Марая Миланова, студентка в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, получи Голямата награда в четиридесет и седмото издание на Националния студентски литературен конкурс „Боян Пенев“, съобщиха от пресцентъра на Шуменския университет.

Призът бе връчен от заместник-кмета по образование и култура в община Шумен Даниела Савчева. Първото място носи на победителя издаване на книга, финансирана от съорганизатора на събитието – Община Шумен.

“Изключително съм развълнувана и ми е трудно да говоря, но искам да благодаря на всички за наградата”, каза след получаването на наградата Марая Миланова, която е първокурсничка в специалност „Връзки с обществеността“. Тя получава Голямата награда за участията си в разделите „Поезия“ и „Белетристика“.

"Това се случва рядко – едва 4-5 пъти в

Творби на четиринадесет журналисти са включени в сборника "Око на времето", представен в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", съобщиха организаторите.

Книгата, която е със социална кауза, е издадена по повод 90-годишнината от рождението на поета и журналист Владимир Башев. Тя е четвърти проект на литературния кабинет, посветен на твореца.  Сборникът е издаден в партньорство с организации на хора с увреждания, читалища и домове за възрастни хора, както и с подкрепата на програмата "Помощ за книгата" - 2024 г. на Министерството на културата.

В сборника са представени творби на Марияна Кирова, Боряна Желева, Димитър Николов, Иглика Горанова, Татяна Явашева, Таня Иванова, Гергана Хрисчева, Станислава Пирчева - Ава, Виктор Чулев, Татяна Атанасова, Наталия Маева, Ивайло Кицов, Калин Каменов и Янка Петкова. Художественото оформление е дело на Димитър Велев.

Второто издание на международния Черноморски литературен фестивал ще бъде посветено на поетесата и издател Божана Апостолова, която почина преди броени дни. Това обяви кураторът на събитието Светлозар Желев на пресконференция в Община Бургас, която е съорганизатор на форума. На нея бе представена и подробната програма от събития, както и списък от гости, който включа над 60 писатели, преводачи, издатели и литературни професионалисти от страните от черноморския район - България, Турция, Украйна, Грузия и Румъния. Те ще се включат в литературни четения, професионални панели и срещи с читателите. 

Фестивалът ще бъде открит на 5 юни в Регионална библиотека "Пейо К. Яворов", която е и основен домакин на събитията от програмата. В откриващото събитие ще се включат Тудор Ганя , Айше Овур, Ертюг Ючар, Иван Станков , Павло Матюша, Виктория Матюша, Нана Абуладзе и Звиад Кварацхелия.

На 30 юни най-младежкият филиал на Столична библиотека - този в Студентски град, отбелязва 10-годишнината от създаването си с откриване на ново споделено пространство за четене, срещи и събития. Празникът ще бъде съпроводен с литературни четения и финала на Третия шампионат по поезия на софийските училища „Млада метафора“.

Филиал „Студентски“ е сред петте действащи библиотечни филиала на Столична библиотека, която в последните 10 години активно разширява мрежата си и работи за по-добър достъп до култура в различни райони на София. От откриването си през 2015 г. броят на посетителите на филиала се е увеличил от 3000 на над 35 хиляди годишно, а фондът е нараснал от 2000 на 18 хиляди тома.

Събитието ще събере популярни български писатели – Захари Карабашлиев, Мирела Иванова и Амелия Личева, които ще четат свои творби и ще раздават автографи.

Новият роман „Моите приятели“ на Фредрик Бакман излиза на български език дни след световната си премиера, съобщават издателите от „Сиела“.

Книгата разказва за тийнейджърката Луиса, която живее в приемен дом. Тя тръгва по стъпките на любимата си картина - произведение на К. Юат. По думите им героинята разкрива историята на едно лято, което започва и завършва със смърт, но по средата то събира цялата любов, на която е способно едно сърце.

