Книгата атлас „Македония в европейската етническа картография (Средата на XIX в. - края на Първата световна война 1918 г.)", със съставител и автор акад. Иван Илчев, беше представена тази вечер в зала „Проф. Марин Дринов" на Българската академия на науките (БАН). 

Представянето на изданието беше организирано от Центъра за върхови постижения „Наследство БГ", от Института за исторически изследвания при БАН, както от издателствата „Тангра" и „Златоструй". 

Във фоайето пред залата имаше и изложба - пана с част от картите в атласа.

Тази книга продължава традицията за издаването на подобни карти, но и на традицията в България да се издават извори за Македония, каза проф. Даниел Вачков - директор на Института за исторически изследвания при БАН.

За ръководството на Българската академия на науките не само е чест, но е и за

Готвенето е приятно до трийсетата минута, оттам нататък е абсолютна досада, каза в интервю авторката на забавно-кулинарни книги Фата Гурмана.

Мирослава Василева, каквото е нейното рождено име, допълва, че обича да готви, но не обича да прекарва живота си в кухнята. „Има толкова много неща и детайли в живота, които трябва да изживеем, иска ни се някъде да бъдем, но трябва да готвим. Не става така. Ето затова моите рецепти са опростени до момента, в който могат да бъдат сготвени за 30 минути. Ползвам всякакви удобства, не робувам на традициите, не робувам на това, че баба ми не-знам-какво-е-правила, защото тя казва – е, ако тогава имаше, и аз щях да го ползвам”, обяснява кулинарката.

Тя има издадени две книги – „Е нема що!” и „Шекер, перли и люти чушки”. В тях рецептите са или авторски, или класически, но преработени и улес

Тази книга е написана и като реакция срещу това, което аз наричам лошата музика, тоест – натрапената музика, тази, която слушаме в ресторанти и заведения, която ни налагат – еднообразна, монотонна музика. Това каза проф. Стоян Атанасов за тома си „Гигантите в джаза“. Представянето на изданието бе тази вечер, в рамките на Пролетния панаир на книгата.

Според автора джазът като музика се различава с това, че в него има много въображение и импровизация. Най-простата формулировка е синкопирана музика плюс въображение, посочи той.

Проф. Атанасов отбеляза, че се е опитал да представи историята на джаза с неговите най-видни представители, които са променили тази музика. Тях наричам „гигантите на джаза“, разказа той.

В книгата са включени 26 есета главно за американски изпълнители, понеже те са водещите в това изкуство, каза авторът н

Кирил Христов е един океан, който трябва да бъде изследван. Той не е от популярните автори и затова не се изучава в съвремието, каза литерутарният критик проф. Михаил Неделчев на литературно-научен форум по повод отбелязването на 150 години от рождението на поета Кирил Христов, в  Американския център на Столичната библиотека.

Както информирахме, от днес стартират юбилейните чествания, посветени на поета.

„Навремето, Кирил Христов е избрал тогавашната Общинска, сега Столична библиотека, за дом на своето духовно наследство, завещавайки 800 книги, от които 250 са с безценни фотографии. Библиотеката осъзнава своя дълг и днес имаме възможността да се срещнем в това пространство, да видим, да докоснем вещите, книгите и цялата светая светих на Кирил Христов", каза модераторът на форума - литературната историчка и писателка Катя Зографова.

Тя отбеляза, че та

По повод Деня на библиотекаря читалищната библиотека в Симитли награди най-активните си читатели за 2024 година, съобщиха от пресцентъра на община Симитли. Оттам посочиха, че отличените читатели са получили грамоти, книги и подаръци.

Най-активни читатели за 2024 година категория „Почети ми“ за деца от 0 до 6 години са - Божидар Стоилков, Георги Комолски и Яна Нашкова.

В категория "Чета си сам" отличени са - Константин Нашков – 9г., Катя Цветанова – 10г., Нико Костев – 7г. и Алекса Дафкова на 11г.

В категория "Четенето ми харесва" от 15 до 18 години бе отличена 15-годишната Петя Цветанова.

В категория „Студент", отличие е получила Силвия Мирославова Андонова. За „Най-четящо семейство“ бяха отличени Йордан и Людмила Петрови.

Най-много награди бяха връчени в категория „Четенето – начин на