В Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски на 3 юни ще бъде открита изложба и арт инсталация под общото заглавие "Литературата не е музей" - инициатива на Факултета по славянски филологии, която поставя в центъра на общественото внимание нуждата от реформа в учебното съдържание по литература в българските училища. Това съобщи пресцентърът на висшето училище.

В 11.00 ч. в централното фоайе на СУ ще бъде открита изложба, в която участват едни от най-значимите съвременни български писатели: Георги Господинов, Теодора Димова, Амелия Личева, Здравка Евтимова, Деян Енев, Михаил Вешим, Мирела Иванова, Владимир Зарев, Кристин Димитрова, Надежда Радулова, Рене Карабаш и Аксиния Михайлова. Експозицията е съставена от 11 пана с кратки откъси от техни произведения, както и размислите им на тема: "Литературата не е музей, защото...".

Веднага след това, в дворното пространст

Преподаватели от катедра „Книга, илюстрация, печатна графика“ на Националната художествена академия представят изложбата „Художници и букви“ по случай Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Тя ще бъде открита на 29 май и ще продължи до 15 септември в Българския културен институт – Братислава, съобщават от НХА.

Експозицията се провежда под патронажа на посланика на Република България в Словакия Васил Петков. От екипа разказват, че извън обичайната практика, в която художниците на книги използват типография, за да визуализират авторовия текст или като изразно средство за нуждите на графичния дизайн, Илия Груев, Регина Далкалъчева, Красимир Андреев, Капка Кънева, Бояна Павлова и Емил Марков показват произведения, освободени от всякаква утилитарност. „Артистите са трансформир

От 13 до 18 май Пловдив ще бъде домакин на второто издание на фестивала за световна литература „Летерапополи“. Амбицията на организаторите е да запълнят липсата в културния календар на града на литературен форум от такъв формат и да срещнат пловдивчани със забележителни съвременни писатели от цял свят, казва в интервю програмният и артистичен директор на фестивала – д-р Достена Лаверн. Тя е изследовател, художник, поетеса и преподавател.

По думите основната им цел е да се даде шанс на представителите на различните изкуства в Пловдив да общуват помежду си по-активно и заедно да работят за просперитета на културата в града. Затова и срещите с авторите продължат и след фестивалната седмица, като идеята е в бъдеще те да се осъществяват и под формата на уъркшопове през цялата година.

Във фестивалната програма на пролетното издание специално участие ще имат

Стартът на третото издание на Националния литературен конкурс за поезия и проза на името на Янаки Петров бе обявено от организаторите.

Всеки, който желае да участва, може да го направи до 20 август. По думите на екипа, събитието се е превърнало в културна емблема и устойчива традиция. В конкурса могат да участват всички талантливи пишещи хора с до три стихотворения в раздел „Поезия“ и с един разказ до три стандартни страници в раздел „Проза“. Няма тематични и възрастови ограничения, отбелязват още организаторите.

„Наградите ще продължат да бъдат много. Общият награден фонд е над 2 800 лева“, казва Станимир Димитров, поет и организатор на конкурса. Книгоиздателска къща „Труд“ традиционно ще се включи в конкурса като част от организаторите и за трети пореден път ще връчи своя награда. Подкрепа оказва и Община Средец.

&

Полският писател Збигнев Збиковски се очаква да присъства днес на представянето на романа му „Транспрусия“ в рамките на Пролетния панаир на книгата. Събитието ще се състои в Полския институт в София, а в разговора ще участва преводачката Лина Василева. Модератор ще е Надежда Московска, съобщават организаторите от асоциация „Българска книга“ (АБК).

По думите им в романа си Збиковски разказва за живота на хората в част от територията на Западна Прусия, белязана от поредните съдбоносни промени в държавността между Полша, Русия и Германия. 

Във втория ден от книжното изложение пред Националния дворец на културата автографи ще раздават проф. Сотир Марчев („Как се разчита електрокардиограма“), Калина Лазарова („Механика на мълчанието“), Бойко Беленски („Алюрът на генерал Колев“), Кирил Петрунов („Сълзата на