Тазгодишният носител на литературната награда „Почетен знак „Стоян Михайловски“ е историкът, писател и общественик проф. Пламен Павлов, съобщиха от пресцентъра на Община Елена.

Отличието се връчва на български писатели и публицисти с безспорни постижения в областта на поезията и прозата, които имат завоюван авторитет и активно изразена гражданска позиция. Решението за връчване на отличието е взето на заседание на Общинския съвет в Елена.  

Носител на наградата през 2001 година  е проф. д-р Иван Славов; през 2002 г. – редакцията на в. „Стършел”; 2003 г. – Георги Данаилов; 2014 г. – Стефан Цанев; 2015 г. – Георги Господинов; 2016 г. – Георги Мишев; 2017 г. – Христо Медникаров; 2018 г. - Недялко Йорданов; 2019 г. – Теодора Димова; 2020 г. – Владимир Зарев; 2021 г. – Людмил Станев

За зареждащия ефект на срещите си из страната, за откриването на толкова много хора, събрани в едни неподозирани „духовни гнезда”, разказа в интервю проф. Петър Стоянович в Ямбол преди представянето на книгата си „Несвършващо време. Спомени". Гостуването му тук бе по покана на Регионалния исторически музей, а впечатленията си от мемоарното издание разказа писателят Любомир Котев.

При срещите с хората аз се зареждам по един начин, който дори не искам да призная. Иначе ще се превърна в някакъв Пантелей пътник, обикалящ из пътищата на България, сподели проф. Стоянович. Каза, че не се притеснява от дискусии. „Предпочитам дори, когато има въпроси, защото това доказва, че сме навлезли в някакъв пласт на съзнанието, спомена, на човешкото. Което, най-сетне, в контекста на днешното все по-ужасяващо време, носи някакъв гъдел”, каза авторът. „Аз вече с

Сборник с избрани стихотворения на руския поет Борис Пастернак излиза в превод на Кирил Кадийски, съобщават издателите от „Колибри“.

В книгата поетическото творчество на Пастернак е представено панорамно - от първите му творби в зората на руския модернизъм през следреволюционните години в Русия, през стиховете от романа „Доктор Живаго" до последната му книга. Преводите на Кирил Кадийски показват многопластовата, често усложнена мисъл на поета, но и богатите възможности на българския език, отбелязват издателите.

„Пастернак не принадлежи към никоя школа. Но той не е и родоначалник на школа, той може да има само епигони, но не и последователи. Той не може да бъде учител, защото изповядва идеята, че творецът се учи сам от всичко край него – културни напластявания, природа, човешки взаимоотношения, собствени грешки и увлечения“, пише Кади

Медийната култура има шанса максимално да либерализира изкуството, но и отговорността да ограничи и стопира опошляването, профанирането и опростачването като крайни деградиращи процеси, каза проф. Любомир Стойков на юбилейното представяне на сборника „Медийна култура и комуникация“.

Официалното представяне на сборника се състоя тази вечер във Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) на Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“. Книгата включва научни статии на преподаватели и колеги на проф. Любомир Стойков от СУ „Св. Климент Охридски“ и от Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Темите обединяват неговите професионални и научни интереси в областта на теорията на медийната и визуалната култура, връзките с обществеността, новите медии, политическата комуникация, бизнес комуникацията, ивент мениджмънта, им

Намерен е автентичен автограф на Софроний Врачански. Това казва проф. Николай Овчаров по повод фотографското проучване на Михаел Чернин и Шай Халеви от Израелската служба по антики. Както информирахме, изследването е разкрило десетки български надписи в гръцки православни манастири в Стария град на Йерусалим. Първо за това е съобщил израелският в. „Джерузалем пост“.

Проф. Овчаров цитира публикация относно текст от манастира „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ в Светия град, който е автограф и гласи: „Хаджи Стойко от Котил. Година 1776“. Археологът посочва, че е прочел в оригинал цялата статия на двамата си израелски колеги. „Оказва се, че подписите на Хаджи Стойко от Котел са два, като вторият е силно повреден“, отбелязва той. Допълва, че пасажът с коментарите на авторите след разчитането на текстовете „променя много