Поетесата Марина Константинова представи новата си книга „Пратеникът“, посветена на учителя Петър Дънов. Премиерата се състоя в Регионална библиотека „Дора Габе“ в Добрич.

„Книгата не беше писана дълго, но проучванията отнеха време. Повече от десет години се интересувам от беседите на Петър Дънов, както и от всичко, написано за него и от него. Опитах се да структурирам този огромен поток от информация и да го представя в книгата“, сподели Константинова по време на представянето.

Тя отбеляза, че основен източник на вдъхновение са били романите на писателя Атанас Славов. „Той е автор на две забележителни документални книги за Учителя – едната за младежките му години, а другата за по-късния му живот. Те бяха ценен източник на информация и ме вдъхновиха да напиша „Пратеникът“. За живота на Петър Дънов няма роман,

Нужно е да се повишава знанието в добрия български език, в т.ч. и в България, защото всеки път като идвам в България чувам как се разваля езикът. Това каза в интервю, предоставено от кабинета на вицепрезидента, проф. Александър Наумов - поляк, изтъкнат славист, с голям принос за изследването на старата българска литература и култура. Преди два дни на официална церемония в Ягелонския университет в Краков вицепрезидентът Илияна Йотова го удостои от името на президента Румен Радев с орден "Св. св. Кирил и Методий" втора степен.

Приемам връчването на ордена като признание на президентството и изобщо на българите и приятелите, за цялата група, за моите ученици и за всичко, които годни наред правим, каза Наумов. 

По думите му историята на славянството показва колко е важно да знаем какво се е случвало. И сега виждаме - има разделения, съюзите не са вечни, всичко се

Лисици, вампири и феи се събраха на фентъзи бал, за да се срещнат с американската писателка Джули Кагава. Събитието се състоя в зала "Щрак" в столицата.

Фентъзи балът "Нивганигде" беше кръстен на страната на феите от нейната поредица "Железните феи" и издателството "ПроБук" специално беше подканило феновете да дойдат маскирани. 

В началото на партито беше представен екипът, работил по българските издания на книгите на Кагава: преводачките Анна Балева и Десислава Сивилова, редакторката Анна Тодорова, художниците на корицата Ина Димитрова и Ясен Иванов. Допълнителни аплодисменти спечели фактът, че името на Ясен, преведено на английски, съвпада с това на един от главните герои в "Железните феи": Аш (Ash).

Последва раздаване на автографи и снимки с авторката. Джули Кагава разписваше всички книги - доста от феновете си носеха поредици, а на първата книга рису

„Бъдещето на литературата ни е в нейните традиции, като престанем да ги отъждествяваме с политическите повели на деня", казва поетът, преводач и писател Георги Борисов. 

Според твореца „хартията ще свърши, когато изчезнат горите, а с тях и въздухът на планетата. Тогава ще загине и човекът, а с човека – и думите. Словото обаче, „което беше в „Началото“, ще остане като дух, свидетелство и залог за живота на Земята.“

Първото стихотворение на Георги Борисов е отпечатано през 1967 г. в списание „Родна реч“, а десет години по-късно излиза и дебютната му поетична книга – „По пладне някъде в началото“.

Георги Борисов е роден на 17 юли 1950 г. в София. Той завършва Френската езикова гимназия в столицата през 1969 г., след което учи в Литературния институт „Максим Горки“ в Москва. Ге

По случай 116 години от рождението на Димитър Димов Националният литературен музей (НЛМ) и къща музей „Димитър Димов" в София представиха на посетителите ценна фотография от детството на писателя, съобщиха от НЛМ.

Експонатът на месец юни е снимка, направена във фотостудио в Дупница през март 1913 година. Тя запечатва образа на почти 4-годишния Димитър Димов, известен още като Мишо, в прегръдка с майка му Веса. От НЛМ уточниха, че ценният експонат е получен от Людмила Генева, сестрата на Димитър Димов.

Роден на 25 юни 1909 година в Ловеч, Димитър Димов прекарва детството си в бащината къща в Дупница. Баща му Тотю Димов е офицер, който загива на фронта в Междусъюзническата война. Майка му Веса Харизанова е родена в Дупница през 1889 година. Дядо му Спас Харизанов участва в Кресненското въстание заедно със своя родственик Иван Сандански - бащата на Яне Сандански.