Ние настояваме за по-високо финансиране заради читателите на Столичната библиотека, заради посетителите на нейните културни събития и, разбира се, за по-високи заплати. Това каза директорът на Столичната библиотека Юлия Цинзова. Библиотеката отбеляза днес празника на библиотекаря, който традиционно се чества на 11 май.

По време на организираното литературно четене на площад „Славейков“ служители от Столичната библиотека участваха в мирен протест. Исканията са абсолютно справедливи и са за по-високи заплати, каза Цинзова. „Аз като директор също заявявам, че е изключително обидно да се подписвам под заплата 1450 лева или 1400 лева за магистър, който сканира, обработва, прави платформи или за колега, който обслужва високоинтелигентни читатели, каквито са читателите на Столична библиотека“, добави тя.

Директорката на Столичната библиотека отбеляза, че

Поетесата Марина Константинова представи новата си книга „Пратеникът“, посветена на учителя Петър Дънов. Премиерата се състоя в Регионална библиотека „Дора Габе“ в Добрич.

„Книгата не беше писана дълго, но проучванията отнеха време. Повече от десет години се интересувам от беседите на Петър Дънов, както и от всичко, написано за него и от него. Опитах се да структурирам този огромен поток от информация и да го представя в книгата“, сподели Константинова по време на представянето.

Тя отбеляза, че основен източник на вдъхновение са били романите на писателя Атанас Славов. „Той е автор на две забележителни документални книги за Учителя – едната за младежките му години, а другата за по-късния му живот. Те бяха ценен източник на информация и ме вдъхновиха да напиша „Пратеникът“. За живота на Петър Дънов няма роман,

Людмила Филипова, издава новия си роман „Планът „Елиминирай Европа“. Книгата е художествено произведение, което обаче се основава на реални събития и актуални глобални проблеми. Тя разглежда не само политическите, но и икономическите и климатични въпроси, които засягат не само Европа, но и целия свят. В основата на сюжета стои светът, който е изправен пред редица конфликти, включително търговска, технологична и конвенционална война, с които са свързани различните глобални играчи като Европа, Русия, Китай, Арабските емирства и Индия. Тези региони са не само центрове на икономическа и политическа власт, но и важни участници в бъдещето на планетата, особено що се отнася до климатичните промени.

Романът се фокусира върху въпросите за мястото на Европа в глобалния контекст, като разглежда възможността за нейното елиминиране в политически и икономически план и как

Съхраняването на българския дух, на българщината може да стане единствено чрез езика, каза преподавателят по български език и литература Жанина Илиева. Тя е и председател на Клуба на дейците на културата в Ловеч, част е и от инициативната група „За езика и рода български“, чиято идея да се работи за опазване на българския език от ненужни чуждици и за защита на богатството на родното слово. 

Инициативната група е създадена в Ловеч преди година от представители на културни институции в града по идея на ловчалията Любомир Банчев, който е бизнесмен с интереси към историята, изкуството и литературата. 

Илиева припомни, че в тази инициативна група са включени граждани, представители на Регионална библиотека „Беню Цонев“, Клуба на дейците на културата, Ловчанско читалище „Наука – 1870 г.“. Координатор е Любомир Банчев. &bdqu

Комиксът е опит на изкуството да разкаже нещо, което е трудно за разказване, каза в интервю Владимир Полеганов. Той е преводач на представения днес роман „Маус“ от Арт Спигелман – първото графично произведение, отличено с наградата „Пулицър“. Събитието бе част от фестивала „Пловдив чете“.

„Mаус“ е историята на Владек Спигелман – евреин, оцелял в хитлеристка Европа, и неговия син – художник на комикси, който се опитва да намери общ език с баща си, да разбере миналото му. Форматът е на разказ в картинки и според издателите от „Нике“ успява с лекота да отърси читателите от чувството, че чете за до болка познати събития, и разкрива неизразимото посредством нищожното.

„Комиксът като изразно средство с тежката материя на историята се съчетават изненадващо добре и продуктивно, защото самият ко