Новата книга на д-р Елица Матеева „Манифестът „Догма 95“. Рефлексии към най-новото българско кино“ бе представена във Варна. В събитието участва доц. д-р Гергана Дончева от Института за балканистика с Център по тракология (ИБЦТ) при Българската академия на науките. 

Доц. Дончева припомни, че това е четвъртата книга на театроведа и режисьор Елица Матеева, с която тя защитава дисертация в Нов български университет. По думите й трудът е написан по достъпен начин и ще бъде полезен на хората, които искат да научат повече за скандинавското и българското кино, а паралелите, които прави, са ценни и редки в науката у нас. Автор на корицата е варненският дизайнер Мила Петкова.

Книгата започва с въведение за манифестите в културно-исторически аспект, докато стигне до „Догма 95“. Представени са най-популярните и значими скандинавски режисьо

По повод Деня на библиотекаря читалищната библиотека в Симитли награди най-активните си читатели за 2024 година, съобщиха от пресцентъра на община Симитли. Оттам посочиха, че отличените читатели са получили грамоти, книги и подаръци.

Най-активни читатели за 2024 година категория „Почети ми“ за деца от 0 до 6 години са - Божидар Стоилков, Георги Комолски и Яна Нашкова.

В категория "Чета си сам" отличени са - Константин Нашков – 9г., Катя Цветанова – 10г., Нико Костев – 7г. и Алекса Дафкова на 11г.

В категория "Четенето ми харесва" от 15 до 18 години бе отличена 15-годишната Петя Цветанова.

В категория „Студент", отличие е получила Силвия Мирославова Андонова. За „Най-четящо семейство“ бяха отличени Йордан и Людмила Петрови.

Най-много награди бяха връчени в категория „Четенето – начин на

„Цветето на Хеликон“ е от най-хубавите награди, защото е награда на читателите. Защото е за книгите, които хората са си купували. Това каза в интервю писателят Георги Господинов, който тази вечер получи приза "Цветето на Хеликон" за романа си „Градинарят и смъртта“.  

Според него тайната за това читателите да харесват творчеството ти е да говориш искрено за неща, които обикновено не забелязваме или не говорим, или са табу. „В конкретния случай с „Градинарят и смъртта“ става дума за книга за смъртта, по-скоро за изчезването, книга за придружаването на човека, който си отива до вратата, където си пускате ръцете. Но няма как такава книга да не е искрена и да не е болезнена. Тя непрекъснато се движи между болката и утешението. Защото вътре има доста смешни истории на баща ми - на героя на тази книга. Така че, ако това е тайна, то

Изабел Алиенде издаде новия си роман - "Името ми е Емилия дел Вайе", съобщи Асошиейтед прес.

Милиони читатели харесват бестселърите на Исабел Алиенде заради силните героини и епичните сюжети. В романи като "Къщата на духовете", "Ева Луна" и неотдавнашния "Виолета" упорити жени заемат централно място и са двигатели на драматични разкази, сътворени с щипка магически реализъм от писателката, родена в Перу и израснала в Чили.

Не по-различно е и в новата книга на Алиенде - "Името ми е Емилия дел Вайе". Тя е за журналистка с приключенски дух в Сан Франциско в края на XIX век. Младата Емилия е изненадващо безстрашна за жена от онова време, предизвиквайки и преодолявайки бариерите, свързани с пола, докато преминава от писането на евтини романи под мъжки псевдоним към изискването истинското й име да бъде посочено над статиите й във вестниците.

Голяма част от интелектуал

Поетът Георги Ангелов е тазгодишният носител на наградата „Георги Джагаров“, съобщи Съюзът на българските писатели (СБП).

Отличието беше връчено днес, 14 юли, в клуб „Парнас“ на СБП в деня, в който се навършват сто години от рождението на Георги Джагаров.

На събитието присъстваха съпругата на поета – Цвета Джагарова-Омила – автор на книги за деца и сборници с хайку, както и предишни лауреати на приза. Наградата връчи Боян Ангелов – председател на СБП и председател на журито, в което участват още Петър Андасаров и Венко Евтимов.

„Днес честваме 100-годишнината на Георги Джагаров. Той не се нуждае от похвални слова, защото неговите стихове са в сърцата на всички нас. Той възвиси поезията до небесните селения и я приземи да българския чернозем. Той превърна България в една човешка длан и на нас повече не ни е нужно. Т