„Гледайте човека в очите и мислете как да му помогнете, а не как да му навредите“ – това е веруюто на писателя Желяз Кондев, споделено в емоционално интервю .

Писател и общественик от Сливен, Кондев разкри своите житейски уроци, борби и признания – прям, честен, неудобен за властта, но дълбоко верен на историята, паметта и българския дух.

Желяз Кондев е известен със своите художествено-документални книги, посветени на бележити личности от българското Възраждане и историята на Сливенския край. Сред най-значимите му творби са „Под небето на Сините камъни“, „Пред изгрев“, „Разкази за нашенци“, „Сказание за възрожденеца“, „Апостола на българите“. Освен писател, той е и активен общественик и меценат.

През 1990 г., заедно с актьора Петко Апостолов, поставя началото на идеята за българ

Националният дарителски фонд „13 века България" дари 49 книги на Народно читалище „Пейо К. Яворов - 1920" в столичния район „Слатина", съобщиха от организацията.

Дарението включва издания от различни жанрове, свързани с българската и световната история, култура, литература и изкуство. Сред книгите са заглавия на именити български учени, както и издания от поредицата на фонда „Съвременно българско изкуство. Имена".

Книгите са издадени от различни издателства - Университетско издателство „Св. Климент Охридски", „Балкан прес", „Сиела", „Нион", ИК „Колибри" и НДФ „13 века България".

От фонда добавиха, че тази година читалище чества 105 години от създаването си.

/ИПД

По случай 116 години от рождението на Димитър Димов Националният литературен музей (НЛМ) и къща музей „Димитър Димов" в София представиха на посетителите ценна фотография от детството на писателя, съобщиха от НЛМ.

Експонатът на месец юни е снимка, направена във фотостудио в Дупница през март 1913 година. Тя запечатва образа на почти 4-годишния Димитър Димов, известен още като Мишо, в прегръдка с майка му Веса. От НЛМ уточниха, че ценният експонат е получен от Людмила Генева, сестрата на Димитър Димов.

Роден на 25 юни 1909 година в Ловеч, Димитър Димов прекарва детството си в бащината къща в Дупница. Баща му Тотю Димов е офицер, който загива на фронта в Междусъюзническата война. Майка му Веса Харизанова е родена в Дупница през 1889 година. Дядо му Спас Харизанов участва в Кресненското въстание заедно със своя родственик Иван Сандански - бащата на Яне Сандански.

Искахме да направим нещо, което е достойно за тези велики залесители. Да има памет за тях, защото поколения след това са използвали техните умения и знания във всяко едно отношение, каза Александър Иванов, който представи днес в Лесотехническия университет книгата-фотоалбум „Началото“.

„Този проект започна от една мечта и от намерени негативи преди пет години. Истинската движеща сила обаче бе приятелството между Вожли и Манджуков – основа, върху която построихме цялата структура на албума“, каза още Иванов. Той подчерта, че изданието е резултат от събирането на десетки фотографии, писма и документи, открити в архиви и музеи в България и Франция. Той благодари на всички, които са подкрепили проекта. 

Трудът е посветен на френския и български лесовъд Феликс Вожли и Петър Манджуков, пионери в залесяването в България и борбата с ерозията.

Най-важните качествата на драматурга са да предаде динамично и интересно една случка и да остави свобода за интерпретация. Това каза в интервю писателката Мария Касимова-Моасе.

Тя бе ментор на Ателие за творческо писане, организирано от сдружение „Варна Лит“, което се проведе от февруари до юни в крайморския град. 

Касимова-Моасе смята, че майсторството в драматургията изисква създаването на ясни и добре оформени герои, като за целта авторът трябва да „знае“ цялата им биография, за да може да включи в различни моменти на сюжета техните качества и недостатъци. Другото много важно изискване за добрия драматург е да остави свобода за режисьора и актьора. Не може да опишеш всичко в ремарки, трябва да има възможност за различни четения, за нюанси. Това е причината пиеса като „Ромео и Жулиета“ да се поставя до днес и в модерни прочити