Над 90 участници – ученици, студенти, журналисти, общественици и др., са се включили във второто издание на инициативата „Голямата диктовка“ на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ), съобщават организаторите. Събитието е с надслов „Пазител на българския език“.

Прочетеният текст е бил откъс от „Слово от Кирил Философ как покръсти българите“ („Солунска легенда“). Темата на диктовката е свързана с отбелязването на 1170 години от създаването на първата славянска азбука. „В годината на глаголицата, ние отдаваме признание пред делото на светите братя, които са символ на просветлението“, е казала по време на събитието директорът на НБКМ доц. Калина Иванова, цитирана от екипа на библиотеката.

Диктовката бе водена от Мирослав Христов, заместник-директор на 38. Основно училище &bdquo

От 13 до 18 май Пловдив ще бъде домакин на второто издание на фестивала за световна литература „Летерапополи“. Амбицията на организаторите е да запълнят липсата в културния календар на града на литературен форум от такъв формат и да срещнат пловдивчани със забележителни съвременни писатели от цял свят, казва в интервю програмният и артистичен директор на фестивала – д-р Достена Лаверн. Тя е изследовател, художник, поетеса и преподавател.

По думите основната им цел е да се даде шанс на представителите на различните изкуства в Пловдив да общуват помежду си по-активно и заедно да работят за просперитета на културата в града. Затова и срещите с авторите продължат и след фестивалната седмица, като идеята е в бъдеще те да се осъществяват и под формата на уъркшопове през цялата година.

Във фестивалната програма на пролетното издание специално участие ще имат

Книгите за писателя са като децата за майката – трудно е да кажеш кое ти е любимото, но обикновено обичаш най-много най-малкото, каза Владимир Зарев в Ловеч. В Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев” той представи най-новия си роман – „И аз слязох”.

Авторът разказа, че го е написал, след като бил болен и сънувал, че трябва да го напише. По думите му в книгата се стреми да даде отговор на три важни въпроса. Първият е как подвигът на Иисус Христос на кръста има такава устойчивост вече 2000 години. Отговорът според мен е, че Иисус предпочита страданието вместо възможността да се спаси.

Вторият въпрос е защо Бог изпраща на Земята едновременно човек и Бог; защо избира това странно двуединство, след като е могъл да изпрати просто ангел или само човек, или само Бог. Според Зарев отговорът трябва да се търси в изначалието на еврейското сказ

„Планът „Елиминирай Европа“ е новият роман на Людмила Филипова. Книгата е художествена измислица, но е базирана на действителни събития. Премиерата е на 20 май в Централния военен клуб, съобщават организаторите.

По думите им „Планът „Елиминирай Европа“ описва света на човечеството, което е изправено пред търговска, технологична и конвенционална война. Романът задава въпроси, свързани с мястото на Европа, Русия, Китай, Арабските емирства и Индия в тези събития и каква е връзката им с климатичните промени.

В премиерата на книгата е предвидено да участват проф. Владимир Чуков – арабист, политолог и университетски преподавател, занимаващ се с политиката на Близкия изток, проф. Георги Рачев – географ, климатолог и университетски преподавател, Николай Василев – икономист и политик, Саймън Дженър – член на екипа на ч

Най-важните качествата на драматурга са да предаде динамично и интересно една случка и да остави свобода за интерпретация. Това каза в интервю писателката Мария Касимова-Моасе.

Тя бе ментор на Ателие за творческо писане, организирано от сдружение „Варна Лит“, което се проведе от февруари до юни в крайморския град. 

Касимова-Моасе смята, че майсторството в драматургията изисква създаването на ясни и добре оформени герои, като за целта авторът трябва да „знае“ цялата им биография, за да може да включи в различни моменти на сюжета техните качества и недостатъци. Другото много важно изискване за добрия драматург е да остави свобода за режисьора и актьора. Не може да опишеш всичко в ремарки, трябва да има възможност за различни четения, за нюанси. Това е причината пиеса като „Ромео и Жулиета“ да се поставя до днес и в модерни прочити