Писмо, ръчно написано от композитора Волфганг Амадеус Моцарт през 1783 г., беше продадено на онлайн търг на частен европейски колекционер за 440 хил. евро, предаде ДПА. 

Крайната цена на ръкописа значително надхвърли началната от 100 хил. евро, съобщи базираният в южния испански град Малага организатор на търга - „Международни аукциони за автографи – Европа“.

Според организаторите на търга е имало засилен интерес от САЩ и Азия. 

Писмото на австрийския композитор до френския издател от немски произход Жан-Жорж Зибер, написано на немски език, се смяташе за загубено преди да бъде открито в семеен архив. 

На търг отиде и ръкописно писмо, писано през 1971 г., от Джон Ленън до неговия колега музикант Ерик Клептън, в което предлага двамата да създадат нова „супергрупа“. Писмото обаче не намери купувач. Началната цен

Индийският автор Амитав Гхош получи наградата "Еразъм" в Нидерландия за своето творчество, посветено на климатичните промени, съобщи АФП. 

Шейсет и девет годишният писател е роден в Колката и поделя времето си между Индия и Ню Йорк. Гхош е завършил антропология в Оксфорд и е професор по сравнително литературознание. Признат е за един от най-значимите съвременни индийски автори. Твори в жанра на есето и историческия роман. 

Вдъхновявайки се от богатата история на региона, в който е роден, Гхош описва как в тази част на света климатичните катастрофи се отразяват на живота на хората, се казва в изявление на фондацията "Премиум Еразмианум" (Praemium Erasmianum), която връчва своята награда всяка година. 

Трилогията на Гхош "Ибис" е публикувана между 2008 и 2025 г. и представлява цялостно изображение на културата на мака и опиумните войни, се казва ощ

И през тази година Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ във Варна ще осъществи проект „Литературен прожектор“. Началото бе сложено през 2024-та с първото издание на инициативата, посветено на връзката между литературата и визуалните изкуства. То беше успешно, показват отзивите на гостите - участници и лектори. Търсени бяха и изложбите, които бяха организирани, каза експертът по комуникации на институцията Анна-Мария Попова.

От екипа на библиотеката искат да превърнат „Литературен прожектор“ в традиция. Важна за тях е връзката на литературата с останалите медии и изкуства, които хората възприемат по-лесно в днешно време, обясни Попова. Планът е всяка година да се редуват различни теми. 

Второто издание отново се реализира чрез финансиране от Национален фонд „Култура“. То ще бъде в подобен формат със срещи и дискуси

Дискусия, посветена на превода и приема на българската литература в Полша, ще се състои на 9 октомври в столицата с участието на Ханна Карпинска. Това е третото събитие от поредицата „Преводачески далекоглед“, съобщават организаторите от Къща за литература и превод.

По думите им Карпинска ще разкаже как вижда българската литература в момента, какви тенденции забелязва, какво чете напоследък, какво превежда или би искала да преведе и как читателите в Полша възприемат българската литература.

Събитието е част от резидентския престой на Ханна Карпинска в Къща за литература и превод, който се реализира с финансовата подкрепа на проекта Archipelagos, съфинансиран от програма „Творческа Европа“ на Европейския съюз и Националния фонд „Култура”.

Ханна Карпинска е родена и живее във Варшава. Завършила е славянска филология в Ягелон

Националният литературен музей продължава да пази паметта за годината живот на младото семейство Пейо Яворов и Лора, независимо че сградата, в която е апартаментът, съхранил стъпките им, често е обект на противоречиви интереси, разказват от екипа на музея.

Главният уредник Иво Милтенов уточнява, че това е място на уют и срещи, за които днес само можем да копнеем. „Трагичният пламък на Яворов и Лора продължава да гори и напомня, че са го носили живи хора, които са очаквали велико бъдеще“, казва той.

От екипа на НЛМ обзавеждането е в стил сецесион – модното течение за началото на миналия век. Зад вратата присъства и модерната за времето кахлена печка – произведение на изкуството с керамични плочки. „Именно с думата „модерност“ може да се определи ролята на Яворов и Лора в българския живот - два локомотива, които издърпват български