванов. Той подчерта, че изданието е резултат от събирането на десетки фотографии, писма и документи, открити в архиви и музеи в България и Франция. Той благодари на всички, които са подкрепили проекта. 

Трудът е посветен на френския и български лесовъд Феликс Вожли и Петър Манджуков, пионери в залесяването в България и борбата с ерозията.

„Гледайте човека в очите и мислете как да му помогнете, а не как да му навредите“ – това е веруюто на писателя Желяз Кондев, споделено в емоционално интервю .

Писател и общественик от Сливен, Кондев разкри своите житейски уроци, борби и признания – прям, честен, неудобен за властта, но дълбоко верен на историята, паметта и българския дух.

Желяз Кондев е известен със своите художествено-документални книги, посветени на бележити личности от българското Възраждане и историята на Сливенския край. Сред най-значимите му творби са „Под небето на Сините камъни“, „Пред изгрев“, „Разкази за нашенци“, „Сказание за възрожденеца“, „Апостола на българите“. Освен писател, той е и активен общественик и меценат.

През 1990 г., заедно с актьора Петко Апостолов, поставя началото на идеята за българ

Агата Кристи оживява и води курс по творческо писане благодарение на компютърна симулация, предаде ДПА. 

Би Би Си и наследниците на покойната авторка на бестселъри обединяват усилия, за да създадат онлайн курс, посветен на начина на писане на Агата Кристи.

Обучението включва компютърна симулация, изображения и възстановени аудиозаписи, пресъздаващи думи на авторката. Участват също актрисата Вивиен Кийн и визуални артисти. Идеята е младите творци да се почувстват все едно, че писателката води курса, отбелязва ДПА.

"Почитател на Агата Кристи съм и реализирането на този курс е сбъдната мечта за мен, изключително съм горд с него", каза Майкъл Ливайн, главен изпълнителен директор на Би Би Си маестро, организатор на онлайн обучения и създател на този, в който Агата Кристи разкрива тънкостите на писането. Той работи съвместно с Би Би Си студиос, наследниците на п

Журналистът и писател Георги Милков представя новата си книга „Носорог в банята и още нови истории от ръчния багаж“. Премиерата на изданието ще бъде на 10 юни в „Кино Кабана“ в парка на Националния дворец на културата (НДК), съобщават организаторите.

„Носорог в банята и още нови истории от ръчния багаж“ съдържа четири раздела: „С ръчния багаж между Лисабон и Токио“, „Пътешествия в историята“, „Ескизи по портретите на някои политически физиономии“ и „Три места в България“.

Георги Милков е роден на 8 март 1973 г. във Видин. Завършил е Софийския университет "Св. Климент Охридски". През 1994 г. като студент започва работа във вестник "24 часа". През 2000 г. заминава като специален пратеник в Либия заради случая с българските медицински сестри, обвинени за заразяването на повече от 400