Британският писател и преводач Кристофър Бъкстон представи новата си книга "Аз, Радослава" в Културен център "Морско казино" в Бургас. Романът, който излиза на български в превод от английски на Тодор Кенов, e издание на "Знаци" и излиза под ново заглавие малко повече от десетилетие, след като първо е отпечатана под името "Радослава и викингският принц".

Основателят на издателство "Знаци" Румяна Емануилиду обяви, че междувременно Кристофър Бъкстон пише нова книга за България. Анелия Казакова, която води представянето, каза още, че в момента той работи и по превода на най-новата стихосбирка на Диана Саватева. "След 40-годишно чакане наскоро той най-накрая получи българско гражданство, след като издигна българската история на европейско ниво, защото във времената, за които той разказва събитията са се развивали на много по-широк плацдарм, отколкото е територията на сегашна Бълга

Френският писател и авиатор Антоан дьо Сент-Екзюпери се запознава с Малкия принц в пустинята край Либия, където катастрофира със самолета си през декември 1935 г. Това разказа Оливие Д`Аге, праплеменник на твореца и президент на фондацията "Антоан дьо Сент-Екзюпери", пред телевизионния канал Франс 24. Днес се отбелязват 125 години от рождението на автора на "Малкият принц", който е най-превежданото издание след Библията и Корана. Романът може да бъде прочетен на повече от 300 езика. С над 200 милиона продадени копия е най-известното, най-превежданото и най-четеното произведение на френската литература.

Антоан дьо Сент-Екзюпери, който е роден на 29 юни 1900 г. в Лион, може да бъде описан като пилот-писател и писател-пилот, каза Д`Аге. Според него е сложно да се прецени кое е по-точното описание, но е сигурно, че и двете идеално пасват за личността на неговия родственик. Страстт

Панаирът на книгата е една чудесна инициатива и един чудесен начин читателите едновременно да се приближат до авторите, но също така и някак да минат покрай литературата, както се движа през своето ежедневие и да си изберат книга, която им харесва, да разгледат, да поговорят с авторите. Това каза поетът и писател Владимир Левчев, който днес раздава автографи на щанда на издателство „Милениум“ на Пролетния панаир на книгата. 

През март той представи новата си стихосбирка „География на съня“ . 

Днес разказва, че тази книга е продължение на известната му стихосбирка от 80-те години „Кой сънува моя живот“. Авторът обяснява, че под „География на съня“ той разбира две неща. Много мистици смятат, че когато заспим, астралното тяло се отделя от физическото и пътува в страната на сънищата или в страната на духа. Така че к

По повод Деня на библиотекаря читалищната библиотека в Симитли награди най-активните си читатели за 2024 година, съобщиха от пресцентъра на община Симитли. Оттам посочиха, че отличените читатели са получили грамоти, книги и подаръци.

Най-активни читатели за 2024 година категория „Почети ми“ за деца от 0 до 6 години са - Божидар Стоилков, Георги Комолски и Яна Нашкова.

В категория "Чета си сам" отличени са - Константин Нашков – 9г., Катя Цветанова – 10г., Нико Костев – 7г. и Алекса Дафкова на 11г.

В категория "Четенето ми харесва" от 15 до 18 години бе отличена 15-годишната Петя Цветанова.

В категория „Студент", отличие е получила Силвия Мирославова Андонова. За „Най-четящо семейство“ бяха отличени Йордан и Людмила Петрови.

Най-много награди бяха връчени в категория „Четенето – начин на

Изложба на книги – оригинали „Френски пътешественици на Балканите XVIII – XIX век“, бе открита днес, 2 юни, в Археологическия музей на град Созопол. Събитието е част от културната програма на четиринадесетото издание на Международния франкофонски фестивал „Солей“ и се организира със съдействието на Университетската библиотека към Софийски университет „Св. Климент Охридски“. 

По време на откриването директорът на Археологическия музей в Созопол Димитър Недев каза, че "изложбата представя съвкупност от дълбоки традиции, заложени в контактите на българските земи от 19. век, тогава в границите на Отоманската империя и впечатленията, които имат френските пътешественици за богатата култура на българите, успяващи да запазят своята идентичност". 

В своето слово директорът на Университетската библиотека "Св. Климент Охри