Книгата „С Левчев завинаги“ бе представена в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ тази вечер. Сборникът излиза по повод 90 години от рождението на поета и писател Любомир Левчев.

В изданието са включени текстове на различни автори – на самия Левчев, Стефан Цанев, Юлия Кръстева, Петър Увалиев, Радой Ралин, Виктор Пасков, Никита Димитриевич Лобанов-Ростовски, Аркадий Ваксберг, Владимир Висоцки и др. Съставител на изданието е дъщерята на Любомир Левчев - Марта Левчева. Тя благодари на княз Никита Лобанов-Ростовски, на международната фондация „Св. св. Кирил и Методий“ и на университетското издателство „Св. Климент Охридски“, с чиято подкрепа излиза „С Левчев завинаги“. 

„Благодаря на всички, които се отзоваха с текстове, на всички, които дойдохте тук“, каза Марта Левчева. Вложих

Книгата „Никола Мавродинов - изкуство и време. Анализи и обзори 1928 – 1943“ беше представена от председателя на Добруджанския научен институт Борис Спасов в добричката художествена галерия.

“Сборникът е едно от най-новите издания на Добруджански научен институт и Исторически музей – Тутракан. Той съдържа материали, поместени на страниците на емблематични български периодични издания от периода 1928 до 1943 г., сред които списанията „Златорог“, „Завети“ и „Изкуство и критика“. Те дават поглед върху художествения живот и критиката в България през първата половина на ХХ век”, каза  Борис Спасов.

Той сподели, че когато е започнал да чете книгата, е бил приятно изненадан за това какви познания за българското и световно изкуство има Никола Мавродинов. “Два периода от неговото творчество са от

Важно е не само дали, а и какво четеш, каза професор Амелия Личева, декан на Факултета по славянски филологии (ФСФ) в Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“ в интервю за новия брой на в. "Аз-буки".

„Литературен вкус се формира бавно и се формира с качествена литература. Така че няма как да не стимулираме четенето на добри книги, колкото и относително да е това, разбира се“, казва още тя.

Научните интереси на Амелия Личева са в сферата на световната литература, връзките на литературата с другите изкуства и сфери на хуманитаристиката, културните изследвания, антиутопиите, съвременната българска литература. Амелия Личева е и поетеса, и литературен критик, автор е на няколко теоретични книги, има публикувани седем стихосбирки. Нейни стихове са превеждани на много езици. Наскоро във Франция излезе нейна стихосбирка. Тя е главен редактор на

Британския поет и писател Робърт Грейвс - една от ярките фигури на литературата на XX век е най-известен с историческите си романи „Аз, Клавдий“ и „Божественият Клавдий“, а сред преведените на български негови книги са също „Велизарий“, „Златното руно“, „Бялата богиня“ и други.

Роден на 24 юли 1895 г. в Лондон. Баща му е училищен инспектор и поет, а майка му – роднина на известния германски историк Леополд фон Ранке. Грейвс е автор на над 120 книги, сред които исторически и митологични романи, поезия, вдъхновена от преживяванията му през Първата световна война и от древните митове, както и автобиографични текстове. Последните години от живота си прекарва на остров Майорка, където и е погребан.

С избухването на Първата световна война, въпреки че печели стипендия за колежа „Сейнт Джон“ към Оксф

Книгата "Крепости срещу страха" е тематична, концептуална, опитва се да изследва различните форми на страх: личния, екзистенциалния, а също и страховете, породени от времето, в което живеем. Страхове, свързани с войни, тероризъм, екологична катастрофа и навлизането на изкуствени интелекти, каза проф. Амелия Личева, която представи новата си стихосбирка.

Събитието се състоя в „Яйцето" в Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. За книгата говориха директорът на Университетското издателство „Св. Климент Охридски“ проф. Валери Стефанов и философът и журналист Тони Николов.

Сред присъстващите бяха проф. д-р Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет в СУ, доц. Дария Карапеткова от СУ, актрисата Снежина Петрова. 

Авторката на "Крепости срещу страха" проф. Личева обясни, че заглавието е избрано като метафора за си