Десетки хиляди вековни книги и документи са извадени от рафтовете в средновековно абатство в Унгария с надеждата да бъдат спасени от нашествие на бръмбари, които поставят в риск вековна история, предаде Асошиейтед прес.

Хилядолетното абатство Панонхалма е обширен бенедиктински манастир, който е един от най-старите центрове за образование в Унгария и е обект на световното наследство на ЮНЕСКО.

Реставратори изваждат около 100 000 ръчно подвързани книги от рафтовете им и внимателно ги поставят в щайги, което е първата стъпка от процеса на дезинфекция, целящ да убие малките бръмбари, които са се завъдили в тях.

Хлебният бръмбар вирее предимно сред сухи хранителни продукти като зърнени храни, брашно и подправки. Желатинът и лепилата на основата на нишесте, използвани за книгите, също го привличат. Насекомите са открити в част от библиотеката, където се съхраняват ок

Започна кампанията „Обичам българската книга“, посветена на родните автори и техните произведения, които изграждат културната идентичност и оставят следа в личните истории на читателите. Инициативата е организирана от верига книжарници Orange и ще завърши на 24 май, когато ще бъдат обявени книгите победители, информират от екипа.

По думите на организаторите инициативата цели да ангажира обществеността в национален разговор за значението на четенето и да открои книгите, които формират ценностите и въображението на различните поколения. Те посочват, че кампанията ще се реализира в три етапа, като първият се провежда между 1 и 10 май. В него всеки читател може свободно да номинира любима българска книга, без жанрови или тематични ограничения, чрез специално създадена лендинг страница. Вторият етап ще бъде от 14 до 22 май, когато ще се проведе гласуване между най-често

Кирил Кадийски ще представи книгата си „Звездна каторга. Новата Герника“ и сборника „Стихотворения“ от Борис Пастернак на 29 май в рамките на Пролетния панаир на книгата пред НДК, съобщават от „Колибри“.

По повод „Звездна каторга. Новата Герника“ от издателството коментират, че Кирил Кадийски застава лице в лице със злата участ, съкрушен заради ескалиращото насилие, в един свят на ръба. Той дава израз на хаоса и го разсейва, артикулира изкусно и болката, и светлината, черпи заряд от изворите на поезията, за да обезсили чрез лириката си тлеещи войни, отбелязват от „Колибри“.

„Стихотворения“ съдържа избрани стихотворения на руския поет Борис Пастернак, преведени от Кирил Кадийски. В сборника творчеството на автора е представено панорамно - от първите му творби в зората на руския модернизъм през трудн

Поетесата Марина Константинова представи новата си книга „Пратеникът“, посветена на учителя Петър Дънов. Премиерата се състоя в Регионална библиотека „Дора Габе“ в Добрич.

„Книгата не беше писана дълго, но проучванията отнеха време. Повече от десет години се интересувам от беседите на Петър Дънов, както и от всичко, написано за него и от него. Опитах се да структурирам този огромен поток от информация и да го представя в книгата“, сподели Константинова по време на представянето.

Тя отбеляза, че основен източник на вдъхновение са били романите на писателя Атанас Славов. „Той е автор на две забележителни документални книги за Учителя – едната за младежките му години, а другата за по-късния му живот. Те бяха ценен източник на информация и ме вдъхновиха да напиша „Пратеникът“. За живота на Петър Дънов няма роман,

Всеки превод на Кирил Кадийски прониква в душата. Съвременните му тълкувания може би се различават от тези на академиците, но стигат до сърцето ни. Това каза литературният критик и преводач  доц. д-р Георги Цанков на представянето на тритомното издание „Антология на френската поезия (IX - XXI в)“. Изданието бе представено тази вечер във Френския институт.

„В българския културен живот има антология на съвременната френска поезия още от 1966 г., съставена от Невена Стефанова. След нея има антология на френската поезия, съставена от Пенчо Симов. Все преводи, които на пръв поглед изглеждат абсолютно верни на оригинала, но в тях я няма божествената искра. Божествената искра на големия поет, който може да направи чудото, да направи чужденеца българин, да докаже, че българският език е изключително богатство, независимо от епохата", каза още доц. Георги Цанков.<