Иво Беров е завършил гимназия с математически профил и френска филология, две години е следвал и във Висшия инженеро-строителен институт. Работил е най-различни неща: разтворчик, пощальон, репортер и водещ в БНР, товаро-разтоварач, строителен работник, екскурзовод, репортер в БНТ, колумнист във вестник, главен редактор на вестник, служител в кол център, блогър, международен редактор в телевизия "Европа“. За житейския си опит лаконично споделя: "Не знам за другите, но досега живях без особена полза за себе си.“ Занимава се и с музика, има около осемдесет песни, които според него имат един съществен недостатък – сам си ги съчинява, сам си ги изпълнява и сам си ги гледа. Пише стихове, сценарии за филми и радиопредавания, диалози за филми, разкази, романи, публицистика и други.

"Бях сложил част от картините си в мазето, защото нямаше къде вече де ги слагам. Някой го обра, беше в мутренските бедни години. Изчезна ми един бидон с кисело зеле, някакви ръждясали прибори, включително бичкия и не помня още какво. Картините ми обаче си стояха. Стана ми много обидно. И досега си стоят така в мазето, пренебрегнати дори от крадците. Не знам защо е така. Или те не разбират от изкуство, или аз не разбирам от крадци. А като започна да свиря на пиано, ми тропат по парното да спра незабавно. Чудно нещо. Когато пробиват дупки с бургия например, което се случва всяка съботи и неделя, а понякога и в делник, никой не се възмущава и не тропа по парното“, казва в интервюто за Българска телеграфна агенция Иво Беров в характерния си шеговит стил. 

Следва цялото интервю:

Иво, опитвали ли сте да пишете поезия и на френски - език, който владеете като майчин? С какво българският превъзхожда други езици при писането на стихове?

- Писал съм на френски, на английски, на френско-български, на английско български, на френски-английско-български, на латински и на българо-латински. На старогръцки имам eдно "Кирие елейсон" и едно "Агни партене деспина, ахранте теотоке". Опитах се да пиша и на норвежки, но се оказа, че не знам езика. Имам и една английско-френски-българско-латинска песен, в която припевът е: "Еgo sum qui saltat post mortem viri". Няма да казвам какво означава, за да си мислят хората, че е нещо много умно. И да не забравя - трябва да се слуша само с придружител и след изгълтване на успокоителни.

Всъщност обаче не е важно на какъв език пиша, а на какъв език ме четат - It`s called poetry.

Българският език е гъвкав, защото можеш всякак да разместваш словореда. Гъвкав е българският език, защото да разместваш словореда можеш всякак. За разлика от френски и английски език, например. Българският език е изразителен, защото съгласните му създават въздействащи звукосъчетания ("з" - тата на това изречение, например). Българският език е творчески, защото чрез представките му можеш да създаваш много нови думи. Ето сега ще изтворя нови думи въз основата на "създам": изсъздам, отсъздам, насъздам, разсъздам, възсъздам, надсъздам, подсъздам и досъздам. Мога и още. Ето колко лесно и бързо изпонасътворих и изпонасъздадох нови думи. Благодарение на свободното си ударение българският език може да поддържа всякакъв ритъм и да предава точно ритъма на стиховете при превод. Жалко, че съвременните ни певци не използват поради некадърност огромните предимства на българския език.

Преди да бъдат събрани в книга повечето от стиховете от "Сирените на небесната полиция“ първо бяха популярни като Ваши авторски песни. Кога е по-въздействащ един поетичен текст – когато е изпят или когато е в класическия формат за четене? 

- Една мелодия може да принизи и дори да убие едно чудесно писание - така се е получило със стиховете на Ботев и Яворов. Но пък една добра музика може да направи въздействащи и съвсем първични словеса - така е при доста песни на Бийтълс. Изтърканото "Не мога да живея без теб" става вълнуващо, когато е изпято в оная песен, сещате се "Кен лив уибидибиаутю“. Никаквото "Ще ти дам цялата си любов" става велико, когато е изпълнено от Лед Цепелин.

