Подиум на писателя

Златното мастило

Златното мастило

Начало На бюрото

С журналиста и писател Иво Беров разговаряме по повод предстоящата премиера на първата му стихосбирка  "Сирените на небесната полиция", която ще се състои на 20 април в Patches Blues Bar/Блус барът на Кръпките.

С включените в книгата стихове  Иво Беров спечели първа награда в четвъртия конкурс "Вие пишете, ние четем" на издателство "Библиотека България", което е и издател на книгата. Конкурсът беше за поетични творби на тема "Любовта не е метафора“. "Сирените на небесната полиция“ (редактор Камелия Кондова) е илюстрирана със снимки на картини на Беров. Негова е и корицата на книгата. Това е първият сборник със стихове на журналиста, който досега има издадени пет книги с проза ("Пръст Божи“ – публицистика, "Бетонната фея“ – разкази и новели, "Израстък“ – роман, "Без невинни – Революция Пеларгониум зонале“ – роман, "Омразата“ – роман). Голяма част от стиховете в "Сирените на небесната полиция“ вече са превърнати в авторски песни, композирани от самия Иво Беров и са публикувани в YouTube.    

Иво Беров е завършил гимназия с математически профил и френска филология, две години е следвал и във Висшия инженеро-строителен институт. Работил е най-различни неща: разтворчик, пощальон, репортер и водещ в БНР, товаро-разтоварач, строителен работник, екскурзовод, репортер в БНТ, колумнист във вестник, главен редактор на вестник, служител в кол център, блогър, международен редактор в телевизия "Европа“. За житейския си опит лаконично споделя: "Не знам за другите, но досега живях без особена полза за себе си.“ Занимава се и с музика, има около осемдесет песни, които според него имат един съществен недостатък – сам си ги съчинява, сам си ги изпълнява и сам си ги гледа. Пише стихове, сценарии за филми и радиопредавания, диалози за филми, разкази, романи, публицистика и други.

"Бях сложил част от картините си в мазето, защото нямаше къде вече де ги слагам. Някой го обра, беше в мутренските бедни години. Изчезна ми един бидон с кисело зеле, някакви ръждясали прибори, включително бичкия и не помня още какво. Картините ми обаче си стояха. Стана ми много обидно. И досега си стоят така в мазето, пренебрегнати дори от крадците. Не знам защо е така. Или те не разбират от изкуство, или аз не разбирам от крадци. А като започна да свиря на пиано, ми тропат по парното да спра незабавно. Чудно нещо. Когато пробиват дупки с бургия например, което се случва всяка съботи и неделя, а понякога и в делник, никой не се възмущава и не тропа по парното“, казва в интервюто за Българска телеграфна агенция Иво Беров в характерния си шеговит стил. 

Следва цялото интервю:

Иво, опитвали ли сте да пишете поезия и на френски - език, който владеете като майчин? С какво българският превъзхожда други езици при писането на стихове?

- Писал съм на френски, на английски, на френско-български, на английско български, на френски-английско-български, на латински и на българо-латински. На старогръцки имам eдно "Кирие елейсон" и едно "Агни партене деспина, ахранте теотоке". Опитах се да пиша и на норвежки, но се оказа, че не знам езика. Имам и една английско-френски-българско-латинска песен, в която припевът е: "Еgo sum qui saltat post mortem viri". Няма да казвам какво означава, за да си мислят хората, че е нещо много умно. И да не забравя - трябва да се слуша само с придружител и след изгълтване на успокоителни.

Всъщност обаче не е важно на какъв език пиша, а на какъв език ме четат - It`s called poetry.

Българският език е гъвкав, защото можеш всякак да разместваш словореда. Гъвкав е българският език, защото да разместваш словореда можеш всякак. За разлика от френски и английски език, например. Българският език е изразителен, защото съгласните му създават въздействащи звукосъчетания ("з" - тата на това изречение, например). Българският език е творчески, защото чрез представките му можеш да създаваш много нови думи. Ето сега ще изтворя нови думи въз основата на "създам": изсъздам, отсъздам, насъздам, разсъздам, възсъздам, надсъздам, подсъздам и досъздам. Мога и още. Ето колко лесно и бързо изпонасътворих и изпонасъздадох нови думи. Благодарение на свободното си ударение българският език може да поддържа всякакъв ритъм и да предава точно ритъма на стиховете при превод. Жалко, че съвременните ни певци не използват поради некадърност огромните предимства на българския език.

Преди да бъдат събрани в книга повечето от стиховете от "Сирените на небесната полиция“ първо бяха популярни като Ваши авторски песни. Кога е по-въздействащ един поетичен текст – когато е изпят или когато е в класическия формат за четене? 

- Една мелодия може да принизи и дори да убие едно чудесно писание - така се е получило със стиховете на Ботев и Яворов. Но пък една добра музика може да направи въздействащи и съвсем първични словеса - така е при доста песни на Бийтълс. Изтърканото "Не мога да живея без теб" става вълнуващо, когато е изпято в оная песен, сещате се "Кен лив уибидибиаутю“. Никаквото "Ще ти дам цялата си любов" става велико, когато е изпълнено от Лед Цепелин.

Чудесно е това, че доста от хубавите песни на някои певци-поети могат да се възприемат и като писание, без да бъдат пети. Понякога дори се възприемат по-добре като стихове, а не като песен. Така е при Боб Дилън, Булат Окуджада, Ленар Коен, Жорж Брасенс например. В България, за съжаление, няма поети-певци. С едно изключение, но от скромност няма да кажа кое е то.

