В том първи на „България: кратки хроники“ представям своя поглед върху отделни събития от целия спектър на българската история. Това каза авторът на книгата проф. Пламен Павлов часове преди националната й премиера, която е в Регионалния исторически музей (РИМ) на Хасково. Той уточни обаче, че представената информация в изданието е през призмата по-скоро на амплоато му като писател и журналист, но подплатена и с научни факти и с документи.  

Срещата в Хасково с преподавателя от Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”, който е и автор на учебници, публицист и писател, е част от инициативата на местния Регионален исторически музей „Книга с автограф“.

Книгата на професор Павлов „България: кратки хроники“ е в две части. Тя е отпечатана от издателство „Изток-Запад“. Втората й част се очаква да из

Искаме да популяризираме и да правим повече литература на брайловата азбука, защото това е истинският ключ към грамотността за незрящите хора, възможност е не просто за четене, но и за писане. Това каза председателят на Националното читалище на слепите „Луи Брайл 1928“ Йордан Младенов по случай Световния ден на брайловата азбука, който се отбелязва днес. За българския език брайловата азбука е адаптирана през 1906 г.

Брайловата азбука е нещо уникално, създадено от 15-годишен младеж чрез комбинация от само шест точки. Никой не е успял да направи нещо по-добро, коментира Младенов. Той подчерта, че азбуката за незрящи е много лесна за усвояване. Бързо става четенето, като само с едно докосване с пръст човек опипва буквата и я разбира, каза също Младенов. Според него единствено е нужна повече тренировка, за да се подобри скоростта на четене. Брайлът, както още е известн

Автори от цялата страна са участвали в тазгодишния национален конкурс за поезия и проза на името на поета Николай Хрелков, обявен от Община Бяла Слатина и местното Народно читалище „Развитие – 1892“, съобщи председателят на журито Красимира Милчева.

Конкурсът е възобновен през 2022 г. след около 30-годишно прекъсване и е в памет на родения и живял в града български поет и публицист. Тази година се навършват 130 години от неговото рождение.

Милчева обясни, че свои произведения са изпратили 28 автори, като според регламента всеки е имал право да представи до три произведения в раздел.

„Произведенията бяха оценявани анонимно, научихме имената на авторите и населените места, от които са, едва, след като класирането вече беше готово“, посочи председателят на журито.

По думите й наградените произведения са много добри, издържани

Литературна работилница под мотото „Богат речник, беден речник“ се проведе в рамките на арт фестивала Emergence във Варна. Неин ръководител бе поетесата Анна-Сара, която и миналата година води ателие за творческо писане. 

Анна-Сара каза, че е работила с около десет души, с които заедно са измислили нови думи, които описват различни ситуации, или заменят чуждици. Самата ръководителка често си съчинява нови думи и се надява хората да пречупят бариерата при ползването на езика и да го оформят така, както им е удобно, добави тя. Това е първото й ателие, което не е за творческо писане, а за лингвистика. 

В работилницата исках не само да измислим нови думи, а и да възродим и възвърнем някои, които през времето са останали непотребни или много пъти са си сменяли значението. Исках да поканим хората да използват езика не само така, както е записан някъде,

Да превърне написаната в петтоничен ямб през 1897 г. "Книга за българския народ" от непознатия [в Австрия – бел. ред.] юрист, държавния служител, политик и поет Стоян Михайловски (1856-1927 г.) в актуална може да го направи само Илия Троянов, отбелязва в свой материал австрийската новинарска агенция АПА.

Живеещият във Виена писател и издател е превърнал политическата сатира от миналото в универсален учебник по политика днес и го нарече ефективно "Книга за властта".

Възраженията, че "Владетелят" на Николо Макиавели е ненадмината класика в продължение на повече от 500 години, той оставя настрана, макар да включва гореспоменатото ръководство за безскрупулни, но успешни владетели. Заедно с много други, от Аристотел и Салюст до Шекспир и Волтер, през индийски поети и персийски мислители до Симон  Вайл и Хана Арендт, той коментира като полифоничен хор на левите ст