Чудесно е това, че доста от хубавите песни на някои певци-поети могат да се възприемат и като писание, без да бъдат пети. Понякога дори се възприемат по-добре като стихове, а не като песен. Така е при Боб Дилън, Булат Окуджада, Ленар Коен, Жорж Брасенс например. В България, за съжаление, няма поети-певци. С едно изключение, но от скромност няма да кажа кое е то.

Пишете проза и поезия, пеете, композирате, свирите на пиано и китара, създавате видеоклипове. Как обкръжението Ви се отнася към тези творчески занимания? 

- Обкръжението ми се отнася към моето изкуство с великодушно пренебрежение и с несдържан гняв. Доста от близките ми приятели често ме увещават да не пея. От което ми хрумна някой път да отида на някой площад, да сложа пред себе си шапка и да събирам пари, защото не пея. А да пея, ако не пускат пари.

Бях сложил част от картините си в мазето, защото нямаше къде вече де ги слагам. Но някой го обра, беше в мутренските бедни години. Изчезна ми един бидон с кисело зеле, някакви ръждясали прибори, включително бичкия и не помня още какво. Картините ми обаче, си стояха. Стана ми много обидно. И досега си стоят така в мазето, пренебрегнати дори от крадците. Не знам защо е така. Или те не разбират от изкуство, или аз не разбирам от крадци.

А като започна да свиря на пиано ми тропат по парното да спра незабавно. Чудно нещо. Когато пробиват дупки с бургия например (което се случва всяка съботи и неделя, а понякога и в делник), никой не се възмущава и не тропа по парното. Все пак, колкото и да съм некадърен, свиря по-добре от която и да било бургия. Бях научил даже първата част от "Фюр Алина" на Арво Пярт. Вече съм го забравил обаче.

Преди всичко сте познат като автор на политически анализи. Те звучат съвсем различно от поезията и прозата, която пишете. Ако можехте да се препитавате чрез поезията и прозата си, щяхте ли пак да пишете публицистични текстове и защо?

- По-рядко щях да пиша публицистични текстове, но пак щях да пиша. Ония писачи, които не пишат за политика, защото "тя е нещо долно", а пък те се реят из някакви високи небесни селения, откъдето и не благоволяват да снизхождат по-долу, просто се превземат. Или пък са страхливци, гледат да не обидят някого и да запазят почитателите си, което е най-честият случай. А може пък и да е за добро това, че не се занимават с политика. Защото има един-двама, прочути иначе и мастити даже писачи и поети, които понякога снизхождат да изкажат политически мнения, а тия мнения са оказват покъртителни недомислици. Мога и да ви кажа кои са тия поети, не се притеснявам, защото не съм от тоя свят. Нека ме мразят и да възклицават: "Кой си ти, че да придиряш на великите, бе!"... със съответното обидно определение.

Нека им спестим имената. Започнахте да формулирате нещо като наръчник към поетите - кое е поезия и кое не е. Не е ли малко грандоманско това Ви начинание?

- Никакъв наръчник, това са направо заповеди - засега само четири. Ето ги: 1. Забранявам всякакви стихове за изоставени къщи и села. 2. Забранявам кахърни стихове на тема "Деца в чужбина". 3. Забранявам подреждането на изречения едно под друго, все едно са поезия. 4. Не се допуска повече от една метафора на куплет.

С петата си заповед ще забраня в поезията да се употребяват следните думи: "вечност, самота, болка, дъжд и есен". По-нататък ще забраня употребата и на други думи. И това не е грандоманско, просто въжделявам да стана един обикновен началник на поетите, това е всичко. След забраните ми поетите вече няма да има за какво и да пишат, така че само аз единствен ще сияя самотно на поетичния небосклон, подобно на слънчевото затъмнение, въпреки конфликта на интереси.

Имате ли стих, посветен на сина Ви Атанас?

- Имам около три-четири такива. На него обаче въобще не му пука. Иска да играем на електронни игри и "да се мешаме" на футбол.