Пишете проза и поезия, пеете, композирате, свирите на пиано и китара, създавате видеоклипове. Как обкръжението Ви се отнася към тези творчески занимания? 

- Обкръжението ми се отнася към моето изкуство с великодушно пренебрежение и с несдържан гняв. Доста от близките ми приятели често ме увещават да не пея. От което ми хрумна някой път да отида на някой площад, да сложа пред себе си шапка и да събирам пари, защото не пея. А да пея, ако не пускат пари.

Бях сложил част от картините си в мазето, защото нямаше къде вече де ги слагам. Но някой го обра, беше в мутренските бедни години. Изчезна ми един бидон с кисело зеле, някакви ръждясали прибори, включително бичкия и не помня още какво. Картините ми обаче, си стояха. Стана ми много обидно. И досега си стоят така в мазето, пренебрегнати дори от крадците. Не знам защо е така. Или те не разбират от изкуство, или аз не разбирам от крадци.

А като започна да свиря на пиано ми тропат по парното да спра незабавно. Чудно нещо. Когато пробиват дупки с бургия например (което се случва всяка съботи и неделя, а понякога и в делник), никой не се възмущава и не тропа по парното. Все пак, колкото и да съм некадърен, свиря по-добре от която и да било бургия. Бях научил даже първата част от "Фюр Алина" на Арво Пярт. Вече съм го забравил обаче.

Преди всичко сте познат като автор на политически анализи. Те звучат съвсем различно от поезията и прозата, която пишете. Ако можехте да се препитавате чрез поезията и прозата си, щяхте ли пак да пишете публицистични текстове и защо?

- По-рядко щях да пиша публицистични текстове, но пак щях да пиша. Ония писачи, които не пишат за политика, защото "тя е нещо долно", а пък те се реят из някакви високи небесни селения, откъдето и не благоволяват да снизхождат по-долу, просто се превземат. Или пък са страхливци, гледат да не обидят някого и да запазят почитателите си, което е най-честият случай. А може пък и да е за добро това, че не се занимават с политика. Защото има един-двама, прочути иначе и мастити даже писачи и поети, които понякога снизхождат да изкажат политически мнения, а тия мнения са оказват покъртителни недомислици. Мога и да ви кажа кои са тия поети, не се притеснявам, защото не съм от тоя свят. Нека ме мразят и да възклицават: "Кой си ти, че да придиряш на великите, бе!"... със съответното обидно определение.

Нека им спестим имената. Започнахте да формулирате нещо като наръчник към поетите - кое е поезия и кое не е. Не е ли малко грандоманско това Ви начинание?

- Никакъв наръчник, това са направо заповеди - засега само четири. Ето ги: 1. Забранявам всякакви стихове за изоставени къщи и села. 2. Забранявам кахърни стихове на тема "Деца в чужбина". 3. Забранявам подреждането на изречения едно под друго, все едно са поезия. 4. Не се допуска повече от една метафора на куплет.

С петата си заповед ще забраня в поезията да се употребяват следните думи: "вечност, самота, болка, дъжд и есен". По-нататък ще забраня употребата и на други думи. И това не е грандоманско, просто въжделявам да стана един обикновен началник на поетите, това е всичко. След забраните ми поетите вече няма да има за какво и да пишат, така че само аз единствен ще сияя самотно на поетичния небосклон, подобно на слънчевото затъмнение, въпреки конфликта на интереси.

Имате ли стих, посветен на сина Ви Атанас?

- Имам около три-четири такива. На него обаче въобще не му пука. Иска да играем на електронни игри и "да се мешаме" на футбол.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.

На бюрото

Издателство „Парадокс" представя ново издание, посветено на фестивала „София: Поетики". Неговото заглавие е "София : Поетики (2000-2018 г.) Антология". Съставители са Иван Димитров и Иван Христов, а редактор е Ясен Атанасов. По думи на издателите, ...

На бюрото

Националният дарителски фонд „13 века България" дари 49 книги на Народно читалище „Пейо К. Яворов - 1920" в столичния район „Слатина", съобщиха от организацията. Дарението включва издания от различни жанрове, свързани с българската и световн ...

На бюрото

Близо 300 са дарените книги на читалищната библиотека „Иван Радов” в Нови пазар за първото полугодие на 2025 г. Първите дарения са още от първия работен ден на годината, а последните - от средата на месец юни, съобщи библиотекарят Андрей Андреев. ...

БТА

Златното мастило

Георги Господинов ще представи романа си „Времеубежище" на литературния фестивал Literaturfestival Potsdam - LIT:Potsdam (ЛИТ: Потсдам) в Германия, съобщиха организаторите на официалния уеб сайт на фестивала. Тазгодишното 13-о издание ще се проведе ...

Подиум на писателя

Диана Саватева е автор на четири поетични книги, най-новата от тях „Трилистна детелина“ излезе от печат тази година и съдържа само кратки литературни форми, които авторката определя като нава (бел.ред. - поетичен стил), видения и безпокойства. Книг ...

Йоана Кръстева

Експресивно

БТА

На бюрото

Издателство „Парадокс" представя ново издание, посветено на фестивала „София: Поетики". Неговото заглавие е "София : Поетики (2000-2018 г.) Антология". Съставители са Иван Димитров и Иван Христов, а редактор е Ясен Атанасов. По думи на издателите, това не е обикновена антология, плод на нечие измъчено издателско въображение. "Тя се материализира в пространството първо във вид на фест ...

Експресивно