Книгата атлас „Македония в европейската етническа картография (Средата на XIX в. - края на Първата световна война 1918 г.)", със съставител и автор акад. Иван Илчев, беше представена тази вечер в зала „Проф. Марин Дринов" на Българската академия на науките (БАН). 

Представянето на изданието беше организирано от Центъра за върхови постижения „Наследство БГ", от Института за исторически изследвания при БАН, както от издателствата „Тангра" и „Златоструй". 

Във фоайето пред залата имаше и изложба - пана с част от картите в атласа.

Тази книга продължава традицията за издаването на подобни карти, но и на традицията в България да се издават извори за Македония, каза проф. Даниел Вачков - директор на Института за исторически изследвания при БАН.

За ръководството на Българската академия на науките не само е чест, но е и за

„Цветето на Хеликон“ е от най-хубавите награди, защото е награда на читателите. Защото е за книгите, които хората са си купували. Това каза в интервю писателят Георги Господинов, който тази вечер получи приза "Цветето на Хеликон" за романа си „Градинарят и смъртта“.  

Според него тайната за това читателите да харесват творчеството ти е да говориш искрено за неща, които обикновено не забелязваме или не говорим, или са табу. „В конкретния случай с „Градинарят и смъртта“ става дума за книга за смъртта, по-скоро за изчезването, книга за придружаването на човека, който си отива до вратата, където си пускате ръцете. Но няма как такава книга да не е искрена и да не е болезнена. Тя непрекъснато се движи между болката и утешението. Защото вътре има доста смешни истории на баща ми - на героя на тази книга. Така че, ако това е тайна, то

Книгата „Написаното остава. Пиши правилно! 101 езикови бележки“ бе представена в столичния парк „Княжевска градина“ по случай десетата годишнина от основаването на  интернет справочника „Написаното остава. Пиши правилно!“ на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките (БАН). Това съобщават от Националното издателство за образование и наука (НИОН) „Аз-буки“.

В изданието са включени подбрани текстове на учени от Института за български език. Целта е те да достигнат до максимален брой читатели и да насочат вниманието им към грешки в писмената и устната реч, които са характерни и често срещани, както и да се препоръча правилната употреба. Редактори на изданието са проф. Светла Коева, проф. Диана Благоева, доц. Татяна Александрова и доц. Ваня Мичева.

„Винаги е б

„Песента на бързолетите“ е новата поетическа книга на Емилия Найденова, съобщават издателите от „Жанет 45“. В нея авторката събира 42 стихотворения, писани в последните десет години. 

„Може да се каже, че не съм била особено продуктивна, но в този дълъг период на трасформации успях да запазя едно от най-любимите си неща все така туптящо, каквото и да се случваше“, отбелязва Емилия Найденова в публикация в социалните мрежи. По думите нито едно от тези 42 стихотворения не е случайно.

„Надявам се, че се получи една добра книга, силно документална, осъзнавам, че някои стихотворения е трудно да излязат от стаята, в която се случват. Но вярвам и че през историята на другия, човек може да се справи със своите собствени травми. Има път и нашата задача е да борим мрака, колкото сили имаме“, допълва Найденова.

Според Г

Регионалната библиотека в Смолян представи книгата на Васил Венински „Божие дърво“. „Всяка моя книга съм я писал така, че когато я чета след време, ме разплаква“, разказа пред читателите отличеният с националната литературна награда „Николай Хайтов“ писател. „Божие дърво“ е сборник разкази, в които Венински представя със завладяващо художествено повествование реални исторически сюжети, легенди и предания от Родопите.

Авторът разказа, че цялото му творчество от 33 авторски и съавторски книги са посветени на родното място. „Родопите са планина с душа, в нея е родена поезията, музиката на Орфей, но и бунтът на Спартак. Щастливи сме, че планината е нашата вселена“, каза Венински. На литературното четене авторът открехна страниците на поредица разкази, пренасящи ни в мистичната планина от XVIII век до днес. В белетристични