Юбилейно тритомно издание с неиздавани трудове на д-р Петър Берон бе представено за първи път днес в рамките на празнично събитие по случай 280-годишния юбилей на най-старото в света българско училище „Св. св. Кирил и Методий" и 200-годишнината от издаването на „Рибния буквар“.

Събитието бе организирано от Посолството на България в Румъния и Съюза на банатските българи в Румъния и се проведе в Стар Бешенов - най-стародавния център на българщината в Румъния, споделиха организаторите.

За книгите пред избраната публика разказаха Николай Тончев, собственик на Пловдивското издателство “Нитон“, и д-р Петър Граматиков, заместник-председател на BRIDGES (Cooporation Circle of United Religions Initiative)

Акцент в тритомното юбилейно издание е поставен върху преводи на над десет хиляди страници научни трудове на френски език. За първи път в не

„Цветето на Хеликон“ е от най-хубавите награди, защото е награда на читателите. Защото е за книгите, които хората са си купували. Това каза в интервю писателят Георги Господинов, който тази вечер получи приза "Цветето на Хеликон" за романа си „Градинарят и смъртта“.  

Според него тайната за това читателите да харесват творчеството ти е да говориш искрено за неща, които обикновено не забелязваме или не говорим, или са табу. „В конкретния случай с „Градинарят и смъртта“ става дума за книга за смъртта, по-скоро за изчезването, книга за придружаването на човека, който си отива до вратата, където си пускате ръцете. Но няма как такава книга да не е искрена и да не е болезнена. Тя непрекъснато се движи между болката и утешението. Защото вътре има доста смешни истории на баща ми - на героя на тази книга. Така че, ако това е тайна, то

Националният дарителски фонд „13 века България" дари 49 книги на Народно читалище „Пейо К. Яворов - 1920" в столичния район „Слатина", съобщиха от организацията.

Дарението включва издания от различни жанрове, свързани с българската и световната история, култура, литература и изкуство. Сред книгите са заглавия на именити български учени, както и издания от поредицата на фонда „Съвременно българско изкуство. Имена".

Книгите са издадени от различни издателства - Университетско издателство „Св. Климент Охридски", „Балкан прес", „Сиела", „Нион", ИК „Колибри" и НДФ „13 века България".

От фонда добавиха, че тази година читалище чества 105 години от създаването си.

/ИПД

Проф. Веселин Панайотов изнесе доклад за приноса на българските азбуки в европейската култура на научната сесия в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", посветена на 1160 години от покръстването на България и 1170 години от глаголицата. Той се спря на темата за владетеля, църквата и писмеността.

Проф. Панайотов каза, че посвещава доклада си на именития богослов, филолог и дипломат св. Кирил Философ. Професорът съобщи, че си е поставил за задача да събуди интереса към една хипотеза, по думите му позната, но позабравена, свързана с идеята, че Константин Кирил е автор и на кирилицата, и глаголицата. "Става въпрос за историята на българските азбуки, които всъщност представляват една азбука в два графични варианта", уточни той.

В доклада си проф. Панайотов се спря на различни преписи на съчинението на Черноризец Храбър "За буквите". Този текст има 11 различн

Британският писател и преводач Кристофър Бъкстон представи новата си книга "Аз, Радослава" в Културен център "Морско казино" в Бургас. Романът, който излиза на български в превод от английски на Тодор Кенов, e издание на "Знаци" и излиза под ново заглавие малко повече от десетилетие, след като първо е отпечатана под името "Радослава и викингският принц".

Основателят на издателство "Знаци" Румяна Емануилиду обяви, че междувременно Кристофър Бъкстон пише нова книга за България. Анелия Казакова, която води представянето, каза още, че в момента той работи и по превода на най-новата стихосбирка на Диана Саватева. "След 40-годишно чакане наскоро той най-накрая получи българско гражданство, след като издигна българската история на европейско ниво, защото във времената, за които той разказва събитията са се развивали на много по-широк плацдарм, отколкото е територията на сегашна Бълга