Мелания Тръмп беше домакиня на представянето на марка с портрета на бившата първа дама Барбара Буш в Белия дом, съобщи Асошиейтед прес.

Изображението на марката е официалният портрет на Барбара Буш в Белия дом, който е окачен на входа на Източното крило. Тя е в черен костюм и лилава блуза, носеща характерния си троен наниз перли.

След церемония в Кенебънкпорт, щата Мейн, където е имението на семейство Буш, марката ще бъде пусната в продажба на 10 юни.

Барбара Буш се застъпва за програми за ограмотяване и помага за дестигматизирането на хората със СПИН и ХИВ, когато през 1989 г. прегръща бебе по време на посещение в хоспис за деца с това заболяване. 

Мелания Тръмп каза, че Барбара Буш е "променила националния разговор за СПИН и е заела позиция в подкрепа на правата на хомосексуалистите". Тя напомни, че Барбара Буш е вдъхновявала хората да преследват

Поетесата Надежда Захариева участва в среща разговор с жители на Попово. Пред аудиторията тя представи част от своето творчество, както и новата си книга „Наричана накратко Надка“. Авторката разказа моменти от семейния си живот с покойния вече поет Дамян Дамянов и сподели размисли за живота, приятелство, любовта и омразата, за човешките добродетели като цяло. Пред присъстващите Захариева изказа категоричното си мнение, че „който ме отрича, ме признава“ и затова не отдава своята енергия в противоборство с онези, които говорят или пишат лошо за нея.

Събитието е част от съпътстващата програма на Националния фестивал за стара градска и шлагерна песен „Спомени в песни – Попово 2025“. Тази година е неговото четиринадесето издание. Форумът се организира от Община Попово, Дом на културата „Димо Коларов“ и Народно читалище „Съ

Темата за паметта - личната, колективната, градската, е във фокуса на книгата „Тролейни хроники с разместени страници“ на Татяна Йолинска, съобщават издателите от „Библиотека България“.

В сборника са включени кратки разкази, поетични фрагменти и моментни портрети.

„Тролейни хроники с разместени страници“ е книга за онези мигновени мисли, които ни връхлитат между две спирки, но рядко задържаме. Татяна Йолинска пише като пътник без крайна дестинация – събира и документира разпилени спомени, разговори, тишини, несъстояли се срещи – моменти, иначе обречени да се разтворят в отварата на времето“, пише редакторката Преслава Божидарова. „Не за четене, а по-скоро за преживяване, тази книга наподобява случайна среща в дъждовен ден, последната дума от разговор, който никога не се е състоял, тихото усещане, че нещо важно

Френско-алжирският писател Камел Дауд, носител на наградата „Гонкур“ за 2024 г., се завръща днес в книжарниците във Франция с политическо есе, в което развива критиката си към алжирските власти и ислямистите, съобщава АФП.

Есето Il faut parfois trahir („Понякога се налага да станеш предател“) е публикувано от издателство „Галимар“ (Gallimard) като част от колекцията „Брошури“ (Tracts), която обединява ангажирани и полемични текстове.

Авторът на романа „Хурии“ (Houris), за който получи м.г. най-престижната френска литературна награда, разсъждава върху произхода и последиците от етикета „trеtre“ (предател), който редовно му е бил приписван в Алжир.

„Дълго време, когато живеех в дома си в Оран в Алжир, който не напуснах до петдесетгодишна възраст, консервативната ислямистка преса ме унижава

Изабел Алиенде издаде новия си роман - "Името ми е Емилия дел Вайе", съобщи Асошиейтед прес.

Милиони читатели харесват бестселърите на Исабел Алиенде заради силните героини и епичните сюжети. В романи като "Къщата на духовете", "Ева Луна" и неотдавнашния "Виолета" упорити жени заемат централно място и са двигатели на драматични разкази, сътворени с щипка магически реализъм от писателката, родена в Перу и израснала в Чили.

Не по-различно е и в новата книга на Алиенде - "Името ми е Емилия дел Вайе". Тя е за журналистка с приключенски дух в Сан Франциско в края на XIX век. Младата Емилия е изненадващо безстрашна за жена от онова време, предизвиквайки и преодолявайки бариерите, свързани с пола, докато преминава от писането на евтини романи под мъжки псевдоним към изискването истинското й име да бъде посочено над статиите й във вестниците.

Голяма част от интелектуал