Анна Уинтур се оттегля от поста на главен редактор на американския "Вог" и списанието ще наеме нов ръководител, който да определя редакционното съдържание, предадоха осведомителните агенции, като цитираха съобщение, разпространеното от изданието.

Родената във Великобритания Уинтур, която е на 75 години, ще продължи да отговаря за "Вог" в световен мащаб, както и за съдържанието на изданията от медийната компания "Конде наст", обединяваща "Вог, "Венити феър", "Джей кю" и др.

С това решение приключва 37-годишният период на Анна Уинтур като главен редактор на американския "Вог". От 1988 г. насам тя наблюдаваше ежедневното списване на нюйоркското модно списание.

Уинтур е смятана за една от най-влиятелните жени в издателския бизнес и за основна фигура в света на модата, отбелязва ДПА.

От 1995 г. насам тя ръководи и бала на музея "Метрополитън" - ежегодна благ

Мелания Тръмп беше домакиня на представянето на марка с портрета на бившата първа дама Барбара Буш в Белия дом, съобщи Асошиейтед прес.

Изображението на марката е официалният портрет на Барбара Буш в Белия дом, който е окачен на входа на Източното крило. Тя е в черен костюм и лилава блуза, носеща характерния си троен наниз перли.

След церемония в Кенебънкпорт, щата Мейн, където е имението на семейство Буш, марката ще бъде пусната в продажба на 10 юни.

Барбара Буш се застъпва за програми за ограмотяване и помага за дестигматизирането на хората със СПИН и ХИВ, когато през 1989 г. прегръща бебе по време на посещение в хоспис за деца с това заболяване. 

Мелания Тръмп каза, че Барбара Буш е "променила националния разговор за СПИН и е заела позиция в подкрепа на правата на хомосексуалистите". Тя напомни, че Барбара Буш е вдъхновявала хората да преследват

Читалищни библиотеки от област Добрич получиха преносими компютри от фондация “Глобални библиотеки – България“. Тържественото връчване бе във фоайето на Регионална библиотека “Дора Габе“ в Добрич. Лаптопите бяха дадени на 13 читалища от изпълнителния директор на фондацията Спаска Тарандова. Тя посочи, че преносимите компютри се предоставят безвъзмездно на читалищни библиотеки от мрежата на фондацията за подобряването на дигиталните умения на техните потребители. “Осигуряването им е резултат на дарение, благодарение на партньорството между фондация “Глобални библиотеки - България”, фондация BCause и "Кауфланд“, каза още изпълнителният директор. 

Инициативата за предоставяне на компютърна техника в библиотеките, която да бъде достъпна за ползване от библиотечните потребители, е свързана с мисията на "Глобални библиотеки -

Пред Университетската библиотека "Св. Климент Охридски" една необичайна инсталация привлича погледи - висока отворена книга. В навечерието на Деня на славянската писменост, култура и книжовност, тя е достъпна за студенти, преподаватели, ученици, учители и посетители, и приканва да станат част от визията за нов тип обучение по литература. Инсталацията е част от кампанията "Литературата не е музей", която поставя във фокус обществения разговор за нуждата от осъвременяване на учебното съдържание по литература и може да се види до края на юни 2025 г. пред Университетската библиотека, съобщи пресцентърът на висшето училище.

От Факултета по славянски филологии споделят, че книгата не е експонат, а покана към широката общественост да остави своя следа в дебата.

Чрез QR код, разположен върху инсталацията, всеки може да предложи произведение, което според него заслужава да бъде в

„Гледайте човека в очите и мислете как да му помогнете, а не как да му навредите“ – това е веруюто на писателя Желяз Кондев, споделено в емоционално интервю .

Писател и общественик от Сливен, Кондев разкри своите житейски уроци, борби и признания – прям, честен, неудобен за властта, но дълбоко верен на историята, паметта и българския дух.

Желяз Кондев е известен със своите художествено-документални книги, посветени на бележити личности от българското Възраждане и историята на Сливенския край. Сред най-значимите му творби са „Под небето на Сините камъни“, „Пред изгрев“, „Разкази за нашенци“, „Сказание за възрожденеца“, „Апостола на българите“. Освен писател, той е и активен общественик и меценат.

През 1990 г., заедно с актьора Петко Апостолов, поставя началото на идеята за българ