Започна кампанията „Обичам българската книга“, посветена на родните автори и техните произведения, които изграждат културната идентичност и оставят следа в личните истории на читателите. Инициативата е организирана от верига книжарници Orange и ще завърши на 24 май, когато ще бъдат обявени книгите победители, информират от екипа.

По думите на организаторите инициативата цели да ангажира обществеността в национален разговор за значението на четенето и да открои книгите, които формират ценностите и въображението на различните поколения. Те посочват, че кампанията ще се реализира в три етапа, като първият се провежда между 1 и 10 май. В него всеки читател може свободно да номинира любима българска книга, без жанрови или тематични ограничения, чрез специално създадена лендинг страница. Вторият етап ще бъде от 14 до 22 май, когато ще се проведе гласуване между най-често

„Цветето на Хеликон“ е от най-хубавите награди, защото е награда на читателите. Защото е за книгите, които хората са си купували. Това каза в интервю писателят Георги Господинов, който тази вечер получи приза "Цветето на Хеликон" за романа си „Градинарят и смъртта“.  

Според него тайната за това читателите да харесват творчеството ти е да говориш искрено за неща, които обикновено не забелязваме или не говорим, или са табу. „В конкретния случай с „Градинарят и смъртта“ става дума за книга за смъртта, по-скоро за изчезването, книга за придружаването на човека, който си отива до вратата, където си пускате ръцете. Но няма как такава книга да не е искрена и да не е болезнена. Тя непрекъснато се движи между болката и утешението. Защото вътре има доста смешни истории на баща ми - на героя на тази книга. Така че, ако това е тайна, то

Проф. Христо Пимпирев и Екатерина Виткова издават нова книга от поредицата "Антарктида – бяла приказка“. Представянето на „Приключенията на тюлена Софи“ ще е на 1 юни на сцена „Централни хали“, съобщават издателите от „Ентусиаст“.

Книгата пренася читателите в снежните простори на Белия континент и ги среща със семейство Уедъл – мама Софи, татко Сиви и бебето Бени. Авторите разказват историята на една майка тюлен, която е разделена от своето малко заради опасна среща с косатката Кико.

Автор на илюстрациите на „Антарктида – бяла приказка. Приключенията на тюлена Софи“ е Мария Цакова.

Проф. дн Христо Пимпирев е геолог и полярен изследовател, доайен на българската антарктическа програма. От 1993 г. е председател-учредител на Българския антарктически институт, а от 2007 г. е директор на Национал

„Маргаритка: Биби и Мими на разходка“ е новото попълнение в поредицата „Маргаритка“. В книжката са включени две истории, написани от Илия Деведжиев и илюстрирани от Веселка Велинова, съобщават издателите от „Сиела“.

С изданието читателите ще научат какви са правилата на пътя и как децата да играят навън смело, но и безопасно. Това е дванадесетото подред заглавие на проекта „Маргаритка“, създаден от Яна Липованска, Виктория Величкова (Вики от „Мастило“) и екип, уточняват от екипа.

„В първата част на книжката заедно с Маргаритка, Бухалчето и с помощта на вежливите човечета Моля, Благодаря и Извинявай, Биби и Мими ще се научат да познават светофара и да пресичат на пешеходната пътека – която „прилича на онова животно, дето е като магаре с раирана пижама“. Във втората част пък бандата прист

Проф. Веселин Панайотов изнесе доклад за приноса на българските азбуки в европейската култура на научната сесия в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", посветена на 1160 години от покръстването на България и 1170 години от глаголицата. Той се спря на темата за владетеля, църквата и писмеността.

Проф. Панайотов каза, че посвещава доклада си на именития богослов, филолог и дипломат св. Кирил Философ. Професорът съобщи, че си е поставил за задача да събуди интереса към една хипотеза, по думите му позната, но позабравена, свързана с идеята, че Константин Кирил е автор и на кирилицата, и глаголицата. "Става въпрос за историята на българските азбуки, които всъщност представляват една азбука в два графични варианта", уточни той.

В доклада си проф. Панайотов се спря на различни преписи на съчинението на Черноризец Храбър "За буквите". Този текст има 11 различн