Анна Уинтур се оттегля от поста на главен редактор на американския "Вог" и списанието ще наеме нов ръководител, който да определя редакционното съдържание, предадоха осведомителните агенции, като цитираха съобщение, разпространеното от изданието.

Родената във Великобритания Уинтур, която е на 75 години, ще продължи да отговаря за "Вог" в световен мащаб, както и за съдържанието на изданията от медийната компания "Конде наст", обединяваща "Вог, "Венити феър", "Джей кю" и др.

С това решение приключва 37-годишният период на Анна Уинтур като главен редактор на американския "Вог". От 1988 г. насам тя наблюдаваше ежедневното списване на нюйоркското модно списание.

Уинтур е смятана за една от най-влиятелните жени в издателския бизнес и за основна фигура в света на модата, отбелязва ДПА.

От 1995 г. насам тя ръководи и бала на музея "Метрополитън" - ежегодна благ

Много се радвам, че има такива книги като „Планът „Елиминирай Европа“, която дава своя принос в една кауза, която трябва да бъде на всички нас, във всички наши поприща, професии и призвания, каза арабистът, политолог и университетски преподавател, занимаващ се с политиката на Близкия изток - проф. Владимир Чуков, на представянето на книгата „Планът „Елиминирай Европа“ от Людмила Филипова.

„Много се вълнувам, че дойде момента не само да представим, но и да говорим за новия роман на Людмила Филипова „Планът „Елиминирай Европа“.  Това е шестнадесетото заглавие в нашия каталог, което издаваме съвместно с Людмила. В тази книга е много важен творческият заряд на автора, онзи вътрешен порив, който Людмила следва безапелационно, когато твори и когато иска да каже нещо на своите читатели. Тя е от авторите, които не са гол

Литературно четене на четири езика откри второто издание на Черноморския литературен фестивал в двора на Регионална библиотека "Пейо К. Яворов" в Бургас. В него гостуващите автори Иван Станков от България, Тудор Ганя от Армения, Павло Матюша от Украйна, Нана Абуладзе, Звиад Кварацхелия и Айше Овур от Турция прочетоха откъси от свои книги на собствения си език, които след това публиката чу и в превод на български.

Преди официално да обяви началото на фестивала неговият организаторът и куратор Светлозар Желев благодари на всички институции и организации, спомогнали за неговото осъществяване. Той припомни още, че тазгодишното издание е посветено на поетесата и издател Божана Апостолова. "Стореното от нея е неизмеримо и невъзможно дори да бъде оценено", допълни той. 

Желев припомни още, че събитието е част от кандидатурата на Бургас за "Европейска столица на културата

„Цветето на Хеликон“ е от най-хубавите награди, защото е награда на читателите. Защото е за книгите, които хората са си купували. Това каза в интервю писателят Георги Господинов, който тази вечер получи приза "Цветето на Хеликон" за романа си „Градинарят и смъртта“.  

Според него тайната за това читателите да харесват творчеството ти е да говориш искрено за неща, които обикновено не забелязваме или не говорим, или са табу. „В конкретния случай с „Градинарят и смъртта“ става дума за книга за смъртта, по-скоро за изчезването, книга за придружаването на човека, който си отива до вратата, където си пускате ръцете. Но няма как такава книга да не е искрена и да не е болезнена. Тя непрекъснато се движи между болката и утешението. Защото вътре има доста смешни истории на баща ми - на героя на тази книга. Така че, ако това е тайна, то

Регионалната библиотека в Смолян представи книгата на Васил Венински „Божие дърво“. „Всяка моя книга съм я писал така, че когато я чета след време, ме разплаква“, разказа пред читателите отличеният с националната литературна награда „Николай Хайтов“ писател. „Божие дърво“ е сборник разкази, в които Венински представя със завладяващо художествено повествование реални исторически сюжети, легенди и предания от Родопите.

Авторът разказа, че цялото му творчество от 33 авторски и съавторски книги са посветени на родното място. „Родопите са планина с душа, в нея е родена поезията, музиката на Орфей, но и бунтът на Спартак. Щастливи сме, че планината е нашата вселена“, каза Венински. На литературното четене авторът открехна страниците на поредица разкази, пренасящи ни в мистичната планина от XVIII век до днес. В белетристични