Важно е не само дали, а и какво четеш, каза професор Амелия Личева, декан на Факултета по славянски филологии (ФСФ) в Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“ в интервю за новия брой на в. "Аз-буки".

„Литературен вкус се формира бавно и се формира с качествена литература. Така че няма как да не стимулираме четенето на добри книги, колкото и относително да е това, разбира се“, казва още тя.

Научните интереси на Амелия Личева са в сферата на световната литература, връзките на литературата с другите изкуства и сфери на хуманитаристиката, културните изследвания, антиутопиите, съвременната българска литература. Амелия Личева е и поетеса, и литературен критик, автор е на няколко теоретични книги, има публикувани седем стихосбирки. Нейни стихове са превеждани на много езици. Наскоро във Франция излезе нейна стихосбирка. Тя е главен редактор на

Панаирът на книгата е една чудесна инициатива и един чудесен начин читателите едновременно да се приближат до авторите, но също така и някак да минат покрай литературата, както се движа през своето ежедневие и да си изберат книга, която им харесва, да разгледат, да поговорят с авторите. Това каза поетът и писател Владимир Левчев, който днес раздава автографи на щанда на издателство „Милениум“ на Пролетния панаир на книгата. 

През март той представи новата си стихосбирка „География на съня“ . 

Днес разказва, че тази книга е продължение на известната му стихосбирка от 80-те години „Кой сънува моя живот“. Авторът обяснява, че под „География на съня“ той разбира две неща. Много мистици смятат, че когато заспим, астралното тяло се отделя от физическото и пътува в страната на сънищата или в страната на духа. Така че к

Опит и практики от Нидерландия ще ползва Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ във Варна, за да увеличи и подобри услугите си. Той е почерпен при посещение в страната на група от шестима специалисти по Програма „Еразъм+“ на Европейската комисия. Както информирахме, институцията вече приложи шведски модел за създаването на „Велобиблиотека“ по същия проект. 

В Нидерландия библиотечните специалисти от Варна са посетили пет публични институции в градовете Дордрехт, Ротердам, Утрехт и Амстердам, както и Кралската библиотека в Хага, разказаха трима от екипа - Теменуга Калчева, Зефира Кацарова и Емил Демирев. Най-силно впечатление са им направили активното участие на доброволци в дейностите, отвореността на библиотеките към потребителите, архитектурата на сградите и екологичните мерки, приложени в тях. Основната цел на тези пътувания е във В

Четвъртият том от поредицата "Съдбата на българите в Западните покрайнини" беше представен днес в Кюстендил от доц. д-р Ангел Джонев - председател на Научния институт "Западни покрайнини", доц. д-р Александър Гребенаров - негов заместник, мецената на изданието д-р Валентин Янев - член на научния институт и Иван Николов – председател на Културно-информационния център "Босилеград".

Институтът "Западни покрайнини" е учреден през 1932 г., но е прекъснал дейността си при така нар. "народна власт", а наскоро възстанови дейността си. Членовете на института днес организираха и панихида в църквата "Св. Николай Софийски" в София по повод 108 години от погрома в Босилеградско (15-16 май 1917 г.) и за всички загинали в борбите на българите от Западните покрайнини.

"Заедно сме днес, за да се съпреживеем една поредна книга от поредицата "Съдбата на българите в Западните п

Книгата „Никола Мавродинов - изкуство и време. Анализи и обзори 1928 – 1943“ беше представена от председателя на Добруджанския научен институт Борис Спасов в добричката художествена галерия.

“Сборникът е едно от най-новите издания на Добруджански научен институт и Исторически музей – Тутракан. Той съдържа материали, поместени на страниците на емблематични български периодични издания от периода 1928 до 1943 г., сред които списанията „Златорог“, „Завети“ и „Изкуство и критика“. Те дават поглед върху художествения живот и критиката в България през първата половина на ХХ век”, каза  Борис Спасов.

Той сподели, че когато е започнал да чете книгата, е бил приятно изненадан за това какви познания за българското и световно изкуство има Никола Мавродинов. “Два периода от неговото творчество са от