Фериботната връзка между Истанбул и Бургас, която се планираше да бъде пусната в експлоатация през юни, за да свърже двата града на брeга на Черно море, не успя да тръгне. Но един български поет, Христо Фотев, когото критиците и феновете определят като един от майсторите на любовната лирика в българската поезия, завинаги остава свързан и с космополитния Истанбул, и с град Бургас, който оглавява класацията на най-добрите градове за живеене в България.

Поетът, чийто паметник днес се намира в забележителната морска градина на Бургас, в едно свое стихотворение изповядва:

“...Приемам възхитителния рискда бъда жив, не някакъв излишени мъртъв Христо Фотев да съм аз:Роден в Истанбул. Тридесетгодишен.Но българин. И жител на Бургас...”

Истанбулската следа в житието на поета Христо Фотев вероятно щеше да остане неизвестна за широката публика, ако не бяха проуч

Кирил Христов е един океан, който трябва да бъде изследван. Той не е от популярните автори и затова не се изучава в съвремието, каза литерутарният критик проф. Михаил Неделчев на литературно-научен форум по повод отбелязването на 150 години от рождението на поета Кирил Христов, в  Американския център на Столичната библиотека.

Както информирахме, от днес стартират юбилейните чествания, посветени на поета.

„Навремето, Кирил Христов е избрал тогавашната Общинска, сега Столична библиотека, за дом на своето духовно наследство, завещавайки 800 книги, от които 250 са с безценни фотографии. Библиотеката осъзнава своя дълг и днес имаме възможността да се срещнем в това пространство, да видим, да докоснем вещите, книгите и цялата светая светих на Кирил Христов", каза модераторът на форума - литературната историчка и писателка Катя Зографова.

Тя отбеляза, че та

Документалната книга "Очи за Дунав, сърце за спомени"  на дългогодишния русенски журналист Александър Недков, ще бъде представена тази вечер в Регионалната библиотека "Любен Каравелов" в Русе. Това съобщи авторът. 

Той обясни, че в исторически, но и в съвременен план разглежда основните селища в българския участък на река Дунав, специфичните връзки между тях и характерните им проблеми. Голямо внимание отделя на два града - родния си Лом и Русе, в който живее от много години. 

"Публицистичният тон на част от изложението е с оттенък на тревога - за замърсяването на реката, за занемарената брегова ивица. Голямата ми мечта е панорамен път в българския участък по дунавското ни крайбрежие, както и въвеждане на бързоходни пътнически кораби по реката", обясни Недков, който е автор на 15 документални книги. 

Книгата „С Родопите в сърцето“ е нов принос към творчеството и личността на Стою Шишков. Това каза доц. д-р Георги Митринов на среща в Държавния архив в Смолян за представяне на новата книга на Петър Маринов, издадена посмъртно от неговия син Александър Маринов. В изданието са събрани документи и спомени за Стою Шишков (1865-2025) – учител, историк, етнограф, фолклорист, изследовател, публицист и общественик.

Изданието, което включва спомени и разкази на Петър Маринов за изтъкнатия летописец на Родопите, бе представено от доц. Митринов и Александър Маринов. Стою Шишков пръв популяризира родопската материална и духовна култура в общославянски план, посочи доц. Митринов. Според него в книгата Стою Шишков е показан в целия си блясък.

До края на живота си Петър Маринов  наричаше Стою Шишков свой духовен баща, разказа Александър Маринов.

Петър Ма

Народ, изкован от словото, роден от книгите, роден от език, роден от буквите, носи в душата си закодирина любовта към книгите и към нови и нови познания. Това каза вицепрезидентът Илияна Йотова на откриването на Пролетния панаир на книгата пред Националния дворец на културата (НДК).

„За България всеки ден е 24 май. Но няма нищо по-естествено и нищо по-хубаво от това на третия ден от най-светлия български празник да празнуваме празника на книгата“, каза още тя. Според нея при отварянето на всяка книга пред нас изниква цяла една нова вселена. "Цял един нов свят – светът на познанието. За всеки човек това е изключително важно. Защото чрез книгата ставаме още по-сигурни в себе си, още стабилни, още по-независими и още по-свободни", допълни Йотова.

По думите й в XXI век, когато вече изкуственият интелект дръзва да пише книги, книгата ни дава това, което из