Искахме да направим нещо, което е достойно за тези велики залесители. Да има памет за тях, защото поколения след това са използвали техните умения и знания във всяко едно отношение, каза Александър Иванов, който представи днес в Лесотехническия университет книгата-фотоалбум „Началото“.

„Този проект започна от една мечта и от намерени негативи преди пет години. Истинската движеща сила обаче бе приятелството между Вожли и Манджуков – основа, върху която построихме цялата структура на албума“, каза още Иванов. Той подчерта, че изданието е резултат от събирането на десетки фотографии, писма и документи, открити в архиви и музеи в България и Франция. Той благодари на всички, които са подкрепили проекта. 

Трудът е посветен на френския и български лесовъд Феликс Вожли и Петър Манджуков, пионери в залесяването в България и борбата с ерозията.

Проф. Христо Пимпирев и Екатерина Виткова представиха нова книга от поредицата "Антарктида – бяла приказка“ днес, на Деня на детето, съобщиха от Българския антарктически институт (БАИ).

Събитието се състоя на сцената "Централни хали" в столицата.

"Приключенията на тюлена Софи” е втората книжка от поредицата “Антарктида бяла приказка”. Авторите - проф. Пимпирев и Виткова, заедно с водещата на събитието д-р Виктория Бисерова от издателство "Ентусиаст", запознаха детската публика с историята на майката тюлен Софи, която е разделена от бебето си Бени заради опасна среща с косатката.

На представянето на книгата беше проведен и конкурс за рисунка на полярна тематика, като всяко дете получи специална грамота, отбелязват от БАИ.

Автор на илюстрациите на „Антарктида – бяла приказка. Приключенията на тюлена Софи“ е

Историците проф. Милко Палангурски, проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович представиха книгата си „Три погледа към Съединението от 1885 г.“ тази вечер в столичния литературен клуб „Перото“. Изданието излиза по повод 140 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия.  

По думите на управител на „Книгомания“ Илиян Андонов това са тримата тенори на нашата история. Аз съм изключително приятно изненадан от съдържанието, защото всички имаме нужда от съвременен прочит на нашата история, отбеляза той.

Проф. Петър Стоянович разказа, че идеята за изданието се появила много спонтанно при среща с двамата му колеги. 

„Милко каза едно изречение: Абе, що не вземем да напишем една книга за Съединението. И почти на шега, както България влезе в НАТО и ЕС, имахме готова книга“, каза той. Проф.

Книгата „С Родопите в сърцето“ е нов принос към творчеството и личността на Стою Шишков. Това каза доц. д-р Георги Митринов на среща в Държавния архив в Смолян за представяне на новата книга на Петър Маринов, издадена посмъртно от неговия син Александър Маринов. В изданието са събрани документи и спомени за Стою Шишков (1865-2025) – учител, историк, етнограф, фолклорист, изследовател, публицист и общественик.

Изданието, което включва спомени и разкази на Петър Маринов за изтъкнатия летописец на Родопите, бе представено от доц. Митринов и Александър Маринов. Стою Шишков пръв популяризира родопската материална и духовна култура в общославянски план, посочи доц. Митринов. Според него в книгата Стою Шишков е показан в целия си блясък.

До края на живота си Петър Маринов  наричаше Стою Шишков свой духовен баща, разказа Александър Маринов.

Петър Ма

Фериботната връзка между Истанбул и Бургас, която се планираше да бъде пусната в експлоатация през юни, за да свърже двата града на брeга на Черно море, не успя да тръгне. Но един български поет, Христо Фотев, когото критиците и феновете определят като един от майсторите на любовната лирика в българската поезия, завинаги остава свързан и с космополитния Истанбул, и с град Бургас, който оглавява класацията на най-добрите градове за живеене в България.

Поетът, чийто паметник днес се намира в забележителната морска градина на Бургас, в едно свое стихотворение изповядва:

“...Приемам възхитителния рискда бъда жив, не някакъв излишени мъртъв Христо Фотев да съм аз:Роден в Истанбул. Тридесетгодишен.Но българин. И жител на Бургас...”

Истанбулската следа в житието на поета Христо Фотев вероятно щеше да остане неизвестна за широката публика, ако не бяха проуч