Националният фестивал на детската книга ще бъде открит на 12 май в Драматичен театър „Стефан Киров“ в Сливен, съобщи д-р Росица Петрова, директор на Регионална библиотека „Сава Доброплодни“.

Тази година фестивалът ще отбележи 70-годишния юбилей на библиотеката с поредица от събития.

На 12 май по обяд ще бъдат обявени резултатите от Националния литературен конкурс и конкурса за рисунка на тема „Библиотеката – моят остров на съкровищата“. Целта на конкурса е да се изследва визията на децата за библиотеките в XXI век. Издаден е сборник с творбите на участниците, а техните рисунки ще бъдат представени в изложба в библиотеката. 

В същия ден във Военния клуб ще се проведе регионална среща на библиотечни дейци от Сливенския регион, където ще бъдат връчени почетни знаци на личности с принос за модернизирането на библиотеки

Ученикът от Варна Симеон Христов получи Голямата награда пластиката „Полет“, дело на скулптора Ненчо Русев, на Националния литературен конкурс "Петя Дубарова" в Бургас. Отличията в 28-ото издание на надпреварата за млади автори в областта на поезията и прозата бяха обявени на празнично събитие в Културен център "Морско казино" в града домакин на инициативата, носеща името на една от най-известните български поетеси.

Симеон Христов, който се представи и като възпитаник на литературната школа "Касталия", бе отличен от журито и с първо място в категорията поезия за умението си с лекота да влиза в драмата и силата да борави с малко думи по незабравим начин. Той благодари на своя ръководител Магдалена Маркова за вложените усилия и ценни насоки. 

Заедно с него на първо място, но за проза, бе наградена Дея Динева от Ямбол, която получи и специалната награда на Ре

„Песента на бързолетите“ е новата поетическа книга на Емилия Найденова, съобщават издателите от „Жанет 45“. В нея авторката събира 42 стихотворения, писани в последните десет години. 

„Може да се каже, че не съм била особено продуктивна, но в този дълъг период на трасформации успях да запазя едно от най-любимите си неща все така туптящо, каквото и да се случваше“, отбелязва Емилия Найденова в публикация в социалните мрежи. По думите нито едно от тези 42 стихотворения не е случайно.

„Надявам се, че се получи една добра книга, силно документална, осъзнавам, че някои стихотворения е трудно да излязат от стаята, в която се случват. Но вярвам и че през историята на другия, човек може да се справи със своите собствени травми. Има път и нашата задача е да борим мрака, колкото сили имаме“, допълва Найденова.

Според Г

Книгата атлас „Македония в европейската етническа картография (Средата на XIX в. - края на Първата световна война 1918 г.)", със съставител и автор акад. Иван Илчев, беше представена тази вечер в зала „Проф. Марин Дринов" на Българската академия на науките (БАН). 

Представянето на изданието беше организирано от Центъра за върхови постижения „Наследство БГ", от Института за исторически изследвания при БАН, както от издателствата „Тангра" и „Златоструй". 

Във фоайето пред залата имаше и изложба - пана с част от картите в атласа.

Тази книга продължава традицията за издаването на подобни карти, но и на традицията в България да се издават извори за Македония, каза проф. Даниел Вачков - директор на Института за исторически изследвания при БАН.

За ръководството на Българската академия на науките не само е чест, но е и за

В Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски на 3 юни ще бъде открита изложба и арт инсталация под общото заглавие "Литературата не е музей" - инициатива на Факултета по славянски филологии, която поставя в центъра на общественото внимание нуждата от реформа в учебното съдържание по литература в българските училища. Това съобщи пресцентърът на висшето училище.

В 11.00 ч. в централното фоайе на СУ ще бъде открита изложба, в която участват едни от най-значимите съвременни български писатели: Георги Господинов, Теодора Димова, Амелия Личева, Здравка Евтимова, Деян Енев, Михаил Вешим, Мирела Иванова, Владимир Зарев, Кристин Димитрова, Надежда Радулова, Рене Карабаш и Аксиния Михайлова. Експозицията е съставена от 11 пана с кратки откъси от техни произведения, както и размислите им на тема: "Литературата не е музей, защото...".

Веднага след това, в дворното пространст